№ 2016
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20251100500279 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20395 от 11.11.2024 г., гр.д. 69355/2023 г., СРС, 150 с-в се
отхвърля иска с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК на В. С. П. срещу
„Топлофикация София“ ЕАД за установяване недължимостта на сумата
1 672,67 лв. – главница за топлинна енергия през периода 01.09.2012 г. –
30.04.2013 г., сумата 151,64 лв. – лихва за забава през периода 31.10.2012 г. –
13.08.2014 г. и сумата 336,49 лв. – разноски за заповедно производство, за
които парични задължения е издаден изпълнителен лист от 22.02.2016 г. по
ч.гр.д. № 45557/2014 г., СРС, 88 с-в, като се осъжда ищцата да заплати на
ответника сумата 50 лв. – разноски за първоинстанционно производство.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищцата В. С. П.. Счита за
настъпили последиците на перемпция и погасяване на вземанията с изтичане
на 3-годишна давност, т.к. в продължение на повече от 3 години не са
поисквани и извършвани изпълнителни действия, нито са постъпвали суми от
наложените запори и възбрана. Вземанията са периодични и не са признати
със съдебно решение, поради което погасителната давност за тях е 3-годишна.
1
Същата не е прекъсвана с молбата от 24.02.2020 г. на взискателя за
извършване на изпълнителни действия от ЧСИ, т.к. е нередовна поради
невнесени авансово такси и липсата на предприети впоследствие валидни
действия от ЧСИ за принудително изпълнение въз основа на предложения
способ, което да засяга правната сфера на длъжника. Такса не е внесена и по
молбата от 27.09.2023 г. на взискателя за образуване на второ изпълнително
дело. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се
уважи искът.
Въззиваемият – ответникът по иска „Топлофикация София“ ЕАД
оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК.
Съобразно влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена на 04.09.2014 г. по ч.гр.д. № 45557/2014 г., СРС, 88 с-
в, настоящата ищца В. С. П. дължи на сегашния ответник по иска
„Топлофикация София“ ЕАД сумата 1 672,67 лв. – главница за топлинна
енергия през периода 01.09.2012 г. – 30.04.2013 г., ведно със законна лихва,
считано от 20.08.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата
151,64 лв. – лихва за забава през периода 31.10.2012 г. – 13.08.2014 г. и сумата
336,49 лв. – разноски за заповедно производство.
От момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение, най-късно
към датата на издаване на съответния изпълнителен лист на 22.02.2016 г.
започва да тече нова 5-годишна погасителна давност съгласно чл. 117, ал. 2
ГПК. За разлика от несъдебните изпълнителни и подобно на съдебните
решения, заповедта за изпълнение влиза в сила, ползва се със стабилитет и
има за последица сходна на силата на пресъдено нещо, която обвързва
страните с приетото, че вземането съществува, поради което заповедта за
2
изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание
(решение № 118/07.07.2022 г., гр.д. 4063/2021 г., ВКС, III г.о.).
Подадената от взискателя на 29.03.2016 г. молба до ЧСИ С.Х., рег. № 863
КЧСИ за образуваното изпълнително дело № 20168630400568, не съдържа
искане за извършване на конкретни принудителни действия, поради което
същата не прекъсва 5-годишния давностен срок. Прекъсването на срока
настъпва с връчването до АВ – СВ на издаденото от ЧСИ постановление от
20.08.2018 г. за наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника.
Впоследствие не са предприети други принудителни действия и не постъпват
събрани суми в рамките на изпълнителното производство. С изтичане на 2-
годишния преклузивен срок от предприемане на единственото принудително
действие, настъпват последиците на перемпция по право, в която връзка с
Постановление от 18.08.2023 г., ЧСИ прекратява изпълнителното дело при
условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Следва да се има предвид, че всяко извършено плащане прекъсва
теченето на давността, защото съставлява действие по осъществяване на
изпълнителния способ запор върху парично вземане. Според постановките на
т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., ОСГТК на ВКС, нова погасителна давност за
вземанията започва да тече от датата на поискването от взискателя или на
предприемането от съдебния изпълнител на всяко валидно принудително
изпълнително действие, изграждащо съответен изпълнителен способ,
независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е по
инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя да извърши
пълно проучване на имущественото състояние на длъжника - чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ, стига да е предприето преди прекратяване на изпълнителното
производство по право. Това прекратяване настъпва с изтичане на 2-годишен
преклузивен срок по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, считано отново от последното
поискано или предприето валидно изпълнително действие. При прекратяване
на изпълнителното производство
поради перемпция нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. В решение № 37/24.02.2021 г., гр.д. 1747/2020 г., ВКС,
ІV г.о. се приема, че перемпцията е без правно значение за давността, но
въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.
3
Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г. (първоначална редакция от обн. ДВ. бр.28/24.03.2020 г.) за срока
от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането
на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за
частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. Разпоредбата е прецизирана с § 2 ЗМДВИП (изм. ДВ, бр.
34/09.04.2020 г.), според който от сроковете, които подлежат на спиране,
отпадат другите срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на
които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за
частноправните субекти, различни от давностните. Според § 13 от ПЗР към
ЗИД на ЗМДВИП (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) спрелите
срокове по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен
вестник“. Предвид извършеното обнародване на 09.05.2020 г., спрените
срокове продължават да текат от 21.05.2020 г. Теченето им се счита за спряно
през периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., вкл., за общо 69 дни.
В случая, 5-годишният давностен срок, считано от последното
принудително действие за налагане на възбрана от 20.08.2018 г. би следвало да
изтече 69 дни след 20.08.2023 г.
Преди края на срока, взискателят подава нова молба от 27.09.2023 г. до
ЧСИ В.М., рег. № 860 ЧСИ за образуване на второ изпълнително дело. С
молбата не се предлага определен изпълнителен способ, поради което не
поражда последиците за прекъсване на давността. Прекъсване на теченето
настъпва с налагане след връчване до НАП и АВ – СВ на Постановленията от
29.09.2023 г. на ЧСИ съответно за запор върху пенсия и възбрана върху
недвижим имот на длъжника. При съобразява по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК и
фактите, настъпили след предявяване на иска, новата погасителна девност не
е изтекла към настоящия момент. Неоснователен е искът по чл. 439, ал. 1 ГПК
да се признае за установено, че вземанията по заповеда за изпълнение не се
дължат като погасени по давност.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, но поради
4
отчасти различни мотиви. Първоинстанционното решение на основание чл.
271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК следва да се потвърди.
Въззиваемият на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл.
25, ал.1 НЗПП има право на сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20395 от 11.11.2024 г., гр.д. 69355/2023 г.,
СРС, 150 с-в.
ОСЪЖДА В. С. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к.
„Сердика“, бл. ****, чрез адв. Г. В. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б сумата 100 лв. – юрисконсулско
възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5