Р Е Ш
Е Н И Е
№ … …
град Кърджали, 27.12.2019 год.
Административен съд – Кърджали,………………………...… в открито
..............
съдебно заседание
на деветнадесети декември …….…….….........................………....…
през 2019/две хиляди и деветнадесета/
година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ………………………….…Павлина
Петрова .………....…….…………
с участието на Димитрина Делчева - прокурор от
Окръжна прокуратура - Кърджали,. .
разгледа
докладваното от …………..…… съдията Виктор Атанасов …....…..…………
административно дело …….. №412 ……. по описа за ......... 2019 год. …….……….......
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203 и следв. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба от Ю.Р.М. от ***,
подадена чрез пълномощник – адв.П.Д. от АК-***,
със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа – ***, срещу Областна
дирекция на МВР/ОДМВР/ - Кърджали, ***, с посочена цена на иска, в размер на
300.00/триста/ лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски - платен в брой
адвокатски хонорар, за процесуално представителство и защита по АНД №83/2019
год. по описа на Районен съд - Момчилград, с
постановеното по което дело и влязло в сила на 31.05.2019 год. Решение №60 от
13.05.2019 год., било отменено, като незаконосъобразно, наказателно
постановление №18-0303-000552/точният номер на НП е №18-0303-000553/ от
09.01.2019 год., издадено от началник на РУ – Момчилград към ОДМВР – Кърджали,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила
на решението на районния съд – датата 20.06.2019
год., до нейното окончателно заплащане, като с исковата молба се иска
присъждане и на направените по настоящото дело разноски.
Ищецът твърди в исковата
молба, че с Решение
№60 от 13.05.2019 год. по АНД
№83/2019 год. по описа на
Районен съд - Момчилград,
влязло в законна сила на 31.05.2019 год., било
отменено изцяло, като незаконосъобразно,
наказателно постановление №18-0303-000552
от 09.01.2019 год. на началник
на РУ - Момчилград
към ОД на МВР - Кърджали.
Твърди, че от незаконосъобразното
наказателно постановление е претърпял имуществени вреди,
в размер на 300 лева,
представляващи разноските, които е направил за правна защита от адвокат, който
да го защитава в хода на съдебното производство по обжалване на процесното
наказателно постановление и че за репариране на тези имуществени вреди,
ответникът, на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,
следва да му заплати обезщетение,
в размер на 300 лева. Счита, че предвид отмененото по съдебен път
наказателно постановление, претърпените от него
имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение,
съставляват пряка и непосредствена вреда от постановеното незаконосъобразно
наказателно постановление, кав в този псмисъл сочи, че с Тълкувателно
решение №1 от 15.03.2017 год. на ВАС по тълк.дело
№2/2016 год., ОСС, I и
II колегия, било
постановено, че при предявяване пред административните съдилища на искове по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от същия закон. С оглед на изложеното ищецът
моли съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
обезщетение, в размер на 300.00 лева,
представляващи имуществени вреди,
причинени вследствие на незаконосъобразно издаденото наказателно постановление,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от влизане в сила на
решението на районния съд - 20.06.2019 год.,
до окончателното изплащане на сумата, както и
разноските по настоящото дело. Накрая в
исковата молба, процесуалният представител на ответника – адв.П.Д., е посочил
клиентската си банкова сметка в „Райфайзен Банк”, по която ответникът може да
извърши плащане.
Редовно призован за насроченото съдебно заседание, ищецът Ю.Р.М.
от ***, не се
явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален
представител – адв.П.Д., е постъпило преди съдебното заседание писмено
становище, в което заявява, че поддържа исковата молба така, както е предявена.
Моли да
се приеме като доказателство АНД №83/2019 год.
по описа на Районен съд – Момчилград, както и моли да бъде постановено решение, с което да бъде
осъден ответникът
да заплати на ищеца обезщетение, в размер на 300 лева,
ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението на районния
съд – 31.05.2019 год., до нейното окончателно изплащане,
както и да бъдат присъдени разноски по настоящото дело, за което към становището е приложен списък за направените разноски.
Ответникът по иска, редовно
призован – Областна дирекция на МВР/ОДМВР/ -
град Кърджали, се
представлява от упълномощен процесуален представител – гл.юрк.М. П., която
оспорва предявения иск и го намира за неоснователен. Счита, че въпреки, че е налице фактическият
състав на чл.1 от ЗОДОВ, исковата претенция е
неоснователна, тъй като в случая претендираните вреди са в резултат изцяло от
действията на ищеца. Сочи, че според решението на Районен съд – Кърджали, което е приложено по делото, жалбодателят/ищец в настоящото производство/ безспорно е извършил нарушението,
за което е санкциониран, а
наказателното постановление било отменено от съда заради допуснато процесуално нарушение. Счита също, че с поведението си ищецът е провокирал
започналото административно производство и че в
случая е недопустимо същият да черпи права от собственото си виновно поведение.
Намира, че ищецът виновно е допринесъл за увреждането, поради което, на основание чл.5 от
ЗОДОВ, обезщетение не му се
дължи, като моли съда да постанови решение в този смисъл.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че искът
е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Счита че от
събраните доказателства се установява, че е налице фактическия състав на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ -
налице е един незаконосъобразен акт –
електронен фиш, издаден по повод осъществяване на административна дейност, като при
съдебното му обжалване електронният фиш е отменен, с влязло в сила съдебно
решение, кактго и че е налице
настъпила имуществена вреда от този незаконосъобразен акт, във връзка със
съдебното му обжалване, тъй като ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение за процесуалното му представителство. Счита също, че е налице и причинна връзка между
незаконосъобразния акт и настъпилия вредоносен резултат. С
оглед на изложеното, счита, че исковата претенция е основателна и доказана и че същата следва да бъде уважена.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и след като взе предвид
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а се
установява и от приетите доказателства по изисканото и приложено към настоящото
дело, АНД
№83/2019 год. по описа на Районен съд - Момчилград, че с наказателно постановление
№18-0303-000553 от 09.01.2019 год., издадено от
началник на РУ – Момчилград към ОДМВР – Кърджали, на ищеца в настоящото производство – Ю.Р.М. от ***, е било наложено наказание
„глоба”, в размер на 300/триста/
лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, за
извършено виновно нарушение
на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Няма
спор, че против това НП е била подадена в срок жалба до Районен съд –
Момчилград, по повод която е било образувано и АНД №83/2019
год. по описа на същия съд, както и че по това АНД е било
проведено едно открито съдебно заседание - на 24.04.2019 год., като в същото е бил
даден и ход по същество. Няма спор също, че с Решение №60 от 13.05.2019 год., постановено по това АНД
№83/2019 год. по описа на Районен съд - Момчилград, е било отменено, като незаконосъобразно, наказателно
постановление №18-0303-000553 от 09.01.2019
год., издадено от началник на РУ – Момчилград към ОДМВР – Кърджали.
С отмененото от Районен съд – Момчилград, като незаконосъобразно, наказателно
постановление №18-0303-000553 от 09.01.2019
год., издадено от началник на РУ – Момчилград към ОДМВР
– Кърджали/на л.5 от АНД
№83/2019 год. по описа на Районен съд - Момчилград/, на
основание чл.175, ал.3, предл.І от ЗДвП, на ищеца е било наложено наказание „глоба”, в размер на 300.00/триста/
лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 8 месеца,
за извършено виновно нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП, за това, че на 16.10.2018
год.,
около *** часа, на път ***, ***, управлявал мотоциклет „Сузуки ГСХ Р 750 С”, с
Рег.№***, след като на 26.08.2018 год. служебно е била прекратена
регистрацията му, на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП или е управлявал МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред. На ищеца Ю.Р.М. от ***, на датата 16.10.2018 год., за това нарушение, е бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение с №***/бл.№***/, в който е посочено,
че с описаното деяние същият е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП. Този АУАН му е връчен на дата - 16.10.2018
год./на л.4 от АНД
№83/2019 год. по описа на Районен съд - Момчилград/, а въз основа на него, началникът
на РУ - Момчилград към ОДМВР – Кърджали е издал процесното наказателно
постановление, с което, на основание чл.175,
ал.3, предл.І от
ЗДвП, на ищеца са били наложени
посочените наказания.
Както бе
упоменато и по-горе, от изисканото и приложено към настоящото дело АНД
№83/2019 год. по описа на Районен съд - Момчилград се
установява, че против така издаденото
наказателно постановление, е била подадена в срок и по предвидения ред
жалба с Вх.№303000-667 от 13.03.2019 год. на РУ – Момчилград, постъпила със
съпроводително становище Рег.№***/*** год. от РУ – Момчилград към ОДМВР –
Кърджали/л.2/ в Районен
съд – Момчилград, на 18.03.2019 год., с Вх.№***, като на датата 19.03.2019
год., е било образувано и самото АНД №83/2019 год. по
описа на Районен съд - Момчилград. По това АНД е било проведено
едно открито съдебно заседание, в което са събирани доказателства, изслушвани
са свидетели и в същото е бил даден и ход по същество. От протокола от
съдебното заседание/на л.19-20 от делото/ е видно, че ищецът – жалбодател
в производството по АНД №83/2019 год. по
описа на Районен съд - Момчилград, е бил представляван от надлежно
упълномощен процесуален представител – адвокат П.Д. от АК-***, който е
поддържал жалбата, правил е относими доказателствени искания и е изложил доводи
и аргументи относно нейната основателност в хода по същество.
Тук следва задължително да се
посочи, че по същото АНД №83/2019 год. по
описа на Районен съд - Момчилград е приложен Договор за правна
защита и съдействие №*** от *** год., ведно с подписано пълномощно от същата
дата към него/на л.17 от АНД
№83/2019 год. по описа на Районен съд - Момчилград /, в който
договор е посочено, че ищецът по настоящото дело – Ю.Р.М. от ***, упълномощава адвокат П.Д. от
АК-***, да му окаже правна защита и съдействие по образуваното АНД, като в
Договора за правна защита и съдействие от 07.03.2019 год., за извършването на
тези услуги е вписано, че е договорено адвокатско възнаграждение, в размер на
300.00 лева/изписано цифром и словом/ и съответно е вписано, също цифром и
словом, т.е. удостоверено е, като платено в брой, адвокатско възнаграждение,
също в размер на 300.00 лева.
Както бе
упоменато и по-горе, с постановеното по това АНД №83/2019
год. по описа на Районен съд - Момчилград Решение №60 от 13.05.2019 год./на л.21-л.22 от делото/, е било отменено, като
незаконосъобразно, наказателно постановление №18-0303-000553
от 09.01.2019 год., издадено от началник на РУ – Момчилград към ОДМВР –
Кърджали, с което, на основание чл.175,
ал.3, предл.І
от ЗДвП, на ищеца в настоящото производство Ю.Р.М.
от ***, е било наложено наказание
„глоба”, в размер на 300.00/триста/
лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 8 месеца, като това съдебно решение не е
било обжалвано и е влязло в законна сила на 31.05.2019 година.
Така, ищецът в настоящото производство претендира да бъде обезщетен от
ответника за имуществените вреди, представляващи заплатеното адвокатско
възнаграждение, в размер на 300.00 лева, по АНД №83/2019
год. по описа на Районен съд - Момчилград, с решението по което дело е
отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление
№18-0303-000553 от 09.01.2019 год., издадено от
началник на РУ – Момчилград към ОДМВР – Кърджали, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на решението на районния съд -
20.06.2019 год./макар че решението е влязло в законна сила
на 31.05.2019 год./, до нейното окончателно изплащане.
При така приетото за установено
от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
При проверка на
допустимостта на иска, съдът намира, че са налице положителните процесуални
предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по
предявените претенции, с които е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от
наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно
засегнат от действието на отменено по съдебен ред, като незаконосъобразно,
наказателно постановление, издадено от началник
на РУ - Момчилград
към ОД на МВР - Кърджали. Искът е допустим за разглеждане в производството
пред Административен съд – Кърджали, по реда на Глава ХІ от АПК/чл.203 и
следв./, като предявен пред съда по постоянния адрес на ищеца.
Исковият процес започва с твърденията, съдържащи се
в исковата молба, че спорното право съществува и е породено от отмененото, като
незаконосъобразно, наказателно постановление, издадено от началник
на РУ - Момчилград
към ОД на МВР - Кърджали. Процесуалната легитимация на страните в исковото производство
следва единствено от тези твърдения, изложени в исковата молба относно
наличието на претендираното право и доколкото в конкретния случай ищецът
твърди, че настъпването на вредите, за които се претендира да бъдат обезщетени,
е резултат именно от издаването на незаконосъобразно наказателно постановление
от началника на РУ - Момчилград към ОДМВР – Кърджали, то пасивната процесуална
легитимация е правилно определена, като искът е насочен срещу юридическото лице
по смисъла на чл.37, ал.2 от ЗМВР, т.е. срещу ОД на МВР – Кърджали, т.к.
наказващият орган, издал отмененото наказателно постановление, е длъжностно
лице в структурата именно на Областна дирекция на МВР – Кърджали. В рамките на
исковото производство пасивно легитимираната страна се определя от ищеца и
съдът няма процесуално задължение да го конституира служебно, нито пък да дава
указания на ищеца, кой според съда би бил надлежният ответник в конкретното
производство. Основателна ли е претенцията е въпрос по съществото на спора, но
надлежните страни в производството - както активно процесуално легитимираните,
така и пасивно процесуално легитимираните - се определят от твърденията на
ищеца, с оглед диспозитивното начало на иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С оглед наведените фактически твърдения от ищеца, настоящият съдебен
състав счита, че е налице изискуемата се абсолютна процесуална предпоставка -
надлежна пасивно легитимирана страна – Областна дирекция на МВР - Кърджали. Ето
защо, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим и следва
да бъде разгледан по същество, като съдът се произнесе, дали са налице
кумулативните елементи от сложния фактически състав за ангажиране отговорността
на Областна дирекция на МВР – Кърджали, за имуществени вреди, причинени на
ищеца от Ю.Р.М. ***, като доказателствената тежест за установяване на предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника лежи изцяло върху ищеца.
За да се ангажира отговорността по реда на чл.1 от ЗОДОВ,
следва да е налице преди всичко отменен като незаконосъобразен административен
акт и след това причинени вреди - щети или пропуснати ползи, които следва да се
намират в причинно-следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт.
Отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите,
причинени от незаконосъобразни бездействия на нейни органи и длъжностни лица в
качеството им на административни органи при или по повод изпълнение на
административна дейност, независимо дали длъжностното лице е действало виновно,
като първото условие е актът да е в изпълнение на административна дейност.
В мотивите към т.1 от ТП №2/19.05.2015 год. на ВАС,
съдът приема, че издаването на наказателни постановления и съответно налагането
на административни наказания за извършени административни нарушения, е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност и в този смисъл същото
представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че
поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща
административна дейност. Независимо, че наказателното постановление
не е административен акт по смисъла на нормата на чл.21,
ал.1 от АПК, определящото обстоятелство за правното основание
на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни
постановления, като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е,
че те
са издадени от
административен орган и представляват
властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда
наказателноправни последици. Тяхното издаване
е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването
на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност, а административната
дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности,
е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на
административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление,
както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от
правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен
случай изпълнителна (административна)
функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността
по издаване на наказателните постановления, както и на действията или
бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на
която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното
основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления,
действия или бездействия, като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В случая не е спорно, че е налице
конкретно наказателно постановление, издадено от началника на началник
на РУ - Момчилград
към ОД на МВР - Кърджали, което е отменено по съдебен ред от
първоинстанционния съд, с влязло в сила съдебно решение, като
незаконосъобразно. Ето защо, съдът намира за доказани първата група от
визираните по-горе предпоставки - отменен като незаконосъобразен
административен акт - наказателно постановление.
По отношение на заявените имуществени вреди, представляващи
платено адвокатско възнаграждение, съдът намира следното:
Ясно е и съответно няма спор по въпроса, че в
производството пред районния съд при разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, по реда на ЗАНН, при субсидиарно прилагане на НПК, когато
наказателното постановление бъде отменено, не се присъждат разноски в полза на
жалбодателя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното
производство, не се присъждат разноски срещу държавата. Същото Тълкувателно
постановление №2 от 19.05.2015 год. на ВАС и ОС на ГК и ТК на ВКС е
категорично, че „законодателят не
предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, а доколкото
искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили
вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или
бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за
обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред.”. В този смисъл, това Тълкувателно постановление
№2 изрично квалифицира иска за обезщетяване на направени разноски като
производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, именно защото няма процесуален ред
по ЗАНН за възстановяване на разноските при отмяна на наказателно постановление
и защото същият, с това правно основание, се определя като подсъден на
настоящия съд като административен.
В настоящия случай е налице приложен, надлежно
попълнен и подписан от ищеца, договор за правна защита и съдействие №*** от ***
год., ведно с надлежно попълнено и подписано пълномощно от същата дата към
него, по образуваното пред АНД №83/2019 год. по описа на същия съд, които са били основание за осъществяване
на процесуално представителство и защита по това АНД и според който договор, е
налице плащане, в брой, на възнаграждение, в размер на 300.00/триста/ лева, за
един адвокат, осъществил процесуалното представителство и защита по това дело.
В този договор ясно е посочено, че договореното възнаграждение е именно 300.00
лева, изписано цифром и словом, както и ясно е посочено/също изписано цифром и
словом/, че това възнаграждение, в размер на 300.00 лева, е платено изцяло и че
цялото е платено в брой. В тази връзка съдът намира, че този договор за правна
защита и съдействие следва да е и той е достатъчно доказателство за това, че
разходът е сторен от ищеца в това административнонаказателно производство и
съответно това плащане, след като е предизвикало имуществено разместване в
отрицателна посока за ищеца, представлява имуществена вреда за него.
Така всъщност, реално спорен по настоящото дело остава
въпросът, дали така извършените, според посочения договор за правна защита и
съдействие, разноски за платено адвокатско възнаграждение по АНД №83/2019 год.
по описа на Районен съд - Момчилград, с решението по което е отменено
издаденото срещу ищеца наказателно постановление, представляват имуществена
вреда за жалбодателя в административнонаказателното производство, съответно
ищец в настоящото, намираща се в пряка и непосредствена причинна връзка с
отмененото наказателно постановление, т.к. съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Категоричен и ясен отговор на този
въпрос е даден в Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело
№2/2016 г. на ОСС от I и II колегия на Върховния административен съд на
Република България, съгласно което, при предявени пред административните
съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. От това следва
категоричния извод, че и по настоящия спор е налице пряка причинно-следствена
връзка между изплатената сума за адвокатско възнаграждение и отмененото, като
незаконосъобразно, наказателно постановление, издадено от началника на РУ -
Момчилград към ОДМВР – Кърджали, а както бе упоменато и по-горе, по делото е
безспорно доказано, че договореното адвокатско възнаграждение е изплатено в
пълен размер, в брой, от ищеца, при сключване на този договор за правна защита
и съдействие.
Размерът
на договореното възнаграждение по този договор за правна защита и съдействие е
много близък до минималния предвиден размер за адвокатско възнаграждение към
момента на сключването му, като следва да се упомене, че минималният размер на
адвокатското възнаграждение за правна защита и процесуално представителство по
дела от администривнонаказателен характер е регламентиран в Наредба №1 от 9 юли
2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата
й в случая редакция и по-конкретно в нормата на чл.18, ал.2 (Изм.
и доп., ДВ, бр.28 от 28.03.2014 год.) от същата Наредба, съгласно която, „За процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7,
ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от
300 лева.”. В случая, заплатеното в брой адвокатско възнаграждение възлиза
в размер на 300.00 лева, от което следва, че възнаграждението всъщност е
договорено и заплатено в минималния, предвиден в тази Наредба, размер. Предвид
това, не може да се счете за необоснован или несправедлив размерът от 300.00 лева на заплатеното в случая адвокатско
възнаграждение, като съдът намира, че същият е съразмерен на извършената правна
защита и съдействие и на ищеца следва да се присъди обезщетение за понесените
вреди, в пълния размер на така заплатеното от него възнаграждение.
Така,
по изложените съображения, съдът счита, че са доказани предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за
обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди, в размер на
300.00/триста/ лева, ведно с дължимата законна лихва върху тази сума,
представляващи платеното от него възнаграждение за един адвокат, по АНД
№83/2019 год. по описа на Районен съд - Момчилград, с влязлото в законна сила
решение по което, е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление
№18-0303-000553 от 09.01.2019 год., издадено от началник на РУ – Момчилград към
ОДМВР – Кърджали, с което, на основание чл.175,
ал.3, предл.І от ЗДвП, на ищеца е било наложено наказание „глоба”, в размер на
300.00/триста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 8
месеца, за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, т.е. съдът намира, че
платеното от ищеца Ю.Р.М. от ***, адвокатско възнаграждение, в размер на 300.00
лева, се явява имуществена вреда за него, като жалбодател в административнонаказателното
производство и която имуществена вреда се намира в пряка и непосредствена
причинна връзка с отмененото в това производство незаконосъобразно наказателно
постановление. Предвид
това, съдът в настоящия състав намира, че предявеният иск против Областна
дирекция на МВР – Кърджали, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, в случая се
явява основателен и доказан до пълния му предявен размер от 300.00 лева, поради
което и следва, с решението по делото ответникът ОДМВР – Кърджали, да бъде
осъден да заплати на ищеца Ю.Р.М. от ***, сумата в размер на 300.00 лева,
представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди - изплатено в брой
адвокатско възнаграждение за един адвокат, за осъществена правна защита и
съдействие в хода на съдебното производство по АНД №83/2019 год. по описа на
Районен съд - Момчилград, по обжалване на наказателно постановление
№18-0303-000553 от 09.01.2019 год., издадено от началник на РУ – Момчилград към
ОДМВР – Кърджали.
По
отношение претенцията за присъждане на законна лихва, съдът намира, че в
случая, същата следва да се присъди, считано от датата на предявяване на иска –
14.11.2019 год., до окончателното й изплащане, а не от датата на влизане в сила
на Решение №60 от 13.05.2019 год., постановено по АНД №83/2019 год. по описа на
Районен съд – Момчилград, която дата е 31.05.2019 год., като в този смисъл е
формираното единодушно становище от Общото събрание на съдиите от ІІІ/трето/
отделение на ВАС, с участието на председателя на ВАС, съгласно което, законната
лихва върху главничното вземане, представляващо обезщетение за имуществени
вреди, представляващи разходи за платено адвокатско възнаграждение, причинени
от незаконосъобразно наказателно постановление, е дължима от датата на
предявяване на иска.
При този изход на спора по
настоящото дело, по отношение претендираните с исковата молба и с представеното
писмено становище от адв.П.Д. от АК-*** - процесуален представител на ищеца,
деловодни разноски в настоящото производство, съдът намира следното:
Предвид нормата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съгласно която, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса, а освен това, съдът осъжда ответника да заплати на
ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска, то на ищеца Ю.Р.М. от ***,
следва да бъдат
присъдени и претендираните деловодни разноски по настоящото производство. В
случая, при предявен иск в размер на 300.00/триста/ лева, който както бе
обосновано и по-горе, съдът намира, че следва да бъде уважен в пълния му
предявен размер, то на ищеца следва да бъдат присъдени и всички сторени от него
деловодни разноски в настоящото производство. Така, съдът намира, че с
решението по делото следва да присъди в полза на ищеца Ю.Р.М. от ***, разноските за
заплатеното в брой адвокатско възнаграждение по настоящото дело, в размер на
300.00/триста/ лева, съгласно представения и приложен по делото договор за
правна защита и съдействие от 31.10.2019 год., ведно с попълнено и подписано
пълномощно към него от същата дата/л.7/, като на ищеца следва да бъде
присъдена и внесената по сметка на АдмС–Кърджали държавна такса, в размер на
10.00/десет/ лева, видно от приложената по делото вносна бележка №*** от *** год. на Банка „ОББ” АД ***/л.4/ или, на ищеца Ю.Р.М. от ***, с решението по
настоящото дело следва да бъдат присъдени деловодни разноски, възлизащи в
размер общо на 310.00/триста и десет/ лева. За пълнота на
изложението, съдът намира за нужно да посочи, че в конкретния случай,
заплатеното от страната възнаграждение за ангажирания адвокат е съобразено и
определено в съответствие с действащата понастоящем разпоредба на чл.8, ал.1,
т.1 от Наредба №1 от 9 юли
2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена на
основание
чл.121, ал.1, във връзка с чл.36 и чл.38
от Закона за адвокатурата, която разпоредба регламентира, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела,
с определен материален интерес до 1000 лева, каквото е и
настоящото административно дело, минималният размер на адвокатското
възнаграждение е в размер на 300.00/триста/ лева или пределно ясно е, че
договореното и заплатено по настоящото административно дело адвокатско
възнаграждение за един адвокат, е в предвидения в тази норма минимален размер.
Мотивиран
от изложените съображения и на основание чл.203 и следващите от АПК, във връзка
с чл.1, ал.2, чл.4 и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, Административен съд – Кърджали
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град Кърджали, ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ю.Р.М. от ***,
с ЕГН **********, сумата в размер на 300.00/триста/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - изплатено
адвокатско възнаграждение, за осъществена правна защита, съдействие и
процесуално представителство по АНД №83/2019 год. по описа
на Районен съд – Момчилград, с постановеното по което дело и влязло в сила на
31.05.2019 год. Решение №60 от 13.05.2019 год., е отменено, като
незаконосъобразно, наказателно
постановление наказателно
постановление №18-0303-000553 от 09.01.2019
год., издадено от началник на РУ – Момчилград към
ОДМВР – Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 14.11.2019
год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кърджали, ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ю.Р.М. от ***,
с ЕГН **********, сумата в размер общо на 310.00/триста и десет/ лева,
представляваща направени от него деловодни разноски в настоящото производство.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във връзка с чл.137, ал.1
от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото и на Окръжна прокуратура
- Кърджали.
Решението подлежи на касационно обжалване, чрез Административен съд –
Кърджали, пред Върховния административен съд на РБ, в 14/четиринадесет/ -
дневен срок, от съобщаването или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я :