Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 260072 Година 14.03.2022 Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд – търговско
отделение, ХІХ състав,
На шестнадесети
февруари Година две хиляди двадесет и
втора,
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: ГАЛЯ
КОСТАДИНОВА
Секретар
МАЯ КРУШЕВА
като
разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 61 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.82 от ЗЗД
във вр. с чл.286 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.294 ал.1 от ТЗ.
Ищецът
„ОРАНЖЕРИИ КРУМОВО“ ЕООД ЕИК ********* гр.София иска осъждане на ответника
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД ЕИК ********* гр.Пловдив да плати 30 000лв.,
предявен частичен иск в пълен размер от 240 000лв., представляващи договрно обезщетение за претърпени вреди поради
неизпълнение на сключения Договор № 4364977 от 14.03.2019г. за присъединяване
обект на клиенти към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение
Юг“ ЕАД, 741.67лв., предявен частичен иск в пълен размер 5 933.30лв.,
представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата от 30 000лв.
за периода от 30.10.2020г. до сезиране на съда на 26.01.2021г., както и законна
лихва върху главницата след тази дата до плащането й.
Фактическите
твърдения са, че ищецът е сключил на 06.09.2017г. договор с ДФЗ за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ от 974 609.30лв. и срок 36 месеца, по който е
поел задължение да изгради, да въведе в експлоатация и да експлоатира
оранжерия, представляваща хидропонна оранжерия и
обслужваща сграда в имот № 080003 с.Крумово. За построяването й се снабдява с
Разрешение за строже № 147 от 07.04.2017г. на Община
Родопи, във връзка с което е сключил Предварителен договор за присъединяване на
обекта към елекроразпределителната мрежа с ответника
под № 4252142 от 09.02.2017г. за
присъединяване към точка от конструкцията на съществуваща
електроразпределителна мрежа ЖР № 31, извод Средно напрежение „Сепарация“,
подстанция Пловдив. На 01.06.2018г. ищецът сключва договор за СМР за изграждане
на оранжерията от строител, който финансира с одобен
кредит от Банска ДСК АД.
След
преговори за цена на присъединяване подписва с ответника Договор от
14.03.2019г., с предмет проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на
електрически съоръжения, с цел присъединяване на оранжерията към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, за да бъде електрозахранена,
като страните уреждат насрещните си права и задължения. Срокът за изграждане и
въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване на основното
захранване е 12 месеца по чл.4.4 от договора, а според чл.5.2 обектът ще бъде
въведен в експлоатация на 31.12.2019г.
С Анекс № 1 окончателната цената се
променя на 44 381.39лв., която ищецът плаща на 08.04.2019г.
С договора ищецът поема задължението да
учреди право на строеж в имот № 40004.81.31 и имот № 4004.80.32 за изграждане
на трафопост, което изпълнява с НА № 31, т.2, рег. 5514, 338 от 03.12.2019г. на
Нотариус Нели Хаджиставрева – Стойкова, ведно с
учредяване на сервитутни права. Според нотариалния
акт, правата са учредени по одобрен на ответника – изпълнител проект за
изграждане.
От 01.08.2018г. фирмата – строител
започва да изгражда оранжерията като на 22.10.2019г. е съставен Акт Обр.19, а на 05.04.2020г. Акт Обр.14,
с който готовият строеж е приет от ищеца. След това за оранжериите е доставено
и монтирано технологично оборудване.
Поради сключения договор с ДФЗ за
финансиране на обекта, както и кредит за изграждането му, ищецът твърди при
строежа стриктно да са следени сроковете по изпълнение и въвеждане в
експлоатация като за това са съставяни надлежните документи. С оглед стойността
на договорите и с цел изпълнение и възвръщане на направените инвестиции, на
08.04.2019г. ищецът сключва Договор за продажба на продукция, за да гарантира
реализация на проекта, поетите ангажименти и възвращаемост на вложенията и
труда. Уговорен е срок за доставка на първата продукти 12 месеца или до
08.04.2020г. С писмо от 04.03.2020г. е уведомен от купувача, че крайният срока
за доставка наближава, поради което сключва Анекс от 06.04.2020г., с който
удължава срока за изпълнение с 3 месеца.
Твърди, че обектът е бил изграден и
готов за експлоатация, но е било нужно електрозахранване както с цел получаване
на Акт обр.16 от РДНСК Пловдив, така и с цел същият
да функционира и произвежда. Ответникът не е изпълнил договора си, оранжериите
не са имали ток, поради което ищецът му отправя нотариална покана чрез Нотариус
Росица Вулева с рег. № 643 в НК, с рег. №
2858/2020г., т.1, № 194, връчена на 28.07.2020г., но без резултат като
междувременно срокът за доставка на продукция по договора и анекса към него е изтекъл,
включително и след удължаването му, и въпреки кореспонденцията и преговорите с
купувача, същият изгубил интерес от изпълнението и поискал плащане на
уговорената неустойка, което ищецът направил с платежно нареждане от
30.10.2020г. по банкова сметка в ОББ АД в размер на 240 000 лв. Твърди, че
е платил тази неустойка, защото строежът на оранжериите е финансиран с банков
кредит, обезпечен с цялата собственост на дружеството и с лично имущество, и е
целял избягване на запори по банковите си сметки, за да не се стигне до
незабавна изискуемост на кредита и невъзможност да изпълни задълженията си и
към ДФЗ.
Ответникът се снабдява с Разрешение за
строеж на кабелна линия и монтаж на нов БКТП и кабелно захранване една на
05.10.2020г. под № 539, което е половин година след срока по договора. След
тази дата предстои изграждане, срокове за уведомяване, приемателна комисия за
Акт обр.16 на трафопоста. Поради това твърди, че отвеникът не е изпълнил договора си с ищеца като
неизпълнението е изцяло по негова вина. В резултат не може да експлоатира
оранжериите, да произвежда и продава продукция и да спазва поетите ангажименти
по сключени с трети лица договори, което е довело до загуба в размер на
240 000лв., представляваща платена неустойка, явяваща се за него вреда, чието
репариране претендира с частичен иск.
Уточнява, че ответникът не е положил
грижата на добър стопанин, не е изпълнил задълженията си точно и добросъвестно.
Включил е неравноправни клаузи, за да избегне отговорност.
Твърди, че не е учредил веднага сервитутните права по вина на ответника и това не е причина
срокът да не се спази.
Твърди, че има Решение № 495, прието с
Протокол 22 от 27.12.2016г. на ОбС Родопи, с което е
одобрен ПУП – ПП за трасета за външно електроснабдяване, водоснабдяване и
транспортен достъп до процесния имот, както и че е
издадено Разрешение за строеж № 147 от 07.04.2017г. на Община Родопи за ПУП –
ПП за обекта, по повод сключен между страните предходен предварителен договор №
4252142 от 09.02.2017г., поради което предварителното проучване и изработване
на ПУП – ПП е било приключило след публикуване в ДВ на решението на ОбС Родопи под № 495.
Възразява, че има сервитут
на съществуващ енергиен обект, поради което отвеникът
не е следвало да започва нова процедура. Ответникът, половин година след
сключване на договора и плащане на цената по него, внася искане към главния
архитект за разрешение за ПУП – ПП, след като такова вече съществува и е
представено още с искането за проучване.
Твърди, че има виновно поведение,
защото ответникът иска да одобри нова схема, която не е оптимална и като такава
е в нарушение на чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №6/24.06.2014г.
Учредяването на сервитутните
права с нотариалния акт от 03.12.2019г. не е основание за неспазване на срока,
защото ответникът е имал собствени, одобрени и съгласувани проекти на ПУП – ПП
за УПИ 080003 Крумово - Специализирана
схема, част Електро, за външно електрозахранване, където има сервитутни права за преминаване.
Възразява, че при несъответствие между
уговорките на страните и общите условия на ответника, предимство имат
уговорките, поради което в отношенията им не се прилагат Търговските условия за
присъединяване на ответника. Твърди, че не би подписал договора и не би платил
цената, ако няма никакъв срок за изпълнение. Същота
така възразява, че общите условия към договора са подписани от пълномощник без предсавителна ладст, поради което
не го обвързват валидно. Според представеното пълномощно, пълномощникът няма
право да сключва договори, а само да получава документи.
Твърди, че клаузите на чл.4.6.2 от процесния договор и на чл.4.1 и чл.4.2 от търговските
условия към него са нищожни като противоречащи на добрите нрави и като
нарушаващи чл.146 ал.1 във вр. с чл.143 от ЗЗП.
Ангажира доказателства, претендира
разноски, представя справка по чл.80 от ГПК с писмените бележки по делото.
Ответникът не признава исковете по
основание и размер. Твърди, че процедурата за присъединяване е започнала с
Искане за проучване за присъединяване на нов обект от 04.01.2019г., подадено
чрез ** Н. Т. К. Клиентът е декларирал, че очаква въвеждане в експлоатация през
2019г. По този повод е сключен Предварителен договор № 4364977 от 21.02.2019г.
за определяне на техническите условия за присъединяване на обекта. След това
ищецът е подал искане и е сключен окончателен договор на 14.03.2019г. като с
подписването му ищецът се е съгласил и приел Търговските условия за
присъединяване, които са неразделна част от договора.
Предмет на договора са извършване на
правни и фактически действия за присъединяване обекта на ищеца към електроразпределителната
мрежа. Поел е основно задължение да изгради и въведе в експлоатация
присъединителни съоръжения за разпределение и измерване на електрическата
енергия за обекта.
Не признава, че срокът за изпълнение
тече от датата на подписване на договора. Вярно е, че срокът за изпълнение е 12
месеца, но започва да тече при кумулативно сбъдване на четири условия: плащане
на уговорената цена; придобиване на вещни права за изграждане на
присъединителните съоръжения – право на строеж за нов БКТП и сервитутни права за Кл 20 kV;
одобряване на инвестиционните проекти за присъединителните съоръжения; влизане
в сила на разрешение за строеж за изграждане на присъединителните съоръжения.
Разрешение за строже
№ 539 от 05.10.2020г. е влязло в сила на 21.10.2020г. и след тази дата започва
да тече 12 – месечнияс рок за изглаждане и въвеждане
в експлоатация на съоръженията, което означава, че към датата на сезиране на
съда с иска срокът не е изтекъл и той не е в забава. Твърди, че към датата на
подаване на исковата молба присъединителните съоръжения са въведени в
експлоатация с Разрешение за ползване № ДК – 07 – ПД – 381 от 16.11.2020г., с
което е изпълнил в срок задължението си по договора.
Твърди следните предприети и извършени
действия по изпълнение на договора в хронологичен ред: 04.01.2019г. искане за
проучване за присъединяване на нов обект на ищеца до него; 21.02.2019г.
предварителен договор между страните; 21.02.2019г. искане на ищеца за сключване
на окончателен договор; 14.03.2019г. сключване на процесния
договор между страните; 01.04.2019г. подписване на Анекс 1 към договора между
страните; 08.04.2019г. плащане на цената на договора от ищеца; 22.07.2019г.
ищецът представя две удостоверения за данъчни оценки, необходими за учредяване
на сервитутни права и право на строже;
29.07.2019г. издаване на скица – виза за проектиране от главния архитект на
Община Родопи с разрешение за проучване и проектиране за изграждане на
присъединителните съоръжения; 02.08.2019г. и 13.08.2019г. ищецът представя
данъчни оценки за учредяване на сервитутните права и
правото на строже; 20.09.2019г. ответникът внася в
Община Родопи искане за разрешение за проектиране на ПУП – парцелен план за
присъединителните съоръжения; 04.11.2019г. писмо от ипотекарния и заложен кредитор Банка ДСК АД за съгласие
да се учредят сервитутни права и право на строеж;
03.12.2019г. учредявен на право на строеж и сервитутни права; 12.12.2019г.
Решение № 37 на ОбС Родопи за даване на разрешение за
изработване на ПУП – ПП; 31.01.2020г. искане от ответника за одобряване на ПУП
– ПП; 10.04.2020г. публикуване в ДВ бр.35 на проекта за ПУП –ПП; 09.07.2020г.
Решение № 222 на ОбС Родопи за одобряване на ПУП –
ПП; 29.09.2020г. влиза в сила на Решение № 222 от 09.07.2020г. за одобряване на
ПУП – ПП; 05.10.2020г. одобрен проект и издаване на Разрешение за строже; 21.10.2020г. влизане в сила на Разрешението за
строеж; 16.11.2020г. въвеждане в експлоатация на присъединителните съоръжения;
27.11.2020г. монтиране на електромер в обекта.
Възразява, че е изпълнил задълженията
си по договора в срок, липсва забава от негова страна, като вредите на ищеца не
представляват пряка и непосредствена последица от поведението му, защото липсва
неизпълнение на негови задължения. Срокът за изпълнение по договора тече от
датата на влизане в сила на разрешението за строеж, което е станало на
21.10.2020г., и за това липсва забава и неизпълнение. Изпълнил е задълженията
си с грижата на добър търговец, а забавянето на административните процедури и
облигационните отношения с трети лица е извън неговата договорна отговорност.
Уточнява, че действащата към
релевантните моменти 2017г. и 2019г. нормативна база предвижда, че
присъединяването към електрическата мрежа е при технически условия и начин,
определен от съответния мрежови оператор, т.е.
от него. Той определя условията за присъединяване на обекта и те
съдържат неговите технически изисквания и информация за съоръженията за
присъединяване относно начина и местата на присъединяване към съществуващата
електрическа мрежа, в това число и необходимите разширения и/или повишаване на
преносните възможности на съществуващата електрическа мрежа, както и задължения
на страните по предоставяне на вещни права на територията на имотите и/или
осигуряване на сервитутни права в имот на трето лица.
В качеството си на разпределително предприятие той изготвя и предлага условията
за присъединяване и ако не се постигне споразумение по този проект в
предварителния договор, условията му могат да бъдат обажалвани.
Ако не се сключи окончателен договор в срок от една година от подписване на
предварителен такъв по вина на клиента, процедурата се прекратява, а за
започване на нова се подава нова искане.
Твърди, че информация за
инвестиционните намерения на ищеца постъпва при него за първи път на
26.05.2016г. с искане за разработване на ПУП – ПРЗ и ПП за обекта със заявена
предоставена мощност 60 kW. Признава, че с
това искане се представя Решение № 153 от 28.04.2016г. на ОбС
Родопи за разрешаване на ищеца да изработи ПУП – ПРЗ и ПП. Въз основа на тези
данни и заявена мощност 60 kW ответникът е определил място на присъединяване към
разпределителната мрежа ТНН, трафопост Свинарник, извод СрН
Сепарация, подстанция Пловдив.
След това от ищеца не е постъпила
никаква информация по този проект дали е одобрен от ОбС
Родопи, с какви показатели, спазено ли е искането му за начина на
присъединяване.
На 09.12.2016г. ищецът подава искане за
проучване на условията и начина на присъединяване на обект свх.
№ 18855024, в което обаче променя заявената мощност на 100 kW, поради което се
променя начина на присъединяване, с което ищецът се съгласява, защото е
посочено в чл.2.1 на предварителен договор от 2017г., който страните подписват.
В този договор ищецът е поел ангажимент обектът оранжерии да се въведе в
експлоатация в едногодишен срок от сключването му, който не спазва, защото в
този едногодишен срок не подава искане да сключи окончателен договор за
присъединяване, поради което процедурата е прекратена по силата на подзаконов
нормативен акт – чл.16 ал.1 от Наредба № 6. За това всички уговорки в този
предварителен договор нямат правна стойност, считат се несъществуващи в правния
мир, включително условията и начина на присъединяване.
На 04.01.2019г. ищецът подава ново
искане за проучване, на 21.02.2019г. е сключен предварителния договор, в който
са определени необходимите технически условия за присъединяване на обекта, с
които ищецът се е съгласил. Възразява, че по силата на чл.2 ал.1 от Наредба № 6
в негова оперативна самостоятелност е определянето на начина и условията на
присъединяване като това не може да се извърши от клиент, защото бъдещите
съоръжения стават негова собственост. На него е дадено правото да определи
местоположението им, което съобразява с цялостното развитие на
разпределителната си мрежа в даден район, бъдещи искания, подобряване качеството
на услугите му и други нормативни задължения и права. Възразява, че ищецът като
клиент няма право да определя начина и условията за присъединяване на обекта
си, поради което е без правно значение одобреното по негова инициатива трасе за
присъединяване. Ищецът е можел да възрази срещу условията и начина на
присъединяване на отвеника по административен ред
пред КЕВР, но не е обжалвал предложението му по административен ред, поради
което се е съгласил с него в предварителния договор от 2019г.
Поддържа аргументите си за начална
дата, от която започва да тече срока за изпълнение от 12 месеца. Издал е
фактура за цената на 08.04.2019г., което е седем дни след анекса от
01.04.2019г., в който е посочена окончателната цена. По този начин е спазил изисването на чл.6.3. от договора за издаване на фактура в
едномесечен срок от сключването му.
Задължението на ищеца да учреди право
на строеж е поради необходимост да се изгради трафопост, а за прокарване на
присъединителните проводи към трафопоста е нужно учредяване на сервитутни права. Това задължение е залегнало в договора.
Ищецът е представил необходимите за дова
удостоверения за данъчни оценки на 02 и на 13 август 2019г., което е повече от
4 месеца след сключване на договора. Допълнително е констатирано, че върху
имота на ищеца има вписана ипотека, поради което е искал съгласието на ипотекарния кредитор за учредяване на тези ограничени вещни
права, което е дадено едва на 04.11.2019г. и след неговото получаване е било
възможно учредяване на правата по нотариален ред. За представяне на данъчните
оценки и съгласието на ипотекарния кредитор
ответникът няма вина.
Искането за разрешение за изработването
на ПП трябва да се придружи със задание за проектиране на ПП, като
изработването на заданието изисква технологично време и не е възможно веднага
след сключване на договора да се започне процедура за одобряване на ПУП – ПП.
Възразява, че клузите
на чл.4.6.2 от договора и чл.4.1 и чл.4.2 от търговските условия са
действителни, защото те са уговорени индивидуално, резултат са на продължителни
преддоговорни отношения от 2017г.
Договорът за присъединяване от 2019г. е
подписан от същия пълномощник, който е подписал и търговските условия към него,
поради което възражението на ищеца за липса на представителна власт на това лице
да подпише договора означава, че заявеното вземане за обезщетение не е на
договорно основание, защото липсва сключен такъв.
Твърди, че клаузата на чл.4.6.2 от
договор възпроизвежда съдържанието на чл.10 ал.1 от Наредба 6, т.е. на
нормативен акт.
Възражението за нищожност на чл.4.1 и
чл.4.2 от търговските условия не е конкретизирано, защото всяко от тях съдържа
съответно 12 и 7 подточки като те преповтарят права и задължения, уредени в
Наредба 6.
Уточнява, че началото на 12 месечния
срок за изпълнение е обусловен от сбъдване на условия, за чието настъпване е
нужно както извършване на фактически и правни действия от негова страна, така и
от клиента – учредяване на вещни права, и от трети лица и административни
органи. Провеждането на административните процедури зависи от много фактори и
по негови наблюдения траят между 1 и 3 години. Поради това обективно не е в
състояние да определи началото на срока от датата на сключването му, защото до
започване на фактическото присъединяване е поставен в зависимост от бързината
на административни органи.
Ангажира доказателства, претендира
разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.
Съдът, след преценка на анагжираните по делото доказателства и като взе предвид
въведените доводи и възражения, приема за установено следното:
Страните са търговци по правно –
организационна форма.
Ищецът е сключил Договор №
16/04/1/0/00999 от 06.10.2017г. с Държавен фонд „Земеделие“ за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ от Програма за развитие на селските райони по
проект „Изграждане на Оранжериен комплекс за производство на краставици“ до 50%
от одобрените и реално извършени разходи, в размер на 974 609.30лв., под
формата на възстановяване на действително направени и платени разходи. Ищецът
като ползвател се е задължил да изпълни инвестицията в срок от 36 месеца от
подписване на договора; поел е задължения за определен нормативно срок да
използва активите и изпълнява дейността, да не преотстъпва актива под какавато и да е форма и да не се разпорежда с него с отчуждителни сделки, да не допуска принудително изпълнение
върху актива, да не променя местоположението на подпомаганата дейност, да не
преустановява подпомаганата дейност.
Съгласно приложената таблица за
одобрени разходи, общият размер на инвестицията е 1 955 830лв., от
които одобрените за финансиране разходи са 1 949 218.57лв., от тях
одобрен размер на субсидията е 974 609.30лв.
От изслушаната ССчЕ
на в.л. В.Ш., изготвена компетентно и безпристрастно въз основа счетоводните
записвания при ищеца, неоспорена от страните, се доказва, че ищецът е извършил
осчетоводяване по Договор за стандартен инвестиционен кредит № 18 – 17 от
13.07.2018г., сключен с Банска ДСК ЕАД, за
предоставяне на кредит в размер на 1 500 000лв. с предмет
инвестиционен кредит за финансиране на разходи във връзка със спечелен проект
по Програма за развитие на селските райони по договора с ДФ Земеделие, със срок
от 62 месеца, с падеж за погасяване на всички дължими суми 13.09.2023г., с гратисен период за главницата до 18 месеца от сключване на
договора. Главница от 1 502 093.75лв. е усвоена в периода
25.09.2018г. –15.01.2021г. Погасяването
на кредита е от 10.02.2020г. и продължава към датата на изготвяне на
експертизата като е погасена главница в рамер на
1 164 933.07лв. с остатък 337 160.68лв.
Ищецът е осчетоводил и Договор за
кредитна линия № 18 – 18 от 13.07.2018г., сключен от него с Банка ДСК ЕАД, по
който му е предоставен кредит по револвираща кредитна
линия с максимален размер 390 000лв. за финансиране на дължим ДДС по
спечеления пред ДФ Земеделие проект. Кредитът е със срок 18 месеца с падеж
13.01.2020г. и гратисен период 13.07.2019г. Договорът
е осчетоводен по сметка 152.2 за дългосрочни заеми – кредит ДДС. Главница от
375 000лв. е усвоена от 25.09.2018г. до 11.07.2019г. Погасяването е
започнало от 12.08.2019г., последното плащане е на 18.11.2019г. и към датата на
заключението е изцяло погасен.
От получените от Община Родопи – Област
Пловдив материали се доказва, че по заявление от 19.07.2016г. на ищеца,
придружено със скица – предложение и техническо задание за имот № 080003 в
местността Кабата по КВС на с. Крумово, с Решение № 153, е разрешено с Протокол № 06 от 28.04.2016г.
на Общински съвет Родопи – Област Пловдив изработване на проект за подробен устройствен план с план за застрояване и парцеларен план /ПУП – ПЗ и ПП/ на земеделеска
земя, без поцедура по промяна на предназначението, за
обект „Оранжерии с котелно, битова, офис, хидропоника,
разсад, хладилна камера и склад“, разширение на полски път, транспортен достъп,
трасета за външно водоснабдяване, канализация, електроснабдяване.
Към преписката е приложен изработеният
ПУП – ПЗ и ПП по Част Електротехническа, към която е дадено Становище на ЕВН
България Електроразпределение № 17558363 – 1 от 01.06.2016г. за съгласуване на
проекта с място на присъединяване: ТНН, трафопост Свинарник, извод СрН Сепарация, подстанция Пловдив, ТП ТКЗС Свинарник. В
Обяснителната записка към Част Електротехническа на проекта е посочено, че се
предвижда захранване с нов БКТП в имота на ищеца 08003 чрез кабел 20кV, от
съществуващия северно от имота ВЛ 20кV Сепарации –
Ягодово. Посочено е, че според писмото на ЕВН КЕЦ – Асеновград мястото на
присъединяване е ТП Свинарник, който е на разстояние повече от 1100м и
електрозахранване на страна 1кV e технически и икономически неоправдано.
Проектът предвжда ел. схема към ПУП, предлагаща
вариант на електрозахранване на нов БКТП в имота и кабел 20кV от ЖР
стълб на ВЛ 20кV Сепарации. Описано е трасето на кабела
20кV с обща дължина около 490 метра.
С Решение № 495, взето с Протокол № 22
от 27.12.2016г. на Общински съвет Родопи – Област Пловдив, се одобрява ПУП – ПП
за обект „Трасета за външно електроснабдяване, водоснабдяване и транспортен
достъп за УПИ 080003 – оранжерии с котелно, битова, офис, хидропоника,
разсад, хладилна камера и склад, образуван от имот № 08003, представляващ
земеделска земя без процедура за промяна на предназначението, в землището на
с.Крумово, местност Кабата, Решение № 1, взето с
Протокол № 6 от 25.07.2016г. на ЕСУТ при Община Родопи Пловдив. Технически
одобряването на проекта е отразено и с поставения печат върху скицата на лист
250 от делото, върхя която има подпис, име и печат на
ЕВН КЕЦ Асеновград за съгласуването му.
С Констативен протокол от 20.02.2017г.
на Община Родопи Пловдив е установено, че в законовия 30 дневен срок не са
постъпили възражения срещу Решение № 495 на ОбС
Родопи по обявление с изх. № 9424 – 33/2017г., публикувано в ДВ бр. № 7 от
20.01.2017г., което обосновава извода за влизане в сила на решението за
одобряване на ПУП – ПП от 2016г.
По одобрения ПУП – ПП от 2016г. по част
Електроснабдяване /л.250/ е предвидено електроснабдяване на имота на ищеца чрез
БКТП, разположен на имотната граница към имот 080027, и Разпределитевно
табло в имота на ищеца, като БКТП е свързан с кабел 20кV с
трасе, минаващо по имот 000031. Засегнатите от
трасето имоти, съгласно данните в одобрената на 30.06.2016г. от ОбСЗ Родопи таблицата на лист 257, са два: път и напоителен
канал, общинска публична собственост, като дължината на трасето е 436.73 м при
учредено право на ползване върху 524.35 кв.м.
На 02.12.2016г. Главният архитект на
Община Родопи – Пловдив издава в полза на ищеца скица – виза за проучване и
проектиране на оранжерията /лист 270/ въз основа одобрен ПУП – ПРЗ със Заповед
№ 1200 от 01.11.2016г. на ОбС Родопи.
Ищецът се снабдява с Разрешение за
строеж № 147 от 07.04.2017г. на Община Родопи – Пловдив за изграждане на обект
„Хидропонна оранжерия и обслужваща сграда“ в УПИ
08003, издадено въз основа скица – вица № 342 от 02.12.2016г. на Главния
архитект на Община Родопи и ПУП – ПРЗ, одобрен със Заповед № 1200 от
01.11.2016г. на Кмета на Община Родопи Пловдив. В т.4 на разрешението за строеж
е посочено, че се издава и при условията на Предварителен договор за
присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на
ЕВН България Електроразпределение ЕАД, КЕЦ – Асеновград № 4252142 от
09.02.2017г.
На 01.06.2018г. ищецът сключва
представен по делото Договор за СМР с Ютек Гас ЕООД за изграждане на процесния
обект в имота му. На 22.10.2019г. страните са подписани съставения Акт обр.19 за приемане на изпълнените по договора СМР и тяхната
стойност, което обосновава извода, че към тази дата строителят е изградил
обекта.
На 05.04.2019г. и на 14.03.2020г. за
обекта са изготвени и подписани Акт обр.14 за
приемане на конструкцията.
Отношенията между страните по повод
присъединяване на обекта на ищеца към електропресностата
мрежа с цел електроснабдяване, съгласно представените от ответника преписки,
започват със Заявление с вх. № 17558363 от 26.05.2016г. за издаване на
информация за разработване на ПУП /ПЗ/изменине на
ПУП/ във връзка с изграждане на обекта му /л.179/ при заявена мощност Р = 60kW
, към което е приложил Решение № 153, взето с Протокол № 06 от 28.04.2016г. на ОбС Родопи за разрешено изработване на ПУП – ПРЗ и ПП за
обекта, скица на имота и нотариален акт за собственост върху същия. Даденият от
ЕВН отговор се цитира по – горе като приложен към одобрения ПУП – ПП за имота
при заявена мощност Р = 60kW.
На 09.12.2016г. ищецът е подал
Искане за проучване за условия и начин за присъединяване на обакта
му в КЕЦ Асеновград при заявена мощност
Р = 100kW, към което е приложил копие на виза за проектиране, скица и
НА.
На 09.02.2017г. страните подписват
първия Предварителен договор за присъединяване, по който мястото на
присъединяване е ЖР № 31, извод СрН Сепарация,
подстанция Пловдив, ниво на напрежение на присъединяване 20кV, при
предоставена мощност 100kW и присъединена
мощност 110kW. Предвидено е проектиране, изграждане и въвеждане в
експлоатация чрез доствака и монтаж на нов мачтов
трафопост МТП ЕР в имота на ищеца. Според чл.5.3 на предварителния договор,
преди сключване на окончателния договор е необходимо да бъде учредено право на
строеж в имот 08003 и право на прокарване и преминаване в същия имот. Съгласно
чл.6.2, клиентът е заявил срок за въвеждане на обекта му в експлоатация
31.12.2017г.
Страните признават, че по
предварителния договор от 09.02.2017г. не стигат до подписване на окончателен
договор.
На 04.01.2019г. ищецът подава пред
ответника Искане за проучване на условията и начина на присъединяване на обекта
му към електроразпределителната мрежа, към което прилага предварителния договор
от 09.02.2017г. То е подписано от Н.К.в качеството на ** на ищеца, съгласно
пълномощно на лист 123 от делото.
На 21.02.2019г. ищецът е подал до
ответника искане за сключване на договор за присъединяване, към което е
приложил разрешение за строеж, одобрен инвестиционен проект – част архитектурна
и част електрически уредби и инсталации.
На 21.02.2019г. подписват
предварителен договор за присъединяване, според който мястото на присъединяване
е ЖР № 31, извод СрН Сепарация, подстанция Пловдив,
ниво на напрежение на присъединяване 20кV, при
предоставена мощност 100kW и присъединена мощност 110kW.
Предвидено е проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация чрез доствака и монтаж на нов мачтов трафопост МТП ЕР в имота на
ищеца. Според чл.5.3 на предварителния договор, преди сключване на окончателния
договор е необходимо да бъде учредено право на строеж, право на прокарване и
преминаване, в имоти 40004.80.31 и 40004.80.32 /това са имотите на ищеца/.
Съгласно чл.6.2, клиентът е заявил срок за въвеждане на обекта му в
експлоатация 31.12.2019г. Предварителният договор е подписан от ** К.
На 14.03.2019г. се подписва Договор
за присъединяване на обекта на ищеца към електроразпределителната мрежа на
ответника, по който мястото на присъединяване е ЖР № 31, извод СрН Сепарация, подстанция Пловдив, ниво на напрежение на
присъединяване 20кV;
обща присъединена мощност 99.94 kW.
И в окончателния договор е предвидено присъединяване чрез нов мачтов трафопост
МТП ЕР в имота на ищеца.
Съгласно чл.4.5, срокът за изграждане и въвеждане в
експлоатация на съоръженията за присъединяване на основното захранване е 12
месеца, които, съгласно чл.4.6, започват да текат след и при условие, че е
заплатена дължимата цена за присъединяване по договора и клиентът е учредил сервитутни права, право на строеж, така, както са описани в
чл.5.3 от предварителния договор. В чл.5.2 на договора е посочено, че обектът
на присъединяване ще бъде въведен в експлоатация на 31.12.2019г. С чл.6
уговорената цена е 161 062.64лв., платима по банков път в едномесечен срок
от подписване на договора. С чл.8.1 страните са декларирали, че приемат
Търговските условия на ответника към договора. Според чл.4.2.1 от тях ответникът се е задължил да изгради
съоръженията за присъединяване в посочения в договора срок, при условие, че
клиентът изпълни договорните си задължения като сроковете за изграждане на
съоръженията за присъединяване започват да текат при кумулативно наличие на
влязло в сила разрешение за строеж на съоръженията за присъединяване и
прехвърляне/учредяване на вещни права във вр. с
чл.5.4 от договора за присъединяване.
На 01.04.2019г. страните подписват
Анекс № 1 към договора, с който се променят следните условия: присъединяването
да се извърши чрез изграждане на БКТП, собственост на ЕР ЮГ, ситуиран в имота на клиента с лице към уличната регулация
/вместо чрез нов мачтов трафопост МТП ЕР/, като е запазено поректиране
и изграждане на ВКП /въздушно кабелен преход/ с РОММ на стълб № 31 от ВЛ
Сепарация и проектиране и изграждане на кабелна линия 20кW, с
кабел от мястото на присъединяване РОММ на стълб № 31 от ВЛ Сепарация до нов
БКТП ЕР; променена е цената на договора на 44 381.39 лв.
Изменен е чл.5.4 в смисъл, че в полза на ЕР Юг е необходимо
да бъдат учредени/прехвърлени до месец от подписване на договора право на
строеж в имот 40004.80.31 и право на прокарване и преминаване в имоти
40004.80.32, като цената и условията за учредяване/прехвърляне на правата са
определени в сключените за съответнита права
договори. Съгласно чл.5.4.3, ответникът започва изграждане на съоръженията за
присъединяване след учредяване/прехвърляне на правата в имоти 40004.80.31 и
40004.80.32.
Както договорът, така и анекса са подписани от пълномощника
на ищеца Н.Я..
Съгласно Нареждане за кредитен превод на лист 63 и
заключението на в.л. Ш., ищецът е платил на ответника по банков път сумата от
44 381.39лв. с основание за плащане – договор за присъединяване, на
08.04.2019г. по фактура № ********** от 05.04.2019г., издадена от ответника,
като плащането е осчетоводено надлежно със записи по съответните счетоводни
сметки. Меджу страните няма спор за факта на плащане
на цената по анекса от ищеца на ответника като последният го признава.
Пак на 08.04.2019г. ищецът подписва с дружество „Мебелстил“ ООД Договор за продажба, според който се
задължава в качеството на продавач да произведе краставици в процесната оранжерия, която ще построи, съгласно договора,
в имот 08003, и за която има подписан с ДФ Земеделие договор за субсидиране и с
банка договор за финансиране чрез кредит, като започне производството не по –
късно от една година от подписване на договора, срещу плащане от купувача на
цена в размер на 800 000лв. без ДДС авансово в срок до построяване на
оранжерията и въвеждането й в експлоатация, но не и преди писмено уведомление
за готовност за производство и график на доставка от продавача. Продавачът се е
задължил да достави първата продукция не по – късно от 45 дни след писменото
уведомление. Единичната цена на килограм продукция се определя в началото на
всяка седмица в размер цената на Софийска стокова борса за същата по вид и
качество стока, намалена с 15 %. С чл.15 е предвидена договорна неустойка в
размер на 30 % върху сумата на цената, дължима от продава на купувача, ако не
се осигури производство в уговорения срок.
На 22.07.2019г. са издадени данъчни оценки за имоти
40004.80.31 и 40004.80.32 на ищеца /стар имот 0800030/.
По молба от 24.07.2019г., Главният архитект на Община Родопи
е издал Скица – виза № 223 от 29.07.2019г. въз основа одобрения със Заповед №
1200 от 01.11.2016г. ПУП – ПРЗ за
проучване и проектиране на БКТП в имота на ищеца, ситуиран
в долен десен ъгъл на имот 31 на границата със съседните имоти. Изготвената
скица – Предложение въз основа това разрешение е на лист 143 – 144, цветно,
като не се чете датата на съставяне от проектанта, а само годината – 2019г.
На 13.08.2019г. са издадени данъчни оценки за безсрочно
право на строеж на трафопост и на право на преминаване през имот 40004.80.32.
На 20.09.2019г. в Община Родопи Пловдив е входирана молба на отвеника да се
разреши проектиране на парцеларен план за линеен
обект на техническата инфраструктура „Външно кабелно захранване – 20кW от
съществуващ ЖР стълб № 31 в имот 40004.10.51 до нов БКТП за обекта на ищеца Хидропонна оранжерия и обслужваща сграда в имот
40004.80.31.
На 04.11.2019г. Банка ДСК АД е дала на ищеца писмено
съгласие за учредяване на право на строеж в имот 40004.80.31 и сервитутни права в същия в полза на ответника за изграждане
на бетонен комплектен трафопостен пост със застроена
площ от 6.3 кв.м. и прокарване на подземни електропроводи: електропровод 20кW,
средно напрежение, положен подземно по трасе с дължина 2 м, от които 2 м в ПИ
40004.80.32, и е изразила писмено липсата на претенции по отношение на
разпростиране действието на ипотеката и особения залог върху търговското
предприятие на ищеца върху бъдещия трансформаторен пост и сервитутни
права.
С НА № 31, том III, рег. № 5514,
дело № 388 от 03.12.2019г. по описа на Нотариус с рег. № 229 на НК, ищецът е учредил в полза на ответника
безсрочно право на строеж за изграждане на ТП, тип БКТП, със застроена площ от
6.3 кв.м., в имот 40004.80.31 по одобрен проект, ведно със следващата го сервитутна зона около ТП в размер на 16 кв.м., и сервитутни права на прокарване на електропровод средно
напрежение, положен подземно, през имоти 40004.80.31 и 40004.80.32, изграден по
одобрено трасе с дължина 2 м, което преминава през ПИ 40004.80.32, с начална
точка имотната граница на ПИ 40004.80.27 и 40004.80.31 и крайна точка ТНН на
трафопоста, който ще се гради.
С Решение № 037, взето с Протокол № 03 от 12.12.2019г. на ОбС Родопи – Област
Пловдив, е разрешено да се изработи проект за ПУП – Парцеларен
план, по внесеното от ответника на 20.09.2019г. предложение.
Според внесеното Задание за проектиране на ПУП – ПП от
ответника, то цели започване на процедура по получаване право на прокарване на
ел. кабел 20кV от съществуващ ЖР стълб № 31 от ВЛ 20кV
Сепарации и продължава положен в изкоп през шест имота, от които само имот 32 е
собственост на ищеца, до достигане мястото на нов БКТП в имот 31. Чрез
изграждане на новия ел. кабел 20кVще се осигури ел.
захранване на обекта на ищеца по договора за присъединяване от 14.03.2019г.
Следователно в това задание по никакъв начин не е обосновано новото трасе с
развитие на района и с необходимостта да се обслужат други имоти, освен този на
ищеца.
С писмо от 21.02.2020г. Община Родопи Пловдив изисква от
ответника – вносител да приложи към ПУП – ПП и регистър на засегнатите имоти,
заверен от СГКК Пловдив.
Графичната част на ПУП – ПП е на лист 263 от делото и според
същата дължината на кабел 20кV от ЖР стълб № 31
до БКТП в имота на ищеца е 1019 м със сервитут
минимум 1.5 м от ляво и 0.6 м отдясно.
Регистърът на засегнатите имоти е на лист 145, според който
те са общинска частна и публична собственост, както и собственост на ищеца,
като върху този регистър с химикал, ръчно са изчислени засегнатите територия по
площ и сервитут.
С Решение № 222, взето с Протокол № 06 от 09.07.2020г. на ОбС Родопи – Област Пловдив, е одобрен ПУП – ПП за обекта по внесеното от ответника предложение
за външно кабелно захранване на имота на ищеца по новата схема чрез подземно
полагане на кабел с дължина 1019м. Върху Решението на лист 157 е отбелязано, че
е влязло в сила на 29.09.2020г. без постъпили възражения, съгласно съставен за
това нарочен Констативен протокол от 29.09.2020г. на лист 158 от служител на
Община Родопи.
На ответника е издадено въз основа така одобрената нова
схема по ПУП – ПП Разрешение за строеж № 539 от 05.10.2020г.
На 16.11.2020г. от Началника на РДНС Пловдив е издадено
Разрешение за ползване № ДК – 07 – ПД – 381 като въвежда в експлоатация
изградена кабелна линия 20кV от съществуващ ЖР
стълб № 31 до нов БКТП, монтаж на нов БКТП до 1х800кVa и
кабел 1кV за захранване оранжерията на ищеца.
На 17.11.2020г. е съставен Констативен протокол за техническа
проверка № 627113 от представители на ответника.
Междувременно, с цел провеждане на изпитания на съоръженията
на вече изградената оранжерия, съгласно подписания акт обр.19
между ищеца и неговия строител, цитиран по – горе, което се установява от
изслушаните по делото свидетели Н.М.Б.и Н.П.Я., чиито показания кореспондират
на писмените материали по делото, поради което съдът им дава вяра, и
представените на лист 50 Фактура № ********** от 30.12.2019г. и платежно
нареждане на лист 49, се доказва, че се наема Генератор трифазен 50кW от
строителя на стойност 590.40лв. и за същия се заплаща транспорт от 120лв., за
да се осигури електричество за провеждане изпитание и проби на монтираните
съоръжения на оранжерията.
На 04.03.2020г. ищецът
получава писмо от Мебелстил ЕООД – лист 92, с
което дружеството като купувач на продукцията по сключения на 08.04.2019г.
договор го кани да започне доставка не по – късно от 08.04.2020г.
Поради липса на електрозахранване, съгласно показанията на
св. Н.Я., е сключен Анекс от 06.04.2020г. към договора от 08.04.2019г. за
изкупуване на продукцията, с който страните променят срока по чл.2 като го
удължават с три месеца.
С второ уведомление от 08.07.2020г. – лист 94, купувачът Мебелстил ЕООД уведомява ищеца за изтекъл срок по договора
и анекса и иска плащане на уговорената неустойка. С платежно нареждане от
30.10.2020г. на лист 95 от делото и съгласно заключението на в.л. Ш. се
доказва, че ищецът е платил договорна неустойка на Мебелстил
ЕООД в размер на 240 000лв.
Съдът кредитира показанията на св. Н.Я. и въз основа на тях
приема за доказано, че ищецът сключва договор с Мебелстил
ЕООД с цел да си гарантира възвръщаемост на вложените средства, да си осигури
купувач и оттук паричен приход за очакваната продукция. Датата на сключване на договора
и уговорения срок за начало на изпълнението чрез произвеждане и продажба на
продукция от краставици обосновават извода, че ищецът е бил с изградена
представа за бързо и безпроблемно присъединяване на оранжерията към електропреносната мрежа на ответника, съотвено
за електрифицирането й, което ще осигури възможност да работи. Ищецът е бил с
очакване оранжерията да се построи към края на 2019г., съгласно заявката си в
предварителния договор с ответинка, което е
възпроизведено и в окончателния договор, което очакване се реализира по
договора със строителя, предвид датата на съставяне и подписване на Акт обр.19 с него от 22.10.2019г.
Съдът дава вяра на показанията му, което се доказва и от
изслушаната ССчЕ, че основна причина ищецът да
заплати договорната неустойка от 240 000лв. е както сключения с Банка ДСК
ЕАД договор за кредит, по който се кредитира строителството на оранжерията, и
чието обявяване за предсрочно изискуем поради запорирани
банкови сметки при един бъдещ исков процес, който ищецът желае да избегне, така
и поради сроковете за реализиране на инвестицията по договора за субсидиране,
сключен с ДФ Земеделие.
През 2020г. ищецът е отправил до ответника нотариална покана
/лист 96/ за изпълнение на поетите по договора ангажименти незабавно поради реално
съществуваща опасност от нанасяне на дружеството вреди по сключения договор с
ДФ Земеделие, като документът не съдържа информация на коя дата е връчен на
адресата, нито ответникът признава датата на получаването му.
От устните обяснения на вещите лица от състава на тройната
СТЕ, дадени в съдебно заседание по изслушването им на 16.02.2022г., и в
частност тези на в.л. Г. и в.л. С., се доказва, че и по двата одобрени от
Общински съвет Родопи – Пловид ПУП – ПП от 2016г. и
от 2019г. по отношение част Електротехника – електрозахранване, се предвижда
присъединяване към един и същи далекопровод, който е с едно и също напрежение,
независимо от точката на присъединяване. И по двата одобрени ПУП – ПП от 2016г.
и от 2019г. се предвижда присъединяване с кабел 20кV като
в подаваното напрежение няма да има разлика при точка на присединяване
по ПУП от 2016г. и по ПУП от 2019г., т.е. доставянето до обекта на ищеца
напрежение не зависи от точката на присъединяване, нито от дължината на кабела,
т.е. трасето. Нанесените имоти и по плана от 2016г., и по плана от 2019г., са
едни и същи като в одобрените проекти в графичната част не се констатира
възникнали нови имоти и обекти.
Вещите лица обясняват, че по двата ПУП – ПП е различно само
трасето, през което преминава кабел 20кV. По
ПУП – ПП от 2016г., съгласно заключението на в.л. Г. и в.л. С., на което съдът
дава вяра, защото то кореспондира на писмените материали по делото, и в тази
част спор няма и със заключението и особеното мнение на в.л. К., е предвидено
трасе на кабела с дължина 437 метра и сервитутна зона
524.35 кв.м. По ПУП – ПП от 2019г. се предвижда ново трасе с приблизителна
дължина 1040м. /1019м според в.л. К./, като за второто трасе вещите лица не са
изчислил засегната площ от сервитутните права върху
имотите. Също така вещите лица посочват, и това е видно от графичната част на
двата одобрени плана, че има промяна на местополжението
на БКТП в имота на ищеца по плана от 2019г. и спрямо мястото, предвидено в
предходния план от 2016г.
Горустановените обстоятелства налагат следните фактически изводи:
Всички предварителни договори, както и окончателният договор
и анекса към него, сключени между ищеца и ответника, са на база одобрен ПУП –
ПРЗ и ПП от 2016г. и неговите предвиждания, защото към датите на тези договори
друг ПУП – ПП не съществува одобрен. Въз основа на този ПУП – ПРЗ и ПП от
2016г. ответникът се снабдява на 24.07.2019г. със скица – вица за проучване и
проектиране на БКТП в имота на ищеца, въз основа на което разрешение пък е
изготвен план – проект, съдържащ информация за обема на правото на строеж и на сервитутните права, които ищецът следва да учреди в полза
на ответника и което на практика изпълнява с нотариалния акт от 03.12.2019г.
Правна основа за всички тези последващи действия е
именно одобрения ПУП –ПП през 2016г., предвиждащ трасе за външно
електроснабдяване, водоснабдяване и транспротен
достъп за имота на ищеца. Този правен документ е основанието и базата да се
издаде по него разрешение за строеж за обектите на съответната инфраструктура –
било за електроснабдяване, било за ВиК снабдяване или
изграждане на пътища.
Сключените между страните по делото предварителен,
окончателен договор и анекс не могат и не предвиждат трасетото,
по което ще бъде прокаран кабел, който да свърже далекопровод с ел. табло в имота
на ищеца. Неоснователна е тезата на ответника, че това трасе се определя от
него. Трасето за преминаване на кабел, свързващ съществуващ далекопровод от електропреносната система на ответника, до предвиден ТП на
ищеца, е обект на ПУП – ПП за линейната инфраструктура, който се одобрява от местнокомпетентния общински съвет, в случая ОбС Родопи, съгласно представените протоколи с взети от
този административен орган решения. Ответникът дава становища, респективно
съгласува внесени за одобрение проекти на ПУП – ПП, но той не избира и не
определя начина и условия за присъединяване, защото трасетата, като част от
линейната инфраструкутра, са обект на разглеждане и
одобрение от общинския съвет при изготвяне и одобряване на ПУП – ПП.
Ответникът, както се посочи, само ги съгласува със становища или ги изготвя и
внася за одобрение, когато е инвеститор.
В предварителния и окончателния договор като условия и начин
на присъединяване се указва точката на присъединяване /като тя трябва да е
съобразена с одобрения ПУП – ПП към тази дата, ако има такъв/, заявената
мощност за обекта, предвидените за присъединяване съоръжения. Тези договори не
съдържат и не могат да съдържат трасе, което е обект на одобрен ПУП – ПП.
Изводът е, че ако към датата на сключване на договор за
присъединяване има одобрен ПУП – ПП, указващ трасето на кабела, чрез който ще
стане присъединяването, няма правно основание изпълнителят в лицето на
ответника да внася за одобрение нов ПУП – ПП, който да предвижда ново трасе на
кабела за присъединяване, както е направил в случая на ищеца като през
септември 2019г. е внесъл нов проект за ПУП – ПП, предвиждащ ново, по – дълго
трасе на кабела за присъединяване, което трасе указва преминаване на кабела
през нов терен, през други имоти, полагането му в земята, при много по – голяма
дължина. За това действие на ответника липсва доказано по делото юридическо
основание. Неоснователно е становището му, че той определя условията и начина
на присъединяване, защото то не е съобразено с действащото законодателство, че
условията и начина на присъединяване се определят от одобрен от общински съвет
ПУП – ПП, чието изпълнение става чрез издаване въз основа на него на Разрешение
за строеж и фактическото изграждане съобразно ПУП – ПП и строителното
разрешение. Тази теза на ответника не е юридически аргумент за изготвяне и
внасяне на нов ПУП – ПП за трасето на кабела, с който да се свърже имота на
ищеца с електропреносната му мрежа. Не е основание за
подобно действие твърдението за развитие на района, налагащо новото трасе,
защото по делото не се установи в какво се е изразило това конкретно от 2016г.
до 2019г., кое в района се е изменило, като и трите вещи лица изрично
потвърдиха, че имотите и обектите в района са едни и същи. Тезата на ответника,
че не е бил уведомен дали проекта от 2016г., който е съгласувал, е одобрен като
ПУП – ПП за имота на ищеца, поради което не знаел за наличие на одобрен ПУП –
ПП и за това изготвил и внесъл нов, е неоснователна, защото именно по ПУП – ПП
и ПРЗ от 2016г. ответникът на 24.07.2019г. се е снабдил със скица – виза за
проектиране на БТПТ в имота на ищеца и е изработил проеко
– план, по който са определени и изчислени правото на строеж и сервитутните права. От друга страна решенията на общинския
съвет за ПУП – ПП през 2016г. имат две обнародвания в Държавен вестник – на
решението за изготвяне на проекта и на решението за одобряването му, което
обнародване в ДВ създава презумпция за занание у
всички, включително у ответника.
Ето защото съдът приема като недоказан факт защитното
възражение на ответника за причините на 20.09.2019г. да внесе в ОбС Родопи нов проект на ПУП – ПП за трасето за
присъединяване на имота на ищеца. Поради това съдът прави извод, че не е имало
юридическо основание да се предприеме това действие в хода на процедурата.
Дали мястото на присъединяване на имота на ищеца към
съществуващия далекопрвод чрез свързващ ги кабел,
т.е. дали мястото на присъединяване на кабела към далекопровода, е едно и също,
и дали мястото на присъединяване на кабела със съоръженията в имота на ищеца са
едни и същи по ПУП – ПП от 2016г. и по сключения договор на 14.03.2019г. и
анекса, не е основание да се изработи нов ПУП – ПП, защото логиката е, че
следва договърът и предвиденото по него
присъединяване да са в изпълнение на вече одобрения ПУП –ПП 2016г., съгласуван
с ответника при изработването му и изработен именно за имота на ищеца.
При горните данни от правна страна съдът обосновава следните
изводи:
Въведените от ищеца твърдения за вид неизпълнение на
договора, от които обосновава претенция за вреди, са два – неизпълнение на
договора в уговорения срок, т.е. за срочност, и
неточно изпълнение, защото има недобросъвестно изпълнение на поетите
задължения, в нарушение на чл.63 ал.1 от ЗЗД.
Първият спорен момент по делото е какъв е предвидения срок
за изпълнение на сключения между страните на 14.03.2019г. и анекса към него
договор и спазен ли е той, респективно как да се тълкуват клаузите му за начало
на срока.
Договор е сключен между две търговски дружества при и по
повод търговската им дейност, поради което и на основание чл.286 и чл.287 от ТЗ
съдът приема, че се касае за търговска сделка. За ответника тя е в кръга на
занятието му съобразно притежавания лиценз. За ищеца, доколкото е свързана с
изграждане на дълготрайни материални активи за търговска дейност по производство
и продажба на краставици, също следва да се приеме като търговска.
Съдът намира възражението на ищеца за нищожност на
търговските условия към договора, евентуално на целия договор, поради
подписването им от негово пълномощник без представителна власт за това
действие, за неоснователно, защото както извънсъдебно с предприетите от ищеца
действия по изпълнение на договора – плащане на цената, учредяване на право на
строеж и сервитутни права, нотариална покана, така и
със съдебните действия по предявяване на иск, обоснован от договорната
отговорност на ответника, е налице признание на факта на сключения договор,
позоваване на същия, и липса на ясна и незабавна воля по противопоставяне на
така сключения договор по смисъла на чл.301 от ТЗ, който указва, че, когато
едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че
търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след
узнаването им. Не се твърди и не се доказва такова противопоставяне, в каквато
насока са и аргументите на ответника.
За срок се говори в чл.4.6 във вр.
с чл.4.5 и чл.5.2 от договора. Съдът приема, че срокът по чл.5.2 визира
времето, в което възложителят иска да въведе обекта си в експлоатация, а не е
срока, в който ответникът – изпълнител е поел ангажимент за изпълнение на
присъединяването. Логично е срокът по чл.5.2 да следва във времето срока за
присъединяване по чл.4.6 във вр. с чл.4.5, защото, за
да бъде въведен един обект в експлоатация, той трябва да е електрифициран. Но
при противоречие между клаузите на договора същият следва да се тълкува в
цялост, съобразно останалите уговорки на страните и общата воля, а не
изолирано. От преддоговорните отношения на страните,
очертани в сключения предварителен договор и заявките на ищеца към ответника,
става ясно, че срокът 31.12.2019г. по чл.5.2 на договора е срока, посочен от
ищеца като желана дата за въвеждане на обекта в експлоатация. Следователно този
срок е пожелателен и има значение за добросъвестното
изпълнение на поетите по договора задължения.
С чл.4.5 на договора е предвиден срок за изпълнение от 12
месеца, които изрично в чл.4.6 е посочено, че започват да текат след и при
условие, че ищецът плати цената и учреди право на строеж, сервитутни
права и право на преминаване в своя имот, указан в предварителния договор.
Следователно договорът изисква изпълнението на ответника да започне, след като
ищецът изпълни две свои задължения.
Тази клауза съдът не намира основание да бъде обявена за
нищожна нито на специално, нито на общо основание по чл.26 ал.1 и ал.2 от ЗЗД.
Ищецът не е потребител по смисъла на ЗЗП, защото е юридическо, а не физическо
лице, поради което нормите на Закона за защита на потребителите не се отнасят
за него. Не се полза и със защитата на потребител по смисъла на Директива
93/13/ЕИО от 05.04.1993г., защото по нейна дефиниция в чл.2 б.Б, „потребител“ означава всяко физическо
лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на настоящата
директива, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата
търговска или професионална дейност, което за ищеца не е налице.
Уговарянето на начало на срока в зависимост от изпълнение на
задължения на насрещната страна не обосновава нищожност на клаузата. Доколкото
от ответника се изисква да изгради съоръженията за присъединяване и в имота на
ищеца, а не само трасето до там, въпреки че след това ще стане техен
собственик, е законово оправдано за това изпълнение да иска съдействието на
ищеца чрез учредяване на право на строеж, на сервитутни
права и на преминаване, и оттук да постави изпълнението си в зависимост от
предоставяне на това съдействие.
Ето защо се налага извода, че уговореният срок за изпълнение
от 12 месеца следва да започне да тече от датата, на която ищецът даде
поисканото съдействие както чрез плащане на цената, така и чрез учредяване на
ограничените вещни права на строеж, на преминаване и сервитутни
права в своите имоти. С анекса тези права са индивидуализирани ясно като ищецът
е поел задължението да ги учреди в едномесечен срок.
Доказателствата по делото са, че ищецът е платил пълния
размер на цената на 08.04.2019г. и е учредил поисканите ограничени вещни права
на 03.12.2019г., поради което срокът за изпълнение от 12 месеца е започнал да
тече от 03.12.2019г. и е изтекъл на 03.12.2020г.
Основателно е възражението на ищеца по чл.298 ал.3 от ТЗ по
отношение клаузите на Търговските условия към договора, на които се позовава
ответникът и счита, че към горните изиквания
кумулативно съществуват и тези по чл.4.2.1 за влизане в сила на разрешението за
строеж на съоръженията за присъединява. Според чл.298 ал.3 от ТЗ, при
несъответствие между уговореното от страните и общите условия има сила
уговореното. Това означава, че важат клаузите на сключения договор и анекса, а
не на Търговските условия, защото в договора и анекса не е указано, че за да
започне да тече срока за изпълнение е необходимо и да влезе в сила разрешението
за строеж на съоръженията за присъединява, което е допълнително изискване на
общите условия, но щом страните изрично са изброили предпоставките, при които
ще започне да тече срок за ответника, тези предпоставки не могат да се допълват
с общите условия, след като не съответстват на индивидуално уговорените.
Аргумент да не се възприеме изискването на чл.4.2.1 от Търговските условия е и,
че разрешението за строеж на съоръженията се издава на името на ответника,
което означава, че от неговото действие/бездействие зависи сбъдването му и това
поведение не може да се възложи в задължение на насрещната страна, респективно
тя да понесе неблагоприятните последици от виновното му неизпълнение, след като
от нея се иска да плати „авансово“ цената, да учреди ограничени вещни права и
да чака получаване на поисканата престация.
При горното тълкуване на договора релевантен е въпроса има
ли забава при учредяване на ограничените вещни права на 03.12.2019г. и оттук
забава да започне да тече срока от 12 месеца и по чия вина е това. Тезата на
ищеца е, че късното учредяване е поради внесен в община Родопи нов проект на
ПУП – ПП, по който проект са учредени вещните права. Тезата на ответника е, че
късното учредяване е поради даденото едва през ноември 2019г. съгласие на Банка
ДСК АД, в чиято полза върху имота има учредена ипотека от ищеца /за което спор
по делото няма/.
Ограничените вещни права са учредени по скица – виза за
проучване и проектиране, издадена на 24.07.2019г. на ответника въз основа ПУП –
ПЗ и ПП, одобрени със Заповед № 1200 от 01.11.2016г. /лист 139 и лист 269/,
която предвижда изграждане на БКТП в имот 31 на ищеца в долен десен ъгъл, така,
както е реализиран след това. Към този момент в Община Родопи не е внесен новия
проект на ответника за изработване на нов ПУП – ПП в част електротехническа.
Тази скица – виза като документ е цитирана под т.5 в нотариалния акт от
03.12.2019г. за учредяване на ограничените вещни права от ищеца на ответника.
Следователно учредяването на правото на строеж, сервитутните
права и правото на преминаване в имот 31 и 32 от ищеца на ответника е извършено
въз основа ПУП – ПР и ПП от 2016г. като към фактическия състав на учредените права
не е включен и не е бил използван документ от внесения на 20.09.2019г. проект
на ответника за нов ПУП – ПП.
Ищецът не въвежда и не доказва друго основание за късното
учредяване на ограничените вещни права в полза на ответника, предвид което
неговият довод, че закъсненото учредяване се дължи на
новия проект на ПУП – ПЗ и ПП от 20.09.2019г., не се доказва по делото.
Доказва се възражението на ответника, че една на
04.11.2019г. е дадено писменото съгласие от ипотекарния
кредитор Банка ДСК ЕАД за учредяване на ограничени вещни права в полза на
ответника, което съгласие е цитирано в нотариалния акт от 03.12.2019г. и явно
взето предвид от Нотариуса.
По делото липсват други обективни данни защото след
08.04.2019г. /датата на плащане на цената/, чак на 03.12.2019г. са учредени
ограничените вещни права, но това е факт, който съобразно договора и неговите
клаузи налага извода, че срокът от 12 месеца е започнал да тече от
03.12.20219г. и изтича на 03.12.2020г. включително.
На 16.11.2020г. е издадено Разрешението за ползване и
въвеждане в експлоатация на изградените от ответника съоръжения за
присъединяване на обекта на ищеца към електропреносната
мрежа като с протокола от 14.11.2020г. е констатирана работата на уредите,
което води до извода, че формално ответникът е изпълнил договора в уговорения
срок, около 20 дена преди той да изтече.
Основателно е второто възражението на ищеца за неточно
изпълнение поради недобросъвестно поведение на ответника при изпълнение на
задълженията, защото не се е налагало изработване и одобряване на нов ПУП – ПП
по внесено от ответника предложение през септември 2019г., защото както към
този момент, така и към датата на сключване на договора и на анекса и към дата
03.12.2019г. – датата на начало на срока за изпълнение от ответниак,
е имало одобрен от компетентния за това административен орган и влязъл в сила
ПУП – ПП от 2016г. за линейни обекти на техничеката
инфраструктура за имота на ищеца, включително за електрифицирането му, по който
одобрен ПУП – ПП от 2016г. ответникът след 03.12.2019г. е можел направо да
пристъпи към искане за издаване на разрешение за строежи и въз основа на който
да изгради съоръженията на трасето за присъединяването на имота на ищеца към
електроразпределителната система. Това е така, защото разрешение за строеж на
съоръженията за присъединяване се издава въз основа на одобрен ПУП – ПП,
какъвто е имало като по делото не се доказа обективна необходимост от внасяне
на нов проект и преминаване изцяло през новата процедура. Ответникът е могъл
веднага, щом е започнал да тече неговия срок за изпълнение, да получи
разрешение за строеж и да изгради съобърженията по
договора от 14.03.2019г. Вместо това той е започнал нова процедура, вече като
инвеститор, за одобряване на нов ПУП – ПП, за което е изгубил времето от
03.12.2019г. до 21.10.2020г. – датата на влизане в сила на издаденото му по
този нов ПУП ПП разрешение за строеж.
Това време ответникът е могъл да използва, за да изгради съобръженията,
защото, както сам сочи, от 21.10.2020г. до 16.11.2020г., т.е. за по – малко от
месец след влизане на разрешението за строеж в сила, технически се е справил с
практическото реализиране на строежа на присъединителните съоръжения и с
въвеждането му в експлоатация.
Вярно е, че формално
ответникът е изпълнил договора в срок, но ищецът поставя въпроса действал ли е
при това изпълнение добросъвестно като твърди недобросъвестност, изразила се в
изготвяне и искане за одобряване на нов ПУП – ПП от 2019г. при наличие на вече
одобрен ПУП – ПП от 2016г., и оттук непрестиране на
дължимия резултат в периода от 21.10.2020г. до 16.11.2020г., в който не е имало
обективни пречки и е било възможно договорът да се изпълни. Ищецът се позовава
на чл.63 ал.1 от ЗЗД, според който всяка страна по договора трябва да изпълнява
задълженията си точно и добросъвестно. Недобросъвестното изпълнение на
задълженията е вид неточно изпълнение /така А.К. – Облигационно право – Общо
учение за облигационното отношение – Книга първа, нова редакция О. Г., София –
Р 1993, стр.206/. Теорията приема, че под лошо изпълнение се разбира още всяко
друго несъобразяване с дължимото изпълнение, всяко друго неточно изпълнение,
като неточното изпълнение може да има от гледна точка на недобросъвестното
изпълнение, а не само неизпълнение по качество, срок и количество.
Добросъвестността определя съдържанието на дължимото; да спази
добросъвестността е задължение на длъжника, не я ли спазва, не изпълнява точно
задълженията си. Поради това съдът възприема тезата на ищеца, че форма на
неизпълнение има и тогава, когато длъжникът е спазил формално срока и е дал
дължимата престация, но е престирал
недобросъвестно, без да положи дължимата за това грижа. И ако от тези му
действия за кредитора са настъпили вреди, те подлежат на обезщетяване при
условията на чл.82 от ЗЗД, защото недобросъвестното изпълнение на договорните
задължения е вид неизпълнение.
Съдът приема, че след
като сделката е търговска и за двете страни, за ответника важи изискването да
изпълни договора с грижата на добрия търговец по смисъла на чл.302 от ТЗ, която
завишена грижа важи за него.
Правилото
на чл.302 от ТЗ, съгласно теорията и практиката, означава, че към изпълнителя,
действащ професионално, се въвеждат по – високи и строги критерии, които са
обективни и представляват съвкупност от изисквания към психическите,
интелектуалните и волевите възможности на длъжника. Сравнение се прави с това
поведение, което грижливият търговец на негово място би имал. Изхожда се не от
субективни качества, възможност и умения, а от качествата, възможностите и
уменията, които по начало един добър търговец на негово място и в същата
обстановка, при същите условия, би положил. Търговецът носи отговорност при по
– строги условия. Той винаги получава възнаграждение, следователно имотна
облага, дори възнаграждение да не е уговорено, защото то произтича от закона.
Така Решение № 180 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3837-2014 г.,
IV г. о., ГК, докладчик съдията А. Б.: „Грижата на добрия търговец ( чл.
302 от Търговския закон) е тази, която добрият, почтеният и опитен търговец, в
съответствие с естеството на дейността в даден бранш и условията на
извършването й, обикновено проявява при изпълнението на задълженията си и
включва определена степен на старание, внимание, напрежение на волята, както и
знания, умения, определен интелектуален и физически потенциал. Касае се за
абстрактен модел - изхожда се не от субективните качества и умения на
конкретния търговец, а от онези умения и качества, ниво на познание и
професионализъм, които поначало един добър търговец от същия бранш, при същите
условия, би положил. Изискванията към добрия търговец са завишени в сравнение с
тези към добрия стопанин по ЗЗД, именно защото търговецът е професионалист и се
очаква да има повече знания и умения от нетърговеца при извършване на дейността
по занятие, той работи срещу печалба и на свой риск. Той носи отговорността при
по-строги условия отколкото нетърговеца. Законът е по-строг към него, отколкото
към другите длъжници. Тази грижа трябва да се полага,
когато лицето притежава търговско качество по отношение на всяка сделка, както
и при всички абсолютни търговски сделки, без значение дали притежава търговско
качество. Критерият е обективен, като абстрактното понятие се запълва с
конкретно съдържание, при отчитане обичаите в практика, добрите нрави и
справедливостта.“.
Ищецът
твърди и съдът приема за доказано, че ответникът не е изпълнил договора с
грижата на добрия търговец като е нарушил чл.302 от ТЗ чрез изготвяне на нов
проект на ПУП – ПП за електроснабдяване имота на ищеца и внасянето му за
одобряване на 20.09.2019г. в Община Родопи, което е довело не само до нови
разходи за този проект, но и до загуба на време, свързано с изчкване
на новата процедура по одобряването му, влизане в сила и издаване вече въз
основа на него на разрешение за строеж и изчакване на влизането в сила на това
разрешение. Това е така, защото за имота към 20.09.2019г. е имало одобрен и
влязъл в сила ПУП – ПП от 2016г. за елекрифициране на
имота на ищеца, въз основа на който план не е имало обективно никакви пречки
след 03.12.2019г. ответникът да поиска и да получи строително разрешение, въз
основа на което да започне изграждане на съоръженията. По делото не се доказва
възражението на ответника за възникнала необходимост от изготвяне и одобряване
на нов ПУП – ПП. При наличие на вече одобрен ПУП – ПП, съгласуван с ответника в
съответния етап от изготвянето му, е било необходимо изпълнителят по договора,
ако бе положил грижата на добрия търговец, да разбере това и да се съобрази с
одобрения ПУП – ПП, по който да строи. Съдът приема, че всеки един търговец в
тази сфера, който е професионалист, е нормално да цели изпълнение при
минимизиране на разноските и времето за това и да изпълни договора по
съгласувания с него и вече одобрен и действащ ПУП – ПП, а не да извършва нови
разходи и да губи време по изготвяне на нов проект за ПУП – ПП и внасянето му
за одобрение, с единствения мотив, че по Наредба № 6 той определя условията и
начина на присъединяване, което не отговаря на действащото законодателство,
защото условията и начина на присъединяване се съгласува с електропреносното
и разределително дружество, но се одобрява от
общинския съвет; евентуално, че не е знаел за така одобрения ПУП – ПП от
2016г., защото, ако бе положил грижата на добрия търговец да направи
необходимите стравки както в собствения си архив,
където се намират писмени материали за това – писмото за съгласуване на проекта
от 2016г. и представените от ищеца данни за това към предходните му искания от
2016г. и 2017г., така и в общината и общинския съвет, щеше да узнае този факт
преди пристъпване към изпълнение.
Нарушаването
на изискването за полагата на грижата на добрия
търговец от ответника при изпълненине на процесния договор е довело обективно до нарушаване на
изискването за точно изпълнение. Ако изискването бе спазено, ответникът
следваше още през 2019г. да поиска и щеше да се снабди с разрешение за строеж,
въз основа на което би изпълнил договора през пролетта/лятото на 2020г., защото
както сам посочва в отговора си, от датата на получаване на влязло в сила
разрешение за строеж до реализиране на строежа и въвеждането му в експлоатация,
са му били необходими не повече от 30 дена.
Ищецът
доказва с представения Акт обр. 19 и Актове обр.14, както и с договора, сключен на 08.04.2019г. с Мебелстил ЕООД, и с платежното нареждане за платена на
30.10.2020г. неустойка по този договор, че ако ответникът бе изпълнил точно, с
грижата на добрия търговец, договора за присъединяване на обекта му към електропреносната мрежа, този обект е бил в състояние да
започне да функционира още през пролетта на 2020г., най – късно през лятото на
2020г., и да реализира производство и продукция с вече осигурен клиент същата
година. По делото не се твърди и не се доказва друга причина оранжерията да не
бъде въведена в експлоатация и да не започне да работи. Поради липса на
електрифициране, съгласно показанията и на двамата изслушани свидетели, оттук
липса на разрешение за въвеждане в експлоатация, ищецът е бил възпрепятсван да започне да изполва
оранжерията по предназначение и да започне да произвежда и продава продукция по
наличен договор с клиент. Това е довело до заплащане на договорна неустойка в
размер на 240 000лв., защото ищецът в уговорения срок с Мебелстил ЕООД и в удължения такъв, съгласно представения
анекс, не е бил в състояние да започне да произвежда и да доставя поради липса
на електрифициране и оттук въвеждане в експлоатация.
Платената
от ищеца неустойка от 240 000лв. представлява вреда – претърпяна загуба,
защото с тази сума е намалено имуществото му, тя е разход, и реалното
извършването се доказа от приложеното платежно нареждане и заключението на в.л.
Ш..
Вредата
е пряка и непосредствена последица от неточното изпълнение на договора от
ответника, защото в предварителния и окончателния договор ищецът е посочил вида
на обекта за присъединяване – оранжерия; очаквана дата за въвеждане на обекта в
експлоатация 31.12.2019г.; към искането за проучване на присъединяване и към
предварителните договори от 2017г. и 2019г. е представил данни за влязъл в сила
ПУП – ПП от 2016г., който ответникът е съгласувал, и по който е възможно да се
реализира присъединяването по сключения договор на 14.03.2019г. чрез получаване
на разрешение за строеж от ответника. При тази информация ответникът е можел да
предположи, че ищецът очаква да въведе в експлоатация и да използва по
търговско и производствено предназначение обекта си, от който да реализира
приходи. Като е изпълнил задължението си по договора без да положи грижата на
добрия търговец и да провери какви са вариантите за присъединяване на обекта,
ответникът е увредил ищеца, защото го е възпрепятствал да започне да
експлоатира оранжерията в заявения и очакван срок, съобразно който ищецът си е
осигурил бъдещи клиенти.
По тези съображения съдът приема искът за главница за
доказан по основание и размер. Претенцията за обезщетение за забавено изпълнеие в размер на законна лихва от 30.10.2020г. не се
доказва по основание, защото няма данни ищецът извънсъдебно да е поканил
ответника да му плати претърпяната вредата на 30.10.2020г. Датата 30.10.2020г.
е датата, на която ищецът по банков път плаща неустойката от 240 000лв. на
своя съконтрахент, но това не е дадата
на изпадане на ответника в забава за претърпени от ищеца по настоящия договор
вреди по чл.82 от ЗЗД. Извънсъдебно няма доказателства ищецът да е уведомил
ответника, че от недобросъвестното му изпълнение вече е претърпял вреди от
240 000лв. и да го покани да му ги плати като обезщетение. Поради това
претенцията за забава е неоснователна.
При този изход на делото по съразмерност се дължат разноски
както следва: 2566.62лв. на ищеца и 8.68лв. на ответника.
Мотивиран от казаното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов“ № 37, да плати на „ОРАНЖЕРИИ КРУМОВО“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Три уши“ № 8, ет.6, и съдебен
адрес ***, чрез адв. Д.Д. –
А., сумата от 30 000лв., предявен частичен иск в пълен размер от
240 000лв., представляващи договрно обезщетение
за претърпени вреди поради неизпълнение на сключения Договор № 4364977 от
14.03.2019г. за присъединяване обект на клиенти към електроразпределителната
мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ведно със законна лихва върху
главницата от сезиране на съда на 27.01.2021г. до плащането й и направените по
делото разноски от 2 566.62лв., като ОТХВЪРЛЯ
иска за 741.67лв., предявен частичен иск в пълен размер 5 933.30лв.,
представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата от 30 000лв.
за периода от 30.10.2020г. до сезиране на съда на 26.01.2021г.
ОСЪЖДА „ОРАНЖЕРИИ
КРУМОВО“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
„Три уши“ № 8, ет.6, и съдебен адрес ***, чрез адв.
Д.Д. – А., да плати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37, разноски по делото от 8.68лв.
Решението може да бъде обжалвано пред
Апелативен съд гр.Пловдив с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: