Р Е
Ш Е Н
И Е № 168
гр.Кюстендил,
19.09.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд, в открито
съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Антоанета
Масларска, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№166/2023г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
Община Дупница, ЕИК ********* с адрес
гр.Дупница, пл.“Свобода“ №1 оспорва решение за налагане на финансова корекция
№РД-02-14-529/02.05.2023г. на директора на дирекция „Управление на
териториалното сътрудничество“ в МРРБ и ръководител на УО на Програмата за
трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ –
ИПП България-Северна Македония 2014-2020г. Изложени са съображения за
незаконосъобразност на акта, поради допуснати нарушения на административно производствените
правила, на материалния закон и противоречие с целта на закона. Претендират
се разноски.
Ответникът в писмено становище, излага съображения за
неоснователност на оспорването и моли същото да бъде отхвърлено. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от оспорващата страна.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Община Дупница е сключила
договор за субсидия по Инструмента за предприсъединителна помощ ІІ
№РД-02-29-18/19.01.2021г. По силата на същия е поела ангажимент, в качеството
на водещ партньор, да изпълни операция „Устойчиво използване на културното
наследство в Дупница и Крива Паланка“. Бенефициерът е провел тръжна процедура
по реда на Практическото ръководство за обществени поръчки и безвъзмездни
помощи за външни дейности на ЕС, с предмет „Разработване на документацията за
тръжни процедури по проекта“, като за изпълнител е избран „Център за
професионално обучение и ориентиране“ ЕООД /договор за услуга
№РД-09-69/16.04.2021г./.
С писмо Община Дупница е уведомена за регистриран в УО
сигнал за нередност УТС-198/20.01.2023г. по т.1 от Приложение №2 към чл.2, ал.3
от Наредба за посочване на нередности във вр.с чл.70, ал.1, т.1 от ЗУСЕФСУ –
налице е конфликт на интереси по см. на чл.61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 във
вр.с чл.2, ал.2 от ЗУСЕФСУ, доколкото е отрит конфликт на интереси между пряка
свързаност между контрагента – изпълнител по договора за изготвяне на
документацията за тръжни процедури по проекта „Център за професионално обучение
и ориентиране“ ЕООД и дружеството,
изготвило документите за кандидатстване по програмата „Юропиън
дивелъпмънт консултинг“ ЕООД /представляващите ги лица са свързани помежду си в
други дружества в качествата си на собственици или управляващи/ . На основание
чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ е предоставена възможност за възражение. Такова е депозирано с изх.№04-00-86/12.04.2023г.
Издадено е оспореното решение №РД-02-14-529/02.05.2023г.
на основание
чл.73, ал.1 във вр. с чл.70, ал.1, т.1 от ЗУСЕФСУ във вр.с §5, т.4 от ДР
ЗУСЕСИФ и §1, т.2 от ДР Наредбата за посочване на нередности /Наредбата/, като
с него органът е наложил финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи
по сключения договор – 2 790 евро с ДДС. Изложени са мотиви за свързаност между
дружеството, подготвило тръжната документация за кандидатстване по проекта и
дружеството, избрано за изпълнител.
Прието е, че това компрометира избора на изпълнител и поставя под въпрос
спазването на принципите за свободна конкуренция и прозрачност. Изводът е за
конфликт на интереси по см. на чл.61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 /икономически
интерес и личен интерес/, който е повлиял върху решението за избор на участник,
до когото е отправена поканата за подаване на оферта, съответно върху решението
за определяне на изпълнител по процедурата.
Като основание за състава на нередност е посочена т.1
от Приложение №2 към чл.2, ал.3 от Наредбата – по отношение на бенефициента е
налице конфликт на интереси по см. на чл.61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 във
вр.с чл.2, ал.2 от ЗУСЕФСУ.
Изхождайки от вида нередност по Приложение №2 УО е
определил финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи по
сключения договор.
С оглед така установената фактическа обстановка по
делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок, срещу акт,
подлежащ на оспорване по съдебен ред, от процесуално легитимен субект и пред
компетентен да я разгледа съд.
След служебна проверка законосъобразността на
решението на основанията по чл.146 от АПК и по реда на чл.168 от АПК, съдът
счита следното:
Обжалваният административен акт е издаден от
компетентен орган с оглед съвкупния анализ на разпоредбите на чл.73, ал.1 от
ЗУСЕФСУ и заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройство. Същият е в предписаната от закона форма и
съдържа изложение на фактически и правни основания, обективиращи волята на
административния орган ясно и безпротиворечиво при съблюдаване на изискванията
на чл.73, ал.1 и ал.3 от ЗУСЕФСУ. Решението е издадено при спазване на
административнопроизводствените правила на чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ.
По аргумент от чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и размер. Основанието е извършената нередност, която предвид съдържанието на легалната дефиниция на понятието в чл.2, т.36 от Регламент (ЕС) №1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) №1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013), представлява всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Еднопосочна е практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), че нередността, за която се определя финансова корекция, следва да бъде нормативно установена с посочване на предпоставките за осъществяването й и санкцията при проявлението на хипотезата й. Това представлява гаранция за законосъобразното упражняване правото на защита на бенефициера, в чиято тежест се определя корекцията.
В случая органът е посочил като основание състава на нередност по т.1 от Приложение №2 към чл.2, ал.3 от Наредбата за посочване на нередности - по отношение на бенефициента е налице конфликт на интереси по смисъла на чл.61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Установяването на конфликт на интереси е предвидено в ЗУСЕФСУ като основание за отмяна или намаляване на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ и вложеното от законодателя съдържание е именно даденото в чл.61 от Регламент (ЕС) 2018/1046, уреждащ финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, чрез които се цели тяхната защита от неоправдано разходване и спазване на общностна финансова дисциплина. Понятието „конфликт на интереси“ е свързано с принципите на добро управление, прозрачност и равно третиране. То се отнася до случаи, при които лицата, участващи в изпълнението на бюджета на Общността и имащи задължение за неговото правилно разходване, действат безпристрастно и обективно и не са опорочени по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес. Предполагаемият конфликт на интереси е свързан с обективни обстоятелства, засягащи доверието в независимостта или безпристрастността на субект или лице, дори и когато конфликтът на интереси не намери реално изражение или ако лицето в действителност не се възползва от ситуацията.
Анализът на доказателствата по делото на база правната регламентация за нередност и конфликт на интереси обуславя извод за недоказаност на конфликт на интереси по см. на чл.61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Не е спорно, че управителите и/или съдружниците на „Център за професионално обучение и ориентиране“ ЕООД и „Юропиън дивелъпмънт консултинг“ ЕООД през годините са прехвърляли дяловете си и собствеността си. Не е доказана обаче свързаност, респ. конфликт на интереси по см. на чл.61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 между възложителя Община Дупница, който по силата на договор за субсидия РД-02-29-18/19.01.2021г. има отговорността за изпълнението на операцията и разходването на средствата от бюджета на Общността и бенефициера по договор №РД-09-69/16.04.2021г. „Център за професионално обучение и ориентиране“ ЕООД. Не е доказано и че разработването на тръжната документация от дружеството, чийто управител/съдружници са в икономическа свързаност с управителя/съдружниците на дружеството изпълнител, са повлияли на решението на Община Дупница да отправи покана за участие в тръжната процедура именно на това дружество. Разпоредбата на чл.61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 е приложима, когато се установи опорочаване на безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансовия участник по причини, свързани с икономически или друг пряк или косвен личен интерес. Тук съдът отчита и насока 104 от Финансовия регламент, според която понятието „конфликт на интереси“ следва да се използва единствено за случаите, в които лице или субект с отговорности по изпълнение на бюджета, одит или контрол или длъжностно лице или служител на институция на Съюза или на националните органи на всяко равнище се намира в такава ситуация. Органът е посочил установените от него и неоспорени факти, но не е аргументирал извод защо приема наличие на конфликт на интереси. Не е изложил конкретни съображения по какъв начин се проявява икономическия интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес, както за възложителя по договора Община Дупница, така и за изпълнителя „Център за професионално обучение и ориентиране“ ЕООД. Ето защо не може да се приеме за доказано, че Община Дупница не е действала безпристрастно и обективно при разходването на средствата по изпълнението на проект СВ006.2.21.150: „Опазване и възстановяване на ТГС екосистемите чрез подобряване на качеството на речните води и почви“.
С оглед изложеното, съдът приема, че оспореният акт е
материално незаконосъобразен и ще го отмени.
Съдът присъжда разноски на оспорващия на основание чл.143,
ал.1 от АПК в размер на 889.64 лв. – 846
лв. адвокатско възнаграждение /същото е в минимума по чл.7, ал.2, т.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и 43.64 лв.
държавна такса.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение за налагане на финансова корекция №РД-02-14-529/02.05.2023г.
на директора на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в МРРБ и
ръководител на УО на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България-Северна Македония
2014-2020г.
ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството,
гр. София, ул.“Св. св. Кирил и Методий“ №17-19 да заплати на Община Дупница,
ЕИК *********, пл.“Свобода“ №1 разноски по делото в размер на 889.64 лв. /осемстотин
осемдесет и девет лв. и шестдесет и четири ст./.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: