РЕШЕНИЕ
№ 329
гр. Враца,
19.10.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично
заседание на 23.09.2021г., /двадесет и трети септември две хиляди двадесет
и първа година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА
адм. дело № 349 по описа на АдмС – Враца
за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр.чл.38 ал.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/.
Делото е образувано въз основа на жалба на ОБЩИНА КОЗЛОДУЙ,
депозирана чрез пълномощника *А.К., с искане да бъде обявена нищожността на
РЕШЕНИЕ №ППН-01-607/2018 от 23.07.2019г. на Комисията за защита на личните
данни /КЗЛД/ , в частта, в която жалбата на Й.Ц.Н. е приета за основателна по
отношение на администратора Община Козлодуй, в чието структурно звено е О. п. „**“
за нарушение на разпоредбата на чл.2 ал.2 т.1 /ред.ДВ бр.91/2006г./ от ЗЗЛД,
съответстваща на чл.5 пар.1 от Регламент
/ЕС/ 2016/679 и в частта, в която му е наложено административно наказание –
„имуществена санкция“ в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лв. за нарушение
на цитираната по-горе разпоредба.
В жалбата се сочи, че решението е
издадено въз основа на несъществуващ към момента на издаването му закон, като
се посочва позоваването на комисията на Общия регламент за защита на данните,
който е влязъл в сила през 2018г. и не действа по отношение на факти и
обстоятелства, възникнали преди приемането му. Заявява се, че е нарушена
забраната за придаване на обратно действие на нормативен акт, въведена с чл.14 ал.3 от Закона за нормативните актове. Твърди се,
че ответникът е излязъл извън рамките на своята компетентност, тъй като
предприятието, което е изискало данните на подалото жалбата лице, е
самостоятелен обект, както и че законът не забранява тотално обработването на
данни, а само въвежда някои ограничения
с цел защитата им. Освен това е налице несъразмерност при налагане на
административната санкция, която е различна за администратора, който е
предоставил данните от тази, която е
наложена за администратора, получил данните. Прави се искане за обявяване на
решението на КЗЛД за нищожно в оспорената част и за присъждане на разноски, за
което е представен списък.
Ответникът по оспорването
Комисия за защита на личните данни чрез процесуалния си представител * Г., оспорва жалбата и прави
искане същата да бъде оставена без разглеждане, тъй като въпроса относно
нищожността на административния акт е
разрешен с влязло в сила решение по адм.д. №669/2019г. на АдмС Враца,
образувано и разгледано по жалба на втория адресат на акта, поради което не може да се пререшава.
При условията на евентуалност е направил искането жалбата да бъде отхвърлена,
тъй като оспореното решение е издадено
от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Направено е искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от жалбодателя.
Заинтересованата страна Й.Н. не е
взел становище.
Приложено е адм.д. №669/2019г. на
АдмС Враца, в което се намира административната преписка, образувана във връзка
с оспорения административен акт и събраните
по това дело доказателства са приобщени към доказателствата в настоящето
производство.
Административният съд,като се
запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и
след служебна проверка съгласно разпоредбата
на чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Искането е допустимо като депозирано от
страна, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорената част на
административния акт, съобразно разпоредбата на чл.149 ал.5 от АПК това право може да се реализира безсрочно, в тази си част
актът не е бил предмет на съдебна проверка, тъй като не е бил обжалван
и съдът не се е произнасял относно незаконосъобразността му, което би го
задължило да се произнесе и по отношение на неговата нищожност. Разгледано по
същество, искането е неоснователно по следните съображения:
Доколкото в АПК не съществуват
изрично формулирани основания за нищожност на административните актове,
теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте
основания за незаконосъобразност по чл.146
от АПК, но само тогава, когато допуснатото нарушение е толкова тежко, че прави
невъзможно и недопустимо оставането на акта в правната действителност. На първо
място, всяка некомпетентност води винаги
до нищожност на административния акт. В
случая обаче оспореното решение е издадено от компетентен орган, тъй като съгласно чл.38 ал.3 от ЗЗЛД при допусната жалба на засегнато лице
Комисията се произнася с решение, като може да приложи мерките по чл.58 пар.2
б.“а-з“ и „й“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 или по чл.80 ал.1 т.3,4 и 5 и в
допълнение към тези мерки или вместо тях да наложи административно наказание в
съответствие с чл. 83 от Регламент /ЕС/ 20168/679, както и по глава девета,
което определя издателя на акта като
компетентен орган.
Порокът във
формата е основание за нищожност само
тогава, когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса
на форма и от там на липса на волеизявление, което в случая не е налице. Не е
налице и несъответствие с целта на
закона. Не е допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила, което да е толкова съществено, че да е
довело до невъзможността лицето изобщо
да упражни правото си на защита. Нищожен
поради материална незаконосъобразност би бил само този акт, който е издаден при пълната липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата правна
норма, т.е. когато е лишен от каквото и да било правно основание. В
решението е прието, че жалбодателят в
качеството си на администратор на лични
данни, е допуснал нарушение на чл.2 ал.2 т.1 /ред. ДВ бр.91/2006г./ от ЗЗЛД,
който съответства на разпоредбата на чл.5 пар.1 от Регламент на ЕС 2016/679.
Действително, разпоредбата от националното законодателство е била отменена към датата на постановяване
на решението, но разпоредбата на посочения
по-горе регламент е била действаща както по време на извършване на нарушението,
така и по време на постановяване на решението. Регламентът е общоприложим
акт, той задължително се прилага в
своята цялост в държавите членки, каквато е и РБ, като това приложение е пряко,
не е необходимо транспониране в
националното законодателство с акт на
вътрешното право. Административното наказание – „имуществена санкция“ е
наложено на основание действащи разпоредби на Регламента. При така констатираното волеизявлението
на административния орган, обективирано като решение на Комисията, почива на
правно основание и не може да се приеме
за изначално материално
незаконосъобразно, което да води до неговата нищожност.
При този изход на спора и при
своевременно направено искане на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.144 от АПК в размер на
100/сто/лв. съгласно чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
На жалбодателя не се дължат разноски.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172
ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ОБЩИНА КОЗЛОДУЙ, с която се иска обявяване
на нищожността на РЕШЕНИЕ №ППН-01-607/2018 от 23.07.2019г. на
Комисия за защита на личните данни в частта, в която жалбата на Й.Ц.Н. е приета
за основателна по отношение на администратора Община Козлодуй, в чието
структурно звено е О. п. „**“ за нарушение на разпоредбата на чл.2 ал.2 т.1
/ред.ДВ бр.91/2006г./ от ЗЗЛД, съответстваща на чл.5 пар.1 от Регламент /ЕС/
2016/679 и в частта, в която му е наложено административно наказание –
„имуществена санкция“ в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лв. за нарушение
на цитираната по-горе разпоредба..
ОСЪЖДА ОБЩИНА
КОЗЛОДУЙ ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за защита
на личните данни сумата 100/сто/лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК да
се изпрати препис от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: