ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6511
гр. С., 14.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. ХАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело №
20211110153327 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх.№ 53808/14.9.2021
година от Р. Д. К., ЕГН **********, от град С., ж.к.(адрес), Д. П. К., ЕГН **********, с
адрес – град С., ж.к.(адрес) и Д. П. К., ЕГН ********** с адрес – град С., ж.к.(адрес), чрез
мл.адвокат В.И. Т., с адрес – град С., район Т., пл.(адрес) против (фирма), ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – град С., бул.(адрес).
С протокол за избор на съдия – докладчик от дата 15.9.2021 година, при автоматично
разпределение на делата – гр.дело № 53327/2021 година по описа на Софийски районен съд
е разпределено на съдия Диана Хаджиева.
Делото е докладвано на определения съдия на 21.9.2021 година, на която дата съдът се
е произнесъл по депозирано заявление за достъп до електронни съдебни дела с вх.№
54888/15.9.2021 година и върнато в служба „Деловодство“.
В периода 23.9.2021 година до 1.10.20211 година, съдията докладчик е бил в разрешен
платен годишен отпуск и е бил командирован за да вземе участие в индивидуален стаж по
програма на ЕМСО/EJTN/.
На 5.10.2021 година, след завръщане на докладчика от командировка делото е
докладвано за разглеждане.
На 11.10.2021 година, съдията докладчик е извършил проверка на исковата молба и
депозирана уточнителна молба, по аргумент от разпоредбата на чл.129, ал.1 от ГПК, и с
Разпореждане № 22680/11.10.2021 година е оставил исковата молба и уточнителната молба,
постъпила по делото с вх.№ 58819/24.9.2021 година без движение, като е указал на ищците,
чрез техния процесуален представител в какво се изразяват констатираните нередовности и
редът и срокът за тяхното отстраняване.
Разпореждане № 22680/11.10.2021 година на 12.10.2021 година е изпратено на посочен
1
от процесуалния представител – мл.адвокат В.Т., ел.адрес за връчване на по реда на чл.38,
ал.3 от ГПК, като към настоящия момент – 14.10.2021 година, по делото няма данни и не е
получено съобщение от процесуалния представител на ищците – мл.адвокат Т., съдържащо
информация за изтегляне на Разпореждане № 22680/11.10.2021 година и съобщението за
него. В този смисъл по аргумент от чл.41а, ал.2 от ГПК няма данни за връчването на това
разпореждане и в случай, че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото
изпращане, съобщението за Разпореждане № 22680/11.10.2021 година, ведно с препис от
същото ще следва да се връчи по общия ред – т.е. на физическия адрес на процесуалния
представител посочен в исковата молба.
На 13.10.2021 година по делото е постъпила молба с искане за отвод с вх.№
69210/13.10.2021 година, докладвана на 14.10.2021 година.
В молбата с искане за отвод се сочи, че във връзка с подаден сигнал до Инспектора на
ВСС с вх.№ 25284/13.10.2021 година с искане за преценка за нарушение на Кодекса за
етично поведение на българските магистрати от страна на председателя на 143 –ти състав,
ищците, чрез техния процесуален представител смятат, че е налице основателно съмнение в
безпристрастността на съдията занапред и във връзка с евентуалното постановяване на
съдебен акт при приключването му.
С оглед на заявеното в молбата с вх.№ 69210/13.10.2021 година се прави искане за
отвод на съдия Диана Хаджиева на основание чл.22, ал.1 т.6 от ГПК.
Към молбата не е приложен сочения в нея сигнал, като същата е депозирана пред съда
на електронната поща на Софийски районен съд, като подписана с електронен подпис и е
депозирана от електронен адрес, който не е посочен по делото като ел.адрес за
кореспонденция с процесуалния представител, а от различен такъв.
Съдът във връзка със заявеното искане за отвод за да се произнесе съобрази следното:
Страната в процеса – ищците, са заявили искане за отвод, като твърдят, че са
депозирали срещу председателят на съдебния състав сигнал до Инспектора на ВСС за
проверка и преценка за извършено нарушение по смисъла на Кодекса за етично поведение
на българските магистрати. С това твърдят, че за съдията – председател на 143- ти състав е
налице основателно съмнение относно неговата безпристрастност при разглеждане и
решаване на спора по делото.
При така заявеното искане, което съдията приема за необосновано и неоснователно
следва да се посочи, че безпристрастността на съдията не може да бъде обект на съмнение
заради извършени действия по движение на делото, които задължения същият има по
смисъла на чл.7, ал.1 и чл.10 от ГПК. На следващо място безпристрастността на съдията не
може да бъде повлияна от действия на участник в процеса – ищците, които са реализирали
законно гарантираното им право да поискат от Инспектора на ВСС да извърши проверка и
преценка относно нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати,
каквото съдията – председател на 143-ти състав евентуално е извършил според тях.
Относно твърдяната пристрастност от ищците заради твърдян като депозиран сигнал
/твърдян, доколкото към молбата с искане за отвод такъв не е приложен и не се установява
наличието му към момента по делото/, председателят на състава следва да посочи, че нито
от обективна, нито от субективна страна, приема това твърдение на ищците за вярно и
отговарящо на фактите по делото. Съдията докладчик не може да прецени за верни
твърденията на ищците за основателно съмнение за неговата безпристрастност, доколкото
по делото е извършвал действия по неговото движение в изпълнение на императивни
правни норми – така по разрешаването на достъп до електронното дело, постановяване на
2
разпореждане по реда на чл.129 от ГПК.
Следва да се посочи, че както и константната съдебна практика, която се възприема
изцяло от настоящия съдия, така и доктрина възприема, че твърденията на страната, че
съдът не е безпристрастен, когато не отговаря на обективната действителност не може да
бъде основание за отвод по смисъла на чл.22, ал.1 т.6 от ГПК. Така и с Определение № 390
от 28.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1405/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А.Б. е
прието, че „…Всички основания за отвод се основават на фактически основания, които
пораждат основателно съмнение в безпристрастието на съдията, но само по себе си
твърдение на страна, че съдът не е безпристрастен, включително и позоваване на някое от
изброените обстоятелства по чл. 22, т. 1 - 5 ГПК, щом не отговаря на обективната
действителност не може да послужи като основание за отвод (изрично и определение №
343/21.05.2015 г. на ВКС, IV г. о., постановено по ч. гр. д. № 2568/2015 г., по реда на чл. 274,
ал. 3 ГПК, задължително за общите съдилища в страната). Субективният елемент от текста
за безпристрастността на съдията се предполага до доказване на противното, докато за
обективния елемент е важно, отделно от личното поведение на съдията, да не съществуват
конкретни факти, които да могат обективно да поставят под съмнение непредубедеността на
съда. Това е възприето и в практиката на ЕСПЧ по делото „Sorgic v. S“ (по жалба №
34973/06).“. В този смисъл в казуса не са налице обективни факти, които да водят до извод
за пристрастрастност на съдията – докладчик, като депозирания от ищците сигнал, за който
само се твърди в разглежданата молба с искане за отвод, не може да разколебае или
опровергае безпристрастността на настоящия съдия – докладчик – председател на 143-ти
състав. Противното би означавало създаването на хипотеза, в която страната – участник в
процеса чрез подаването на сигнали пред Инспектората на ВСС да избира измежду съдиите,
с което да се наруши и принципа за случайно разпределение на делата по смисъла на чл.9 от
Закона за съдебната власт.
При горното, председателя на състава, като приема заявеното искане за отвод – с молба
вх.№ 69210/13.10.2021 година за неоснователно, следва да го отхвърли като такова.
Съдът е длъжен, по аргумент от разпоредбата на чл.22, ал.2, предложение последно от
ГПК и следва да обяви на страните, че не приема заради твърденията и депозиран сигнал
пред Инспектората на ВСС за преценка за нарушение по смисъла на Кодекса за етичното
поведение на българските магистрати - да следва да се счита за предубеден или
небезпристрастен от изхода на делото. Пак в цитираното Определение № 390 от 28.07.2017
г. на ВКС по ч. гр. д. № 1405/2017 г., както и в практиката на ЕСПЧ /в този смисъл и по
делото „Чирикоста и В. с/у Италия“, жалба № 19753/92, 4 декември 1995 г., Серия A № 337-
A/ и тази на Съда на ЕС – в Решение на Съда (голям състав) от 5 юли 2016 г. по дело C-
614/14, се приема и споделя от настоящия съдебен състав, че „…Съдът е длъжен да вземе
мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото, вкл. като не уважава
неоснователните искания на страните, да преценява дали процесуалните им действия са
съобразени с чл. 3 ГПК - упражнени добросъвестно и съобразно добрите нрави,
дисциплинира ги със средствата на ГПК, преустановява действия, съставляващи злоупотреба
с право.“. В този смисъл с произнасянията си по движението на делото и постановявайки
разпорежданията си, съдът е целял да създаде равнопоставени условия за страните в
рамките на състезателен граждански процес по правилата на ГПК, като депозирането на
сигнал пред Инспектората на ВСС не може да е мотив за съдията да уважи искането за отвод
поради изложеното вече по-горе.
Мотивиран от горното и на основание чл.23, ал.2 от ГПК във връзка с чл.22, ал.1, т.6 и
ал.2 от ГПК, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно обективираното в молба с вх.№ 69210/13.10.2021
година, депозирана от мл.адвокат В.И. Т. с личен № **********-САК, адрес: гр. С.,
П.К.****, район „Т.”, пл. (адрес) тел: **********; e-mail: **********; web: w(ел. адрес), в
качеството му на пълномощник на ищците Р. Д. К., ЕГН **********, с постоянен адрес –
град С. ж.к(адрес), тел. **********, Д. П. К., ЕГН **********, с постоянен адрес – град С.,
ж.к.(адрес) и Д. П. К., ЕГН **********,с адрес – град С., ж.к. (адрес) - искане за отвод на
съдия Д.Х., Председател на 143-ти състав, ГО, Софийски районен съд като съдия докладчик
по гр.дело № 53327/2021 година по описа на Софийски районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящето да се връчи на ищците, чрез техния процесуален
представител на посочения в исковата молба ел.адрес по реда на чл.38, ал.3 от ГПК- за
сведение.
На основание чл.41а, ал.2 от ГПК - в случай, че по делото не постъпи
потвърждаване чрез съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съобщението
и препис от настоящето – в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението за
настоящето и препис от него – да се изпратят за връчване по общия ред – на посочения
в исковата молба физически адрес на процесуалния представител на ищците.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4