Протокол по дело №28056/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5870
Дата: 29 април 2022 г. (в сила от 29 април 2022 г.)
Съдия: Темислав Малинов Димитров
Дело: 20211110128056
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 5870
гр. С, 27.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
Сложи за разглеждане докладваното от ТД Гражданско дело №
20211110128056 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ИЩЦАТА С.К. Г.-П – редовно призована, не се явява, представлява се от
адв. Ц., с пълномощно по делото.
ИЩЦАТА КР. К. Г. – редовно призована, явява се лично, представлява се
от адв. Ц., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ М. Д. Г. – редовно призована, явява се лично и се
представлява се от адв. А, с пълномощно по делото.
ВЕЩО ЛИЦЕ д-р Г. Н. ОНЧ. – редовно призована, явява се.
Страните (поотделно) – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Докладва молба от адв. Ц., процесуален представител на ищците по
делото, от 14.03.2022 г. Със същата са формулирани няколко искания, на
първо място, се иска да бъде допуснат повторен разпит на свидетелите на
ответника, тъй като по обективни причини адв. Ц. не е могла да участва по
делото когато са разпитвани свидетелите. Представени са писмени
1
доказателства във връзка с издадени съдебни удостоверение, а именно
справка от „Юробанк България“ АД и справка от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.
Също така, направено е искане за увеличаване размера на исковете - всеки от
тях до сумата в размер на 13 338,92 лв.

Адв. Ц. – Направила съм техническа грешка по отношение размера на
исковете и моля да се счита претенцията за увеличение на 13 369,82 лв., а не
както съм посочила 13 338,92 лв., за всеки от исковете. Внесла съм
допълнителна държавна такса, която представям. Водя допуснатия свидетел.

Адв. А – С оглед представените писмени доказателства и приложените
към молбата на пълномощника на ищците, не възразявам, същите са в
резултат на издадените съдебни удостоверения. Моля да не уважавате
искането за преразпит на свидетелите, заседанието беше насрочено,
разпитани са свидетелите, ние нямаме вина за това, че по някакъв начин
съдът не е бил уведомен и ще моля да не уважавате това искане. По
отношение на увеличението на размера на иска, считам, че същото е
своевременно направено, предоставям на съда относно приемането му.
Представям писмени доказателства, касаещи периода след 2015 г., че моята
доверителка Г., освен че е била пенсионер, е работила и по трудов договор.
Тези доказателства ги представям във връзка с оспорването в отговора на
ищците, че средствата, които е имал общият наследодател, не са били
семейни, напротив тя е работила и след като се е пенсионирала. Представям
ги сега понеже в предходно съдебно заседание не беше даден ход на делото, а
се запознахме с оспорването на ответната страна след първото по делото
заседание, със съответните молби и поради тази причина ги представям днес.
Адв. Ц. – Считам, че е преклудирана възможността за представяне на
тези доказателства, доколкото оспорванията са направени с отговора на
възражението, т.е. първото съдебно заседание на 26.01., когато е даден ход на
делото, е било времето, когато е настъпила преклузия за представяне на тези
доказателства. Ако счетете, че това не е така, моля да ми дадете възможност
да се запозная с тях и да везма становище. От гледна точка на тяхната
истинност не ги оспорвам, така че становище дотолкова, дали са относими по
съществото на спора.
2

По исканията на страните съдът намира следното: На първо място, съдът
счита, че не следва да бъде допускан повторен разпит на свидетелите на
ответника, тъй като същият не е необходим за изясняване предмета на делото,
а освен това разпитът е извършен в открито съдебно заседание, проведено на
26.01.2022 г., когато са били налице предпоставките за разглеждане на
делото. Действително, адв. Ц. е била обективно възпрепятствана да участва
по делото, предвид представените писмени доказателства във връзка със
здравословното й състояние в този момент, което обаче не е било пречка за
разглеждане на делото, тъй като не е имало данни, че ищците лично са били
възпрепятствани да се явят по делото. С оглед създалата се епидемиологична
обстановка в страната, делото е следвало да бъде отложено на 26.01.2022 г.,
ако молбата на адв. Ц. е била докладвана своевременно. Поради тази причина,
съдът счита, че следва да даде възможност на адв. Ц. и на ищците да съберат
останалите допуснати доказателства по делото, а именно - да бъде разпитан
допуснатият им свидетел, както и да бъдат приети писмените доказателства
във връзка с издадените им съдебни удостоверение. Възможността за
представяне на доказателства е била преклудирана в първото открито съдебно
заседание по делото, проведено на 26.01.2022 г., като след този момент
доказателства могат да бъдат ангажирани, в случай че са новоузнати или
нововъзникнали писмените доказателства. Представени от ответника в
днешното съдебно заседание не са нито новоузнати, ниво нововъзникнали,
поради което не следва да бъдат приемани.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ

ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на ищците за
повторен разпит на свидетелите на ответника.
ПРИЕМА писмените доказателства, представени от процесуалния
представител на ищците към молба от 14.03.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за приемане на писмени
доказателства, представени в днешното съдебно заседание.
3

Искането за увеличаване размера на исковете е своевременно, същото е
направено в срока по чл. 214, ал.1 ГПК, не се изменя основанието на
предявените искове, представени са доказателства за доплатена държавна
такса с оглед увеличения размер на исковете, поради което същото е
основателно и следва да бъде уважено. Ето защо,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ

ДОПУСКА изменение на размера на исковете, като всеки от исковете
следва да се счита предявен за сумата в размер на 13 369,82 лв., вместо
първоначално предявения размер от 12 500 лв.

Докладва заключение по съдебно-медицинска експертиза, депозирано в
деловодството на съда на 19.01.2022 г.
Съдът снема самоличността на вещото лице: д-р Г. Н. ОНЧ. –
неосъждана, без дела и родство със страните по делото.
Съдът предупреди вещото лице за наказателната отговорност по чл. 291
НК. Вещото лице обеща да даде вярно заключение.
Вещото лице О. – Представила съм заключение, което поддържам.
Адв. Ц. - Нямам въпроси към вещото лице. Считам, че експертното
заключение е ясно и точно, запозната съм с експертизата и моля да се приеме.
На въпроси на адв. А вещото лице отговори – Абревиатурата „ВКФБО“
означава висши корови функции без особености.
Адв А – Означава ли, че пациентът няма особености на главния мозък,
така, както е посочено?
Вещото лице О. - За мен не означава, защото това, което е написано в
епикризата, е в противоречие с цялостното му състояние, включително в
предишния абзац на обективното състояние, където е отбелязано, че той е
сомнолентен, т.е. сънлив, това вече е начално нарушение на съзнанието, а в
такова състояние не могат да се оценяват висши корови функции обективно.
GLCS-19 това е „Глазгоу скалата“ за оценка на кома - коматозно състояние,
4
която също не е цитирана коректно, защото по „Глазгоу скалата“ всъщност
оценката е до 15 точки, а тук оценка 19 точки означава, че са включени едни
специализирани рефлекси, които се изследват при дълбока кома, за да се
прецени риска от настъпване на мозъчна смърт и тогава се нарича „Глазгоу-
лиеж“ и тези 19 точки, тази оценка е правена по този начин. Ако е само
Глазгоу, трябваше оценката да бъде до 15 точки, но така или иначе
максималният брой точки по скалата, по която смятам, че е оценяван - по
„Глазгоу-лиеж“, е 20 точки, тук са 19. По-малко точки означава, че пъциентът
е с по-тежко нарушено съзнание. Максимумът е 20 точки при „Глазгоу-
лиеж“. Лека степен на нарушено съзнание, това означава, начална. Не съм
отбелязала от кой лекар е написан журналът, което означава, че не съм
видяла. За да не го напиша, значи, че не е имало такъв подпис на лекар иначе
щях да го цитирам. При хоспитализация и съответно при десхопитализация,
т.е. изписване на всеки пациент, според изискванията на здравната каса трябва
да има определени критерии и когато един пациент се изписва от болница, за
да бъде изписан, иначе подлежи на санкции самото здравно заведение, той
трябва да бъде, ако не в подобрено, то в същото състояние, в което е, не може
да се изпише пациент в кома, това е абсурдно, но той е изписан в същото
състояние на практика на съзнанието, ако говорим за съзнанието, в което и
приет, а предвид цялостното му състояние на базата на всичко, което
прочетох от тази епикриза и разбрах за неговите заболявания, той е бил
наистина в много тежко състояние - терминално, защото на практика няколко
дни след това е починал. За съответните атрибути при медицинската
документация има определени изисквания, които са критериите за
хоспитализация, анамнеза, статус и т.н., включително и препоръки и
назначено лечение за последващия период на амбулаторното лечение и
обслужване на болния и е задължително там да бъдат написани такива
препоръки. Аз в самата експертиза съм написала, че предвид тежкия инсулт и
изобщо всичко развило се около него здравословно, ако изобщо има някакво
подобрение в това състояние на пациент, по принцип, не само в случая, то
това подобрение може да бъде частично, не е сигурно, в резултат на
дългогодишна и упорита рехабилитация и грижи, така че няма как да не се
дадат такива препоръки при изписването. Той е изписан в общо нарушение на
съзнанието, това е изнесено като диагноза, трета диагноза основна - синдром
на количествени нарушения на съзнанието, което означава, че той е бил в
5
нарушено общо съзнание, той не е бил в пълно и ясно съзнание. В епикризата
е обяснено, че е имал динамични промени в съзнанието, задълбочаване, след
това подобряване, това е нормално да се очаква, но ако той беше възстановен
до степен на ясно съзнание щеше да се пише „състояние след общо
нарушение на съзнанието“, както се пише „състояние след инсулт“ и т.н., но
тук е изведено като диагноза, което означава, че той е бил в някаква начална
степен на количествено нарушение на съзнанието, за предкома се говори
малко по-нататък, когато изпадне вече в сопор и повърхностна кома и вече
задълбочава по-нататък състоянието. Бил е с локализация дясната хемисфера,
така нареченият център на речта е в лявата хемисфера и обикновено при
такива локализации на инсулта няма нарушение на говора, на речта най –
общо казано, включително на разбирането, включително на артикулацията,
има различни форми на нарушения на речта. В дясната му локализация има
друг тип нарушения, аз съм ги описала при него. Това, дали той е можел да
говори, да, можел е, поначало състоянието на сомнолентност означава, че
това е сънливост на практика, с пациента може да се установи контакт, но
този контакт е винаги в резултат на активно действие от страна на друг човек
– да го разбуди, да го викне, това е вид сън, но повърхностен, от който той
може да бъде събуден, но когато контактът спре, освен това пациентът в това
състояние отговаря кратко, едносрично, има склонност за заспиване и
незабавно заспива, когато контактът бива прекратен, такъв контакт може, все
още отговоря пациентът на повикване. По принцип, когато се преценява
когнитивният статус на човек при напълно здрав и нормален, без никакви
болести, в условия, при което не може да се прави такава оценка, е това той
да бъде в ясно съзнание, т.е. ориентиран за време, място и собствена личност,
това е най – краткото определение, извън това не може да се коментира
изобщо той има ли когнитивно нарушение, деменция и т.н., самото
количествено нарушение на съзнанието, което е различно от оценката на този
когнитивен дефицит означава едно стеснено съзнание, в което той не може да
преценява нещата адекватно – кой е той, къде се намира, кой ден е днес, на
колко е години и т.н. Говорим за едно гранично състояние при
сомнолентност, пак казвам, това е втората степен на нарушено съзнание. В
такова състояние човек може да бъде подведен, защото мозъкът му е в
хипоксия – няма кислород, невроните не работят нормално, може да му се
каже „ти на 50 години ли си?“ и той да каже „да“, той не може да съобразява
6
адекватно нещата. Може да отговаря кратко, едносрично и това не е нормално
общуване на практика, това са по – скоро реакции, това не са осмислени думи
и действия.
Адв. А - Нямам повече въпроси.

СЪДЪТ счита, че вещото лице е отговорило на поставените задачи,
поради което
ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА заключението по съдебно-медицинската експертиза.
На вещото лице Г. Н. ОНЧ. да се изплати възнаграждение в размер на
500 лв. от внесения депозит, за което се издаде РКО.

В залата се въведе свидетелят на ищците.
Съдът снема неговата самоличност: ДГГ, с лична карта № ... изд. от
МВР-С 09.11.2016 г., неосъждан, без дела със страните. В брак с КР. К. Г..
Желая да дам показания като свидетел.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290
НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
На въпроси на адв. Ц свидетелят отговори - По образование съм лекар,
работил съм в продължение на години като хирург, в момента работя във
фармацевтична компания. Познавам КГ от края на 2007 г., когато се запознах
със съпругата ми К. През цялото време съм бил запознат с неговото състояние
от деня, в който той беше приет с инсулт в Националната кардиологична
болница, след като беше изписан също имам лични впечатления от неговото
състояние и до края на неговия живот. Имах ангажимент към съпругата ми,
всеки ден съм я транспортирал до болницата, за да се уверява за състоянието
на баща си, когато бяха определени часовете за получаване на информация,
докато той беше в болница аз съм се срещал също с лекуващия лекар, за да се
информирам за диагнозата и за хода на терапията. След изписването,
всъщност още в деня на изписването аз бях в болницата заедно с К и с М до
7
момента, в който той беше настанен за транспортиране и от този ден до края
също съм имал лични впечатления от неговото състояние. Същият ден –
сряда, в който беше изписан, след приключване на служебните ми
ангажименти, посетих дома, за да помагам с всичко, което е необходимо, и в
следващите дни също. Моите лични впечатления за неговото състояние,
когато го видях той беше в много тежко увредено общо състояние,
парализиран, изцяло неподвижен, на легло, контактен, но напълно
неадекватен, неориентиран за време, място, собствена личност, унесен,
сънлив, лесно се уморяваше, не беше в състояние да се грижи за себе си, да
полага дори елементарни грижи и изцяло зависим от грижите на близките си.
Нямаше способност да изговаря изречения, думи, дори и срички, звуците,
които издаваше, наподобяваха на шепот. На почти всичко отговаряше със
съгласие, а за отговора, който той даваше, гадаехме по мигането на
клепачите. Имаше декубитални рани по петите, седалище и по гърба, като
особено тежка беше раната, която беше на седалището от залежаване. В
следващите дни състоянието му се влошаваше все повече, в петък извикахме
бърза помощ и след това беше настанен в болница „Св. С“ в хосписа.
Грижите се осъществяваха от съпругата му М, К - съпругата ми, също от
момента на изписването до края беше с баща си, тъй като тя беше взела
отпуск, за да може да полага грижи и да бъде полезна с всичко, което е
необходимо за баща си. Също така в деня на изписването аз бях в дома на КГ
и всеки ден съм бил заедно с К и М. Аз се бях ангажирал да се запозная със
статуса на раните. Когато направих първата превръзка видях, че положението
е такова, че е необходимо да се направи хирургична обработка със стерилни
инструментариум, поради което се наложи да се свържем с хирург и беше
осигурен достъп на хирург, който направи хирургична обработка,
некректомия на раните, лаваж и превръзка. В деня на организиране на
погребението аз бях заедно с К и с М, решението за избор на погребална
агенция, за кремиране и избор на гробищен парк са изцяло по инициатива, по
решение на М. Не съм запознат за разходите. През годините съпругата ми ме
е информирала за най – различни неща, К и К работеха заедно в семейна
фирма, в която бяха съдружници, имаха много хубави взаимоотношения. Тя
ми е споделяла, че нейният баща никога не е споменавал, че имат финансова
затруднения, дори баща й е предоставял назаем средства на фирмата, в която
те бяха съдружници. Моето лично впечатление е, че семейството не е имало
8
финансови затруднения и е било финансово и материално обезпечено, затова
на К й беше непонятно когато в разговор стана на въпрос, че по сметките на
КГ няма никакви наличности. Бях свидетел на разговор и това което си
спомням от него е, че в сметки на КГ е имало толкова пари, колкото са били
необходими и са похарчени за организиране на погребението и разходи
докато е бил в болница. Това е обяснението на М.
Адв. Ц. – Нямам повече въпроси.
На въпроси на адв. А свидетелят отговори – Два пъти съм общувал с
лекуващите лекари, не мога да си спомня имената на лекарите. Първият път
беше жена, доколкото си спомням тя беше по заместване, след което съм
разговарял в конкретика за неврологичния статус и за декубиталните рани с
лекар, колега, не си спомням името. Разходът за лекаря, който идва, беше
платен от М. Не съм запознат за разпределение на наследството.
Адв. А - Нямам повече въпроси.
Съдът освободи свидетеля от съдебна зала.
Страните (поотделно) - Нямаме други доказателствени искания.

Съдът напъти страните към постигане на спогодба.
Адв. Ц. – Опитахме да сключим спогодба, но не се получи.
Адв. А – Опитахме, но не се стигна до спогдба.

С оглед липсата на други доказателствени искания и невъзможността от
постигане на спогодба, СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа
страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

Адв. Ц. - Моля да постановите решение, с което да уважите предявените
искове, които считам, че са основателни и доказани. От събрания по делото
доказателствен материал е установено, че от момента на получаване на
инсулта до момента на смъртта си КГ и бил в състояние, в което не е могъл да
9
осъществява разумни правни действия, съответно да е наясно с обстоятелства,
които са свързани с разпореждане на средства от неговите банкови сметки.
Това е доказано от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза и
считам, че и от разпита на свидетелите. Установено е по делото какви
налични средства е имал по банковите му сметки от представените
удостоверения от „Уникредит Булбанк“ от „Ти Би Ай Банк“ и от „Българска
пощенска банка“, които са изтеглени изцяло от неговата съпруга, поради
което считам, че исковете са основателни. Моля да ми дадете възможност
подробни правни съображения да изложа в писмени бележки. Претендирам
разноските по делото, както съм ги направила и обективирала в списъка по
чл.80 ГПК в последната молба, която докладвахте. Представила съм
доказателства с исковата молба за платено адвокатско възнаграждение, а сега
ще представя доказателства за доплащането на адвокатското възнаграждение
с оглед увеличения размер на исковете. Адвокатското възнаграждение е
определено в минимален размер по Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения.
Адв. А – Моля да отхвърлите предявените искове като неоснователни и
недоказани. Считам, че по делото бяха събрани доказателства в подкрепа на
нашите възражения, обективирани в писмения отговор по реда на чл.131 ГПК,
и бяха събрани доказателства в тази насока, която моля да цените. Моля да
уважите възражението ни за прихващане и от разпита на свидетеля в
днешното съдебно заседание се установи, че разходите за погребението на
наследодателя на страните са изцяло платени от моята доверителка. Моля да
ми бъде предоставен срок за писмени бележки. Претендирам адвокатски
хонорар, представям списък по чл.80 ГПК. Правя възражение за адвокатския
хонорар на процесуалния представител на ищците.
Ответницата М Г. – Не зная защо двете адвокатки говорят за мандатен
договор между мен и съпруга ми, такъв не е имало. Когато си получавахме
пениси и заплатите разпределяхме парите за месеца и каквото останеше
съпругът ми го внасяше в „Уникредит Булбанк“. Тези пари бяха за лечение, за
операции, на който от нас каквото се случеше проблем, и за екскурзии.
Предстоеше на съпруга ми юбилей след няколко месеца и бяхме решили, че
трябва да си направим една голяма екскурзия по източното крайбрежие на
Щатите и на Канада. При внезапното заболяване на съпруга ми реших, че
10
тези пари ще ги използвам за неговото лечение и за рехабилитация. Имахме
резервация в центъра за рехабилитация в понеделник, той в неделя почина,
двамата да постъпим да не е сам, да отидем там да го рехабилитират. Вкъщи
бях взела двама рехабилитатори – един сутрин, един след обяд, с надеждата,
че по – бързо ще го вдигне и ще му помогне да се оправи. Що се отнася за
парите, за които К ме попита в деня на погребението, тя ме попита „къде са
парите от заема, който баща ми даде на фирмата, 30 000 лв. е дал“, аз казах
„не знам“, защото аз не знаех на кой свят се намирам, но има договор, има
протокол, че той е дал заем на фирмата с клауза, ако се случи с него да
настъпи смърт тези пари да бъдат в брой дадени на съпругата му и той вкъщи
ме информира за това нещо, тогава той си беше добре, аз казах „не искам да
чувам такива приказки“, но ги намерих тези документи и съм ги представила,
че има клауза парите, които той е дал да бъдат дадени на съпругата му в брой.

СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните в едноседмичен срок, считано
от днес, да представят писмени защити по делото.

СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради
което обяви, че ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ В СРОК.

ПРОТОКОЛЪТ, изготвен в с.з., което приключи в 11,14 ч.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
11