РЕШЕНИЕ
град
Ловеч, 12.11.2018 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на дванадесети
октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА и в присъствието на прокурора
……..…………………………………. като изслуша докладваното от
съдия МИТЕВА въззивно гражданско дело № 200 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО
с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 22/ 20.03.2018 година по
гр.д. 161/
На основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, П.К.Й.
и К.В.Д., са осъдени да заплатят на В.Д.И., всеки от тях поотделно сумата от 1848.75 лева, с която са се
обогатили поради неоснователното ползване на гореописания имот, за периода от 04.11.2014г. до
04.04.2017г. както и лихва за забава
върху главницата за същия период в размер на 454.23 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на исковата молба в съда 04.04.2017г. до окончателното заплащане на
претендираната сума. Присъдени са и следващите се съдебно –деловодни
разноски.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от П.К.Й., ЕГН:**********,***
от К.В.Д., ЕГН:********** против решение от 20.03.2018 г. по гражданско дело №
161/
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от
ответника В.Д.И., адрес: ***, чрез адв. С.Й., адрес: ***,офис
2, в който се посочва, че жалбата е недопустима , тъй като не съдържа
реквизитите на чл. 260, т.3 от ГПК, и неоснователна. Посочва се, че съдебното
решение е допустимо, валидно и правилно и моли да бъде потвърдено, като моли да
бъде определено размер на адвокатско възнаграждение, което въззивниците да
бъдат осъдени да й заплатят за участието й във въззивното производство в качеството
й на процесуален представител на въззиваемата на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1
т.З пр.1 ЗА вр. Наредба №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения, предвид обстоятелството, че въззиваемата е нейна майка, за
което ще представи доказателства в съдебно заседание.
В съдебно заседание
страните се явяват.
От представените
доказателства, приложени към гражданско дело № 161/
С договор за покупко-продажба от
11.11.1933 година, оформен с Нотариален акт том I, № 95, дело № 155/ 11.11.1933г., Д.Й.Д.е
придобил, чрез покупко-продажба недвижим имот в град Луковит, описан като
„селище” на ул. „*****” от 400 кв.м., при съседи улица „*****”, Н.Р., П.М.,
улица и свое селище на продавача М.Б.Н., цялото от 1030 кв.м.
От представеното по делото удостоверение
за наследници изх. № 02-1520-1/ 29.03.2017 година се установява, че след
смъртта си Д. е оставил И. Н.Д. - съпруга и четири деца: Б.Д., Й. Й., В.И. и В.
Й.. Ако процесният имот е придобит след брака при действието на чл. 14, ал.
последна от СК (1968г.) при прекратяване на имуществената общност поради смърт
на единия от съпрузите и преживелият съпруг наследява заедно с децата на
починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото
имущество.
В случая видно от приложените
удостоверения № 275/ 23.07.1981г. и № 276/ 23.07.1981г. Б. Д., Й. Й. и В.И.
направили отказ от наследство от дяловете, наследени от баща им Д. Й. Д..
Съгласно чл. 53 от Закона за наследството частта на отреклия се уголемява
дяловете на останалите наследници, в случая преживялата съпруга и В. Й.,
наследодател на въззивника К.В.Д.. При това положение дори и да не се приложи
разпоредбата на чл. 14 от СК (1968г.) според която с оглед направените откази
от наследство И. Д. и В. Й. са собственици на по ½ ид.ч. от имота,
същите, като единствени приели наследството от общия наследодател са наследили
по ½ ид.ч. от процесния имот.
На 16.03.1982
година е съставен констативен нотариален акт № 19, том I, дело № 52/ 1982г. с който В.Д. Й. е признат за собственик на
½ ид.ч. от дворно място в чертите на град Луковит, цялото от 560 кв.м.,
ведно с ½ ид.ч. от находящите се в дворното място жилищна и стопанска
сграда, представляваща парцел ІІ-637, в кв. 41 по плана на града, при съседи,
улица, Й.Б.М.,, И.Н. С. и Ц. Н. Р.. В нотариалния акт е отбелязано, че при
изготвянето му е представен предходния нотариален акт от 1933 година.
Представено е удостоверение за
наследници изх. № 02-1435-1/ 23.03.2017
година, от което се установява, че И. Н.Д. починала на 18.01.1999г., и е
оставила за свои наследници В.Д.И., Б. Д.Д.,
Й. Д. Й., и В. Д. Й.. Притежаваната от
нея ½ ид.ч. съгласно чл. 5 от ЗН се наследява поравно от децата й: В.Д.И.,
Б.. Д.Д., Й. Д. Й. и В.Д. Й., всеки от тях по ¼ ид.ч., респ. 1/8 ид.ч.
от целия имот, като В.Й. притежава и останалата ½ ид.ч. по наследство от
починалия си баща Д.Й. Д.
От удостоверението за наследници се
установява, че Й. Й. е починал на 26.01.2002 година, като е оставил за
наследници: съпруга С.В.Й. и две дъщери: И.Й.М. и В.Й.И., които съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал.1, вр. чл. 5, ал.1 от ЗН, всеки от тях придобива по
1/24 ид.ч. от наследената от него част от наследството на И. Й..
На 17.07.2014 година с договор,
обективиран в Нотариален акт за покупно-продажба на недвижим имот № 158, том
IV, рег. № 3174, дело № 482 от В.Д. Й. продал на В.Д.И. собствените си 5/8 ид.ч.
от процесния имот.
С нотариална покана от 31.10.2014
година, връчена на 03.11.2014 година, В.Д.И., поканила П.К.Й. и К.В. Й. да
освободят процесния имот и да й предадат владението върху него, като от
01.08.2014 година до деня в който имота бъде освободен, да й заплащат наем в
размер на 180 лева месечно, чрез превод по „Български пощи” ЕАД – Централна
поща – клон Плевен, до В.Д.И., като претендира и лихва за забава.
Около една година след изповядване
на сделката на 19.07.2015 година починал още един от наследниците на общите
наследодател, Б.. Д.Д. и оставила за свои наследници децата си В.Н.Д. и Й.Н.Д..
Предвид на това, че са придобили по наследство нейната идеална част от имота –
1/8 ид.ч. поравно, всеки от тях притежава по 1/16 ид.ч. (удостоверение за
наследници № 02-1435-1/ 23.03.2017 г.) На 11.08.2015 година починал и В.Д. Й.,
наследодател на ответника-въззивник в настоящото производство К.В.Д..
По делото са събрани и гласни доказателстава,
а за това не се спори между страните, че недвижимия имот, предмет на спора се
ползва от въззивниците. В Този смисъл е и представеното по делото удостоверение
№ 01-1201/ 29.03.2017г. от Община Луковит, от което е видно, че П.Й. и К. Й. са
регистрирани и по настоящ, и по постоянен адрес ***, който е административния
адрес на спорния имот.
С оглед
изясняване на спора по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от
която се установява, че наемната цена за процесния имот е 170 лева месечно, или
за процесния имот за периода 04.11.2014 година до 04.04.2017 година за 29
месеца за целия имот дължимото обезщетение за ползване на имота е общо в размер
на 4 930 лева.
Съдът е сезиран с ревандикационен иск
за собственост, с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от В.Д.И. за 6/8ид.ч., В.Н.Д. за 1/16 ид.ч., Й.Н.Д. за 1/16 ид.ч., С.В.Й.
за 1/24 ид.ч., И.Й.М. за 1/24 ид.ч., и В.Й.И. за 1/24 ид.ч., против П.К.Й.
и К.В.Д., както и с иск по чл. 59 от ЗЗД, предявен от В.Д.И., против П.Й. и К. Й.,
всеки един от тях да й заплати сумата от 1 957.50 лева, с която
неоснователно са се обогатили за нейна сметка, ползвайки притежаваната от нея
идеална част от имота, равняваща на месечния наем за периода 04.11.2014 г. до
04.04.2017 година, както и мораторна лихва в размер на 481.02 лева върху
горната сума за същия период, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на исковата молба до окончателното плащане.
При
установената по-горе фактическа обстановка, въззивният съд счита, че така
предявеният ревандикационен иск е основателен и доказан. Съображенията за това
са следните: Ищците са установили активната си материално правна легитимация по
иска за ревандикация. За да бъде уважен искът за собственост следва, при
условията на пълно главно доказване, да
са се установи, че ищецът е собственик на процесния имот на заявеното
основание, че недвижимата вещ се владее от ответниците и то без правно
основание.
В конкретния
случай се установява, че ищците-въззиваеми в настоящото производство са
придобили по наследство и давност процесния имот в съсобственост при посочените
по-горе права. Не се спори между страните, а това се установява и от събраните
по делото гласни доказателства и писмени, а именно, че ответниците – въззиваеми
в настоящото производство упражняват фактическата власт върху имота и то без
правно основание. Действително К. Й. е един от наследниците на бивш
съсобственик на имота – В.Д. Й., но същият преди
смъртта си е продал своята идеална част от имота на В.Д.И.. При тези
съображения искът е основателен и следва да бъде уважен.
От събраните по делото доказателства
се установява, че е осъществена хипотезата на чл. 59 от ЗЗД, а именно –
недвижимият имот, предмет на спора се ползва от несобстевници, без правно
основание; препятства се ползването му от собствениците, съобразно правата им; ответниците
са се обогатили със сумата, която биха дължали като наемна цена, като ищцата не
разполага с друг иск, с който може да се защити. Съгласно заключението на
съдебно-икономическата експертиза месечният наем за процесния имот по пазарни
цени е в размер на 170 лева, като съгласно притежаваните идеални части на
ищцата (6/8) й се дължи сумата от 127.50 лева или общо за процесния период в
размер на 3 697.50 лева или всеки един от ответниците следва да бъде
осъден да заплати на В.И. сумата от по 1 848.75 лева.
Дължимата лихва, определена по реда
на чл. 162 от ГПК с изчислителна система „Апис”, върху месечните суми за наем
от 127.50 лева от датата на поканата 04.11.2014 година, като се съобрази датата
на падежа на всяка сума (всяко четвърто число на следващия месец) общо върху
сумата от 3 697.50 лева, за процесния период 04.11.2014 година до
04.04.2017 година е общо в размер на 470.06 лева. Изчислената от
първоинстанционния съд е в размер на 908.47 лева, но тя би била такава, само
ако дължимата сума към 04.11.2014 година е била в размер на 3 697.50 лева.
При това положение всеки един от въззивниците дължи сумата от 235.06 лева, като
в тази част решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в
частта над тази сума до присъдената от 454.23 лева или за сумата от 219.17
лева, за която искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
При този изход от процеса следва да бъде отменено и
решението в частта за разноските, като на ищцата В.И. се следват разноски в
размер на 229.48 лева по иска по чл. 108 от ЗС, а на всички ищци сумата от 900
лева адв. хонорар по този иск, платим от двамата въззивници по равно. По
отношение на иска по чл. 59 от ЗЗД, с оглед уважената част от иска на В.И.
следва да бъде заплатена сумата от 400.76 лева за разноски и 640.07 лева за
адв. хонорар за облигационния иск. Въззивниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на адв. С.Й., пълномощник на въззиваемата В.И., адв. хонорар на
основание чл. 78 от ГПК, вр. чл. 38 от Закона за адвокатурата в размер на
699.30 лева, определено при хипотезата на чл. 9, ал. 1, вр. чл. 7, ал.2, т.4 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения
Воден от
горните мотиви съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 22/ 20.03.2018 година по гражданско дело №
161/ 2017 година по описа на РС – Луковит
в частта, с която е осъдена П.К.Й. с ЕГН **********,
да заплати на В.Д.И., лихва за забава върху главницата за периода от 04.11.2014г. до 04.04.2017г. в частта над сумата от 235.06 лева до
присъдената от 454.23 лева или за сумата
от 219.17 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Д.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, против П.К.Й., ЕГН **********,***,
иск за заплащане на лихва за забава върху главницата от 1 848.75
лева, за сумата 219.17(двеста и седемнадесет 0.17) лева, като неоснователен и недоказан.
ОТМЕНЯ решение № 22/ 20.03.2018 година по гражданско дело №
161/ 2017 година по описа на РС – Луковит
в частта, с която е осъден К.В.Д., ЕГН **********,
да заплати на В.Д.И., лихва за забава върху главницата за периода от 04.11.2014г. до 04.04.2017г. в частта над сумата от 235.06 лева до
присъдената от 454.23 лева или за сумата
от 219.17 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Д.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, против К.В.Д., ЕГН **********,***,
иск за заплащане на лихва за забава върху главницата от 1 848.75
лева, за сумата от 219.17 (двеста и
седемнадесет 0.17) лева, като
неоснователен и недоказан.
ОТМЕНЯ решение № 22/ 20.03.2018 година по гражданско дело №
161/ 2017 година по описа на РС – Луковит, в частта за разноските, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.К.Й., с горните данни, и К.В.Д., с
горните данни, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на ищцата В.Д.И. с горните данни, общо сумата от 629.55 (шестстотин двадесет и девет 0.55)
лева, представляваща сторените от В.Д.И. съдебни и деловодни разноски и 640.07 (шестстотин и четиридесет 0,07) адв.
хонорар за облигационната претенция по чл. 59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П.К.Й., с горните данни, и К.В.Д., с горните
данни, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплатят на В.Д.И., с горните данни, В.Н.Д., ЕГН **********, Й.Н.Д., ЕГН **********,
С.В.Й., ЕГН **********, И.Й.М., ЕГН **********, и В.Й.И., ЕГН **********,
всички със съдебен адрес: ***, сумата 900 (деветстотин) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение на представляващия ги пълномощник адвокат С.Й. от САК за ревандикационния
иск.
ОСЪЖДА П.К.Й., с горните
данни, и К.В.Д., с горните данни, на основание чл. 78 от ГПК, вр. чл. 38 от
Закона за адвокатурата, да заплатят на адв. С.Й. - САК, адрес: ***, офис 2,
сумата 699.30 (шестстотин деветдесет и девет 0.30) лева,
адв. възнаграждение, определено при хипотезата на чл. 9, ал. 1, вр. чл. 7,
ал.2, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 22/ 20.03.2018 година по гражданско дело №
161/ 2017 година по описа на РС – Луковит, в останалата обжалвана част..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните при наличието на касационните
основания по чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: