№ 98
гр. Гълъбово, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Радка Г. Стоянова
при участието на секретаря Белослава П. Колева
като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело №
20235550100490 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от “Сити Кеш” ООД гр.София, с която се
предявява иск по чл.422 ГПК, ал. 1 ГПК във вр. чл. 9 ЗПК срещу Н. Д. Д.. Ищецът твърди, че
на 28.08.2022г. страните са сключили Договор за паричен заем № *****, въз основа на
искане чрез сайта на ищеца, което искане било собственоръчно попълнено от ответницата.
Ответникът бил предоставил своите лични данни, телефон за връзка, параметри на желания
заем, едно лице за контакт и посочи желания от него начин за изплащане на отпусканата
заемна сума. По този начин бил обективирал волята си, че желае да сключи договор за
паричен заем с ищеца. От своя страна ищецът „Сити Кеш“ ООД изпратил на посочената от
заемателя електронна поща Общи условия, както и предоставил чрез своя сайт проект на
договора за заем, съдържащи цялата необходима преддоговорна информация за искания от
заемателя паричен заем. С натискане на бутон „Изпрати“ заемателят бил приел
предоставените му условия във връзка с договора, което действие се считало за подписване
на всяка страница на предоставените документи съобразно чл. 10 от Закона за електронния
подпис и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Заемодателят потвърдил
сключването на договора за заем като изпратил на посочения от ответницата електронен
адрес договор за паричен заем № *****, заедно с погасителния план към него и Общите
условия. Твърди, че съгласно Общите условия, договорът влизал в сила от датата на
изпращането му и ставал задължителен и за двете страни. Твърди, че всички действия на
ответницата можело да се проследят и от лог файл, от който се виждало кога и от къде е
извършено всяко действие във връзка с кандидатстването за кредит през онлайн
платформата. Твърди, че длъжникът не бил изпълнил задълженията си по договора и не бил
заплатил дължимите суми. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение,
по което е образувано ч.гр.дело № 380/2023г. по описа на РС Гълъбово. Съдът е издал
1
заповед за изпълнение, като в законоустановения срок длъжникът подал възражение по реда
на чл. 414 ГПК. Съдът е дал указания на ищеца да предяви установителен иск. Това
породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на
чл.422 ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът му дължи заплащане на сумата от 500 лв., представляваща главница по договор
за заем № ***** от 28.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира и
направените в настоящото и заповедно производство разноски.
Ответникът, в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е
неоснователен. Оспорва иска както по размер, така и по основание. Не оспорва сключения
между страните договор, но счита, че целият процесен договор бил недействителен, поради
противоречие с императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗД и ако се установяло, че в
действителност целият договор за заем бил недействителен, то основанието на което се
претендират процесиите суми не било договора за заем, а неоснователно обогатяване. Счита
за недействителни и клаузите уреждащи възнаградителната лихва и неустойката за
непредоставяне на обезпечение. Заявява, че процесният договор не бил произвел действие,
поради непредаване от кредитора на уговорената главница. Ищецът нямал право да формира
ГПР в размер на 48.18%, а посочването в договора на ГПР, което било под размера на
действителния такъв, трябвало да се окачестви като заблуждаваща практика по смисъла на
Директива 2005/29 на ЕС. Твърди, че процесният договор за кредит е недействителен на
основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 48.18%. В
посочената величина, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В процесния договор за кредит тези обстоятелства били неясни и не
ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи.
Потребителят бил в неравностойно положение спрямо кредитора и нямал информация колко
точно /като сума в лева/ е оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване единствено
на крайния размер на ГПР, обуславяло невъзможност да се проверят индивидуалните
компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1
ЗПК. Твърди, че договорът бил недействителен, а заемателят дължал връщане единствено на
чистата стойност на кредита, но не и връщане н лихвата и другите разходи. С клаузата в
т.6.2. от Договора за кредит, ищецът целял заблуда на потребителя и допълнителна печалба
за себе си, като използвайки заблуждаваща търговска практика създавал неравноправност,
която благоприятствала Кредитодателя и уврежда Кредитополучателя. Фактът, че сумата за
„неустойка“ била изначално калкулирана и пропорционално разпределена, свидетелствала,
че това е първоначално определен разход по кредита, който умишлено не е изчислен в ГПР,
за да не надвиши максимално допустимия размер на ГПР. Изтъква, че липсвал погасителен
план към договора за заем. Единствено бил приложен такъв, с включена „неустойка“,
съгласно по чл. 11, ал. 1 от договора. Тоест или била нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1,
т. 11 от ЗПК или е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК, защото след договора
имало погасителен план, но съгласно него се дължала вноската пропорционално с
възнаградителната лихва и „неустойката“Това означавало, че „неустойката“ за
непредставяне на обезпечение била кумулирана заедно с възнаградителната лихва и
представлявало прикрито възнаграждение. Това означавало, че не е приложен действителния
годишен процент на разходите по кредитното правоотношение, като следвало да бъде
прието, че договорът е недействителен поради нарушение на чл. 22 от ЗПК. Моли съда ако
прецени, че договорът не е недействителен да приеме, че договора е нищожен на основание
чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 16 от ЗПК. Твърди, че на ответника не била извършена
задълбочена оценка на кредитоспособността, с което била нарушена разпоредбата на чл. 16
от ЗПК. Кредитодателят прехвърлял риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник, което водело до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. Счита, че процесната клауза била неравноправна и на основание чл. 146 от
Закона за защита на потребителите, защото била във вреда на кредитополучателя и не
отговаряла на изискването за добросъвестност. Заявява, че условията на договора били
2
бланкетни и се прилагали при общи условия, а не билидоговорени индивидуално между
страните и респективно неустойката била уговорена в противоречие с чл. 145 от ЗЗП. Счита,
че договорната лихва по кредита е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Страните били уговорили заплащането на възнаградителна лихва в размер на 40.05 %, като
съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, лихвите се договаряли до размер определен от Министерски
съвет, а според чл. 9 от същия закон, страните имали свобода на договаряне, доколкото
съдържанието на договора не трябва да противоречи на повелителните норми на Закона и на
добрите нрави. Твърди, че договорената лихва надхвърляла четирикратния размер на
законната лихва за претендирания период, което правело клаузата, уговаряща размер й
нищожна. Иска отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От приетото за послужване ч.гр.д. № 380 по описа за 2023 г. на РС-Гълъбово се
установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 210/07.09.2023 г., с която в полза на заявителя са присъдени следните суми:
сумата от 500 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № ***** от
28.08.2022 г., сумата от 128,07 лв. - възнаградителна лихва за периода от 28.08.2022 г. до
28.07.2023 г., сумата от 48,34 лв. - законна лихва за забава за периода от 01.11.2022 г. до
01.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 01.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Предмет на
предявеният иск е само сумата в размер на 500 лв., представляваща главница по договор за
паричен заем № ***** от 28.08.2022 г. В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от
ответницата, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е указано на заявителя да
предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. В законовия
едномесечен срок е предявен настоящият иск. Предявеният иск е допустим.
Безспорно се установи от писмените доказателства, а и от становищата на страните,
че между същите е сключен договор за паричен заем № ***** от 28.08.2022 г., с който на
ответника е отпуснат кредит в размер на 500 лв. По делото е приет като писмено
доказателство, представен от ищеца лог-файл на кредит ***** /л.7 от делото/, който не е
оспорен от ответника и видно от който на 28.08.2022 г. е наредено плащане на сумата от 500
лв. по Изипей, като на същата дата е отразено, че сумата е изплатена на Н. Д. Д.. По делото
е приет като писмено доказателство процесният договор за потребителски кредит /л.4-5/,
ведно с погасителния план към него. Приети са също искане за сключване на договор за
кредит № от 28.08.2024 г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителските кредити. От договора е видно, че на ответника е отпуснат кредит в
размер на 500 лв., която сума следва да се изплати от заемателя на 11 месечни вноски, три от
които по 16,69 лв. лв. и осем вноски по 72,25 лв., при ГЛП 40,05 % и ГПР 48,18 %. В чл.3,
т.10 от договора е посочено, че общата сума по кредита е в размер на 628,07 лв. В чл.6.2 от
договора е посочена неустойка в размер на 603,93 лв., дължима при неизпълнение на
задължение по чл.5 от договора, а именно непредставяне на обезпечение в тридневен срок –
банкова гаранция или поръчител. Видно от погасителния план, неустойката е кумулирана
към месечната погасителна вноска, като общата сума по кредита възлиза на 1221,06лв. С
оглед погасителния план последната вноска е с падеж на 28.07.2023 г.
По делото е прието заключение на СИЕ, което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно. От същото е видно, че ответникът е кредитиран със сумата от 500 лв. от
кредитодателя „Сити Кеш“ ООД, като освен връщането на главницата, за периода на
договора ответника се задължава да плати и годишна възнаградителна лихва в общ размер
на 121,10 лв. при лихвен процент от 40,05 % и ГПР 48,18 %. Вещото лице установява, че
3
размерът на ГПР по процесния договор с включена в него неустойка съгласно би бил
828693,00 %. Вещото лице установява, че няма постъпили суми за погасяване на
задълженията.
Процесният договор за заем може да се характеризира като договор за потребителски
кредит по смисъла на ЗПК и следва да бъде съобразен с неговите изисквания, включително
относно действителността му. Ищецът „Сити Кеш“ ООД е финансова институция по смисъла
на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това
означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла
на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което неговата валидност
и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК. Константна е
практиката на Съда на ЕС, според която съдилищата на държавите- членки са длъжни да
следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. В този
смисъл е и чл. 24 от ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в
договорите за потребителски кредит, препраща към чл.143 - 148 от ЗЗП. Съдът е длъжен да
следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби
на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от
ЗЗД. Според чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Посоченият в договора ГПР е неверен. В договора и в общите условия не е уредено от какви
компоненти е съставен ГПР. Както установи вещото лице в приетата по делото експертиза,
ГПР би било 828693,00% когато в него е включена неустойката в размер на 603,93 лв. от
процесния договор. Следователно посоченият в договора ГПР очевидно не отговаря на
реалния и би надхвърлил значително законоустановения от 50%., който би се получил при
съобразяване на всички възнаградителни плащания. Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, като според ал.5 на същия текст клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. В конкретния случай
сключеният договор за паричен заем е недействителен, като неотговарящ на изискванията на
ЗПК.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 -12,
договорът е недействителен. Касае се за изначална недействителност, тъй като посочените в
разпоредбите императивни изисквания са изискуеми при самото сключване. Имайки
предвид последиците й, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят - ответник би следвало да дължи
връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи.
Разпоредбата на чл. 23 ЗПК гласи: „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
4
или други разходи по кредита.“.
Предвид на изложеното съдът намира, че ответникът дължи само главницата в размер
на 500 лв., като в случая ищцовото дружество претендира само нея. Както се установи по
делото чистата стойност на кредита е 500 лв., а ответницата не е направила никакви
плащания, поради което искът следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят разноските, сторени в заповедното и исковото
производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Искане за присъждане на разноски е направено
само в исковата молба – 450 лв. общо разноски за заповедното и исковото производство. Не
е представен списък по чл.80 ГПК за други разноски. Поради което, на ищцовото дружество
следва да се присъдят разноски в размер на 450 лв. с оглед уважаване на исковата претенция.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Д. Д., ЕГН **********, с адрес *******
дължи на „Сити Кеш” ООД, „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5 сумата от 500 лв. /петстотин
лева/, представляваща главница по договор за заем № ***** от 28.08.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 01.08.2023 г.
до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 210/07.09.2023 г. по ч.гр.д. № 380 по описа за 2023 г.
на РС-Гълъбово.
ОСЪЖДА Н. Д. Д., ЕГН **********, с адрес ******* да заплати на „Сити Кеш”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № 115Е, ет. 5на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 450 лв. /четиристотин и
петдесет лева/, представляваща разноски за заповедното и исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Стара
Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
5