Решение по дело №5098/2022 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И
към Решение по АНД № 5098/ 2022 година, по описа на Районен съд- П.,
26-ти наказателен състав:

Производството се развива по реда на чл. 32 и сл. от ЗООРПСМ.
Образувано е повод на съставен от органите на V- то РУ при ОД на
МВР- гр. П. срещу Н. Г. П. с ЕГН: ********** Акт№12 от 16.09.2022г. за
констатиране на противообществена проява, извършена в нарушение на
разпоредбите на ЗООРПСМ, за това че на 03.09.2022г. около 20.45ч. в гр. П.,
в спортен обект „Стадион Л.“, находящ се в парк „Лаута“ по време на
провеждане на футболна среща между отборите на ПФК „Б.“- П. и ПФК „Л.
П.“ – П., като посетител на мероприятието лицето извършва следните
нарушения: по време на провеждане на спортното мероприятие вътре в
обособената зона за феновете на ПФК ,,Б.‘‘ – П., горепосоченото лице
поврежда пластмасова седалка, с което виновно е нарушил чл. 21, т. 13 от
,,Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни
мероприятия‘‘ /ЗООРПСМ/, като впоследствие я хвърля в посока
привържениците на ,,Л.‘‘ – П., с което виновно е нарушил чл. 21, т. 6 от
ЗООРПСМ. За това е бил съставен Акт № 12/16.09.2022 г., което е бил връчен
на нарушителя и последният е написал в него, че няма възражения.
Нарушителят Н. П. се явява в съдебно заседание и взема становище
относно констатациите в съставения АУАН. Заяви, че е запознат с делото и се
признава за виновен, като изрази съжаление за постъпката си, като е съгласен
да не се разпитват свидетелите по делото и не желае да му се предявява
дискът по делото.
П.ски районен съд, 16- ти н.с., след като се запозна с материалите по
делото и прецени събраните доказателства, счита за установено следното от
фактическа и правна страна:
На дата 03.09.2022г около 20.45ч. в гр. П., в спортен обект „Стадион
Л.“, находящ се в парк „Лаута“ по време на провеждане на футболна среща
между отборите на ПФК „Б.“- П. и ПФК „Л. П.“ – П. нарушителят П. бил на
стадиона. По време на спортното мероприятие се извършили множество
противообществени прояви – чупене и палене на седалки, увреждане на
предпазната мрежа, хвърляне на сигнални ракети тип ,,писалка‘‘ и
използването на пиротехнически изделия. След приключването на
футболната среща в сектор ООРТПКОСВ, полицейските служители А.М. и
С.К. извършили преглед на всички заснети видеозаписи от футболната среща.
Видно от извършения преглед на видеоклип с име ,,DJI 0255‘‘, заснет от
техническо средство тип ,,Дрон‘‘ се виждало лице облечено с черна тениска с
къси ръкави, къси сини панталони и бели маратонки. В 0.38 минута от
видеоклипа, съответстващо на 20.45 часа реално време, се установило че Н.
П. поврежда и хвърля пластмасова седалка, към сектора на отбора домакин –
ПФК ,,Л.‘‘ – П..
1

Гореописаната фактическа обстановка съдът счита за установена по
несъмнен начин от приложените по делото писмени доказателства: писмени
сведения на служителите при ОД на МВР- П. - Заповед за задържане за срок
от 24ч. по реда на ЗМВР, Протокол за обиск на лицето, Акт №12 от
16.09.2022 г. за констатиране на противообществена проява, извършена в
нарушение на разпоредбите на ЗООРПСМ, един брой докладна записка и
един брой веществено доказателство /компютърен диск/. Посочените
полицейски служители А.М. и С.К. са дали ясни и подробни обяснения, които
според съда са единни и безпротиворечиви и следва да бъдат кредитирани.
Следва да бъдат кредитирани и писмените доказателства като неоспорени от
страните, изцяло кореспондиращи с гласните. Съдът счита за нужно да
посочи, че в гореизброените информационни източници не се съдържат
противоречия- същите еднопосочно, последователно и безпротиворечиво
установяват фактическата обстановка, отразена както в обстоятелствената
част на Акта съставен по реда на ЗООРПСМ, така и в настоящия съдебен акт.
Предвид изложеното и по аргумент на противното от чл. 305, ал. 3 НПК, то не
се налага по-детайлното им обсъждане. Същевременно нарушителя не се
признава за виновен и отрича да е чупил седалки.
Показанията на полицейските служители М. и К. си кореспондират
изцяло и с намиращия се по делото видеозапис свален върху един брой
компютърен диск озаглавен ,,DJI 0255’’. По същество това представлява
веществено доказателство. След оглед на записа се установява, че на ред
трети /отгоре – надолу, в лявата половина на екрана/ се вижда лице, което се
разпознава като нарушителя П. /има брада и визуално наподобява него/, което
лице чупи седалка, която впоследствие хвърля в зоната на съседната лява
трибуна, а впоследствие рита други седалки.
Ето защо, се достигна до категоричен извод, че нарушителят Н. П. е
извършил вменените му нарушения и това се установява на първо място от
неговото самопризнание, показанията на полицейските служители М. и К.,
както и от един брой видеозапис.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗООРПСМ, за извършена
противообществена проява по смисъла на чл. 21, т. 13 ЗООРПСМ се налага
безвъзмезден труд в полза на обществото от 60 до 140 часа или задържане в
териториална структура на МВР за срок от 5 до 15 денонощия, както и
забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок
от две до три години. В конкретния случай по делото безспорно се установи,
че Н. П. е повредил пластмасова седалка, което представлява и нарушение по
чл. 21, т. 13 ЗООРПСМ, като се опитва и да повреди други.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха чистото
съдебно минало на нарушителя и липсата на предходни противообществени
прояви по смисъла на ЗООРПСМ, които обосновават повторност.
Допълнително, съдът съобрази факта, че нарушителят е работещ, като изказа
и съжаление за извършеното.
Отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът не констатира.
2

С оглед гореизложеното, при посочения превес на смекчаващи и
липсата на отегчаващи обстоятелства, съдът счита, че наказанията следва да
бъдат определени в размер на минимума на възможните наказания.
Настоящият състав намира, че в настоящия случай наказание
„задържане в териториална структура на МВР за срок от 5 до 15 денонощия“
ще се яви необосновано репресивно, поради което и прецени, че целите на
административно-наказателната отговорност биха се постигнали с налагане
на основание чл. 33, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 2, вр. чл. 21, т. 13 ЗООРПСМ, на
наказание „БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО“. По
отношение на продължителността му, настоящият състав намира, че
наказание на минимума за срок от 60 часа, би реализирало в максимална
степен целите на наложеното административно наказание, с оглед и на
посочения баланс между смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Наказанието следва да се изпълни на основание чл. 38, ал. 1 ЗООРПСМ от
кмета на общината по настоящия адрес на нарушителя- гр. П.. Съдът счита, че
този размер и естество на наказанието, в максимална степен ще спомогне за
превъзпитанието на нарушителя, като в същото време се спазва и принципът
за пропорционалност между обществената опасност на деянието и
интензитетът на използваната репресия.
Съдът счита, че спрямо нарушителя следва да се наложи и
принудителната административна мярка "забрана за посещение на спортни
мероприятия в страната и в чужбина", доколкото същата е кумулативно
предвидена в чл. 25, ал. 2 от ЗООРПСМ. С оглед смекчаващите вината
обстоятелства, отразени по- горе, същата бе определена и наложена в
минималния предвиден размер, или по-конкретно за период от две години.
Относно повдигнатото обвинение за извършено нарушение по чл. 21, т.
6 ЗООРПСМ.
Разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 1 ЗООРПСМ е в насока, че за
извършени нарушения от чл. 21, т. 1 до т. 10 ЗООРПСМ, Началникът на
съответното районно издава наказателно постановление, което може да се
обжалва пред съответния районен съд.
В конкретния случай, коректната процедура за налагане на наказание за
извършено нарушение по чл. 21, т. 6 ЗООРПСМ е издаването на наказателно
постановление от Началника на Пето РУ към ОДМВР гр. П., което
нарушителят Н. П. може да обжалва от Районен съд гр. П.. От друга страна,
обаче настоящият съдебен състав беше сезиран с Акт № 12 от 16.09.2022 г. по
силата на който нарушителят П. е предаден на съд за две извършени
нарушения по чл. 21, т. 6 и по чл. 21, т. 13 ЗООРПСМ.
Ето защо, интересен въпрос представлява това дали настоящият съдебен
състав е в състояние да наложи наказание на нарушителя за извършеното
нарушение по чл. 21, т.6 ЗООРПСМ, като се прескочи реда за издаване на
наказателно постановление от Началника на Пето РУ.
В разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗООРПСМ са посочени
правомощията на първоинстанционния съд, а именно налага наказание и
3

принудителна административна мярка; изпраща материалите на съответния
прокурор за образуване на наказателно производство, когато са налице
достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер; изпраща
преписката на местната комисия за борба с противообществените прояви на
малолетните и непълнолетните по настоящия адрес на лицето за налагане на
възпитателни мерки по Закона за борба срещу противообществените прояви
на малолетните и непълнолетните, когато нарушителят е малолетен или
непълнолетен до 16-годишна възраст; оправдава нарушителя, когато не са
налице условията за налагане на наказание.
Нарушителят не би могъл да бъде оправдан, доколкото е извършил
деянието за което е предаден на съд. От друга страна в чл. 33, ал. 1 от
ЗООРПСМ липсва правомощие, настоящият съдебен състав да прекрати
частни преписката за извършеното нарушение по чл. 21, т. 6 ЗООРПСМ и да
го изпрати на Началника на Пето РУ към ОДМВР да му наложи наказание по
административен ред. По този начин е налице непълнота в закона, която би
могла да бъде запълнена по аналогия с друг нормативен акт в който това е
уредено, а именно НПК.
В разпоредбата на чл. 301, ал. 4 НПК е посочено, че Съдът при
решаване на въпроса по ал. 1, т. 2 НПК се произнасяне и дали има извършено
деяние, което съставлява административно нарушение. Хипотезата по дела от
общ характер, е че имаме сезиране на Съда с обвинителен акт за извършено
престъпление от общ характер, което деяние обаче се явява административно
нарушение. В тези случай, Съдът не изпраща делото на съответния Началник
на районно или друг наказващ орган, а със съдебния си акт налага наказание
по съответния специален закон. Измененията в НПК през 2017 г., бяха
въведени с цел процесуална икономия за да не се стига до воденето на
различни наказателни/административно-наказателни производства
производства, а е налице презумпция, че Съдът познава правото и е в
състояние да замести ролята на наказващ орган. В конкретния случай,
настоящият състав наложи наказание за извършено нарушение по чл. 21, т. 6
от ЗООРПСМ и иззе функциите на Началника на Пето РУ към ОДМВР гр. П.,
като приложи разпоредбата на чл. 301, ал. 4 НПК. По този начин не се
нарушава правото на защита на санкционираното лице, а напротив стига се до
процесуална икономия. На последния е дадено право да обжалва пред по-
горестоящия съд, в конкретния случай Окръжен съд гр. П..
Извършването на нарушението по чл. 21, ал. 6 ЗООРПСМ се установява
отново от самопризнанията на нарушителя и показанията на полицейските
служители М. и К., както и от видеозаписа приложен по делото.
За деянието по чл. 21, т. 6 ЗООРПСМ се предвиждат наказания се
налага глоба от 1000 до 2000 лв. и забрана за посещение на спортни
мероприятия в страната и в чужбина за срок от една до две години.
Настоящият състав намира, че в настоящия случай трябва да се наложи
глоба в размер от минимума предвиден в закона, а именно от 1000 лева. При
определяне размера на същия се взе предвид изказаното съжаление и
4

самопризнание от нарушителя, като се отче и обстоятелството, че същият
получава трудово възнаграждение в размер от 1100 лева на месец. Съдът
счита, че спрямо нарушителя следва да се наложи и принудителната
административна мярка "забрана за посещение на спортни мероприятия в
страната и в чужбина", доколкото същата е кумулативно предвидена в чл. 25,
ал. 2 от ЗООРПСМ. С оглед смекчаващите вината обстоятелства, отразени по-
горе, същата бе определена и наложена в минималния предвиден размер, или
по-конкретно за период от една година.
Разпоредбата на чл. 18 ЗАНН е в насока, че за всяко административно
нарушение се налага отделно административно наказание. Ето защо, в случая
разпоредбата на чл. 23 НК е неприложима и не би могло да бъде, респективно
бъдат определени едно общо най-тежко наказание.
В рамките на настоящото производство не са сторени разноски и не са
налице веществени доказателства, подлежащи на отнемане в полза на
Държавата.
По изложените мотиви, Съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	1784
Дата:	16 септември 2022 г.
Съдия:	Панайот Рангелов Велчев

Дело:	20225330205098
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	16 септември 2022 г.

Решение по дело №5098/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите