РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1172/21.06.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и трета
година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Величка Георгиева
Светлана Методиева
при
секретаря Г.Георгиева и с участието на прокурор М.Пелтеков, като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 1059 / 2023г.,
взе предвид следното :
Касационно производство по чл.208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка чл.63в ЗАНН.
Директор на Дирекция Обслужване в ТД
на НАП, гр.Пловдив с процесуален представител юрисконсулт В.Рангелов обжалва
Решение № 424 от 09.03.2023г., постановено по АНД № 1246/2023г. на РС –
Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 661716-F640294/13.09.2022г. на Директор на
дирекция Обслужване при ТД на НАП - Пловдив, за наложена имуществена санкция на
АЛФА АРИЕС ЕООД, ЕИК ********* – в размер на 500лв. за нарушение на чл.125 ал.5
вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание
чл.179 ал.1 ЗДДС.
Касаторът счита решението за
незаконосъобразно с искане за отмяната му и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300лв. – по 150лв. за всяка инстанция. Оспорени са
изводите на ПРС за : ненадлежно спиране на административнонаказателното
производство; нарушение правата на защита на нарушителя поради ненадлежно
уведомяване за започване на административнонаказателна процедура против същия;
нарушение на чл.18 ЗАНН с възприето извършено едно административно нарушение;
наложената санкция с НП е несъразмерна. Поддържа се, че действията за „щателно
издирване” на нарушителя не са приложими към момента и в чл.43 ал.6 ЗАНН не е определен
орган с правомощия за спиране на производството, поради което компетентен е
административно наказващият орган с арг. от чл.52 ЗАНН. Посоченият орган има
право да налага санкция, да прекратява производството, да издава
предупреждение, следователно и да спира производството. В случая са изпратени
покани, върнати поради неоткриване на нарушителя, при което е дължимо спазване
на срокът за провеждане на производството по ЗАНН. Против АУАН е подадено
възражение и правата на нарушителя са били защитени. Относно конкретното
нарушение е заявено, че от значение за спора е факта на изброени няколко форми
на изпълнително деяние в диспозицията на чл.179 ал.1 ЗДДС : не подаде
справка-декларация по чл.125 ал.1, декларацията по чл.125 ал.2, отчетните
регистри по чл.124 или не ги подаде в предвидените срокове. Тоест, формите на
изпълнителното деяние са дадени в алтернативност и могат да бъдат осъществени
самостоятелно, като следва да се има предвид действителната воля на
законодателя, вложена в текста на чл.179 ал.1 ЗДДС. В тази вр. се счита, че са
налице самостоятелни нарушения, изброени са отделни форми на изпълнителното
деяние по чл.179 ал.1 ЗДДС и поради тази причина следва да намери приложение
чл.18 ЗАНН. Подаването на всеки от документите по чл.125 ал.1, чл.125 ал.2 и
чл.124 ЗДДС представлява отделно задължение, за неизпълнението на което ЗДДС
предвижда да се налага отделно административно наказание. Поддържа се, че
принципът за пропорционалност се осъществява чрез преценката по чл.28 ЗАНН и в
случая задължението на дружеството е изпълнено едва след започнала проверка на
приходните органи, с близо 5 месеца закъснение, независимо, че
справката-декларация за м.09.2021г. е нулева.
Ответникът АЛФА АРИЕС ЕООД, ЕИК *********,
гр.Пловдив оспорва касационната жалба в писмен отговор. Посочено е, че
дружеството е новообразувано през 2021г. и веднага е подало искане за
доброволна регистрация по ЗДДС, но поради лични здравословни проблеми
управителя, не е могло да извършва търговска дейност. От регистрацията си до
днешна дата дружеството не е извършвало никаква дейност и неподадените в срок
декларации и регистри са нулеви, а пропускът за подаването им в срок се дължи
на некоректно поведение на нает счетоводител. Изтъкната е и констатацията на
административно-наказващият орган за извършено нарушение за първи път.
Поддържат се изводите на ПРС, обосновали отмяна на НП, като законосъобразни. Претендирани
са за присъждане разноски в касационното производство, за което е заявено, че
ще бъде представен своевременно списък на разноските, какъвто не е представен.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е допустима -
подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване.
По същество е неоснователна.
1. НП е издадено от надлежно
упълномощено длъжностно лице /Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. – 1, т.1.2,
б.“в“ е приложена в адм.нак.преписка и цитирана в НП/, а АУАН № F640294/13.01.2022г. е съставен от инспектор
по приходите в НАП. Според обстоятелствената част на НП, идентично описваща
фактическата установеност с АУАН : При служебна проверка в ТД на НАП – Пловдив
на 15.10.2021г. се установило, че АЛФА АРИЕС ЕООД, регистрирано по ЗДДС лице,
не е спазило установения от закона срок за подаване на справка-декларация по
см. на чл.125 ЗДДС в ТД на НАП-Пловдив за данъчен период 01.09.2021г. –
30.09.2021г. до 14.10.2022г. включително. Справка-декларация по чл.125 ЗДДС не
е подадена към момента на съставяне на АУАН, а е подадена „със значително
закъснение”. Нарушението е извършено за първи път.
Установеният факт е
квалифициран от правна страна за административно нарушение на чл.125 ал.5 вр. с
чл.125 ал.1 ЗДДС : „Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се
подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който
се отнасят.; За всеки данъчен период регистрираното по чл. 96,
97,
97а,
99
и чл. 100, ал.
1 и 2
лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124.”.
Наложена е санкция в размер на 500лв. на основание чл.179 ал.1 ЗДДС : ал.3
„Лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал.
2, отчетните регистри по чл. 124
или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите
лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и
еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв..”.
В жалбата до ПРС е посочено, че
нарушението е извършено за първи път, като причините за това са изтъкнати във
възражение към АУАН, повторени и в отговора по касационната жалба. Твърдяно е,
че справките-декларации и отчетните регистри за месеците, за които дружеството
е санкционирано, са подадени със закъснение на 04.03.2022г., преди управителят
да разбере, че са съставени АУАН – на 24.08.2022г. в случая връчен АУАН № F640294/13.01.2022г. Подържано е, че за
данъчен период 01.09.2021г.-30.09.2021г. – неподадената в срок справката - декларация
е нулева.
2. РС - Пловдив отменил НП поради възприети
допуснати съществени нарушения в административно-наказателното производство и неправилно
приложение на закона, вкл. с извод за непропорционалност на наложената
имуществена санкция.
ПРС счел, че НП е издадено след
изтичане на 6 – месечния срок от издаване на АУАН – актът е от 13.01.2022г., а
НП е от 13.09.2022г., тъй като спирането на производството на 31.05.2022г. не е
извършено валидно и законосъобразно, поради издаване на разпореждането за
спиране от некомпетентен орган /в случая от наказващия орган, а не от
актосъставителя/. Освен това, според ПРС в случая не е осъществено щателно
издирване, поради което не са били налице предпоставки за спиране на производството.
ПРС приел, че задълженията за подаване
на справка - декларация и отчетени
регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и обособен характер, доколкото са
функционално предназначени към постигане на
една и съща цел - надлежно отчитане пред приходната администрация на данните от значение за законосъобразно
формиране на данъчния резултат за съответния
едномесечен данъчен период /ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване/. Посочено е, че
задълженията за подаване на справки-декларации и на отчетни регистри съгласно
законодателната воля се изпълняват заедно и едновременно, по един и същи начин
– по електронен път при
условията и реда на ДОПК, като частично изпълнение е технически невъзможно. Възприет е
извод за това, че нарушението може да бъде в няколко алтернативни форми на
изпълнително деяние – недеклариране на данъка въобще или декларирането му извън
законоустановения срок, но при всички случаи се върши едно единно нарушение, за
което следва на основание чл.18 ЗАНН да се наложи една единна санкция в рамките
на един наказателен процес.
Според ПРС е налице и нарушение на чл.40
ал.2 ЗАНН, което не се санира с факта на по-късно надлежно връчен /предявен/
АУАН на нарушителя. Изводът е аргументиран с мотиви, изцяло споделими от
касационната инстанция, към които АС – Пловдив препраща на основание чл.221
ал.2 пр.2-ро АПК.
С оглед конкретиката на фактите по
отношение на дейността на дружеството – не е извършвана търговска дейност и
видно от прието по делото уведомление за приемане на справка-декларация /СД/ за
ДДС, дневници за покупки и продажби за данъчен период септември 2021г., с вх.
номер от 04.03.2022г. - СД е нулева, е прието, че наложената имуществена
санкция е непропорционална, вкл. с позоваване на практика на СЕС.
3. Решението е правилно.
При анализ на съдържанието на санкционната разпоредба на чл. 179 ал. 1 ЗДДС, съпоставена с отделните задължения на регистрирания по ДДС
субект – търговец, следва извод за това, че както неподаването на
справка-декларация по ДДС, така и неподаването на отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС,
съставляват отделни административни нарушения, за всяко от които е приложима
санкцията по чл. 179 ал. 1 ЗДДС. Всяко от задълженията – за подаване на справка - декларация
/по чл. 125 ал. 1 ЗДДС/ и за подаване на отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС
/по чл. 125 ал. 3 ЗДДС/ са отделни за задължения субект, относими към декларирането и
съответно към отчитането му. Касационният съд не възприема съображението на ПРС
относно това, че след като законът в разпоредбата на чл. 125 ал. 3
от ЗДДС предвижда подаване на справката - декларация заедно с
отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС,
то наказанието за неподаването на който и да било от двата документа би
следвало да е само едно, тъй като е налице само едно нарушение. В случая следва
да се изхожда от хипотезата на санкционната разпоредба на чл. 179 ЗДДС,
която отграничава две отделни изпълнителни деяния – както неподаването на
справка -декларация по чл. 125 ал. 1 ЗДДС, така и неподаването на отчетни регистри по чл. 124 ЗДДС,
съответно неподаването им в срок. Изискването да се подават заедно, предвидено
в нормата на чл. 125 ал. 3 ЗДДС, произтича от самия характер на отчетните регистри, въз основа
на които именно, съгласно чл. 125 ал. 1 ЗДДС, се съставя и справката - декларация. Поради това са предвидени
и две отделни хипотези на нарушения при неподаване на който и да било от двата
документа, респективно неподаването им в срок. В тази вр. и санкциониране на
нарушителя за всяко от посочените в разпоредбата на чл. 179 ЗДДС
отделни хипотези на нарушения не е недопустимо и е в съответствие с нормата на чл. 18 ЗАНН.
Извън посоченото, останалите
съображения на ПРС са законосъобразни.
Съгласно чл. 43 ал. 6 ЗАНН, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде
намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. В АУАН е направено
отбелязване по изискването на чл. 43 ал. 6 ЗАНН, а производството е спряно с изрично разпореждане на Директор
дирекция Обслужване при ТД на НАП, гр.Пловдив. Издаване на отделен акт за
спиране не представлява нарушение на установеното правило от гледна точка на
правната сигурност. Органът, който може да удостовери неоткриване на нарушителя
след щателно издирване е актосъставителя, който има задължение да предяви акта.
Дори да бъде възприета тезата на касатора по отношение правомощие на
административно - наказващия орган да спира производството на основание чл.43
ал.6 ЗАНН, тъй като този
орган има право да налага санкция, да прекратява производството, да издава
предупреждение, следователно и да спира производството, се съобрази, че при липса на дефинирано понятие за "щателно
издирване", следва да бъде търсено значението на думата самостоятелно /подробен,
цял, пълен/ и в контекста на процедурата по ЗАНН. Спиране на производството е
допустимо когато са извършени всички възможни действия по издирване на нарушителя
и са налице еднозначни данни, че въпреки положени необходими за целта усилия,
същият не е намерен. Това предписва законът, като в случая следва да бъде прието,
че правилото не е спазено с оглед документацията от преписката, независимо от
препратката на чл.84 ЗАНН към НПК – чл.180 ал.5. В тази вр. от значение е
тълкуването, дадено от Върховния съд, а впоследствие и Върховния касационен съд
на Република България в редица решения във връзка с чл. 268 ал. 3
т. 2 НПК /отм./, което определя, че "щателното издирване
представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни,
систематични и активни действия, насочени към установяване точното
местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически
възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява
продължителен период от време. Издирвателните мероприятия не следва да се
ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като
лицето не бива откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи,
имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с
положителност са общинските администрации и органите на МВР. ". Данните за
търсене на дружеството са преценени правилно от ПРС като недостатъчни, за да
обосноват извод за осъществено в конкретния случай щателно издирване.
Тъй като нарушителят не е уведомен редовно за
възможността да се яви при съставянето на акта, хипотезата на чл. 40 ал. 2 ЗАНН
е приложена без правно основание. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като
нарушава правото на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е
ангажирана, да участва в производството в най – ранния му етап /в тази насока
Решение по КАД № 760 / 2019г., АС – Пловдив и др./. Личното присъствие при
съставяне на АУАН е гаранция и за действителното му съставяне на датата, която
се сочи в него и че не е антидатиран, което е от значение за преценката за
спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Както бе отбелязано, в НП е посочено, че нарушението е
извършено за първи път и СД за конкретния период е нулева. Тези обстоятелства
имат значение за преценката за маловажност на случая по см. на чл.28 ЗАНН вр. с
§1 т.4 ДР ЗАНН, както и за спазване
принципа за пропорционалност, осъществяващ се чрез преценката по чл. 28 ЗАНН.
Принципът на пропорционалност е относим и към формалните нарушения, извършени
чрез действие или бездействие. Фактът на първо нарушение е съобразен при
определяне размера на санкцията, но от друга страна този факт е основание за
извод – отсъстват данни за трайно неправомерно поведение. В тази вр. може да
бъде прието, че санкцията е несъразмерна спрямо действителната обществена
опасност на деянието и дееца.
Мотивиран с изложеното и на
основание чл.221 ал.2 АПК, Административен съд-Пловдив, XXIV състав,
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 424 от 09.03.2023г.,
постановено по АНД № 1246/2023г. на РС – Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател
:
Членове :