Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………/…………………2019 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Варна, XXXIV-ти състав, в публичното
заседание на единадесети януари, през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Административен съдия: Елена Янакиева
при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1155 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 226 от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс /ДОПК/.
С Решение № 4460/05.04.2018 г. на Върховния административен съд /ВАС/ на
Република България /РБ/, постановено по адм. дело № 7250/2017 г., е отменено
Решение № 707/24.04.2017 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм.
дело № 1716/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на „Лифтком“ АД, гр. София,
ЕИК *********, срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03002714003622-091-001/26.02.2016
г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение по
жалба срещу ревизионен акт № 130/25.05.2016 г. на и.д. директор на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ – Варна при ЦУ на НАП. С
решението си ВАС е отменил РА, в частта на определените в тежест на дружеството
допълнителни задължения за корпоративен данък /КД/ по Закона за корпоративното
подоходно облагане /ЗКПО/ за данъчен период /д.п./ 2008 г. в размер на
1 409,10 лева – главница, и 3 900,89 лева – лихви, и в частта на
определените допълнителни задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/
по Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ за 2008 г. – 2009 г. в общ
размер на 239 330,38 лева – главница, и 166 697,75 лева – лихви. В
останалата част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен
съд – Варна.
Предмет на делото е жалбата на „Лифтком“ АД, гр. София, ЕИК *********, срещу
Ревизионен акт № Р-03002714003622-091-001/26.02.2016 г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен
акт № 130/25.05.2016 г. на и.д. директор на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на
НАП, в частта, с която в тежест на дружеството са установени допълнителни
задължения за КД по ЗКПО за д.п.2009 г. в размер на 119 827,17 лева –
главница, и 75 414,05 лева – лихви, и за д.п.2010 г. в размер на
10 809,11 лева – главница, и 16 498,08 лева – лихви.
В отменителното решение на ВАС са дадени указания при новото разглеждане на
делото да се обсъдят всички, събрани по делото, доказателства и всички доводи
на страната, като се изложат мотиви за наличие или не на конкретните
обстоятелства за определените в хода на ревизията допълнителни данъчни
задължения, както и за произнасяне по исканията за присъждане на разноски
съобразно чл. 226, ал. 3 от АПК.
Жалбоподателят счита РА в обжалваната част за незаконосъобразен и
необоснован. Оспорва изводите на органите по приходите, че доставките,
документирани с издадените от „Експрес инженеринг“ ЕООД, „Експрес дизайн“ ЕООД,
„Юнайтед лоялити“ ООД и „Биопродукт интернешънъл“ ООД фактури, не са реално
извършени, поради което отчетените във връзка с тях разходи не са документално
обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО. Изразява несъгласие с основните
аргументи за непризнаване на доставките, касаещи липсата на кадрова и
техническа обезпеченост на доставчиците. Твърди, че в хода на ревизията са
събрани доказателства относно извършването на доставките по процесните фактури.
Отправя искане за отмяна на РА в оспорената част и за присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощник, изцяло поддържа
подадената жалба. Моли за отмяна на РА в обжалваната част и за присъждане на
сторените разноски съгласно представен списък. Подробни доводи за
незаконосъобразност на издадения РА в оспорената част излага в депозирани по
делото писмени бележки.
Ответникът по жалбата – директорът на дирекция „ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на
НАП, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски в полза на дирекция
„ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП. Възразява срещу размера на претендирания от
жалбоподателя адвокатски хонорар.
Производството по делото е допустимо, тъй като жалбата срещу ревизионния
акт е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 156, ал. 1
от ДОПК, след изчерпване на административния ред за оспорване и пред
компетентния да я разгледа съд съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 7,
ал. 4 от ДОПК.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по
делото, становищата на страните, и в рамките на задължителната проверка по чл.
160 от ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед на възлагане
на ревизия /ЗВР/ № Р-03002714003622-020-01/23.12.2014 г. /л. 9/, издадена от С.А.П.,
на длъжност началник сектор „Ревизии“, съгласно която ревизията е с обхват
установяване на задължения за данък върху разходите за превозни средства за
периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2010 г., задължения за ДДС за периода от
01.01.2008 г. до 31.12.2010 г. и задължения за КД за периода от 01.01.2008 г.
до 31.12.2010 г., като е посочено, че ревизията следва да завърши в срок до три
месеца, считано от датата на връчване на заповедта – 05.01.2015 година /л. 8А/.
Със Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-03002714003622-020-02/09.01.2015 г.
/л. 6 – л. 7/ и ЗИЗВР № Р-03002714003622-020-003/01.04.2015 г. /л. 4 – л. 5/,
издадени също от Пенчева, е изменена първоначално издадената ЗВР по отношение
на срока за извършване на ревизията. Със Заповед №
Р-03002714003622-ЗИД-001/05.06.2015 г. /л. 3/, издадена от Изпълнителния
директор на НАП, срокът за извършване на ревизията на „Лифтком“ АД е удължен до
04.12.2015 г., във връзка с което от С.П. е издадена ЗИЗВР №
Р-03002714003622-020-004/05.06.2015 г. /л. 1 – л. 2/, в която като краен срок
за завършване на ревизията е посочена същата дата. Лицето, издало посочените
ЗВР и ЗИЗВР, е надлежно оправомощено да издава заповеди за възлагане на ревизия
със Заповед № Д-614/08.05.2014 г. /л. 10 – л. 12/ и Заповед № Д-1230/15.09.2014
г. /л. 153 – л. 154 от адм. дело № 1716/2016 г. по описа на Административен съд
– Варна/ на директора на ТД на НАП Варна.
В рамките на срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК определеният със ЗВР екип е
изготвил Ревизионен доклад /РД/ № Р-03002714003622-092-001/18.12.2015 г. /л. 3597
– л. 3708/, фактическите констатации в който, ведно с предложените за
установяване задължения, са потвърдени с процесния Ревизионен акт №
Р-03002714003622-091-001/26.02.2016 г. /л. 3714 – л. 3743/, издаден от органи
по приходите при ТД на НАП Варна, с който в тежест на „Лифтком“ АД са
установени допълнителни задължения за КД по ЗКПО за д.п.2008 г. в размер на
1 409,10 лева – главница, и 3 900,89 лева – лихви, за д.п.2009 г. в
размер на 119 827,17 лева – главница, и 75 414,05 лева – лихви, и за
д.п.2010 г. в размер на 10 809,11 лева – главница, и 16 498,08 лева –
лихви, и допълнителни задължения за ДДС за д.п.м.12.2008 г., д.п.м.02.2009 г.,
д.п.м.03.2009 г., д.п.м.04.2009 г., д.п.м.05.2009 г., д.п.м.06.2009 г.,
д.п.м.07.2009 г. и д.п.м.09.2009 г. в общ размер на 239 330,38 лева –
главница, и 166 697,75 лева – лихви.
Ревизионният акт е обжалван пред и.д. директор на дирекция „ОДОП“ – Варна
при ЦУ на НАП, който с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 130/25.05.2016
г. го е потвърдил изцяло. В същото време е приел за погасени по давност
установените задължения за КД за д.п.2008 г. в размер на 1 409,10 лева –
главница, и 3 900,89 лева – лихви, и за ДДС за д.п.м.12.2008 г.,
д.п.м.02.2009 г., д.п.м.03.2009 г., д.п.м.04.2009 г., д.п.м.05.2009 г.,
д.п.м.06.2009 г., д.п.м.07.2009 г. и д.п.м.09.2009 г. в общ размер на
239 330,38 лева – главница, и 166 697,75 лева – лихви.
С Решение № 707/24.04.2017 г. на Административен съд – Варна, постановено
по адм. дело № 1716/2016 г., е отхвърлена жалбата на „Лифтком“ АД срещу РА №
Р-03002714003622-091-001/26.02.2016 година.
С Решение № 4460/05.04.2018 г. на ВАС на РБ, постановено по адм. дело №
7250/2017 г., е отменено Решение № 707/24.04.2017 г. на Административен съд –
Варна, постановено по адм. дело № 1716/2016 година. В частта на определените в
тежест на дружеството допълнителни задължения за КД по ЗКПО за д.п.2008 г. в
размер на 1 409,10 лева – главница, и 3 900,89 лева – лихви, и в
частта на определените допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за 2008 г. – 2009
г. в общ размер на 239 330,38 лева – главница, и 166 697,75 лева –
лихви, РА е окончателно отменен с решението на ВАС. В останалата част делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Варна.
С оглед горното, предмет на обжалване в настоящото производство е Ревизионен
акт № № Р-03002714003622-091-001/26.02.2016 г., издаден от органи по приходите
при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт №
130/25.05.2016 г. на и.д. директор на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП РА,
в частта, с която в тежест на „Лифтком“ АД са установени допълнителни
задължения за КД за д.п.2009 г. в размер на 119 827,17 лева – главница, и
75 414,05 лева – лихви, и за д.п.2010 г. в размер на 10 809,11 лева –
главница, и 16 498,08 лева – лихви
В хода на ревизията са направени следните, относими към предмета на делото,
фактически констатации:
1. За 2009 г. „Лифтком“ АД е подало годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл.
92, ал. 1 от ЗКПО, с която декларира годишен финансов резултат – счетоводна
печалба в размер на 2 023 253,96 лева; формиран данъчен финансов
резултат – данъчна печалба в размер на 2 038 704,01 лева; полагащ се
КД в размер на 203 870,40 лева, като след направените през годината
авансови вноски и ползваната отстъпка по чл. 92, ал. 5 от ЗКПО е установен КД –
разлика за внасяне, в размер на 153 389,25 лева, която сума е внесена на
01.04.2010 г. съгласно данъчната и осигурителната сметка на ревизираното лице.
1.1. Установено е, че „Лифтком“ АД е отчело разходи по 3 /три/ броя
фактури, издадени от „Експрес инженеринг“ ЕООД, осчетоводени по счетоводни
сметки 402/1 Доставчици по аванси, 401/1 Доставчици и приключени със счетоводни
сметки от група 60 - 602 Разходи за външни услуги и със сметка 611 Разходи за
основна дейност, както следва:
- фактура № **********/23.12.2008 г., с предмет „аванс по рамков договор за
СМР“, на стойност 39 416,00 лева /л. 842/;
- фактура № **********/03.02.2009 г., с предмет „СМР по договор“, на
стойност 98 737,62 лева /л. 894/;
- фактура № **********/27.02.2009 г., с предмет „плащане по рамков договор“,
на стойност 150 000,00 лева /л. 925/.
При извършени проверки за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/
относно доставчик „Експрес инженеринг“ ЕООД, в хода на ревизията са представени
следните документи:
Договор от 23.09.2008 г. /л. 927 – л. 929/, съгласно който „Лифтком“ АД възлага,
а изпълнителят „Експрес инженеринг“ ЕООД приема да изпълни СМР по изграждане на
асансьорни шахти /измазване и монтаж на външни елементи/, по изграждане на
фундаменти в дъното на шахтата, изсичане и подравняване на светли зидарски
отвори за шахтните врати, изливане фундамент на машинно помещение, поставяне на
повдигателни куки, пробиване на отвори в шахта и в пода на машинното помещение,
изсичане на шахта, отводняване на шахта, замазка и пълнеж след поставяне на
рамките на шахтните врати, монтаж и демонтаж на скеле, транспорт със специализиран
кран. Съгласно точка I.2. от договора конкретните дейности за всеки обект се уточняват с
възлагателно писмо и се приемат с приемателен протокол. Срокът на действие на
договора е една година /т. III.1. от договора/.
Към фактура № **********/23.12.2008 г. са представени банково извлечение,
дневник на сметка 402, възлагателни писма, приемо-предавателен протокол, хронологични
описи /л. 808 – л. 841/.
Във връзка с фактура № **********/03.02.2009 г. от „Лифтком“ АД са представени
банково извлечение, дневник на сметка 402, възлагателни писма,
приемо-предавателни протоколи, количествено стойностни сметки, хронологични
описи /л. 844 – л. 893/;
Към фактура № **********/27.02.2009 г. са представени счетоводен регистър
за осчетоводяване на фактурата /л. 924/, банкови извлечения /л. 921 – л. 923/,
приемо-предавателни протоколи, възлагателни писма, хронологични описи /л. 896
л. 920/.
За всяка от издадените фактури в хода на ревизионното производство е
извлечена аналитична информация, описана в табличен вид на стр. 6 – стр. 7 от
РА /л. 3737 – л. 3738/.
Констатирано е, че някои от частично представените от „Лифтком“ АД
възлагателни писма, количествено-стойностни сметки към тях, и приемателни
протоколи, са подписани само от страна на ревизираното дружество, а други са
без дата на приемане на свършената работа и предоставящи информация само за
броя на монтираните асансьорни уредби и безпроблемното движение на същите. Приходните
органи са приели, че представените първични документи не предоставят пълна и
точна информация относно изписаните като разход СМР по процесните фактури.
В хода на ревизията е приобщен РД № 907032/15.01.2010 г. /л. 931 – л. 1002/,
издаден след извършена ревизия на „Експрес инженеринг“ ЕООД за период относим
към ревизията на „Лифтком“ АД. Обхватът на ревизията е 01.01.2008 г. - 30
09.2009 година. В РД № 907032/15.01.2010 г. и издадения въз основа на него РА №
**********/05.02.2010 г. е констатирано, че през ревизирания период „Експрес
инженеринг“ ЕООД извършва дейност по производство на PVC и алуминиева дограма,
окачени фасади, керамични фасади, дървени фасади, стъклопакети и витражи.
Дружеството има назначени по трудов договор 22 лица. Притежава собствена
производствена база в гр. Търговище, с площ от 18000 кв.м., в т.ч.
самостоятелни цехове за алуминий, PVC, стъклопакети и складови площи от 2000
кв.м. ЗЛ притежава земи, сгради, машини, стопански инвентар и транспортни
средства.
В ревизионния доклад и ревизионния акт на посочения доставчик няма
констатации относно доставки на услуги с получател „Лифтком“ АД, изразяващи се
в извършени СМР по изграждане на асансьорни шахти /измазване и монтаж на външни
елементи/, по изграждане на фундаменти в дъното на шахтата, изсичане и
подравняване на светли зидарски отвори за шахтните врати, изливане фундамент на
машинно помещение, поставяне на повдигателни куки, пробиване на отвори в шахта
и в пода на машинното помещение, изсичане на шахта, отводняване на шахта,
замазка и пълнеж след поставяне на рамките на шахтните врати, монтаж и демонтаж
на скеле, транспорт със специализиран кран.
Извършени са насрещни проверки на доставчиците в хода на ПУФО, като освен
това са изискани и събрани от задълженото лице писмени документи, фактури,
сключени договори, анекси, платежни документи, счетоводни записвания,
протоколи, актове за извършени работи, възлагателни писма и др. документи,
налични при получателя на доставките - „Лифтком“ АД, по повод доставките от
доставчиците, за които са извършени насрещните проверки, като действия са
описани в изготвения РД и издадения въз основа на него РА.
С цел установяване на реалността на фактурираните доставки с процесните
фактури, са извършени насрещни проверки на физическите лица, за които в
информационната система на НАП са налице данни за декларирани трудови договори
с „Експрес инженеринг“ ЕООД.
От обобщената информацията, събрана при извършените насрещни проверки на
горецитираните физически лица, се установява, че:
32 /тридесет и две/ физически лица са декларирали, че са работили по
трудови правоотношения в „Експрес инженеринг“ ЕООД, но не са извършвали такива
строително-монтажни работи на обекти в посочените в ИИНП населени места.
Извършваната от тях дейност е пряко свързана с производство и реализация на PVC
дограма съобразно длъжността, на която са били наети;
10 /десет/ физически лица не са открити на адресите им по чл. 8 от ДОПК,
като за шест лица е установено, че са извън територията на страната;
5 /пет/ физически лица са открити, но не са представили писмени обяснения,
за което са уведомени по реда на ДОПК. Поради непредставяне на исканите
документи и писмени обяснения, за което лицата са уведомени по реда на ДОПК, на
основание чл. 56, ал. 2 от ДОПК са приети за недоказани фактите и
обстоятелствата относно упражняване на труд по договор за трудово
правоотношение с работодател „Експрес инженеринг“ ЕООД, както и извършването на
изследваните СМР на обекти на територията на страната;
2 /две/ лица, в случая И.Н.И. и Й.И.И., декларират, че не са били в трудови
правоотношения с „Експрес инженеринг“ ЕООД, респ. не са извършвали такива СМР;
1 /едно/ лице - А.Б.М., декларира, че е извършвало СМР през периода от
м.12/2008 г. до м.05/2009 г., състоящи се в изграждане на асансьорни шахти на
обекти в гр. София, гр. Велико Търново, гр. Габрово, гр. Русе и гр. Варна.
„Експрес инженеринг“ ЕООД е представило хронологични регистри на сметки
401, 402 и 412 за м.12/2008 г. и за м.02/2009 г., копия на регистри дневник за
покупките и дневник за продажбите, и копия на 11 /единадесет/ броя фактури за
закупени през м.02.2009 г. материали съгласно стокови разписки, без същите да
бъдат представени.
Органите по приходите са счели, че издателят на процесните фактури няма
кадрова и техническа обезпеченост да извърши фактурираните услуги.
При тези установявания, ревизиращият екип е формирал извод, че доставките,
документирани с посочените 3 /три/ броя фактури, издадени от „Експрес
инженеринг“ ЕООД, не са реално извършени, поради което с РА, на основание чл.
22, т. 1 във връзка с чл. 26 т. 2 и чл. 10 ал. 1 от ЗКПО, счетоводният финансов
резултат на ревизираното лице за 2009 г. е преобразуван в посока увеличение със
сумата в размер на 288 153,62 лева.
1.2. В хода на ревизионното производство е установено, че „Лифтком“ АД е
отчело разходи по 6 /шест/ броя фактури, издадени от „Експрес дизайн“ ЕООД,
осчетоводени по счетоводни сметки 402/1 Доставчици по аванси, 401/1 Доставчици
и приключени със счетоводни сметки от група 60 -602 Разходи за външни услуги и
със сметка 611 Разходи за основна дейност, както следва: фактура 29/11.06.2009
г. /л. 383 и л. 1579/, с предмет „плащане по рамков договор“, на стойност 253 590,18
лева, фактура № 50/16.07.2009 г. /л. 1453/, с предмет „плащане по договор“, на
стойност 9 500,00 лева, фактура № 53/29.07.2009 г. /л. 1447 и л. 501/, с
предмет „по договор“ на стойност 87 069,17 лева, фактура № 43/02.07.2009 г.,
с предмет „авансово плащане по договор“, на стойност 159 855,13 лева, фактура
№ 44/02.07.2009 г. /л. 442/, с предмет „плащане по договор“, на стойност 19 440,17
лева и фактура № 75/28.09.2009 г. /л. 1408 и л. 512/ , с предмет „монтаж на
информационни табели по обекти на МТСП съгл. договор от 24.08.09 г.“, на
стойност 2 877,00 лева.
С цел установяване на реалността на фактурираните доставки, в хода на
ревизията от „Лифтком“ АД е представен договор от 23.03.2009 г., съгласно който
„Лифтком“ АД възлага, а изпълнителят „Експрес дизайн“ ЕООД приема да изпълни
СМР по изграждане на асансьорни шахти /измазване и монтаж на външни елементи/,
по изграждане на фундаменти в дъното на шахтата, изсичане и подравняване на
светли зидарски отвори за шахтните врати, изливане фундамент на машинно
помещение, поставяне на повдигателни куки, пробиване на отвори в шахта и в пода
на машинното помещение, изсичане на шахта, отводняване на шахта, замазка и
пълнеж след поставяне на рамките на шахтните врати, монтаж и демонтаж на скеле,
транспорт със специализиран кран. Съгласно точка I.2. от договора конкретните дейности за всеки обект се
уточняват с възлагателно писмо и се приемат с приемателен протокол. Срокът на
действие на договора е една година /т. III.1. от договора/.
Представени са и частично възлагателни писма, количествено-стойностни
сметки към тях, приемо-предавателни протоколи, като за част от същите е
констатирано, че са подписани само от страна на „Лифтком“ АД, а други са без
дата на приемане на свършената работа и предоставящи информация само за броя на
монтираните асансьорни уредби и безпроблемното движение на същите. Установени
са множество разминавания между калкулирана и фактурирана стойност, които са описани
подробно в РД.
Извършени са насрещни проверки на физическите лица, за които в
информационната система на НАП са налице данни за декларирани трудови договори
с „Експрес дизайн“ ЕООД. В обобщение на информацията, събрана с извършените
насрещни проверки на физическите лица, е установено следното:
2 /две/ физически лица са декларирали, че не са били в трудови
правоотношения с „Експрес дизайн“ ЕООД, респ. не са извършвали такива СМР;
12 /дванадесет/ физически лица са декларирали, че са работили по трудови
правоотношения в „Експрес дизайн“ ЕООД, но не са извършвали такива строително-монтажни
работи на обекти в посочените в ИИНП населени места. Извършваната от тях
дейност е пряко свързана с производство и реализация на PVC дограма съобразно
длъжността, на която са били наети;
6 /шест/ физически лица не са открити на адресите им по чл. 8 от ДОПК, в
това число за две от тях е установено, че са извън територията на страната;
3 /три/ физически лица са открити, но не са представили писмени обяснения,
за което са уведомени по реда на ДОПК. Поради непредставяне на поисканите
документи и писмени обяснения, за което лицата са уведомени по реда на ДОПК, на
основание чл. 56, ал. 2 от ДОПК са приети за недоказани фактите и
обстоятелствата относно упражняване на труд по договор за трудово правоотношение
с работодател „Експрес дизайн“ ЕООД, както и извършване на изследваните СМР на
обекти на територията на страната;
1 /едно/ лице - А.Б.М., декларира, че е извършвало трудова дейност през
2009 г., състояща се в изграждане на асансьорни шахти, изграждане на фундаменти
в дъното на шахтите, поставяне на рампи, пробиване на отвори в шахтите и в
машинното помещение, поставяне на тръби за кабели, отводняване, замазки и
пълнеж на асансьорните шахти на обекти в гр. София, гр. Велико Търново, гр. Ямбол,
гр. Варна, гр. Пловдив и гр. Пазарджик. На обекти в гр. Бяла, гр. Бургас, гр. Севлиево,
гр. Гоце Делчев, гр. Шумен, гр. Хисар, с. Равно поле и с. Гергини не е
извършвал такива СМР. Извършвал е СМР, изразяващи се в изграждане на платформи
за инвалиди, изграждане на ел. инсталация, демонтаж и монтаж на дограма, монтаж
на парапети в градовете Пловдив, Габрово, Велико Търново, Русе, Ямбол, в
технически университет, в икономически и военноморски университет в град Варна,
в куклен театър гр. Варна и в държавен архив гр. Варна. Не е извършвал СМР в
областни управи в градовете Хасково, Смолян, Враца, Монтана, Стара Загора. В
писмено обяснение Ахмед Мехмедов твърди, че притежава квалификация като
араматурист - V-ти разряд, зидаро-кофражист и мазач, но не представя никакви
доказателства в подкрепа на твърдението си. Относно разходите за пътуване,
храна и нощувка лицето твърди, че същите са за сметка на „Експрес дизайн“ ЕООД,
както и че работните инструменти, също са били предоставени от „Експрес дизайн“
ЕООД.
На стр. 10 от РА /л. 3734/ подробно са обсъдени противоречията в
обясненията за работите и периодите на извършване на СМР от „Експрес
инженеринг“ ЕООД, „Експрес дизайн“ ЕООД и от А.Б.М.. Констатирано е, че част от
периодите на работа на лицето и в двете дружества съвпадат, което органите по
приходите са приели, че е невъзможно за този вид тежък физически труд.
1 /едно/ лице - А.Ш.Х., декларира, че е извършвало СМР по изграждане на
асансьорни шахти в градовете София, Пловдив, Стара Загора и Варна, както и СМР
по изграждане на платформи за инвалиди в градовете Хасково, Смолян, Пловдив,
Габрово, Ямбол и във всички изброени обекти в град Варна като общ работник за
периода от м.06 до м.12/2009 година.
1 /едно/ лице - П.Й.Х., декларира, че е извършвало СМР по изграждане на
асансьорни шахти - работил е като заварчик на обект в гр. Пловдив.
При така установените факти и предвид обстоятелството, че от страна на
прекия доставчик „Експрес дизайн“ ЕООД не са представени доказателства за
полагане на труд на негови работници на обектите на „Лифтком“ АД при изпълнение
на описаните СМР, ревизиращите са заключили, че издателят на фактурите няма
кадрова обезпеченост да извърши такива услуги.
С оглед горното, органите по приходите са приели, че доставките,
документирани с посочените 6 /шест/ броя фактури, издадени от „Експрес дизайн“
ЕООД, не са реално извършени, поради което с РА, на основание чл. 22, т. 1 от
във връзка с чл. 26 т. 2 и чл. 10 ал. 1 от ЗКПО, е извършено преобразуване на
счетоводния финансов резултат на „Лифтком“ АД за 2009 г. в посока увеличение
със сумата в размер на 532 331,65 лева.
1.3. Констатирано е, че ревизираното лице е отчело разходи по 2 /два/ броя
фактури, издадени от „Юнайтед лоялити“ ООД, осчетоводени по счетоводни сметки
402/1 Доставчици по аванси, 401/1 Доставчици и приключени със счетоводни сметки
от група 60-602 Разходи за външни услуги и със сметка 611 Разходи за основна
дейност, както следва: по фактура № **********/27.04.2009 г. /л. 773/, с
предмет „по договор“, на стойност 200 000,00 лева, и по фактура №
10000000068/28.05.2009 г., с предмет „авансово плащане по договор“, на стойност
104 166,67 лева.
В хода на ревизията са приобщени доказателства относно доставките по
издадените от този доставчик фактури, събрани в предходно извършена ПУФО, в
т.ч. договор от 24.03.2009 г. /л. 775 – л. 777/, съгласно който „Лифтком“ АД
възлага, а изпълнителят „Юнайтед лоялити“ ООД приема да изпълни СМР по
изграждане на асансьорни шахти /измазване и монтаж на външни елементи/, по
изграждане на фундаменти в дъното на шахтата, изсичане и подравняване на светли
зидарски отвори за шахтните врати, изливане фундамент на машинно помещение,
поставяне на повдигателни куки, пробиване на отвори в шахта и в пода на
машинното помещение, изсичане на шахта, отводняване на шахта, замазка и пълнеж
след поставяне на рамките на шахтните врати, монтаж и демонтаж на скеле,
транспорт със специализиран кран. Съгласно точка I.2. от договора конкретните дейности за всеки обект се
уточняват с възлагателно писмо и се приемат с приемателен протокол. Срокът на
действие на договора е една година /т. III.1. от договора/.
Представени са и частично възлагателни писма, количествено-стойностни
сметки към тях, приемо-предавателни протоколи и
хронологични описи /л. 576 – л. 772/, като за част от същите е
констатирано, че са подписани само от страна на „Лифтком“ АД, а други са без
дата на приемане на свършената работа и предоставящи информация само за броя на
монтираните асансьорни уредби и безпроблемното движение на същите.
Извършена е насрещна проверка на прекия доставчик, при която същият не е
открит, поради което не е извършена проверка в неговото счетоводство и не са
представени изисканите документи.
Констатирано е, че като предходен доставчик на услуги по процесните
фактури, издадени от „Юнайтед лоялити“ ООД на „Лифтком“ АД е „Експрес
инженеринг“ ЕООД, за което от последното дружество са издадени фактури с № **********/30.04.2009
г. /л. 785/ и № **********/29.05.2009 г. /л. 784/ на „Юнайтед лоялити“ ООД.
Установено е, че за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. „Юнайтед
лоялити“ ООД не е подавало уведомления по чл. 62 от Кодекса на труда КТ/ за
наемането на лица по трудови правоотношения.
Предвид констатираните факти по отношение на „Експрес инженеринг“ ЕООД
относно невъзможността да извърши посочените услуги по: изграждане на
асансьорни шахти /измазване и монтаж на външни елементи/, изграждане на
фундаменти в дъното на шахтата, изсичане и подравняване на светли зидарски
отвори за шахтните врати, изливане фундамент на машинно помещение, поставяне на
повдигателни куки, пробиване на отвори в шахта и в пода на машинното помещение,
изсичане на шахта, отводняване на шахта, замазка и пълнеж след поставяне на
рамките на шахтните врати, монтаж и демонтаж на скеле, транспорт със
специализиран кран, органите по приходите са приели, че фактурите, издадени от „Юнайтед
лоялити“ ООД, са с невярно съдържание.
С оглед на гореизложеното, приходните органи са приели, че доставките по
издадените от „Юнайтед лоялити“ ООД 2 /два/ броя фактури не са реално
извършени, поради което с РА, на основание чл. 22, т. 1 от във връзка с чл. 26
т. 2 и чл. 10 ал. 1 от ЗКПО, е преобразуван счетоводният финансов резултат на
„Лифтком“ АД за 2009 г. в посока увеличение със сумата в размер на 166,67 лева.
В заключение, по отношение на издадените от „Експрес инженеринг“ ЕООД, „Експрес
дизайн“ ЕООД и „Юнайтед лоялити“ ООД фактури ревизиращите са достигнали до
извод, че в случая е извършвано само префактуриране на услуги, които предвид
липсата на кадрова обезпеченост на дружествата, големите по обем СМР и
отдалеченост на обектите, не са реално извършени от издателите на процесните
фактури.
1.4. В хода на ревизията е установено, че „Лифтком“ АД е отчело разходи от
изписани 84 броя метални врати, закупени с фактура № **********/25.06.2009 г.
/л. 806/, с предмет „плащане по договор“, издадена от „Биопродукт интернешънъл“
ООД, осчетоводена по счетоводна сметка 402/1 Доставчици по аванси, 401/1
Доставчици и приключени със счетоводни сметки от група 60-60 Разходи за
материали и със сметка 611 Разходи за основна дейност.
При извършена ПУФО и към настоящата преписка са приобщени като
доказателства копие на РД и на РА на „Биопродукт интернешънъл“ ООД /л. 538 – л.
572/, от които е констатирано, че на дружеството-доставчик е отказано право на
данъчен кредит по фактура за покупка на 140 бр. метални врати, поради липса на
доставка. Изведен е извод, че същите стоки, които не са били придобити, няма
как да бъдат продадени на ревизираното дружество и да бъдат предмет на
прехвърлителна сделка, поради което е прието, че фактурите не обосновават
реална стопанска операция.
Във връзка с издадената фактура в хода на ревизионното
производство са представени: копия на процесната фактура, договор за търговка
продажба от 17.06.2009 г., съгласно който „Биопродукт интернешънъл“ ООД –
продавач, се задължава да продаде на „Лифтком“ АД – купувач, 140 (сто и
четиридесет) броя метални врати по 514,29 лева всяка една, на обща стойност 72 000,00
лева без ДДС /л. 802 – л. 805/; приемо-предавателен протокол от 01.07.2009 г.
за доставени 140 броя метални врати /л. 801/, подпечатан и подписан от приел и
предал /без да са указани лицата съответно подписали и участвали в предаването
и приемането на процесната стока/; копие на банково извлечение от 26.06.2009 г.
за направено плащане в размер на 86 400,00 лева /л. 800/; извлечение от
сметка 302/1 Основни материали склад 2 номенклатурен номер 1765 Метална врата
за периода от 01.01.2009 г. до 31.12 2009 г. и за периода от 01.01.2010 г. до
31.12.2010 г. /л. 787 – л. 799/. Тези доказателства не са кредитирани от
органите по приходите, тъй като са счели, че не е доказана кадрова и техническа
обезпеченост на дружеството за извършване на такава доставка, не са събрани
доказателства относно начисляване на ДДС съгласно изискванията на чл. 86 от ЗДДС, не са установени предметът, произходът, транспортът и съхранението на
стоката, респ. действителността на доставката по процесната фактура.
След анализ на представените доказателства органите на
приходната администрация са приели, че доставката по издадената от „Биопродукт
интернешънъл“ ООД фактура, във връзка с която през 2009 г. са изписани 84 броя
метални врати, не е реално извършена, поради което с РА, на основание чл. 22,
т. 1 от във връзка с чл. 26 т. 2 и чл. 10 ал. 1 от ЗКПО, е преобразуван
счетоводният финансов резултат на „Лифтком“ АД за 2009 г. в посока увеличение
със сумата в размер на 43 200,04 лева.
1.5. Констатирано е, че „Лифтком“ АД не е отчело приходи от лихви във
връзка с предоставени заемни средства, както следва:
-
14 000,00
лева - по договор от 01.09.2008 г. /л. 3378 – л. 3379/, сключен между „Лифтком“
ООД /сега „Лифтком“ АД/, като заемодател и „Жилстрой“ ООД – заемател, за сумата
от 350 000,00 лева с годишна лихва в размер на 8 %. Срокът на договора е
до 31.08.2009 г., а впоследствие, с анекс от 31.08.2009 г. /л. 3377/ срокът на
издължаване е до 31.08.2010 година. През 2009 г. в счетоводството на „Лифтком“
ООД /сега „Лифтком“ АД/ по сч. сметка 721 „Приходи от лихви“ е определена лихва
и е отчетен приход в размер на 14 000,00 лева. Размерът на дължимата лихва
за 2009 г. е 28 000,00 лева /8,00 % х 350 000,00 лева/, т.е. неначислената
и неотчетена като приход е в размер на 14 000,00 лева;
-
14 000,00
лева по договор от 01.11.2008 г. /л. 3374 – л. 3375/, сключен между „Лифтком“
ООД /сега „Лифтком“ АД/, като заемодател и „Жилстрой“ ООД – заемател, за сумата
от 350 000,00 лева с годишна лихва в размер на 8 %. Срокът на договора е
до 31.10.2009 г. срещу годишна лихва в размер на 8 %. През 2009 г. в
счетоводството на „Лифтком“ ООД /сега „Лифтком“ АД/ по сч. сметка 721 „Приходи
от лихви“ е определена лихва и е отчетен приход в размер на 14 000,00
лева. Размерът на дължимата лихва за 2009 г. е 28 000,00 лева /8,00 % х
350 000,00 лева/, т.е. неначислената и неотчетена като приход е в размер
на 14 000,00 лева;
-
2 419,72
лева по договор от 01.10.2009 г. /л. 3382 – л. 3383/, сключен между „Лифтком“
ООД /сега „Лифтком“ АД/ - заемодател и „Интертранс - З.И.“ ЕООД - заемател, за
заем в размер на 120 000,00 лева. Сумата е предоставена на 01.10.2009 г. за
срок до 01.10.2012 г. при договорена годишна лихва от 8 %, платима междинно на
шестмесечие срещу издаване на фактура. Констатирано е, че към 31.12.2009 г.
няма издължаване по заема. В счетоводството на дружеството няма определена
лихва и съответно признат приход от лихва за периода на ползване на заема в
рамките на годината: от 01.10.2009 г. до 31.12.2009 г. е установен размерът на
дължимата лихва за частта от 2009 г.и неотчетена като приход - 2 419,72лв.
/8% : 365 х 92 = 2.016 % х 120 000,00 лева/.
С оглед горните констатации с РА, на основание чл. 16, ал. 1, чл. 22, т. 1
от ЗКПО във връзка с чл. 78 от ЗКПО, счетоводният финансов резултат на
ревизираното дружество за 2009 г. е преобразуван в посока увеличение със сумата
от 30 419,72 лева, представляваща неотчетен приход от лихви.
1.6. С оглед извършените корекции за 2009 г. е определена разлика за
внасяне на дължим годишен КД, за който са начислени лихви, в т.ч. лихва за невнесени
в срок авансови вноски в размер на 2 909,09 лева.
В резултат на извършеното при ревизията преобразуване за отчетния период
2009 г. е определен годишен корпоративен данък – 322 697,57 лева и след
приспадане на внесения от ревизираното лице в размер на 202 870,40 лева е
установен корпоративен данък за довнасяне в размер на 119 827,07 лева,
ведно с лихви в размер на 75 414,05 лева, включително лихви за авансови
вноски в размер на 2 909,09 лева.
2. За 2010 г. „Лифтком“ АД е подало ГДД по чл. 92, ал.
1 от ЗКПО, с която декларира годишен финансов резултат – счетоводна печалба в
размер на 2 359 103,15 лева; формиран данъчен финансов резултат –
данъчна печалба в размер на 2 347 308,68 лева; полагащ се КД в размер
на 234 730,87 лева, като след направените през годината авансови вноски и
ползваната отстъпка по чл. 92, ал. 5 от ЗКПО е установен КД – разлика за
внасяне, в размер на 163 399,18 лева, която сума е внесена, съответно на 31.03.2011
г. – 100 000,00 лева, 19.05.2011 г. – 20 000,00 лева, 27.06.2011 г. –
15 000,00 лева, и 13.07.2011 г. – 28 399,18 лева, съгласно данъчната
и осигурителната сметка на ревизираното лице.
2.1. В хода на ревизията е установено, че „Лифтком“ АД е отчело разходи в
размер на 28 799,96 лева от изписани за периода от 01.01.2010 г. до
31.12.2010 г. 56 броя метални врати, закупени с фактура № **********/25.06.2009
г. /л. 806/, с предмет „плащане по договор“, издадена от „Биопродукт
интернешънъл“ ООД, за доставка на общо 140 метални врати. Предвид изложените
аргументи по отношение на изписаните през 2009 г. по същата фактура 84 броя
метални врати и отчетените във връзка с тях разходи, органите на приходната
администрация са приели, че от събраните доказателства не е установено
безспорното наличие на данъчно събитие и реално изпълнение на доставка на стока
по процесната фактура.
При горните установявания ревизиращите са приели, че доставката по
издадената от „Биопродукт интернешънъл“ ООД фактура, във връзка с която през
2010 г. са изписани 56 броя метални врати, не е реално извършена, поради което
с РА, на основание чл. 22, т. 1 във връзка с чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, е преобразуван счетоводният финансов резултат на „Лифтком“ АД за 2010 г.
в посока увеличение със сумата в размер на 28 799,96 лева.
2.2. В хода на ревизионното производство е установено, че ревизираният данъчен
субект не е отчел приходи от лихви във връзка с предоставени заемни средства,
както следва:
на „Лифтком Сервиз“ ЕООД - общо неотчетен приход от лихви в размер на 992,93
лева /л. 3385 – л. 3420/;
на ЕТ „Т.К. - ловен и селски туризъм“ - общо неотчетен приход от лихви в
размер на 700,42 лева /л. 3421 – л. 3426/;
на „Интертранс - З.И.“ ЕООД - общо неотчетен приход от лихви в размер на
190,230 лева /л. 3381 – л. 3384 и л. 3427 – л. 3429/;
на „Кар стил“ ООД /св. лице/ - общо неотчетен приход от лихви в размер на
17 005,43 лева /л. 3430 – л. 3459/;
на „Кредит инвест груп“ /св. лице/ общо неотчетен приход от лихви в размер
на 4 402,16 лева /л. 3460 – л. 3480/;
на „Жилстрой“ ООД - общо неотчетен приход от лихви в размер на 56 000,00
лева /л. 3373 – л. 3380/.
Предвид изложените аргументи по отношение на неначислените и неотчетени
като приход лихви по предоставени в заем парични средства през 2009 г., с РА,
на основание чл. 16, ал. 1, чл. 22, т. 1 във връзка с чл. 78 от ЗКПО,
счетоводният финансов резултат на „Лифтком“ АД за 2010 г. е преобразуван в
посока увеличение със сумата от 79 291,15 лева, представляваща неотчетен
приход от лихви във връзка с предоставени от ревизираното дружество заемни
средства по договори, сключени с гореописаните търговци.
2.3. На основание чл. 9, чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 90 от ЗКПО са
начислени лихви за несвоевременно внесени от ревизираното лице авансови вноски за
2010 г. в общ размер на 1 1073,20 лева, основанията и мотивите за което са
подробно изложени на стр. 36 - 38 от РД /л. 3672 – л. 3673/.
В резултат на направеното при ревизията преобразуване за отчетния период
2010 г. е определен годишен корпоративен данък - 245 539,98 лева и след
приспадане на внесения от ревизираното лице в размер на 234 730,87 лева е установен
корпоративен данък за довнасяне в размер на 10 809,11 лева, ведно с лихви в
размер на 16 498,08 лева, в т.ч. лихви за невнесени в срок авансови вноски от
11 073,20 лева.
При първото разглеждане на делото от Административен съд – Варна към
доказателствения материал по делото са приобщени РД № 907032/15.01.2010 г., РА
№ **********/02.05.2010 г. и Решение № 995/09.07.2010 г. на директора на
дирекция „ОУИ“ – София при ЦУ на НАП /л. 43 – л. 100 от адм. дело № 1716/2016
г. по описа на Административен съд – Варна/, издадени на „Експрес инженеринг“
ЕООД, както и представените от жалбоподателя 5 /пет/ класьора и 2 /два/ броя
папки, съдържащи писмени доказателства, представляващи договори за поръчка,
сключени между „Лифтком“ АД и фирми-възложители, с които „Лифтком“ АД, в
качеството си на изпълнител, се задължава да произведе, достави, монтира и
узакони различни по брой и вид асансьори на адрес, посочен в договора, съгласно
приложен опис /л. 142 – л. 149 от адм. дело № 1716/2016 г. по описа на
Административен съд – Варна/.
В хода на настоящото съдебно производство са събрани гласни доказателства –
разпитан е свидетелят А.С.Л., съгласно чиито показания в периода 2008 – 2009 г.
същият е бил собственик и управител на „Експрес инженеринг“ ЕООД, като в
посочения период дружеството е било наето от „Лифтком“ АД за извършване на СМР
дейности на различни техни обекти в гр. Варна – административни и жилищни
сгради, хотели. Свидетелят сочи, че СМР са се изразявали в изрязване на планки,
подмазвания, къртене на бетони, измазвания. Дава показания, че за целия обем на
договора е издадена една фактура и след приключване на работата по всички
обекти е направено изравнително плащане по банков път за всички извършвани
услуги. Твърди, че за изпълнението на СМР „Експрес инженеринг“ ЕООД е ползвало
собствени работници, както и такива, наети на граждански договор.
По искане на жалбоподателя е назначена и изслушана съдебно-техническа
експертиза /СТЕ/, от чието заключение /л. 41 – л. 43 от делото/ се установява,
че за периода 2008 г. – 2009 г. „Лифтком“ АД е било изпълнител по монтажа на
асансьорни уредби – електрически, хидравлични, с различен брой спирки, за което
има сключени договори с предмет да произведе, достави, монтира и узакони
съответните асансьори. В изпълнение на поставената му задача вещото лице Ж.Х. е
избрал пет договора, касаещи процесния период, за които е констатирал, че са
изпълнени – „Лифтком“ АД е монтирало асансьорните уредби при спазване на съответните
технически изисквания, като асансьорите са приети от Инспекцията за технически
надзор, което е видно от представените копия на ревизионни книги. Описани са
представените от жалбоподателя договори, сключени между него и всеки от
доставчиците – „Експрес инженеринг“ ЕООД, „Експрес дизайн“ ЕООД и „Юнайтед
лоялити“ ООД, както и приложените възлагателни писма, количествено-стойностни
сметки и приемателни протоколи за избраните от експерта обекти, като е
констатирано съвпадение на описаните в договорите СМР и извършените на място
такива, които са пряко свързани с монтажните работи на асансьорните уредби. За
единия от договорите вещото лице е констатирало, че от огледа на място не се
установява изпълнението на една от позициите по количествено-стойностната
сметка към приемателния протокол на договора между „Лифтком“ АД и „Експрес
инженеринг“ ЕООД.
В съдебно заседание по приемане на заключението вещото лице Х. пояснява, че
е установил изпълнените от подизпълнителите дейности от приложените
възлагателни писма, които е съотнесъл към сключените договори между „Лифтком“
АД и всеки от подизпълнители, в които договори обаче не са посочени конкретни
обекти. Експертът заявява, че към момента на извършване на експертизата не може
да се каже дали точно дружествата-подизпълнители са изпълнявали тези подизпълнителски
дейности.
Заключението е оспорено от процесуалния представител на ответника, без да
са ангажирани допълнителни доказателства.
Като съобрази гореизложената фактическа установеност, съдът формира
следните правни изводи:
По валидността, формата и процесуалната законосъобразност на акта:
При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът
констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и оспореният по
съдебен ред ревизионен акт е издаден от компетентни органи и в предвидената от
закона форма, като съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 120, ал. 1
от ДОПК, включително разпоредителна част в табличен вид, поради което е
правновалиден и поражда правни последици. Всички развити от жалбоподателя
доводи изразяват по същество оспорване на материалната законосъобразност на РА,
а при извършената от съда служебна проверка не се установяват допуснати от
органите по приходите съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да
обосноват отмяна на РА само на това основание.
По материалната законосъобразност на РА съдът съобрази следното:
1. Относно отчетените от жалбоподателя разходи по
фактурите, издадени от „Експрес инженеринг“ ЕООД, „Експрес дизайн“ ЕООД и
„Юнайтед лоялити“ ООД.
Основният спорен въпрос между страните в тази
част е налице ли са реално осъществени доставки на услуги по издадените от „Експрес инженеринг“ ЕООД, „Експрес дизайн“ ЕООД и
„Юнайтед лоялити“ ООД фактури, които
да послужат като основание направените от „Лифтком“ АД разходи във връзка с тези доставки да бъдат
признати за данъчни цели и с тях да бъде намален съответно финансовият резултат
на дружеството-жалбоподател за процесните 2009 година и 2010 година.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО
счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован
чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството /ЗСч/, отразяващ вярно
стопанската операция, т.е. за да се признае за целите на данъчното облагане, отразеният
в счетоводния документ разход следва да е извършен по реална сделка или да е
отразяващ вярно стопанската операция, както е посочено в разпоредбите на ЗКПО.
В настоящия казус, според твърдението в жалбата,
фактурите, издадени от посочените доставчици, са за извършване на СМР услуги и
за това по категоричен начин трябва да се докаже, че същите действително са
извършени от фактуриралите ги лица. Съгласно общия принцип за разпределянето на
доказателствената тежест в процеса, и доколкото се касае до установяването на
положителни факти, задължението за доказване реалността на доставките по
процесните фактури е на ревизираното лице.
Съдът намира за правилен изводът на органите по приходите, че от събраните
в хода на ревизията доказателства не се установява реалността на доставките по
процесните фактури.
На първо място следва да бъде отбелязано, че не е налице индивидуализация
на предмета на фактурите. В последните е посочено „по договор“, „плащане по
договор“, „авансово плащане по договор“ и др. подобни, като не са посочени нито
номер и дата на договора, нито неговия предмет. Изобщо, липсват всякакви индивидуализиращи
белези на договора – предмет на фактурите, като не става ясно какви са поетите
по него задължения, дали касаят доставка на стока или услуга, както и
конкретния им вид и количество. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9
от ЗДДС фактурата задължително съдържа количеството и вида на стоката, вида на
услугата. Съдържанието на спорните фактурите не отговаря на изискването на чл.
226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на разпоредба на чл. 114, ал. 1,
т. 9 от ЗДДС - в описанието на техния предмет не се съдържа релевантната
информация, необходима за индивидуализирането на престацията. Непълнотата на
фактурите възпрепятства установяване на съответствието на действително
извършена доставка, възможността за доказване реалността на доставката и е
самостоятелно основание за непризнаване на отразените в тях разходи.
В решението по дело С-271/12 Съдът на Европейския съюз /СЕС/ приема, че
правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчно задължените лица,
получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение
към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация
с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на
фактурираните сделки. Действително в случая се касае не за непризнаване на
данъчен кредит, а за наличието, респ. липсата на документално обосновани
разходи, но доколкото определящо за обосноваността на разхода е наличието на
реално осъществена доставка, дадените в цитираното решение на СЕС разрешения са
относими към разглеждания казус.
В конкретния случай относно предмета на доставката са представени договори,
сключени между жалбоподателя и всяко
от дружествата-доставчици, както и възлагателни писма, количествено-стойностни
сметки и приемателни протоколи.
Представените договори свидетелстват за наличие
на облигационна връзка между страните, но единствено въз основа на тях не може
да се заключи, че поетите съгласно съдържанието им задължения са изпълнени и то
именно от посочените в договорите, респ. фактурите лица. В договорите са
изброени отделни видове строително-монтажни дейности, но не е конкретизирано на
кои обекти ще бъдат изпълнявани. Действително в договорите /които са идентични
по съдържание и форма/ се съдържа клауза за допълнително уточняване на обектите
посредством възлагателни писма и приемателни протоколи, но това обстоятелство
не променя изначалната липса на яснота в тях.
Следва да се отбележи, че в процесните фактури,
като основание за издаването им е посочено само „ По договор“, който изобщо не
е индивидуализиран под номер и дата. Така се възпрепятства установяването на
връзка между договорът и фактурата, която връзка не може да бъде тепърва
създадена със заключението на вещото лице. Именно поради липсата на индивидуализация във фактурите по
никакъв начин не може да се установи кореспонденция между тях и договорите от
една страна, както и между последните и останалите, приложени доказателства, от
друга.
Във връзка с това, въпреки дадените още при
първото разглеждане на делото от Административен съд – Варна изрични и подробни
указания за прецизиране кои СМР услуги от кой доставчик, на кой конкретен обект
са извършени и с кой договор за монтаж на асансьори са свързани, жалбоподателят
не е ангажирал необходимите доказателства с оглед установяване на този доказателствено
релевантен за делото факт. Представени са 5 класьора, съдържащи договори,
сключени между „Лифтком“ АД
– изпълнител, и различни лица – възложители, но по никакъв начин не се
установява, кой от издателите на фактурите на кой обект е извършвал дейност.
До идентични изводи достига и вещото лице Х. по изслушаната в хода на
настоящото производство СТЕ, който в съдебно заседание по приемане на
заключението заявява, че към момента на извършване на експертизата не може да
се установи дали точно дружествата-подизпълнители са изпълнявали процесните
строително-монтажни дейности. Изведеният от експерта в заключението обратен
извод е обусловен единствено от представените от страна на жалбоподателя частни
диспозитивни документи, които поначало нямат обвързваща съда материална
доказателствена сила /с такава разполагат единствено свидетелстващите
документи/, а следва да се преценяват с оглед всички събрани по делото
доказателства и установените факти. В тази част заключението е изградено изцяло
въз основа на представените частни документи, които сами по себе си не водят до
извод за доказана реалност на доставки на услуги по оспорените фактури. Освен
това наличието на извършени СМР доказва единствено извършването на услуги от
вида на процесните, но не и че са извършени от посочените като издатели на
фактурите дружества, а именно установяването на последното обстоятелство би
придало на отчетените по тези фактури разходи качеството „документално обосновани“
по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО.
Освен това, за да достигне до извод за съвпадение между описаните в
договорите СМР и извършените на място такива, които са пряко свързани с
монтажните работи на асансьорните уредби, вещото лице е изследвало 5 /пет/ на
брой произволно избрани от него договори за поръчка, което представлява незначителна
част от всички, представени при първото разглеждане на делото от
Административен съд – Варна, договори. В този смисъл твърдението, че
довършителните СМР на описаните в тези договори обекти са изпълнени от
доставчиците на жалбоподателя по процесните фактури, не може да бъде
кредитирано, тъй като фактурираните суми многократно надвишават тези по
приложените количествено-стойностни сметки.
На следващо място настоящата съдебна инстанция
напълно споделя изводите на приходните органи за невъзможност за извършване на
процесните СМР услуги поради липса на кадрова и техническа обезпеченост на
доставчиците. От направеното в хода на ревизията подробно изследване на
кадровия потенциал на всяко от дружествата, издатели на спорните фактури,
ревизиращите с основание са заключили, че нито едно от тях не е било в
състояние да изпълни поетите по представените договори задължения.
От събраните по време на ревизионното производство доказателства –
декларации и писмени обяснения от физическите лица, наети по трудови
правоотношения от доставчика „„Експрес инженеринг“ ЕООД, се установява, че дружеството
няма кадрова обезпеченост да извърши такива услуги. Работещите на трудов
договор в „Експрес инженеринг“ ЕООД лица са категорични, че не са извършвали
изследваните строително-монтажни работи. Единствено лицето А.Б.М. декларира, че
е извършвал СМР през периода от м.12/2008 г. до м.05/2009 г., състоящи се в
изграждане на асансьорни шахти на обекти в гр. София, гр. Велико Търново, гр.
Габрово, гр. Русе и гр. Варна, без обаче да посочва конкретните обекти, на
които е извършвал дейност. По-голямата част от работниците на „Експрес дизайн“
ЕООД също отричат да са извършвали СМР от вида на процесните на посочените в
приемателните протоколи обекти. Единствено лицата А.Б.М., А.Ш.Х. и П.Й.Х. са
посочили, че са извършвали такива дейности.
Декларираното от А.Б.М., че е полагал труд за „Експрес инженеринг“ ЕООД за
периода от м.12.2008 г. до м.09.2009 г. противоречи с твърдението на
дружеството, че лицето е било наето за периода от 23.09.2008 г. до 04.03.2009
година. Подобно несъответствие се наблюдава и в предоставените от Мехмедов и
„Експрес дизайн“ ЕООД данни. Работникът твърди, че е престирал труд за това
дружество през цялата 2009 г., а търговецът посочва периода от 28.04.2009 г. до
02.11.2009 година. От изложеното е видно, че част от периодите на работа на
лицето и в двете дружества-доставчици съвпадат, което би било физически
невъзможно с оглед характера на извършваната дейност, свързана с тежък
физически труд, полаган на множество обекти в различни населени места в
страната.
Освен това не са представени доказателства за командироване на работници от
доставчиците, каквито биха били например заповеди за командировки, присъствени
книги, документи доказващи направени разходи за нощувки и транспорт на лицата,
които твърдят, че са изпълнявали процесните СМР до обекти на „Лифтком“ АД. Липсата
на дати и подписи в голяма част от представените приемателни и
приемо-предавателни протоколи, сочи на липса на доказателства относно
твърденията на наетите 3 лица, че са полагали труд при изграждане на изследваните
асансьорни шахти и платформи за инвалиди на съответните обекти, още повече че
техният брой е крайно недостатъчен за изпълнение на подобен вид СМР услуги на
различни обекти, находящи се в отдалечени едно от друго населени места и то за
кратък период от време. Не се установи по делото на процесните обекти да са
работили лица, наети от издателите на спорните фактури по трудов, граждански
или друг вид договор. Не е представен списък на лицата, работили на съответните
обекти. Не са представени дневни актове или други такива за конкретна работа,
извършена от конкретно лице, на конкретна дата. В приложените по ревизионна
преписка приемателни протоколи също липсва информация за лицата, извършили
описаните в тях дейности.
Горните изводи не се разколебават и от
показанията на свид. Л., тъй като твърдението на този свидетел, че за
изпълнението на СМР доставчикът „Експрес инженеринг“ ЕООД е
ползвал собствени работници, както и такива, наети на граждански договор, не
кореспондира с останалите доказателства по делото, от чиято съвкупна преценка
се установява липса на персонал, който да извърши посочените услуги.
Доставчикът „Юнайтед лоялити“ ООД не е открит при извършената насрещна
проверка, поради което не е извършена проверка в неговото счетоводство и не са
представени изисканите документи. При направена в хода на ревизията справка е
установено, че за периода на издадените от него фактури същият не е имал наети
лица по трудови правоотношения. Не са ангажирани доказателства за наети по
различни от трудово правоотношение лица, които да разполагат с необходимата
квалификация за извършване на процесните СМР. Тоест, по делото не е доказано
този доставчик да е разполагал с кадрова и техническа обезпеченост за
изпълнение на спорните доставки.
Не е налице и техническа обезпеченост на обсъжданите трима доставчици да
изпълнят процесните СМР услуги. Единствено от „Експрес инженеринг“ ЕООД са
представени хронологични регистри на сметки 401, 402 и 412 за м.12/2008 г. и за
м.02/2009 г., копия на регистри дневник за покупките и дневник за продажбите, и
копия на 11 (единадесет) броя фактури за закупени през м.02.2009 г. материали
съгласно стокови разписки, но без последните да са приложени, поради което не
може да се установи стокова наличност у дружеството. Не са представени никакви
доказателства относно съхранението на материали за периода от покупките до
влагането им в обекти на възложителя „Лифтком“ АД, както и не са представени
никакви доказателства относно транспорта на същите до обекти на ревизираното
лице на територията на страната. Такива не са представени и от страна на жалбоподателя.
Доставката на услуги представлява фактическо
извършване на определени дейности, които имат стойност, и извършването им би
могло да се докаже със счетоводни документи, пътни листове, описи,
доказателства за материалната, техническата и кадровата обезпеченост на
доставчика. Такива обаче не са представени нито в хода на ревизията, нито в
хода на настоящото съдебно производство. Притежаването на данъчни фактури и
тяхното счетоводно отразяване при получателя само по себе си не е достатъчно да
обоснове реалност на отразените в същите стопански операции. Наличието им не
означава, че разходът е извършен така, както е документиран. Фактурата е частен
документ, който не носи подпис на представител на данъчната администрация, и
тежестта да докаже истинността му лежи върху данъчния субект, който иска да се
ползва от тях. При положение, че „Лифтком“ АД не доказа предоставянето
на конкретни СМР услуги по всяка от процесните фактури, следва да се приеме, че
процесните услугите не са действително извършени и в този смисъл фактурите не
отразяват верни стопански операции.
Предвид гореизложеното, извършените плащания към
доставчиците по фактурите сами по себе си не могат да удостоверяват
осъществяването на доставките от „Експрес инженеринг“ ЕООД, „Експрес дизайн“ ЕООД и „Юнайтед лоялити“ ООД към „Лифтком“ АД.
В обобщение следва да бъде отбелязано, че в
случая жалбоподателят не ангажира допълнителни доказателства за установяване на
положителния факт на действителното извършване на услугите по процесните
доставки. Категорично е установено по делото, че дружеството е осчетоводило
разходи по процесните фактури, но нито в хода на ревизионното производство и
административното обжалване, нито в хода на съдебното обжалване бяха
представени доказателства, безспорно установяващи реалност на извършените
доставки. Отсъствие на доказателства за установяване на релевантните факти,
води до извод за липса на реални доставки на услуги. Освен това не е налице индивидуализация на предмета на фактурите,
поради което твърденията за извършени СМР услуги няма как да се свържат с
конкретно издадените от горепосочените доставчици първични счетоводни
документи.
В случая е установено, че разходите са отчетени
в нарушение на счетоводното законодателство, тъй като не са налице
доказателства, които да установяват по безспорен начин, че разходите по
процесните фактури, с които е увеличен финансовият резултат на ревизирания
данъчен субект, са действително извършени, и че са свързани с реално осъществени
доставки. След като и в хода на съдебното обжалване не бяха представени
доказателства, които по безспорен начин да обосноват извод, че са налице реално
извършени доставки и възникнали стопански операции, и че е следвало същите да
се документират съгласно изискванията на ЗСч, то обоснован се явява изводът на
приходните органи, че отчетените въз основа на процесните фактури разходи се
явяват недоказани, с което е нарушен принципът на документална обоснованост, по
смисъла на чл. 10 от ЗКПО, във връзка с чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
С оглед горното съдът счита, че с РА, на осн.чл. 22, т. 1 от във връзка с чл. 26 т. 2 и
чл. 10 ал. 1 от ЗКПО, правилно и законосъобразно е преобразуван финансовият
резултат на оспорващото дружество за отчетните 2009 г. и 2010 г. с отчетените
разходи по фактурите, издадени от „Експрес инженеринг“ ЕООД, „Експрес дизайн“ ЕООД и „Юнайтед лоялити“
ООД, поради което жалбата срещу РА в тази част е неоснователна.
2. Относно отчетените от жалбоподателя разходи по фактура
№ **********/25.06.2009 г., с предмет „плащане по договор“, издадена от
„Биопродукт интернешънъл“ ООД.
Основният спорен въпрос между страните в тази
част е налице ли е реално осъществена доставка на стоки по издадената от „Биопродукт интернешънъл“ ООД фактура, които да послужат като основание
направените от „Лифтком“ АД
разходи във връзка с тези доставки да бъдат признати за данъчни цели и с тях да
бъде намален съответно финансовият резултат на дружеството-жалбоподател за
процесните 2009 година и 2010 година.
Доколкото стоките, предмет на всички процесни
фактури, са родово определени вещи – различно количество бетон, поради липса на
особени правила относно преминаването на собствеността в търговското
законодателство, са приложими общите правила на гражданското законодателство. Съгласно
чл. 24, изречение второ от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост върху
вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат
определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат
предадени. Следователно, без да е установено съгласието за конкретизиране на
вещите или тяхното предаване, собствеността не преминава върху получателя и
липсва облагаема доставка.
В конкретния случай относно предмета на доставката са представени договор
за търговка продажба, приемо-предавателен протокол, копие на банково извлечение
и извлечения от сметка 302/1 Основни материали склад 2 номенклатурен номер 1765
Метална врата за периода от 01.01.2009 г. до 31.12 2009 г. и за периода от
01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. /л. 787 – л. 799/.
Както бе посочено по-горе в настоящото изложение
/т. 1/, представеният договор сочи единствено за наличие на облигационна връзка
между страните, но не представлява доказателство за престиране на поетите по
него задължения. Приемо-предавателният протокол, съставен между страните по
договора, е подписан за приел и предал, без да са указани лицата, положили
подписите, респ. участвали в предаването и приемането на стоката. Освен това
същият сам по себе си не доказва реалността на доставката. Това е така, тъй
като за да се приеме, че е налице реална доставка на стоки, респ. че фактурата
отразява действителна стопанска операция, следва да е налице прехвърляне на собствеността върху тях, което
при родово определените вещи /каквито са процесните 140 броя метални врати/
става чрез конкретизирането им или чрез тяхното предаване /арг. от чл. 24,
изречение второ от Закона за задълженията и договорите/. В случая обаче не са
представени доказателства за кадрова, техническа и материална обезпеченост на
дружеството-пряк доставчик за извършване на процесната доставка. Липсват данни
за наети от „Биопродукт
интернешънъл“ ООД лица по трудов или граждански договор, които да са извършили
доставката на стоките. Не са ангажирани доказателства за изплащането на
възнаграждения за работни заплати или на друг вид плащания във връзка с
издадената фактура.
Не е доказана и материалната обезпеченост на доставчика, доколкото видно от
издадените на „Биопродукт
интернешънъл“ ООД РД и РА, приложено на л. 538 – л. 572 от ревизионната преписка, на
дружеството е отказано право на данъчен кредит по фактура за покупка на 140 бр.
метални врати, поради липса на реална доставка. При това положение и при липса
на твърдение за снабдяване с идентична стока от друго лице, правилно органите
по приходите са заключили, че не са налице доказателства прекият доставчик да е
разполагал със стоката, поради което не е могъл да прехвърли собствеността
върху същата. Действително издадените на прекия доставчик РД и РА имат характер
на косвено доказателство, но преценени съвкупно с останалия наличен доказателствен
материал и с установените по делото факти /неустановеност на произхода,
транспорта и съхранението на стоката/, подкрепят извода за липса на реална
доставка на стоки, а оттам и за липса на документална обоснованост на
отчетените по издадената от „Биопродукт интернешънъл“ ООД фактура разходи.
В допълнение следва да
бъде отбелязано, че не е налице и индивидуализация на предмета на фактурата,
който е „плащане по
договор“. Не
са посочени нито номер и дата на договора, нито неговия предмет, което обуславя
липсата на индивидуализиращи белези, като не става ясно какви са поетите по
него задължения, дали касаят доставка на стока или услуга, както и конкретния
им вид и количество. Тоест, в описанието на предмета на процесната фактура не
се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на
престацията по нея, което представлява самостоятелно основание за непризнаване
на отчетените във връзка с тази фактура разходи. Тази кореспонденция не може да се гадае в съдебното производство
или тепърва да се търси, с цел да се обясни фактурирането. Тя трябва де
недвусмислено посочена при издаването на фактурите, което не е сторено.
Недопустимо е, чрез автоматично събиране на суми по възлагателните писма да се
уточнява сумата, посочена във фактурата.
Налага се обоснован
извод, че разходите по издадената от Биопродукт интернешънъл“ ООД фактура №
**********/25.06.2009 г. са отчетени в нарушение на счетоводното
законодателство, тъй като не са налице доказателства, за действителното им
извършване, както и за това, че са свързани с реално осъществена доставка и
възникнала стопанска операция, поради което същите се явяват недоказани, с
което е нарушен принципът на документална обоснованост, визиран в чл. 10 от ЗКПО, във връзка с чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
С оглед на
гореизложеното, отчетените от жалбоподателя разходи от изписани през 2009 г. 84
броя метални врати и през 2010 г. 56 броя метални врати, не са документално
обосновани, поради което с оспорения РА правилно и законосъобразно, на
основание чл. 22, т. 1 от във връзка с чл. 26 т. 2 и чл. 10 ал. 1 от ЗКПО, е
преобразуван счетоводният финансов резултат на „Лифтком“ АД в посока
увеличение, съответно за 2009 г. със сумата в размер на 43 200,04 лева, и
за 2010 г. със сумата в размер на 28 799,96 лева.
3.
Относно неотчетени от „Лифтком“ АД приходи от
лихви във връзка с предоставени заеми.
По делото не е спорно, че „Лифтком“ АД е предоставило парични заеми
на „Жилстрой“ ООД, „Интертранс - З.И.“ ЕООД, „Лифтком Сервиз“ ЕООД, ЕТ „Т.К. -
ловен и селски туризъм“, „Кар стил“ ООД и „Кредит инвест груп“, съгласно
сключени с всеки едни от посочените търговци договори за заем, по които е
договорено изплащането на годишна лихва в определен размер. Жалбоподателят не
оспорва, че през ревизираните данъчни период 2009 г. и 2010 г. не е отчел лихви
по договорите с тези лица, което обстоятелство категорично се установява и от
воденото от него счетоводство, в което за разглежданите периоди няма определена
лихва, съответно не е отчетен приход от лихви по вземанията, произтичащи от
предоставените заеми, или е отчетена част от договорената лихва /например по
договорите с „Жилстрой“ ООД/.
Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО
регламентира, че когато една или повече сделки, включително между несвързани
лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно
облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези
сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание
данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от
съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически
резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Съгласно чл. 78
от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов
резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да
бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но
не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със
стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и
разходи, последните не се признават за данъчни цели.
Предвид горното, и доколкото в жалбата не са
наведени никакви конкретни възражения срещу тази част от РА и не са ангажирани
никакви доказателства в тази насока, съдът преценява, че следва да се начислят
лихви, представляващи приходи за периода, за който паричните средства са
предоставени за ползване в заем при съответния, договорен между страните по
заемните договори, лихвен процент.
Изложеното дотук обуславя извод, че с обжалвания
РА законосъобразно, на основание чл. 16, ал. 1, чл. 22, т. 1 във връзка с чл.
78 от ЗКПО, счетоводният финансов
резултат на „Лифтком“ АД е преобразуван
в посока увеличение, съответно за 2009 г. със сумата в размер на 30 419,72
лева и за 2010 г. със сумата в размер на 79 291,15 лева, представляващи
неотчетени приходи от лихви във връзка с предоставени от ревизираното дружество
заемни средства по договори, сключени с гореописаните търговци.
4. Относно определените
допълнителни задължения за лихви за невнесени в срок авансови вноски.
На основание чл. 9, чл. 86, ал. 1 във връзка с
чл. 90 от ЗКПО органите на приходната администрация са начислени лихви за
несвоевременно внесени от „Лифтком“ АД авансови
вноски за д.п.2009 г. в общ размер на 2 909,09 лева и д.п.2010 г. в общ
размер на 1 1073,20 лева. Подробни съображения относно размера на лихвите
за всеки от данъчните периоди са изложени съставения РД, който е неразделна
част от издадения РА /чл. 120, ал. 2, изречение първо от ДОПК/. Срещу така
определените допълнителни публични задължения за лихви жалбоподателят не
навежда никакви конкретни възражения, нито ангажира доказателства за
незаконосъобразното им установяване. При извършена служебна проверка в
качеството му на съд по същество, настоящият съдебен състав констатира, че
установените с оспорения РА лихви върху невнесени в срок авансови вноски са
определени законосъобразно по основание и по размер. В тази част е правилен и
съобразен с приложимите материалноправни разпоредби.
Предвид всички гореизложено съдът намира, че в
обжалваната част РА е законосъобразен, фактическите констатации в него
кореспондират със събраните в хода на ревизията доказателства, поради което
жалбата срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли.
5. Относно разноските.
При този изход на правния спор съдът намира, че
претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователна, а на
ответната страна, на основание чл. 161, ал. 1, изречение второ и изречение
трето от ДОПК и предвид направеното своевременно искане, следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено по реда на чл.
8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, върху материалния интерес /222 548,41 лева/,
в размер на 4 755,48 лева, които жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати.
Воден от гореизложеното съдът:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Лифтком“ АД, гр. София, ЕИК *********,
срещу Ревизионен акт № Р-03002714003622-091-001/26.02.2016 г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение по жалба срещу
ревизионен акт № 130/25.05.2016 г. на и.д. директор на дирекция „ОДОП“ – Варна
при ЦУ на НАП, в частта, с която в тежест на дружеството са установени
допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за д.п.2009 г. в размер
на 119 827,17 лева – главница, и 75 414,05 лева – лихви, и за
д.п.2010 г. в размер на 10 809,11 лева – главница, и 16 498,08 лева –
лихви.
ОСЪЖДА „Лифтком“ АД, гр. София, ЕИК *********, да заплати в
полза на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при
ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 755,48 лева /Четири хиляди седемстотин
петдесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: