Решение по дело №1126/2018 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 618 / 16.10.2019г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – І – административен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	МАРИАНА ШОТЕВА

 

при секретар	Тодорка Стойнова	и с участието
на прокурора		изслуша докладваното
от съдия	МАРИАНА ШОТЕВА
по адм. дело № 1126 по описа на съда за 2018 г.

                                                  

Производството е образувано по жалба на Ф.Ф.Б. ***, чрез Н.Б., като негова майка и законен представител, т.е. жалбата е подадена от Н.Б. , против Заповед № 1684/13.11.2018г. издадена от зам.кмет на община Септември.След дадени указания е подадена жалба лично от Ф.Б. – лично и със съгласието на неговата майка Н.Б., с оглед обстоятелството, че жалбоподателя е непълнолетен а не малолетен.

С обжалваната заповед,  на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е наредено на Н.В.Б. да премахне незаконен строеж: "Двуетажна пристройка към съществуваща жилищна сграда" находящ се в УПИ IV – 179, кв. 95 по плана на гр. Ветрен, общ. Септември, изграден без необходимите строителни книжа и документи в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.

В жалбата се излагат възражения, че спорният строеж не е незаконен и е търпим, оспорва се и компетентността на органа издал административния акт. Иска се отмяната на оспорената заповед. Моли се за присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Л., който по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна. Претендира направените по делото разноски.В писмено становище заявава, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като жалоподателя не е бил уведомени не е участвал в административното производство , приключило с издаване на оспорения ИАА. Твърди, че в производството е участвала неговата майка, но той към момента на отпочване на административното производство е бил непълнолетен и е следвало да участва лично и със съгласието на свои родител в проведеното производство.

Ответникът – Зам.-кмет на Община Септември, редовно призован, се представлява от адв. М., с пълномощно по делото, а в последствие от адв.Б.. Счита, оспореният административен акт за правилен и законосъобразен, издаден от компетентен орган и мотивиран. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Пазарджишкият административен съд, първи състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна,тъй като жалбата беше потвърдена и от непълнолетния жалбоподател, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

Жалбата е основателна.

Установи се поделото, а не се спори и от страните, че Ф.Ф.Б. е собственик на УПИ IV-179, кв.95 по плана на гр.Ветрен.

Административното производство е отпочнато с съставяне на констативен акт № 09/12.10.2018г. за премахване на установен незаконен строеж – „Двуетажна пристройка към съществуваща жилищна сграда“ находяща се в УПИ IV-179, кв.95 по плана на гр.Ветрен. За извършването на проверката е уведомена единствено майката на Ф.Б. – Н.Б. / л.31./. На проверката с оглед съставеният констативен протокол от 14.09.2018г. е видно, че е присъствала единствено майката на Ф.Б. /л.34/,съставеният констативен акт /л.47/ отново е връчен единствено на Н.Б. в качеството на законен представител на Ф.Б..Направените възражения и представени доказателства  са от Н.Б. като законен представител на Ф.Б.. Процесната заповед е връчена на Н.Б. като законен представител на Ф.Б..

По делото е прието Решение № 920/05.12.2013г. постановено по гр.д.№ 4081/13г. по описа на РС Пазарджик , от което е видно , че Ф.Ф.Б. е с ЕГН **********, т.е. към 12.10.2018г. жалбоподателя Ф.Б. е бил непълнолетен , а не малолетен.

Съгласно чл. 28, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК непълнолетните лица извършват съдопроизводствени действия лично, и със съгласието на родителите или попечителя си, а съгласно чл. 28, ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК малолетните се представляват от законния си представител. Съгласно чл. 2 (1) от Конвенцията за правата на детето, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации и в сила за Рeпублика България считано от 03.07.1991 г., държавата е длъжна да зачита и да осигури правата, предвидени в Конвенцията, на всяко дете, в пределите на своята юрисдикция, без каквато и да е дискриминация.

Жалбоподателят до издаване на разпореждане на съда за уточняване дали Ф.Б. подава жалбата лично и със съгласието на майка си, не е участвал изобщо в производството пред административния орган. Страна в административното производство е Ф.Ф.Б. – лично и със съгласието на родителите си, или в конкретния случай на майка си, а не майката Н.Б. в качеството на законен представител на Ф.Б., тъй като същият е непълнолетен , а не малолетен по време на административоното производство.

При цялостната проверка на законосъобразността на процесните ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същиите за незаконосъобразни.

Жалбоподателят , чрез адв.Л. сочи, че до "датата на съдебното разпореждане“ не му е предоставяна от административния орган възможност да се запозная с документите по преписката и да взема отношение по тях. С горното е извършено съществено нарушение на административнопроизводствените правила – чл. 34 от АПК. Това нарушение е самостоятелно основание за отмяна на акта, тъй като е осуетена предвидената законова възможност да се запознае със събраните от органа доказателства и да изрази становището си по тях.

Нормата на чл. 26 от АПК е императивна, като задължението за уведомяване за започването на административното производство, завършило с издаването на процесното решение, е било на административния орган, който е започнал настоящото административно производство служебно – във връзка с подаден сигнал. Ето защо и като съобрази разпределението на доказателствената тежест съдът намира,  възражението на жалбоподателя, че не е бил уведомен лично за започване на производството, с което са му нарушени правата по чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК за основателно.

Съгласно чл. 168, ал. 4 от АПК /ДВ, бр. 77/2018 г. - в сила от 01.01.2019 г. / Съществено нарушение на административнопроизводствените правила при всички случаи e когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт.

Съгласно чл. 168, ал. 5 от АПК /ДВ, бр. 77/2018 г. - в сила от 01.01.2019 г. / Когато съдът установи наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените правила по ал. 4, той отменя акта и изпраща преписката на съответния компетентен административен орган, без да проверява основанията по чл. 146, т. 4 и 5.

Разпоредбите на чл. 168, ал. 4 и ал. 5 от АПК са процесуални норми, поради което считано от 01.01.2019 г. намират приложение и за заварените производства. Законодателят в чл. 168, ал. 4 и ал. 5 от АПК е приел, че лишаването на гражданин или организация от възможността за участие като страна в производството по издаването на индивидуалния административен акт, поради нарушаването на задължението на административния орган за уведомяване на лицето, е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и самостоятелно основание за отмяна на акта.

Следва да се отбележи, че и преди приемането на новите разпоредби на чл. 168, ал. 4 и ал. 5 от АПК съдебната практика в преобладаващите случаи беше константна, че нарушението на разпоредбите на чл. 26 от АПК, води и до нарушение на разпоредбата на чл. 34 от АПК. Практиката на ВАС в преобладаващите случаи е константна, че уведомяването на адресата на акта за започване на административното производство и предоставянето на възможност да изрази становище съгласно чл. 26 и чл. 34, ал. 3 от АПК са гаранции за конституционно признатото право на защита, като неспазването на разпоредбите на чл. 26 и чл. 34, ал. 3 от АПК винаги е нарушение на административнопроизводствените правила.

Допълнително правото на изслушване е изрично регламентирано на българските граждани и в качеството им на граждани на Европейския съюз с разпоредбата на чл. 41, параграф 2, б. "а" от Хартата на основните права на Европейския съюз. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз /СЕС/ на адресата на акта следва да бъде предоставена възможност да бъде изслушан когато индивидуалния административен акт създава неблагоприятни последици, поради което и националният съд е длъжен да гарантира правото на изслушване на фаза издаване на административния акт.

Ето защо и преди приемането на текстовете на чл. 168, ал. 4 и ал. 5 от АПК съдебната практика беше сравнително единна в разбирането, че нарушението на чл. 26 от АПК, води до нарушаване и на чл. 34, чл. 35 и чл. 26 от АПК и представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Съгласно чл. 168, ал. 5 от АПК /ДВ, бр. 77/2018 г. - в сила от 01.01.2019 г. / Когато съдът установи наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените правила по ал. 4, той отменя акта и изпраща преписката на съответния компетентен административен орган, без да проверява основанията по чл. 146, т. 4 и 5.

Съгласно чл. 3 (1) от Конвенцията, висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. В конкретният казус се засягат права и интереси на дете и  е допуснато нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗЗакрД, който намира приложение във всяко административно или съдебно производство, в което участват малолетни и непълнолетни деца.В конкретния случай непълнолетният дори не е уведомен за отпочване на производство срещу него.

С оглед на гореизложеното Заповед № 1684/13.11.2018г. издадена от зам.кмет на община Септември, следва да бъде отменена и върната на административния орган като преписка за спазване на законовите разпоредби.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъдено Община Септември да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер общо на 950 лв. – съгласно списък на разноските на л. 132 от делото, от които:  250 лв. - депозит за вещо лице, и 700 лв. адвокатски хонорар. На основание гореизложеното и чл. 173, ал. 2, във вр. с чл. 168, ал. 4 и ал. 5 от АПК от Пазарджишкият административен съд

                                                 Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Ф.Ф.Б., лично и със съгласието на майка си Н.Б. Заповед № 1684/13.11.2018г. издадена от зам.кмет на община Септември.

ИЗПРАЩА преписката на Кмета на община Септември със задължителните указания съгласно мотивите на настоящето.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Община Септември, да заплати на жалбоподателя Ф.Ф.Б., лично и със съгласието на майка си Н.Б. сумата от 950 лв. разноски по делото.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

Да се изпрати препис от решението на страните.

АДМ. СЪДИЯ:/П/

Решение №14307/18.11.2020 г. по АД№13677/2019 г. на ВАС.

ОТМЕНЯ решение № 618 от 16.10.2019г. по адм. дело № 1126/2018г. по описа на Административен съд- Пазарджик и
ВЪРЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд- Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.