Р Е Ш Е Н И Е
№.....707................. 27.09.2011 год. Гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На четиринадесети септември през две хиляди и единадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2092 по описа на ШРС за 2011 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.49 от Семейния кодекс.
Депозирана е искова молба от Б.Р.Х.,
с ЕГН********** срещу Е. А. Х., с ЕГН**********, в която твърди, че с ответника – Е. А. Х. сключили граждански брак на
28.04.1991 год., който бил първи по рода си и за двамата. От брака си имали
родено едно дете – Е.Е. Х., родено на *** год. което към настоящия момент е
навършило пълнолетие. Излага, че след сключване на гражданския брак
първоначално заживели на квартира в
гр.Шумен, кв.”Боян Българанов”, където впоследствие си купили
самостоятелно жилище на адрес: ****” №52, вх.1, ет.7, ап.24. Първоначално
отношенията помежду им били добри, но няколко седмици след сключване на
гражданския брак, ответникът започнал да злоупотребява с алкохол, често й
нанасял побой и постоянно я гонел от жилището. Често сцените на физически
тормоз били разигравани пред очите на детето, което се налагало да се намесва.
Счита, че с годините двамата се отчуждили, загубили доверие един в друг, при
което всеки техен разговор завършвал със скандал и побой. Поради изложеното
счита, че брака им е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което моли съда да
постанови решение, по силата на което: да прекрати гражданския брак между тях,
като приеме, че вина за това има
ответника; да бъде запазено фамилно име, придобито от нея след сключване на
гражданския брак - Х., да й бъде предоставено ползването и обитаването върху
семейното жилище, намиращо се в гр.Шумен****, както и да й бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата Б.Р.Х. се
явява лично и с упълномощен представител, като поддържат изцяло предявения иск.
Препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в
законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК от негова страна не е бил депозиран
писмен отговор.
В
съдебно заседание ответникът не се явява лично и не изпраща представител.
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищцата Б.Р.Х. и ответника –
Е. А. Х. сключили граждански брак на 28.04.1991 год., който бил първи по
рода си и за двамата. От брака си имали родено едно дете – Е.Е. Х., родено на ***
год. което към настоящия момент е навършило пълнолетие. След сключване на
гражданския брак първоначално заживели на квартира в гр.Шумен, кв.”Боян Българанов”, където
впоследствие си купили самостоятелно жилище на адрес: ****” №52, вх.1, ет.7,
ап.24. Първоначално отношенията помежду им били добри, но няколко седмици след
сключване на гражданския брак, ответникът започнал да злоупотребява с алкохол,
често й нанасял побой и постоянно я гонел от жилището. През 2010 година подала
иск за прекратяване на брака по реда на чл.49 от СК, по който било образувано
гр.дело №1249/2010 год. по описа на ШРС. Тъй като ответникът я помолил да му
даде нов шанс ищцата оттеглила исковата си молба, след което насилието спрямо
нея продължило по същия начин. Ответникът често изневерявал на съпругата си,
като през месец август 2010 год. напуснал семейното жилище. В жилището останали
до живеят ищцата и синът им.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени
и гласни доказателства и по-специално: от разпита в съдебно заседание на свидетелите
****, от приетите като писмени доказателства по делото Дубликат на
Удостоверение за раждане от *** год., Съдебно-медицинско удостоверение №57/07
г., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №167, том VІІІ, дело
№3354/96, Декларация за гражданско, семейно и имотно състояние от 01.06.2011
год. – 2 броя, Удостоверение за получените доходи от трудови, служебни и
приравнени правоотношения за последните шест месеца изх.№13-46/31.05.2011 год.,
Съобщение до страна по гр.дело №1249/2010 год. на ШРС, Удостоверение за сключен
граждански брак серия УС-0 от 28.03.2000 год., Договор за правна защита и
съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Вносна бележка от 01.06.2011 год.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се
установява по безспорен начин, че бракът между ищцата и ответникът е дълбоко
и непоправимо разстроен. Очевидно е, че
към настоящия момент двамата се намират във фактическа раздяла, която е
продължила повече от година. От материалите по делото и по-специално от разпита
на свидетелите **** се установява по
безспорен начин, че ответникът е поддържал извънбрачни връзки и че често е
малтретирал физически и психически ищцата. От изложеното може да се направи
категоричния извод, че общността между съпрузите е разкъсана, имайки в предвид,
че между тях е изчезнала взаимната любов, доверието, уважението и
разбирателството. Брачната връзка е продължила да съществува само формално и
същата е изпразнена от своето вътрешно съдържание, съответстващо на морала и
закона. Отношенията между съпрузите са дълбоко разстроени, поради което
запазването на брака противоречи на принципите на морала и не създава нормални
условия за семеен живот и за отглеждане и възпитание на децата. В този смисъл
следва да се отбележи, че както става ясно от показанията на свидетелките ****
синът на ищцата и ответника често е бил
свидетел на скандалите между тях, вследствие на което се изнервял и ставал
раздразнителен. Обстоятелството, че понастоящем ответникът е напуснал семейното
жилище и поддържа нова извънбрачна връзка говори за тотално разпадане на
връзките между двамата съпрузи – духовни, физически и имуществени, поради което
и никой от тях не желае продължаване на брака. Разстройството на брака е
трайно, постоянно и не може да бъде
преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните
съпружески отношения. Поради изложеното съдът намира, че запазването на този
брак не е в интерес на страните и следва да бъде прекратен, като дълбоко и
непоправимо разстроен на основание чл.49, ал.1 от СК.
Доколкото в исковата молба се
съдържа искане за произнасяне на съда по въпроса за вината, на основание чл.49,
ал.3 от СК, то съдът дължи произнасяне и по този въпрос. В настоящия случай
съдът счита, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има
ответника. От материалите по делото и по-специално от разпита на
свидетелите ****, се установява, че
ответникът е имал извънбрачни връзки, както и че това е била причината да
напусне семейното жилище. Освен това отново от разпита на свидетелките се
установя, че ответникът често е упражнявал физически и психически тормоз над
ищцата. В подкрепа на изложеното е и приложеното като писмено доказателство по
делото Съдебно-медицинско удостоверение №57/2007 год.. От страна на ответника
не са представени никакви доказателства, които да оборват или да поставят под
съмнение така установената по-горе и приета от настоящия състав фактическа
обстановка.
Поради всичко изложено по-горе
настоящият състав намира, че брака между ищцата и ответника е дълбоко и
непоправимо разстроен и са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.49,
ал.1 от СК същият да бъде прекратен, като се приеме, че вина за разстройството
на брака има ответника.
Доколкото от приложеното като
писмено доказателство по делото Удостоверение за раждане от *** год. се
установява, че роденото от брака на съпрузите дете Е.Е. Пасинов е навършил 19
години, т.е. към момента на подаване на исковата молба и на изготвяне на настоящото
решение, същият е пълнолетен, то съдът не дължи произнасяне по въпросите за
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и издръжката.
По отношение искането на ищцата за
произнасяне по отношение на семейното жилище, намиращо се в гр.Шумен****,
доколкото от материалите по делото се установява, че същото е напуснато от
ответника през месец август 2010 год., то съдът намира, че същото следва да
бъде предоставено за ползване от ищцата. При преценка на този въпрос съдът
съобрази и обстоятелството, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака има ответникът.
Досежно фамилното име на ищцата,
съдът съобрази обстоятелството, че при сключване на гражданския брак същата е
приела фамилното име Х., а в настоящото производство прави искане същото да
бъде запазено от нея и след развода. При преценка на този въпрос съдът взе в
предвид разпоредбата на чл.53 от СК, съгласно която правото за запазване на
фамилното име е предоставено единствено на волята на съпруга, променил
фамилното си име при сключване на брака. За запазване носенето на брачното фамилното име не е необходимо съгласието на
другия съпруг, дори законът не изисква и мнение от негова страна по този
въпрос. Поради изложеното, доколкото е налице изявление от страна на ищцата, че
желае и след развода да носи брачното си фамилно име Х., то настоящия състав
намира, че искането в тази насока следва да бъде уважено.
Доколкото в исковата молба ищцата
заявява, че няма претенции за изплащане на издръжка от страна на ответника,
съдът намира, че не следва да се произнася по този въпрос.
С оглед задължението на съда с
решението си да определи окончателен размер на дължимата държавна такса, като
взе в предвид представените по делото доказателства досежно доходите на
съпрузите, съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в
настоящия случай следва да бъде 50 лева. В същото време, доколкото от
материалите по делото се установява, че при завеждането на делото ищцата е
внесла държавна такса в размер на 25 лева, то същите следва да бъдат
приспаднати, като ответникът следва да бъде осъден да довнесе държавна такса до пълния определен размер, а именно – 25
лева. В този смисъл съдът съобрази и разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК,
съгласно която съдебните разноски по делото следва да бъдат възложени в тежест
на ответника, доколкото съдът е приел с решението, че именно той има вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищцата направените от него разноски в размер на
525 лева, от които 25 лева – първоначално заплатена държавна такса и 500 лева –
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРЕКРАТЯВА
гражданския брак между Б.Р.Х., с ЕГН**********,*** и Е. А. Х., с ЕГН**********,***,
сключен с Акт за граждански брак №8/28.04.1991 год., като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ВИНАТА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на мъжа.
ПРЕДОСТАВЯ ползването
на семейното жилище -
апартамент, находящ се в гр.Шумен**** на жената Б.Р.Х., с ЕГН**********,
като констатира, че мъжът Е. А. Х., с ЕГН********** го е напуснал.
След прекратяване на брака Б.Р.Х. запазва
брачното си фамилно име Х..
ОПРЕДЕЛЯ
окончателна държавната такса по делото в размер на 50 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА Е. А. Х., с ЕГН********** да заплати по
сметка на ШРС сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща държавна такса
по делото.
ОСЪЖДА Е. А. Х., с ЕГН********** да заплати на ищцата Б.Р.Х., с ЕГН********** сумата от 525
/петстотин двадесет и пет/ лева, представляващи направените по делото разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: