М  О  Т  И  В  И  :

          Против подс.К.М.Т. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.124 ал.1 от НК за това,че на 18.03.2015г., с. *******, Плевенска област, по непредпазливост, причинил смъртта на Ц. В. Н. – 79г. вследствие умишлено нанесена на 4.03.2015г. средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота. 

В с.з.представителят на ПОП поддържа обвинението против подсъдимия.

          Подсъдимият Т. разбира в какво се състои повдигнатото против него обвинение,признава се за виновен и се съгласява делото да се разгледа по реда на гл.ХХVІІ от част V на НПК.Заявява,че признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

          Съдът,като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,намира за установено следното от фактическа страна:

На 4.03.2015г., около 12.30 ч., подс.К.Т. и свид.Р. Р. излезли на разходка. Р. била с кучето си. Минали през центъра на с. *******, Плевенска област и отишли на стадиона. Към тях се присъединили приятелите им Е.М., А. В., Р.М., А.В., Л.В., В.М., А.К. и А.В.. Младежите седяли на тревата, говорили си, консумирали безалкохолни напитки.

По същото време, около 14 часа,  недалеч от тях, в друга част на стадиона, се намирал Ц. В. Н. – на 79 год, който пасял собствените си овце. К.Т. и Е.М. започнали да се гонят. След тях побягнало и кучето на Р.. Движили се в посока стадото на Н. и когато се изморили, легнали на земята. Ц. Н. им направил забележка, че плашат овцете. По този повод между младежите и Н. започнали пререкания. М. предизвикал Н. да го ритне. Н. посегнал с крак към М., но не успял да го удари. М. и Т. се изправили и М. отблъснал Н.. Н. се озовал близо до Т.. Тогава обвиняемият го ударил с ръка много силно в дясната част на главата и по-конкретно в лицето. След удара Н. паднал на земята. В това време приятелите на Т. се изправили, хванали обвиняемия и му попречили да нанеси нови удари на пострадалия. Н. извадил мобилния се телефон и казал, че ще се обади на сина си. Веднага след това обвиняемият и останалите младежи си тръгнали.

Около 18.30 часа Ц. В. се прибрал в дома си и веднага си легнал. Казал на съпругата си, че е бит и поискал синът му да го закара в гр. Плевен за преглед от лекар. Р.Н. забелязала, че съпругът й има синина под дясното око и лек оток на горната устна. Оплакал се от силно главоболие. Същата вечер Ц. Н. бил приет в спешно отделение и по-късно настанен за лечение в НХК, САРИЛ на УМБАЛ – Плевен. Въпреки интензивното лечение и оперативните намеси на 18.03.2015г. Н. починал.

Преди инцидента Н. бил в добро здравословно състояние за възрастта си. Употребявал различни лекарства сред които и «Синтром» - препарат с противосъсирващо кръвта действие.

От заключението по назначената съдебномедицинска експертиза  е видно следното:

При огледа, аутопсията и от медицинската документация е установено, че Ц. В. Н. е получил черепно-мозъчна травма – кръвонасядане по лицето, остър кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив между меките обвивки и усложнения – венозен застой, хипостаза и огнищно възпаление на белите дробове, мозъчен и белодробен отток.

Смъртта на Н. се дължи на дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, резултат от черепно-мозъчната травма и усложненията й.

Медицинските действия са били своевременни и правилни, а смъртния изход е пряка последица от травмата.

При аутопсията е установено кръвонасядане в областта на дясната скула, което съответства да е получено с удар с ръка в лицето. Според данните от заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза е възможно това нараняване и нараняване, изразяващо се в оток на горната устна да се получат с един единствен удар в областта на лицето. Поради липсата на характерни увреждания при падане по основата на мозъка, експертизата приема, че черепно-мозъчната травма е причинена при удара с ръка, а не при последващото падане на пострадалия.

За сформиране на кръвоизлива в черепно-мозъчната кухина са допринесли и дегенеративните възрастови промени на кръвоносните съдове и поддържащото лечение с медикамент, възпрепятстващ съсирването на кръвта.

Сама по себе си черепно-мозъчната травма представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота. За клиничното й протичане е характерен първоначален «светъл период» на видимо добро състояние, което постепенно се влошава поради натичането на кръв в черепната кухина, повишаване на вътречерепното налягане и притискате на мозъка с възпрепятстване на нормалното му кръвоснабдяване.

         Горната фактическа обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимия,направено в производството по чл.370 и сл.от НПК,което се подкрепя от останалите събрани в хода на досъдебното производство доказателства и се ползва от съда при постановяване на присъдата без да се събират доказателства за фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,в съответствие с разпоредбата на чл.372 ал.4 от НПК.

          При така установената фактическа обстановка съдът приема за установено от правна страна,че с деянието си подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.124 ал.1 от НК като на 18.03.2015г., с. *******, Плевенска област, по непредпазливост, причинил смъртта на Ц. В. Н. – 79г. вследствие умишлено нанесена на 4.03.2015г. средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота.       

          Деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл за нанасяне на средната телесна повреда и небрежност за причиняването на смъртта.

          Причина за извършване на същото е несъобразяването от страна на подсъдимия с установения в страната обществен ред.

          При определяне на наказанието което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него деяние съдът съобрази разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК,която изрично предвижда,че в случаите когато съдът постановява осъдителна присъда,трябва да определи наказанието при условията на чл.58а от НК.В конкретния случай е приложима разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК,при което наказанието следва да се определи при условията предвидени в общата част на нормативния акт и да се намали с една трета.

          Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се има предвид мотивът на подсъдимия за извършване на престъплението.Действията му са резултат не от намерението му да защити себе си и приятеля си от нападение,а за да демонстрира сила и превъзходство пред възрастния човек.

Налице са и смекчаващи отговорността на извършителя обстоятелства-чисто съдебно минало и сравнително млада възраст.

Преценявайки отегчаващите и смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства съдът намира,че наказанието следва да бъде определено при баланс между двете и в този смисъл около средата на предвиденото от закона.Според настоящата инстанция наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода е съответно на обществената опасност на деянието и дееца и ще е достатъчно да реализира поставените от закона цели.При условията на чл.58а,ал.1 от НК то трябва да бъде намалено с 1/3,т.е.на три години.

Същото не следва да се търпи реално от подсъдимия,защото в случая са налице предпоставките за прилагане на института на условното осъждане.Съдът намира,че целите на наказанието могат да се постигнат и по този начин предвид младата възраст на подсъдимия и фактът,че до настоящия момент не е осъждан.Предвид факта обаче,че е причинена смърт изпитателния срок следва да е максималния предвиден в закона-пет години.

          При този изход на процеса и на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПОС деловодни разноски в размер 40 лв.,а по сметка на ОД на МВР-Плевен деловодни разноски в размер 220 лв.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: