Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.10.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на втори октомври две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Десислава
Костадинова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 10 327 по описа за 2016
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ за сумата от 45 910,
92 лв.
В исковата молба на М.Д. Д. се твърди,
че на 09.10.2015 г. в гр. Нова Загора, на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, кръстовището
с ул. „Проф. Минко Балкански“ е
реализирано ПТП с участието на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ********,
управляван от Т.К.Р. и ищцата като пешеходец. Твърди се, че пътният инцидент е
настъпил поради виновното поведение на водача на лекия автомобил. Изложени са
твърдения, че ищцата получила контузия в областта на колянната става на левия
крак с рентгенологични данни за счупване на латералния кондул и счупване на
латералния малеол на левия долен крайник, както и контузия в областта на десния
крак. Билла приета по спешност в МБАЛ -–МК "Св. Иван Рилски“ ЕООД – клон
Стара Загора, където й била извършена хирургическа интервенция , изразяваща се
в открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, тибия и фибула. Твърди,
че от описаните травматични увреждания търпяла болки и страдания, била
принудена за продължителен период от време да спазва строг леглови режим,
получила 20% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години и повече от
пет месеца не могла да изпълнява трудовите си задължения.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Опел Зафира”, да й заплати сумата от 45 000 лв. – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените й травматични увреждания,
както и сумата от 910, 92 лв. – имуществени вреди, изразяващи се в закупени от
нея медицИ.ки консумативи. Претендира се законна лихва и сторени разноски,
съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „Б.И.“ АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения като е наведено и възражение за съпричиняване. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Не са депозиране допълнителна искова молба
респ. допълнителен отговор.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Д..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от адв. П..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен протокол от съдебно заседание от 10.03.2016 г. на РС
– Нова Загора, по нохд 81/2016 г., в който е обективирано сключено и одобрено
от съда споразумение № 26, съгласно което Т.К.Р. е признат за виновен в това,
че на 09.10.2015 г. в гр. Нова Загора, на пешеходна пътека на ул. „Св. Св.
Кирил и Методий“, в района на кръстовището с ул. „Проф. Минко Балкански“ при
управление на МПС – лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ********, нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 20 ал.2, чл. 5 ал.2 т.1 и чл. 119 ал.1
от ЗДвП и като не пропуснал пешеходец на пешеходна пътека, по непредпазливост
допуснал причиняването на две средни телесни повреди на М.Д. Д., изразяващи се
в счупване на латералния кондил на големия пищял на левия крак в неговия горен
край, в областта на тибиалното плато и голянната става, както и счупване на
латералния малеол на глезенната става на левия крак без данни за разместване на
костните фрагменти.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. В заключението си вещото лице е обосновало
извод, че ударът е бил технически предотвратим от страна на водача на лек
автомобил „Опел Зафира“.
По делото е изслушана и съдебно медицИ.ка експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Д.Л.К.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че в
следствие на ПТП-то М. Д. е получила „счупване на тибиален кондил в областта на
коляното и счупване на единия глезен“. Вещото лице е посочило, че периодът на
възстановяване на двете увреди е между 4 и 6 месеца като липсват данни за
налични усложнения и/или невъзстановени увреди.
В съдебно заседание от 02.10.2017 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля Д.А.Б..
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ /отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните не спорят относно обстоятелството, че към датата
на процесното ПТП по отношение на лек автомобил «Опел Зафира» с ДКН ******** е
налице валиден договор за застраховка, покриваща риска «гражданска
отговорност», сключена при ответното дружество.
Страните не са формирали спор и относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя е установена с оглед изводите на вещото лице
по допуснатата САТЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно
изготвена, както и с оглед представеното по делото споразумение, сключено пред
наказателния съд, което е задължително за настоящия съдебен състав с оглед
нормата на чл. 300 от ГПК.
При ангажираните от страните доказателства съдът намира, че не е разрушена
доказателствената сила на презумпцията, установена в чл. 45 ал.2 от ЗЗД досежно
вината.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицИ.ка
експертиза, в заключението на която са посочени видът, интензитетът и
продължителността на болките и страданията и която съдът кредитира като
компетентна и обективна. Установяват се и от ангажираните по делото свидетелски
показания.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените му травматични увреждания, представляват пряка и
непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52
от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца /58 години към
датата на ПТП-то/, степента на увредите, разкриващи медико-биологичните белези на две средни
телесни повреди, продължителността на оздравителния период /между 4 и 6 месеца/,
извършената хирургическа интервенция, продължителния период, в който същата е
била неработоспособна / пет месеца/, периодът от време, през който е търпяла
болки и страдания, които неминуемо се
отразяват върху стереотипа на живот, психологическото и емоционалното състояние
на човек. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на
ищеца, интензитета на страданието и периодът, в който същите са търпени, справедливо
би било да се присъди сума от 35 000 лв.
При проведено насрещно доказване ответникът е заявил възражение за
съпричиняване. Съгласно нормата на чл. 51 ал.2 от ЗЗ. ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите обезщетението може да се намали.
Допринасянето може да бъде както с действия, така и с беЗ.ействия. В този
случай вредоносният резултат трябва да е в причинна връзка и с деянията на
увредения. При ангажираните по делото доказателства не се установява по някакъв начин
ищцата с поведението си да е допринесла за настъпване на вредоносния резултат,
поради което настоящият съдебен състав намира заявеното възражение за
неоснователно.
Настоящият съдебен състав намира за изцяло основателен заявеният иск за
имуществени вреди с оглед представените по делото фактури и други платежни
документи установяващи закупени медицински консумативи /ортеза, винтове/,
заплатен болничен престой респ. лекарствени средства.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени и имуществени вреди съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата на извършване на деликта като размерът й подлежи на установяване от
страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: Процесуалният представител на ищеца е заявил искане за
присъждане на разноски. По делото данни такива да е сторил не са ангажирани.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК ответникът е сторил разноски в размер на 4000
лв. за адвокатско възнаграждение и 250 лв. – депозит за САТЕ. Припадащата се
част от разноските за ответника с оглед отхвърлената част от исковете възлиза
на сума в размер на 925, 71 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС в размер на 1645, 55 лв. – дължима ДТ и припадащата се част от
разноските, заплатени от бюджета на съда, съответни за уважената част от
претенцията.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 с-в
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на М.Д. Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** – адв. Г.Д. сумата от 35
000 /тридесет и пет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 09.10.2015 г.
в гр. Нова Загора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.10.2015
год. до окончателното им изплащане, като отхвърля искът за горницата до пълния
предявен размер от 45 000 лв. като неоснователен и недоказан, както и
сумата от 910, 92 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 09.10.2015 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 1645, 55 лв.
– дължима ДТ и съдебни разноски.
ОСЪЖДА М.Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Г.Д. да заплати на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** сумата от 925, 71 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: