Р Е
Ш Е Н
И Е
№.3458/23.07.2012г., гр.В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Тридесет и пети състав, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО КОЙЧЕВ
при
секретаря О.Ж., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1347 по описа
на ВРС за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са
при условията на кумулативно, обективно съединяване искове за заплащане от
страна на ответното дружество на неизплатено трудово възнаграждение и
обезщетение за неползван платен годишен отпуск. В ИМ, се твърди че ищцата е
работила в ответното дружество за периода **г. до *г. , когато трудовото и
правоотношение е било прекратено, като ответника не и е заплатил трудовите
възнаграждения за периода *г. до *г.вкл., както и обезщетение за неползван
отпуск за *г. Моли съда да се постанови решение по силата на което да се осъди
ответника да и заплати : 1. сума в размер на *лв., представляваща трудово
възнаграждение за *г., ведно със законната лихва от предявяване на ИМ до
окончателното изплащане на сумата; 2. сума в размер на *лв., представляваща
трудово възнаграждение за *г., ведно със законната лихва от предявяване на ИМ
до окончателното изплащане на сумата; 3. сума в размер на *лв., представляваща
трудово възнаграждение за *г., ведно със законната лихва от предявяване на ИМ
до окончателното изплащане на сумата; 4. сума в размер на *лв., представляваща
трудово възнаграждение за *г., ведно със законната лихва от предявяване на ИМ
до окончателното изплащане на сумата и сума в размер на *лв., обезщетение по
чл. 224 от КТ за 2012г., ведно със законната лихва от предявяване на ИМ до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и разноските по делото.
Ответното
дружество в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирало писмен отговор, но в
с.з. чрез процесуалния си представител
оспорват исковете частично по размер, а в хода по същество молят съда да не им
възлага разноските по делото тъй като не е оспорен размера на трудовите
възнаграждения от работодателя, последния ги е начислил и ще ги изплати като
ищцата е поканена да получи възнагражденията си.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства
установява следното от фактическа и правна страна :
Видно от представения по делото трудов договор № *г.
ищцата е работила при ответното дружество на длъжност „камериер”, като със
Заповед № *г. е прекратено трудовото и правоотношение на основание чл. 71 ал.1
от КТ. С покана изх. № *г. ищцата е поканена от ответника да получи остатъка от
неизплатените и трудови възнаграждения и обезщетението по чл. 224 от КТ.
От
заключението на ССЕ, прието от съда като обективно и компетентно дадено се
установява че нетната сума за получаване от ищцата на трудовите и
възнаграждения е : за октомври *г. *лв., за ноември *г. *лв., за декември *г. –
*лв. и за януари *г. – *лв., а нетния размер на обезщетението по чл. 224 от КТ
е 69.16лв.
ПО ОТНОШЕНИЕ ИСКОВЕТЕ ПО ЧЛ. 128 ОТ КТ : Всяка неизплатена част от трудовото
възнаграждение на работника е изискуема от датата, на която е следвало да бъде
изплатена и този извод се налага от разпоредбите на чл. 245 ал.2 и чл. 358 ал.2
т.2 изр.2 от КТ, визираща срока за предевяване на парични искове по трудов спор
а също така и от цялостната регламентация на трудовото възнаграждение като
основен елемент на този вид правоотношения. Разпоредбата на чл. 270 ал.2 от КТ указва по какъв начин
става заплащането на трудовите възнаграждения, а разпоредбата на чл. 245 от КТ
гласи, че при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или
служителя ежемесечно се гарантира изплащането на трудовото възнаграждение, като
разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се
изплаща допълнително с лихва т.е. работодателят е длъжен да изплаща трудовото
възнаграждение на работника или служителя, като при неизпълнение от негова
страна дължи лихва за забава, но самото възнаграждение остава изискуемо от
датата когато до се дължи и работника или служителя нямат задължение да го
потърсят по специален начин от работодателя. Съдът счита, че иска за заплащане на трудовите възнаграждения на
ищцата за процесните периоди са основателни по основание. Що се касае до техния
размер, вещото лице в заключението си на ССЕ дава техния размер, като следва
съдът да се съобрази с него. За пълнота съдът счита че следва да се изясни защо
се приема че следва на ищцата да се изплати нетното възнаграждение а не
брутното такова - Законодателят е предвидил в подзаконов нормативен акт как се
извършва формирането на работната заплата - Наредба за елементите на
възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /ПМС
№ 263/30.12.1999г., с изменение в ДВ бр. 1/2007г./. В чл.1 ал.2 от посочения подзаконов нормативен акт се
указва че осигурителните вноски на лица по трудови правоотношения се внасят
върху получените, начислените и неизплатени трудови възнаграждения или
неначислените възнаграждения. По силата на КСО тези вноски се правят от
съответния работодател. В Наредба за структурата и организацията на работната
заплата /приета с ПМС № 4/17.01.2007г. обн. ДВ бр. 9/26.01.2007г., допълнена с
бр. 67/21.08.2009г./ е посочено в чл. 3
от какво се състои брутната работна заплата – основна работна заплата,
допълнителни трудови възнаграждения и други трудови възнаграждения. В
разпоредбата на чл.16 от наредбата е указано какво се включва при изчисляване
на брутната работна заплата на работници или служители, като е видно че не се
включват задълженията по ДОО, ДЗПО, здравни вноски и ДОД.
ПО ОТНОШЕНИЕ ИСКА П ЧЛ. 224 ОТ КТ : Установява се безспорно, че
трудовото правоотношение на ищцата с ответното дружество е прекратено и че тя
има неизползван платен годишен отпуск за *г., като съдът се съобрази както с
представената по делото заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата, така и със заключението на ССЕ. Разпоредбата на чл. 224 от КТ гласи че
при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят имат
право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално
на времето което се счита за трудов стаж. Нормата изисква като предпоставки
наличие на прекратено трудово правоотношение и наличие на неизползван платен
годишен отпуск. Видно от доказателствата по делото е че тези предпоставки са
налице и с оглед факта че в тази
разпоредба законодателят не е уредил изрично че се изплаща брутно
възнаграждение следва то да е в чист вид след приспадане на съответният данък.
Следва обаче на основание чл.78 ал. 6 от ГПК да се
осъди ответното дружество да заплати по сметка на ВРС сума в размер на 100.00лв.
д.т. по исковете, и 70.00лв. за ССЕ и 5.00лв. за служебно издаване на ИЛ, а на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК да се осъди ответника да заплати и на ищцата сума
в размер на 200лв., представляващ адвокатско възнаграждение, като взе предвид
че ответното дружество с действията си по неизплащане на време на трудовото
възнаграждение и обезщетението на ищцата е станало повод за завеждане на иска.
Трудовите възнаграждения и предвидените в КТ обезщетения са „дължими”, а не
„търсими, което се извлича тълкувайки нормите на чл. 128 от КТ и сл. от КТ и от
приложения сключен между страните трудов договор, като е следвало ответното
дружество да извърши плащане на ищцата в предвидените срокове, като отправената
до нея покана за получаване на трудовите и възнаграждения и обезщетението по
чл. 224 от КТ е след завеждане на ИМ т.е. ответника е депозирал процесната
покана и е депонирал дължимите суми на ищцата поради факта че тя е сезирала
съда за неговото бездействие свързано с изпълнение на задълженията му по КТ. С
оглед на аргумент на противното от нормата на чл. 78 ал.2 от ГПК разноските по
настоящото дело се дължат от ответника.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Гл Тл”
ЕООД В., представлявано от Д. Л. да заплати на Г.И.П., ЕГН ********** сума в
общ размер на 974.58лв. /деветстотин седемдесет и четири и 0.58/,
представляваща неизплатени остатъци от трудови възнаграждения за октомври,
ноември декември 2011г. и януари 2012г., ведно със законната лихва от подаване
на ИМ – **г. – до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 128 от КТ.
ОСЪЖДА „Г.Т.” ЕООД
В., представлявано от Д.Л. да заплати на Г.И.П., ЕГН ********** сума в размер
на 69.16лв. /шестдесет и девет и 0.16/, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2011г., на основание чл. 224 ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „Г.Т.” ЕООД В., представлявано
от Д.Л. да заплати на Г.И.П., ЕГН ********** сума в размер на 200.00лв. /двеста/,
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
„Г.Т.”
ЕООД В., представлявано от Д.Л. да заплати по сметка на ВРС сума в размер на 100.00лв.
/сто/, представляваща д.т. по исковете, 70.00лв. /седемдесет/ за ССЕ и 5.00лв.
/пет/ за издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок от обявяването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :