№ 638
гр. София, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Капка Павлова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно
търговско дело № 20241001000582 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 88/11.08.2022 г., постановено по търг. дело № 163/2021 г. на Окръжен съд
– Благоевград са отхвърлени като неоснователни предявените от Държавата, чрез ТД на
НАП София, против „Аттекс Груп“ ЕООД, „Еделвайс – 8“ ЕООД, главен иск за обявяване на
недействителен на основание чл. 216, ал. 1, т. 3 ДОПК, по отношение на НАП на апорт,
вписан на 01.03.2018 г. с акт № 88, том 3, № от вх. рeг. 832, дв. вх. № 828 от 01.03.2018 г. при
Служба по вписванията - Благоевград , с който „Аттекс Груп” ЕООД, прехвърля
собствеността на сграда с идентификатор № 04279.139.70.1, застроена площ 126 кв.м.,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 04279.139.70, при съседи: имоти с
идентификатори №№ 04279.139.64, 04279.139.39, 04279.139.48, 04279.139.69, находящ се в
област Благоевград, община Благоевград, гр. Благоевград, ул./м. „Под черквата“,
еднофамилна жилищна сграда на два етажа, както и предявените при условията на
евентуалност искове на основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК, за обявяване за недействителен
на същия апорт, като сделка, извършена във вреда на публичния взискател, по която страна
е свързано с длъжника лице, както и иска с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК - като
сделка, извършена с намерение да се увреди публичният взискател.
Решението е обжалвано от ищеца ТД на НАП с въззивна жалба вх. на БлОС №
10017/13.09.2022 г., с оплаквания, че съдът неправилно е приел, че не са налице установени
1
публични задължения или наличие на заповед за възлагане на ревизия. Твърди се, че
нормата на чл. 216 ДОПК представлява специален случай на класическия „Павлов“ иск по
чл. 135 ЗЗД, който предоставя допълнителна защита на Държавата и гарантира събирането
на публични задължения, чието погасяване се избягва от длъжниците, отчуждавайки
имуществото си. Моли се обжалваното решение да бъде отменено, евентуално да се
постанови решение, с което да бъдат обявени за недействителни по отношение на НАП:
апорт, вписан на 01.03.2018г. с Акт№ 88, том 3,№ от вх.рег.832 дв.,вх.№ 8298 от 01.03.2018г.
при Служба по вписванията- Благоевград, с който „Аттекс Груп“ ЕООД прехвърля
собственост на сграда, находяща се в обл. Благоевград, общ. Благоевград, ул./м. “Под
черквата“, еднофамилна жилищна сграда на два етажа. Твърди се, че са налице и двете
формални предпоставки, заложени кумулативно в чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК - наличие на
сделка с имуществено право на задължено лице, след деклариране на публични задължения,
както и сключване на тази сделка с намерение да се увреди публичния взискател в лицето на
НАП. Претендират се разноски.
Срещу въззивната жалба не е постъпил отговор.
По въззивната жалба на Държавата, чрез ТД на НАП София е образувано в. търг. дело
№ 954/2022 г. по описа на Апелативен съд – София, по което е постановено решение №
143/01.03.2023 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение и НАП е осъдена да
заплати на „Славинвест 19“ ЕООД на основание чл. 78 ГПК сумата 9 230 лева,
представляваща разноски по делото.
По касационна жалба на Държавата, чрез ТД на НАП София е постановено решение №
109/15.07.2024 г. по търг. дело № 1132/2023 г. по описа на І-во т.о. на ВКС, с което е
отменено горепосоченото въззивно решение и делото е върнато на друг състав на
Апелативен съд – София за ново произнасяне от фазата на устните състезания.
В хода на устните състезания пред настоящия въззивен съдебен състав, жалбоподателят
Държавата, ТД на НАП София чрез юр.к. Р. Б.-С. поддържа въззивната си жалба и моли
апелативния съд да отмени обжалваното решение и уважи исковите претенции като
съобрази дадените от ВКС указания.
Въззиваемата страна „Славинвест 19“ ООД редовно призована не е изпратила
представител в съдебно заседание като представя писмено становище, с което оспорва
въззивната жалба като неоснователна и моли апелативния съд да потвърди обжалваното
решение. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемите „Аттекс Груп“ ЕООД и „Еделвайс – 8“ ЕООД редовно призовани не се
изпратили представител в съдебно заседание и не са изразили становище.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и
доказателствата по делото, съобразявайки на основание чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК
задължителните указания на ВКС по горепосоченото му решение, намира следното:
Производството по търг. дело № 163/2021 г. на Окръжен съд – Благоевград е
образувано по искова молба, подадена от Р. В. Б. - С. - главен публичен изпълнител в
2
Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София срещу „Аттекс Груп“ ЕООД, „Еделвайс – 8“
ЕООД и „Славинвест 19“ ООД, с която се претендира да бъде постановено решение, с което
на основание чл. 216, ал. 1, т. 3 ДОПК да бъдат обявени за недействителни по отношение на
НАП: апорт, вписан на 01.03.2018 г. с акт № 88, том 3, № от вх. рег. 832, дв. вх. № 828 от
01.03.2018 г. при Служба по вписванията - Благоевград, с който „Аттекс Груп“ ЕООД
прехвърля собствеността на сграда с идентификатор № 04279.139.70.1, застроена площ 126
кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор № 04279.139.70, при съседи: имоти с
идентификатори №№ 04279.139.64, 04279.139.39, 04279.139.48, 04279.139.69, находящ се в
област Благоевград, община Благоевград, гр. Благоевград, ул./м. „Под черквата“,
еднофамилна жилищна сграда на два етажа. В случай, че бъде отхвърлен искът с правно
основание чл. 216, ал. 1, т. 3 ДОПК, в условията на евентуалност, се иска да бъде разгледан
иск, на основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК - като сделка, извършена във вреда на публичния
взискател, по която страна е свързано с длъжника лице. Отново в условията на евентуалност,
в случай на отхвърляне на първите два иска, се иска съдът да се произнесете по иск с правно
основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК - като сделка, извършена с намерение да се увреди
публичният взискател. В случай, че бъде уважен един от гореописаните искове като
основателен, се иска да бъде прогласена недействителността и на последвалата сделка:
апорт, вписан с акт № 33, том 12, вх. № от рег. 3781 и дв. вх. № 3756 от 15.06.2021 г. при
Служба по вписванията - Благоевград, с който „Еделвайс – 8“ ЕООД прехвърля
собствеността на сграда с идентификатор № 04279.139.70.1, застроена площ 126 кв.м.,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 04279.139.70, при съседи: имоти с
идентификатори №№ 04279.139.64, 04279.139.39, 04279.139.48, 04279.139.69, находящ се в
област Благоевград, община Благоевград, гр. Благоевград, ул./м. „Под черквата“,
еднофамилна жилищна сграда на два етажа на друго свързано дружество „Славинвест 19“
ООД.
Ищецът твърди, че повод за подаването на молбата било наличието на неуредени
публични задължения на първия ответник „Аттекс Груп“ ЕООД в размер на 185 297.16 лева,
от които главница в размер на 124 958.94 лева и лихва в размер на 60 338.22 лева към
20.09.2021 г. Непогасените и към момента задължения възникнали на основание подадени от
„Аттекс Груп“ ЕООД декларации за самоопределяне на данъчните и здравноосигурителните
вноски с основания, произтичащи пряко от данъчните закони, а именно: декларация образец
№ 6 за периода от м. 05.2013 г. до м. 06.2021 г.; справка - декларация по ЗДДС за периода от
м. 03.2015 г. до м. 08.2021 г.; ГДД по ЗКПО за периода от м. 01.01.2014 г. до м. 12.2017 г.;
декларация по ЗДДФЛ и ЗКПО за периода от м. 01.2016 г. до м. 03.2018 г., подробно описани
по вид, номер, дата и размер на задължението в приложената като доказателство справка за
общите задължения на задълженото лице към 20.09.2021 г.
Въпреки наличието на непогасени публични задължения длъжникът „Аттекс Груп“
ЕООД отчуждил свой недвижим имот като внесъл като непарична вноска в капитала на
„Еделвайс – 8“ ЕООД сграда с идентификатор № 04279.139.70.1, застроена площ 126 кв.м.,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 04279.139.70, при съседи: имоти с
3
идентификатори №№ 04279.139.64, 04279.139.39, 04279.139.48, 04279.139.69, находящ се в
област Благоевград, община Благоевград, гр. Благоевград, ул./м. „Под черквата“
еднофамилна жилищна сграда на два етажа, с апорт, вписан на 01.03.2018 г. с акт № 88, том
3, вх. peг. № 832, дв. вх. № 828 от 01.03.2018 г. при Служба по вписванията - Благоевград. С
отчуждаването на имуществото си „Аттекс Груп“ ЕООД лишавало кредиторите си от
възможността да се удовлетворят от неговата реализация. Извършените сделки довели до
ощетяване на държавния бюджет, което обосновавало и правния интерес, който имал
приходната администрация от предявяване на настоящия иск. Към настоящия момент
задълженото лице не разполагало с други свободни от тежести материални активи, които да
обезпечат установените и изискуеми задължения на „Аттекс Груп“ ЕООД.
На следващо място ищецът твърди, че увреждането на кредитора било обективна
предпоставка и означавало, че чрез извършените правни действия длъжникът създавал
пречки за удовлетворяване на вземането на кредитора, като безспорно било установено, че
атакуваната сделка била извършена след деклариране на дължими данъци и
здравноосигурителни вноски, и до настоящия момент натрупаните публични задължения не
били погасени. С апорта на сградата длъжникът намалил имуществото си, знаейки, че имал
значително по размер парично задължение към свой кредитор и независимо от това, се
разпоредил с това имущество. Видно било от търговския регистър към Агенция по
вписванията отчуждителят „Аттекс Груп“ ЕООД с извършената непарична вноска ставал
съдружник в новия собственик на имотите „Еделвайс – 8“ ЕООД, т.е. налице била
свързаност между двете дружества (съгласно § 1 от ДР на ДОПК, чл. 1, б. „е“/, с което били
изпълнени и условията на чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК. Съгласно чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК
недействителни по отношение на държавата били сделки или действия, с намерение да се
увредят публичните взискатели, които са сключени след датата на деклариране или на
установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за
възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения.
Намерението да се увреди публичния взискател се доказвало от самия факт на увреждането,
който се изразявал в обстоятелството, че отчуждавайки имота си „Аттекс Груп“ ЕООД
намалявало имуществото срещу което Държавата, в лицето на НАП, можела да насочи
методите си на принудително изпълнение или да послужи като обезпечение за погасяване на
вече установените публични задължения.
Друго обстоятелство, доказващо намерението да бъде увреден публичният взискател
бил фактът на съзнателното подписване на декларация с невярно съдържание от
собственика и управител на „Аттекс Груп“ ЕООД А. Л. Н.. Цитира се разпоредбата на чл.
264, ал. 1 ДОПК, че прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими
имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими
имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на
търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допускало след
представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно
ипотекарния длъжник или залогодателя, че нямал непогасени подлежащи на принудително
4
изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Едноличният
собственик и управител на „Аттекс Груп“ ЕООД А. Л. Н. попълнил декларация по чл. 264,
ал. 2 ДОПК, че дружеството нямало непогасени публични задължения, която видно от
приложените доказателства (справка за общите задължения, декларация образец № 6 за
периода от м. 05.2013 г. до 01.03.2018 г., декларация по ЗДДС от м. 03.2015 г. до 01.03.2018 г.
и декларациите по ЗКПО за периода от м. 01.01.2014 г. до 01.03.2018 г.) била с невярно
съдържание. С друго имущество, което можел да обезпечи публичните задължения на
„Аттекс Груп“ ЕООД, длъжникът не разполагал. Доказателства в подкрепа на това
твърдение били приложените към исковата молба документи от преписката по принудително
изпълнение - отговори от търговските банки, справки с данни, предоставени от общините и
от КАТ, справки от публични регистри - търговски регистър и имотен регистър към Агенция
по вписванията.
От приложената справка от имотен регистър към Агенция по вписванията по
партидата на длъжника било видно, че длъжникът за кратък период от време отчуждил
всичките си недвижими имоти, като по този начин намалил до минимум притежаваното от
него имущество. С покупко-продажба на недвижим имот, вписана с нотариален акт № 36,
том 1, с вх. № 56 и дв. вх. № 56 от 09.01.2018 г. при Служба по вписванията - Благоевград
„Аттекс Груп“ ЕООД отчуждило други два свои недвижими имота, а именно: поземлен имот
с идентификатор № 04279.139.70, с площ по док. 400 кв.м., находящ се в област Благоевград,
община Благоевград, гр. Благоевград, ул./м. „Под черквата“, върху който имот била
разположена процесната сграда и поземлен имот, находящ се в с. Зелендол, община
Благоевград, област Благоевград, пл. № 48, с площ по док. 828.00 кв.м. Купувач на имотите
бил вторият ответник - „Еделвайс – 8“ ЕООД, като това от своя страна било още едно
доказателство, макар и косвено, доказващо намерението да бъде увреден публичният
взискател.
При извършена проверка по партидите на процесните имоти било установено и това,
че същите били вписани като непарична вноска от „Еделвайс – 8“ ЕООД в друго дружество -
„„Славинвест 19“ ООД, между които била налице свързаност по смисъла на чл. 3 от §1 от ДР
на ДОПК, б. „е“ - „з“ - „Еделвайс – 8“ ЕООД било собственик на „Славинвест 19“ ООД.
Апортът бил вписан с акт № 33, том 12, вх. № от рег. 3781 и дв. вх. № 3756 от 15.06.2021 г.
при Служба по вписванията - Благоевград. Недействителността на сделките по чл. 216, ал. 1
ДОПК била относителна недействителност по отношение на кредитора, която съгласно чл.
216, ал. 2 ДОПК се обявявала по иск на съответния публичен взискател, като тя засягала и
правата на трети лица.
Ищецът посочва и това, че с привличането на „Славинвест 19“ ООД като ответник по
делото, се целяло постигане на процесуална икономия чрез съединяване на искове.
Установяването на недействителността на апорта, вписан на 01.03.2018 г. на основанията по
чл. 216, ал. 1 ДОПК, следвало да доведе до установяване на относителна недействителност
на последвалия го апорт, вписан с акт № 33, том 12, вх. № от рег. 3781 и дв. вх. № 3756 от
15.06.2021 г. при Служба по вписванията - Благоевград. Относителната недействителност на
5
апорта от 01.03.2018 г., засягала и последвалите сделки, независимо от обстоятелството, че
исковата молба по настоящото дело била вписана след извършването им.
Ответниците „Аттекс Груп“ ЕООД и „Еделвайс – 8“ ЕООД оспорват предявените
искове и молят съда да ги отхвърли като неоснователни. Твърдят, че никога и по никакъв
начин законният представител на същите не целял ощетяване на държавата и нямал каквото
и да било намерение „Аттекс Груп“ ЕООД да не плаща данъчните си задължения. Голяма
част от посоченото в исковата молба било невярно. В резултат на настъпилата криза, през
2018 г. дейността на „Аттекс Груп“ ЕООД била значително затруднена, което принудило Н.
да потърси инвеститор, с който съвместно да изградят складова база и нови производствени
помещения в имота, който дружеството притежавал в гр. Благоевград. За тази цел с г-н И. А.
постигнали договорка, същият да учреди дружество „Еделвайс – 8“ ЕООД и това дружество
да закупи от „Аттекс Груп“ ЕООД поземлен имот с идентификатор № 04279.139.70, находящ
се в област Благоевград, гр. Благоевград, ул./м. „Под черквата“, след което в негова полза да
бъде апортирана и построената в този имот сграда с идентификатор № 04279.139.70.1,
застроена площ 126 кв.м.
Споразумението било в бъдещата дейност „Аттекс Груп“ ЕООД да участвало със
сградата, а г-н А. да направел парична вноска за увеличение капитала, която да е равна на
оценката на апортната вноска, дадена от назначените от търговския регистър оценители.
Възнамерявали новото дружество „Еделвайс – 8“ ЕООД с двама равноправни съдружника,
да инвестира в изграждане на производствени помещения и складова база, да назначат
персонал и да увеличат възможностите за производство, с което да станат по-
конкурентноспособни на пазара. След като Н. изпълнил своята част от уговорката, А.
заявил, че за него било невъзможно да извърши инвестицията в размер на 219 000 лева -
необходимата вноска за увеличаване на капитала и изравняване на процентното
съотношение между съдружниците, като поради тази причина се споразумели съвместното
им дружество „Еделвайс - 8“ ООД отново да стане изцяло собственост на Н. и А. да напусне
съдружието, като напълно коректно последният прехвърлил дяловете, напуснал като
управител и Н. заел неговите функции.
Абсолютно неверни били доводите на НАП, че с описаните по-горе бизнес сделки Н.
целял да увреди държавата и бюджета и да осуети плащанията на задълженията на „Аттекс
Груп“ ЕООД. От друга страна, не било вярно и това, че имуществото на „Аттекс груп“
ЕООД след апортната вноска намаляло, защото след като прехвърлили описана сграда,
дружеството получило дялове от „Еделвайс - 8“ ООД които били на същата стойност,
каквато била стойността на сградата и то оценена от вещи лица от търговския регистър.
Тоест срещу имота фирмата получила дялове на еднаква стойност, което означавало, че
имуществото не било намаляло.
Не отговаряло на истината и посоченото в исковата молба, че по време на
извършването на апорта „Аттекс Груп“ ЕООД и „Еделвайс – 8“ ЕООД били свързани лица.
Н. и дружеството му нямали никаква свързаност с И. А. и неговото дружество - НАП не
давал информация защо смятат, че били свързани лица, при положение, че не били роднини,
6
нямали обща собственост преди апорта, нямали каквито и да било връзки било то
икономически и правни. Преди сделките Н. не познавал добре А., били по-скоро далечни
познати. Г-н А. нямал никаква представа за задълженията на „Аттекс Груп“ ЕООД към
бюджета, защото това въобще не засягало съвместния им проект. Целта била с дивидентите
от бъдещата им дейност, „Аттекс Груп“ ЕООД да изплати поетапно старите си задължения
към НАП, поради което въобще не обсъждали въпроса за тези задължения. След като
пропаднали намеренията за строителство, разширяване на производството и т.н., Н. решил,
че изходът от ситуацията бил или в намирането на банков кредит, или в търсене на нов
инвеститор, който да осигури необходимите финансови средства. Опитал да кандидатства за
кредити в няколко банки, но навсякъде отказвали финансирането, защото „Аттекс Груп“
ЕООД имало данъчни задължения и банките проверявали това служебно. През 2020 г., чрез
общи познати, Н. се свързал с г-н Г. К., като му предложил идеята за съвместен проект под
същата форма, каквато ползвали 2018 г. Предложил на г-н К. да участва с парична вноска
директно във фирма „Еделвайс – 8“ ЕООД или да учреди ново дружество, в което да
апортират имотите, след което да внесе необходимата част от капитала с цел изравняване на
дяловете. Той се съгласил на втория вариант, тъй като искали независими експерти да дадат
реална и справедлива оценка на имуществото - поземления имот и сградата. Преди да
предприемат каквото и да било, Г. К. извършил щателна проверка на имотите и на „Еделвайс
– 8“ ЕООД, след което решили да пристъпят към първата част - апорта. През м. септември и
м. октомври 2020 г. г-н К. регистрирал свое дружество „Славинвест 19“ ООД, а оценителите
към търговския регистър изготвили оценка на имотите и определили стойността им в размер
на малко над 200 000 лева. Въз основа на тази оценка извършили апортната вноска и
„Славинвест 19“ ООД станал собственик на имуществото. От страна на Г. К. трябвало да се
осигурят средства в размер на 206 000 лева (равни на стойността на имотите), същите да се
преведат по набирателна сметка на „Славинвест 19“ ООД и да се увеличи капиталът на
дружеството до 412 000 лева. Договорили се до момента на внасяне на тази сума от страна
на съдружника, имотите да си останат във владение на „Еделвайс – 8“ ЕООД, с цел
гаранция, че всичко ще се случи според договорки им. Завеждането на делото от страна на
НАП щяло провали и тази инициатива, тъй като никой нямало да се съгласи да инвестира
във фирма, която била обект на съдебно преследване от НАП. Абсолютно невярно било, че с
описаните по-горе бизнес сделки Н. целял да увреди държавата и бюджета и да осуети
плащанията на задълженията на „Аттекс Груп“ ЕООД.
Не било вярно и това, че имуществото на „Еделвайс – 8“ ЕООД след апортната вноска
намаляло, защото след като прехвърлили описаната по-горе сграда, дружеството получило
дялове от „Славинвест 19“ ООД, които били на същата стойност, каквато била стойността на
сградата и терена и то оценени от вещи лица на търговския регистър. Тоест, срещу имотите
фирмата получила дялове на еднаква стойност, което означавало, че имуществото не било
намаляло. Не отговаряло на истината и посоченото в исковата молба, че по време на
извършването на апорта „Славинвест 19“ ООД и „Еделвайс – 8“ ЕООД били свързани лица,
тъй като Н. и дружеството нямали никаква свързаност с Г. К. и неговото дружество, не били
роднини, нямали обща собственост преди апорта, нямали каквито и да било връзки, било то
7
икономически и правни. Г. К. нямал никаква представа за задълженията на „Аттекс Груп“
ЕООД към бюджета, защото това въобще не засягало съвместният им проект и собственик
на имотите не бил „Аттекс Груп“ ЕООД, а „Еделвайс – 8“ ЕООД.
„Славинвест 19“ ООД излага и становище, че оспорва предявените при условията на
евентуалност искове спрямо него. Твърди, че било безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че на 24.09.2020 г. по партидата на ответника в АВ - Търговски регистър
била вписана непарична вноска в капитала, представляваща право на собственост върху
следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор № 04279.139.70 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград, с площ 400,00 кв.м.,
местност „Под Черквата“, ведно с построената в имота сграда с идентификатор №
04279.139.70.1, със застроена площ от 126 кв.м. Вносител на непаричната вноска било
дружество „Еделвайс – 8“ ЕООД, представлявано от А. Л. Н.. Преди и след извършване на
апортната вноска „Еделвайс – 8“ ЕООД нямало, вкл. и към момента, публични задължения.
Следователно, това дружество не било длъжник на бюджета под никаква форма и
извършените от него разпоредителни действия не можело да бъдат подведени под общия
режим на относителната недействителност съгласно чл. 216 ДОПК. Специалните норми на
ДОПК, въвеждащи института на т.н. „отменителни искове“ били приложими единствено
към разпоредителни действия, извършени от длъжника. Липсвала законова възможност за
предявяване на подобни искови претенции спрямо последващи разпореждания, извършени
от лица, които нямали публични задължения. Действащите законови разпоредби не
въвеждали и хипотеза за автоматично обявяване на недействителност на последващата
сделка при обявена такава за предходната. Евентуално установяване на относителна
недействителност на апортната вноска, извършена от „Аттекс Груп“ ЕООД в полза на
„Еделвайс – 8“ ЕООД не можело да влече за последица недействителността на апортната
вноска, по силата на която „Славинвест 19“ ООД придобило собствеността върху процесния
имот. Дори да се приемело, че разпоредбата на чл. 216 ДОПК би могла да намери
субсидиарно приложение и спрямо сделки, извършени от лице без публични задължения, то
все пак било необходимо да се анализира дали и до колко въпросната сделка е възмездна или
не. Това било така, тъй като когато действието било възмездно не било достатъчно знанието
на длъжника, но още и на лицето, с което той договарял - в случая „Славинвест 19“ ООД.
Апортът в съществуващо дружество бил именно възмездна сделка с трето лице, по
отношение на която не действала установената в закона презумпция за знание за
увреждането (така решение № 147/12.02.2018 г. по т.д. № 2530/2016 г. на ВКС, І-во т.о.).
При непарична вноска в капитала на съществуващо търговско дружество се
осъществявало договаряне и била налице възмездност. По тези причини в теорията се
застъпвало и становището, че апортът съставлявал двустранен възмезден договор,
аналогичен на договора за замяна. Поради това и когато се искало обявяване на
недействителност по реда на изр. 2 от чл. 135, ал. 1 от ЗЗД на апорт/непарична вноска в
капитала на съществуващо търговско дружество, знанието за увреждане от страна на
юридическото лице, в чиято полза е извършена апортната вноска, било предпоставка за
8
основателността на предявения конститутивен иск, както това било прието в решение № 147
от 12.02.2018 г. по т.д. № 2530/2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во търг. отделение. У
приобретателя на имуществото не било налице каквото и да било знание /ако въобще такова
би могло да е налице при условие, че праводателят не е длъжник на НАП/ за увреждащия
характер на сделките. Такова не можело и да се предполага. Г. К., в качеството си на ЕСК и
управител на „Славинвест 19“ ООД, нямал и най-малка представа за това, че предходният
собственик на имота било дружество с непогасени данъчни задължения. Подобни факти
нито му били споменати, нито имал обективна възможност да установи. През 2020 г. А. Н.,
като ЕСК и Управител на „Еделвайс – 8“ ЕООД се свързал с Г. К. и му предложил участие в
съвместен бизнес - проект, свързан с изграждане на нова производствена база в процесните
имоти и разширяване на производствените им възможности. Уговорките касаели апортиране
на въпросните имоти от „Еделвайс – 8“ ЕООД и последващо увеличаване на капитала на
„Славинвест 19“ ООД, чрез парична вноска от Г. К., равна на стойността на внесеното
имущество. При тези си действия К. не само, че не бил наясно със задълженията на
предходния собственик, но и нямало как обективно да разбере /а и не бил длъжен да
установява/, че „Аттекс Груп“ ЕООД имало публични задължения през 2018 г., при условие,
че се убедил в изрядността на праводателя „Еделвайс – 8“ ЕООД. При вземане на решенията
си за вписване на непаричната вноска, Г. К. не действал с намерението за увреждане, не
преследвал ясната цел за вреда на кредитора, т.е. със съзнание, че със съответния правен акт
се увреждат интересите на Държавата. Намерението за увреждане по смисъла на чл. 216, ал.
1, т. 4 от ДОПК не се предполагало, а следвало да се изведе от внимателно проведено
доказване, с помощта на всички доказателствени средства. Към датата на извършването на
апорта липсвала каквато и да било свързаност между представляващите „Еделвайс – 8“
ЕООД и „Славинвест 19“ ООД и между самите дружества, което било лесно установимо от
публично достъпната информация в Търговския регистър. Следователно знание за увреда не
би могло и да се презумира. Твърдението в исковата молба, че между дружествата била
налице свързаност по смисъла на чл. 3, &1 от ДР на ДОПК, тъй като „ ...„ЕДЕЛВАЙС - 8“
ЕООД е собственик на „СЛАВИНВЕСТ 19“ ЕООД...“ било напълно неоснователно, тъй като
преди извършване на апортната вноска „Еделвайс – 8“ ЕООД нямал никакви отношения с
ответника, а още повече да е съдружник или „собственик“ на същото. Очевидно било, че т.н.
свързаност възниквала едва с вписването на апортната вноска и била пряка последица от
нея, тъй като ex-lege вносителят й неминуемо придобивал съответните дялове от капитала
на приемащото дружество. Това била правната конструкция на апорта, но горното съвсем не
значело, че двете дружества били свързани преди вписването му, напротив. Не били налице
и каквито и да било други основания за установяване свързаност между двете дружества -
същите нямали съвместни участия в други дружества, едното не контролирало другото, не
били съсобственици на някакво имущество, между техните собственици и управители
нямало роднинска или каквато и да било друга връзка и т.н. Следователно, дори и при
изключително разширително тълкуване на закона /което поначало би било неправилно/,
спрямо процесната непарична вноска не можело да намерят приложение нито една от
хипотезите на чл. 216, ал. 1 било то тази по т. 6, т. 4 или т. 3 от ДОПК. Освен това,
9
процесната апортна вноска не намалявала имуществото на „Еделвайс – 8“ ЕООД, тъй като
срещу стойността на апортирания имот дружеството придобивало еквивалентни по стойност
дружествени дялове, а оценката, послужила за остойностяване на имуществото, била
изготвена и приета от АВ - Търговски регистър.
Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, намира обжалваното решение за
валидно и допустимо, а относно правилността му по същество на спора, в рамките на
наведените с въззивната жалба доводи, приема следното от фактическа и правна страна:
Като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, както и с оглед неприети във въззивна инстанция нови доказателства,
които да обуславят променени фактически констатации, настоящият съдебен състав напълно
споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, поради което и
при условията на чл. 272 ГПК препраща изцяло към изложените от първоинстанционния съд
изводи от фактическа страна, в каквато връзка не са налице оплаквания по въззивната жалба
и спор между страните относно установените по делото факти и обстоятелства.
От правна страна, въззивният съд приема следното по отношение на предявения главен
иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 3 ДОПК:
Ищецът основава иска си на твърдения за извършена след датата на деклариране на
публични задължения непарична вноска на имуществени права на длъжника.
Отменителният иск предоставя на кредитора правото да претендира обявяването за
недействителни спрямо него на действия, с които длъжникът го уврежда, както по своята
същност е средство за защита на кредитора срещу увреждащите го действия на неговия
длъжник. Основният отменителен иск е уреден в нормата на чл. 135 ЗЗД (Павлов иск, actio
Pauliana). Регламентираните с чл. 216, ал. 1 ДОПК искове се явяват специални отменителни
искове по отношение на кредитора държавата/общината като с тях е уредена възможността
да бъдат признати за относително недействителни по отношение на държавата сделки или
действия на длъжника по публични задължения, които са сключени след датата на
установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за
възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения.
За да бъде уважен иск по чл. 216, ал. 1, т. 3 ДОПК (в предходната му редакция, преди
изменението обн. ДВ бр. 105/11.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г.), следва да са налице
следните кумулативни предпоставки на фактическия състав: ищецът да има качеството на
кредитор по отношение на длъжника прехвърлител по процесната сделка – непарична
вноска (апорт) на недвижим имот, която да е извършена след датата на установяване на
публичното задължение или съответно след връчването на заповедта за възлагане на
ревизия. По силата на цитираната разпоредба, недействителни по отношение на държавата,
съответно на общините, са непарични вноски на имуществени права на длъжника,
направени след датата на установяване на публичното задължение, съответно след
връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени
10
публични задължения.
В случая първата предпоставка е налице – ищецът се легитимира като кредитор на
ответника „Аттекс Груп“ ЕООД, който е прехвърлител по първата процесна сделка
(вписания на 01.03.2018 г. апорт). По делото се установи, че сделката е реализирана след
установяване на публичните задължения на дружеството към държавата, съществуващи и
към момента на сделката. В тази връзка следва да се има предвид, че процесните публични
вземания не се установяват само с влязъл в сила административен акт или влязло в сила
съдебно решение. Между страните не е спорно, а и от доказателствата по делото е
установено, че публичните задължения на „Аттекс Груп“ ЕООД, обективирани в посочените
в исковата молба декларации: декларация образец № 6 за периода от м. 05.2013 г. до м.
06.2021 г.; справка - декларация по ЗДДС за периода от м. 03.2015 г. до м. 08.2021 г.; ГДД по
ЗКПО за периода от м. 01.01.2014 г. до м. 12.2017 г.; декларация по ЗДДФЛ и ЗКПО за
периода от м. 01.2016 г. до м. 03.2018 г.; подробно описани по вид, номер, дата и размер на
задължението в приложената като доказателство справка за общите задължения на
задълженото лице към 20.09.2021 г.; които са съставени и подадени от дружеството, не са
били предмет на ревизионно производство с оглед установяването им с влязъл в сила
административен акт. Въпреки това, следва да се приеме, че установяването на тези
публични вземания в полза на ищеца, е осъществено по реда на чл. 109 ДОПК. По силата на
чл. 105 ДОПК задълженията по декларация, по която задълженото лице само изчислява
основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в
сроковете, определени в съответния закон, т.е. те са изискуеми, без да е необходима санкция
от държавен орган. Съобразно разпоредбата на чл. 110 ДОПК, НАП разполага с правомощия
да осъществява контрол върху декларираните задължения, чрез ревизии и проверки и чрез
последващ ревизионен акт да установи различен размер на същите, но в случай на коректно
изчислени и декларирани задължения до ревизия и акт не би се стигнало. Не би се стигнало
до ревизионно производство и ревизионен акт и в случаите, когато за декларираните от
длъжника вземания е изтекъл петгодишния срок за започване на ревизия – в тази хипотеза
същите се считат за окончателно установени по силата на чл. 108, ал. 2 ДОПК, какъвто е и
настоящият случай. Поради това, настоящият съдебен състав приема, че разпоредбата на чл.
216, ал. 1, т. 3 ДОПК (ред. ДВ бр. 105/29.12.2005 г.) включва във фактическия си състав и
публични задължения, установени не само с влязъл в сила административен акт или влязло в
сила съдебно решение, но и с декларация, подадена от задължено лице, което публично
задължение се счита за окончателно установено „ex lege“ (чл. 108, ал. 2 ДПК).
В горния смисъл са и задължителните на основание чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК за
настоящия съдебен състав указания на ВКС по прилагането и тълкуването на закона,
обективирани в отменителното му решение № 109/15.07.2024 г. по търг. дело № 1132/2023 г.
по описа на І-во т.о. на ВКС. Видно от мотивите на ВКС, касационното обжалване е
допуснато по правен въпрос относно тълкуването на чл. 216, ал. 1 ДОПК, в приложимата му
към спора редакция, конкретно: Предвид последващото изменение на чл. 216, ал. 1 ДОПК -
обн. ДВ бр. 105/11.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г., предходната редакция на нормата
11
изключва ли от фактическия си състав установени - с изходящи от самите задължени
субекти декларации - публични задължения ? Даденият от ВКС отговор на въпроса се
изразява в следното: Според чл. 216, ал. 1 ДОПК, и в предходната му редакция, преди
изменението обн. ДВ бр. 105/11.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г., декларациите по чл. 105
ДОПК, за самоопределяне на данъчна основа и размер на дължими данъци от данъчно
задължените лица, „установяват публични задължения„, по смисъла на същата разпоредба,
вкл. когато, поради несъответствия в същите и в срока, съгласно чл. 109 ДОПК, не е
предприета ревизия, на основание чл. 106, ал. 3 ДОПК.
В този смисъл са и определение № 421/05.07.2022 г. по търг. дело № 1145/2021 г. на ІІ-
ро т.о. на ВКС, в което изрично се посочва, че публичните вземания на Държавата чрез
НАП, не се установяват само с ревизионен акт, а се установяват и по реда, предвиден в
закона и установеността им възниква по силата на закона, предвид чл. 108, ал. 2 ДОПК. Така
и определение № 627/15.03.2024 г. по търг. дело № 1110/2023 Г. на ІІ-ро то. На ВКС.
Налице е и втората предпоствака, а именно първата процесна сделка (вписания на
01.03.2018 г. апорт) е извършена след датата на установяване на публичните задължения на
„Аттекс Груп“ ЕООД, а именно: апорт, вписан на 01.03.2018 г. с акт № 88, том 3, № от вх.
рег. 832, дв. вх. № 828 от 01.03.2018 г. при Служба по вписванията - Благоевград, с който
„Аттекс Груп“ ЕООД прехвърля собствеността на сграда с идентификатор № 04279.139.70.1,
застроена площ 126 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор № 04279.139.70,
при съседи: имоти с идентификатори №№ 04279.139.64, 04279.139.39, 04279.139.48,
04279.139.69, находящ се в област Благоевград, община Благоевград, гр. Благоевград, ул./м.
„Под черквата“, еднофамилна жилищна сграда на два етажа.
Следва и да се отбележи, че така извършената сделка – разпореждане с недвижим имот
чрез внасянето му като непарична вноска в капитала на друго търговско дружество по реда
на чл. 72 ТЗ, уврежда кредиторовия интерес, доколкото води до намаляване на имуществото
на ответника-прехвърлител „Аттекс Груп“ ЕООД, върху което може да бъде насочено
принудително изпълнение по реда на ДОПК за удовлетворяване на публичните вземания на
държавата.
Неоснователни са доводите на ответниците относно еквивалентността на разменените
имуществени престации – недвижимия имот като непарична вноска и получените от
вносителя ответник дружествени дялове. В хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 3 ДОПК
законодателят не е поставил изискване да не може да бъде удовлетворена държавата от
длъжника по друг начин, съответно от наличното имущество на длъжника. Внасянето на
непарична вноска в капитала на друго търговско дружество, наред с наличието на публични
задължения, е прието като достатъчно основание за уважаването на иска, доколкото
стойността на придобитите дялове в новоучреденото търговско дружество зависи от
имущественото състояние на това дружество като динамична величина, което изключително
затруднява удовлетворяването на кредитор от новопридобитите дялове.
Останалите доводи на ответниците касаят други фактически състави на чл. 216, ал. 1
ДОПК, съответно чл. 216, ал. 3 ДОПК, с оглед и на което са без правно значение за спора по
12
иска с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 3 ДОПК, поради което съдът не ги обсъжда.
По така изложените съображения, предявеният иск по чл. 216, ал. 1, т. 3 ДОПК следва
да бъде уважен като бъде обявена за недействителна спрямо държавата направената
непарична вноска (апорт) от ответника-длъжник „Аттекс Груп“ ЕООД в капитала на
ответника „Еделвайс – 8“ ЕООД: апорт, вписан на 01.03.2018 г. с акт № 88, том 3, № от вх.
рег. 832, дв. вх. № 828 от 01.03.2018 г. при Служба по вписванията - Благоевград, с който
„Аттекс Груп“ ЕООД прехвърля собствеността на сграда с идентификатор № 04279.139.70.1,
застроена площ 126 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор № 04279.139.70,
при съседи: имоти с идентификатори №№ 04279.139.64, 04279.139.39, 04279.139.48,
04279.139.69, находящ се в област Благоевград, община Благоевград, гр. Благоевград, ул./м.
„Под черквата“, еднофамилна жилищна сграда на два етажа.
Следва да бъде обявена за недействителна спрямо държавата и направената
последваща непарична вноска (апорт) от ответника „Еделвайс – 8“ ЕООД в капитала на
ответника „Славинвест 19“ ООД, а именно: апорт, вписан с акт № 33, том 12, вх. № от рег.
3781 и дв. вх. № 3756 от 15.06.2021 г. при Служба по вписванията - Благоевград, с който
„Еделвайс – 8“ ЕООД прехвърля собствеността на сграда с идентификатор №
04279.139.70.1, застроена площ 126 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор №
04279.139.70, при съседи: имоти с идентификатори №№ 04279.139.64, 04279.139.39,
04279.139.48, 04279.139.69, находящ се в област Благоевград, община Благоевград, гр.
Благоевград, ул./м. „Под черквата“, еднофамилна жилищна сграда на два етажа.
Пи така установеното от фактическа страна се налага извод, че поредицата от сделки –
апорти на гореописания недвижим имот са извършени с цел увреждане на НАП като
кредитор, който има право да иска обявяването и на двете сделки за относително
недействителни, доколкото увреждащият резултат е постигнат с двете последователни
сделки, в какъвто смисъл е и утвърдената практика на ВКС по искове с правно основание
чл. 135 ЗЗД (напр. решение № 163/27.07.2011 г. по гр. д. № 672/2010 г. на III-то г.о.), предвид
и това, че отменителните исковете по чл. 216 ДОПК са частен случай на Павловия иск, при
което тази практика е относима и съм настоящия казус.
С т. 3 от ТР № 2/2017 г., ОСГТК на ВКС, представляващо задължителна за всички
съдилища съдебна практика, се приема, че защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД при
последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е
разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за
недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото
на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат. Исковете могат да бъдат
предявени и самостоятелно, но при наличие на предпоставките на чл. 213 ГПК следва да
бъдат разгледани в едно производство. В мотивите са развити съображения, че кредиторът
може да се защити срещу увреждането му поради извършеното последващо прехвърляне от
съконтрахента на длъжника с иск по чл. 135 ЗЗД не само по отношение на сделката,
сключена между длъжника и неговия съконтрахент, но и по отношение на последващите
сделки, сключени с приобретатели, за които кредиторът твърди, че са недобросъвестни -
13
знаели са за неговото увреждане.
Специалният иск по чл. 216, aл. 1 ДОПК, уреждащ правата на държавата и общините
при разпореждане от техен длъжник с публични вземания със свое имущество с цел да ги
увреди, е по своята правна природа вид отменителен иск, което следва от чл. 216, ал. 3
ДОПК, предвиждаща субсидиарно приложение на чл. 135 ЗЗД. Следва да се има предвид и
че с оглед спецификата на правните субекти-кредитори, имащи право на този иск, и вида на
вземанията (публични), чиято събираемост е в обществен интерес, законодателят е дал
принципно по-силна защита на тези кредитори в сравнение с тази на кредиторите по общия
отменителен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД: в хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 3 ДОПК е без
значение знанието на приобретателя за увреждането. Ето защо дадените в цитираното ТР
указания по тълкуването и прилагането на чл. 135, ал. 1 ЗЗД при поредица от увреждащи
кредиторите сделки следва да важи в още по-висока степен за кредиторите-ищци по
исковете, уредени в чл. 216, ал. 1 ДОПК.
Предвид уважаването на основната искова претенция, не следва да се разглеждат
предявените при условията на евентуалност искове на основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК, за
обявяване за недействителни процесните сделки-апорти, извършени във вреда на публичния
взискател, по които страна е свързано с длъжника лице, както и иска с правно основание чл.
216, ал. 1, т. 4 ДОПК - като сделки, извършени с намерение да се увреди публичният
взискател.
По така изложените съображения и поради несъвпадане изводите на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено ново,
с което се уважи основния иск по чл. 216, ал. 1, т. 3 ДОПК в горепосочения смисъл.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК въззиваемите и
ответници по делото „Аттекс Груп“ ЕООД, „Еделвайс – 8“ ЕООД и „Славинвест 19“ ООД
следва да бъдат осъдени да заплатят на Държавата, чрез ТД на НАП София сумата от 450
лв., представляваща разноски по делото (общо за всички инстанции) – юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
Отменя решение № 88/11.08.2022 г., постановено по търг. дело № 163/2021 г. на
Окръжен съд – Благоевград и вместо него постановява:
Обявява за недействителни на основание чл. 216, ал. 1, т. 3 ДОПК по отношение на
Държавата, по иск на Национална агенция по приходите направената непарична вноска
(апорт) от ответника-длъжник „Аттекс Груп“ ЕООД с ЕИК:********* в капитала на
ответника „Еделвайс – 8“ ЕООД с ЕИК:*********, а именно: апорт, вписан на 01.03.2018 г.
с акт № 88, том 3, № от вх. рег. 832, дв. вх. № 828 от 01.03.2018 г. при Служба по
вписванията - Благоевград, с който „Аттекс Груп“ ЕООД прехвърля собствеността на
14
сграда с идентификатор № 04279.139.70.1, застроена площ 126 кв.м., разположена в
поземлен имот с идентификатор № 04279.139.70, при съседи: имоти с идентификатори №№
04279.139.64, 04279.139.39, 04279.139.48, 04279.139.69, находящ се в област Благоевград,
община Благоевград, гр. Благоевград, ул./м. „Под черквата“, еднофамилна жилищна сграда
на два етажа и направената последваща непарична вноска (апорт) от ответника „Еделвайс –
8“ ЕООД с ЕИК:********* в капитала на ответника „Славинвест 19“ ООД с ЕИК:*********,
а именно: апорт, вписан с акт № 33, том 12, вх. № от рег. 3781 и дв. вх. № 3756 от
15.06.2021 г. при Служба по вписванията - Благоевград, с който „Еделвайс – 8“ ЕООД
прехвърля собствеността на сграда с идентификатор № 04279.139.70.1, застроена площ 126
кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор № 04279.139.70, при съседи: имоти с
идентификатори №№ 04279.139.64, 04279.139.39, 04279.139.48, 04279.139.69, находящ се в
област Благоевград, община Благоевград, гр. Благоевград, ул./м. „Под черквата“,
еднофамилна жилищна сграда на два етажа.
Осъжда „Аттекс Груп“ ЕООД, гр. Благоевград, ул. „Гемеджийте“ № 18, с
ЕИК:*********, „Еделвайс - 8“ ЕООД, гр. Благоевград, ул. „Г. С. Раковски“ № 16, ет. 1, ап. 1,
с ЕИК:********* и „Славинвест 19“ ЕООД, гр. Благоевград, ул. „Г. С. Раковски“ № 16, ет. 1,
ап. 1, с ЕИК:********* да заплатят на Държавата, по съответната банкова сметка на ТД
НАП София сумата от 450 лв. (четиристотин и петдесет лева), представляваща разноски по
делото (общо за всички инстанции) – юрисконсултско възнаграждение.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на
препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15