О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1599
гр. Пловдив, 05.08.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VIII гр. състав, в закрито
заседание на пети август през две хиляди и деветнадесета година, в с състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА-СТОЙЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
като разгледа докладваното от съдията Н. Цветкова в.
ч. гр. дело № 1800/2019г. по описа на ПдОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с
чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №
43245/01.07.2019г., подадена от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********
чрез процесуалния представител юрисконсулт Г.К. против определение №
6794/19.06.2019г., постановено по гр. д. № 7361/2019г. по описа на РС Пловдив,
с което се допълва определение № 5794/27.05.2019г., постановено по гр. д. №
7361 по описа за 2019г. на РС Пловдив, III гр. с., с която е прекратено частично
производството по делото, в частта за разноските на основание чл. 248 от ГПК,
като се осъжда „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 2 да
заплати на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. на
адвокат Е.Г.И., личен № **********, адрес: ***, сумата от 606 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение за безплатно предоставена на ответника правна помощ
по ч. гр. д. № 15191/2012г. на ПРС, I бр. с.
В частната жалба се излагат съображения за
неправилност на оспорваното определение.Поддържа се, че жалбоподателят не е
легитимиран да отговаря за разноски в заповедното производство, тъй като не е
страна по същото.Претенцията се счита и за неоснователна, тъй като в ГПК и в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения липсва уредба
относно възможността за присъждане на разноски в полза на пълномощник на
длъжника при депозиране на възражение по чл. 414 от ГПК.При условията на
евентуалност се поддържа, че претендираният адвокатски хонорар е прекомерен с
оглед фактическата и правна сложност на заповедното производство.Моли се за
отмяна на обжалването определение или евентуално да бъде намален претендираният
от молителя адвокатски хонорар.
С писмения отговор по частната жалба се развиват
доводи за нейната неоснователност.Моли се обжалваното определение като правилно
и законосъобразно да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Частната жалба е подадена в законовия седмодневен
срок, от легитимирана страна – ищец в първоинстанционното производство, против
подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е допустима.
По същество съдът намира частната жалба за
неоснователна, по следните съображения:
С определение № 5794 от 27.05.2019г., постановено
по гр. д. № 7361 по описа за 2019г. на Пловдивски районен съд, III гр. с, е върната
искова молба вх. № 30500/10.05.2019г., подадена от „ОТП Факторинг България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 2 срещу А.Ю.Ч., ЕГН **********,
с адрес: ***, в частта й по отношение на предявените обективно кумулативно
съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца
следните суми: сумата от 9921, 83 лв. – главница, ведно със законната лихва от
27.09.2012г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 616, 91 лв. –
редовни лихви за периода от 20.08.2011г. до 27.09.2012г.; сумата от 289, 80 лв.
– санкционна лихва за периода от 20.08.2011г. до 27.09.2012г., за които е
издадена заповед № 9368/28.09.2012г. и изпълнителен лист от 29.09.2012г.,
издадени по ч. гр. д. № 15191 по описа за 2012г. на ПРС, в полза на „Банка ДСК“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска“ № 19.Със същото определение е прекратено производството по гр. д. №
7361 по описа за 2019г. на Районен съд Пловдив, III гр. състав, в частта му по отношение на
предявените обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 9921, 83 лв. – главница,
ведно със законната лихва от 27.09.2012г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 616, 91 лв. – редовни лихви за периода от 20.08.2011г. до
27.09.2012г.; сумата от 289, 80 лв. – санкционна лихва за периода от
20.08.2011г. до 27.09.2012г., за които е издадена заповед № 9368/28.09.2012г. и
изпълнителен лист от 29.09.2012г., издадени по ч. гр. д. № 15191 по описа за
2012г. на ПРС, в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. “Московска“ № 19 и е обезсилена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 9368/28.09.2012г.
и изпълнителен лист от 29.09.2012г., издадени по ч. гр. д. № 15191 по описа за
2012г. на ПРС, в частта им по отношение на длъжника А.Ю.Ч., ЕГН **********, с
адрес: ***.
Районният съд се е произнесъл по постъпила молба
по чл. 248 от ГПК с обжалваното пред настоящата инстанция определение, като е
приел за неоснователно направеното от ответника възражение за недопустимост на
молбата, тъй като ищецът не е страна в заповедното производство.Отбелязъл е, че
това възражение всъщност не касае допустимостта на молбата, а нейната
основателност, а именно – кой е отговорен, т. е. материално легитимиран за
разноските, сторени от длъжника в заповедното производство.Районният съд е взел
предвид, че в качеството си на частен правоприемник на „Банка ДСК“ ЕАД, ищецът
се е конституирал като взискател по изпълнителното дело, образувано въз основа
на изпълнителния лист, издаден по заповедта за незабавно изпълнение.Именно
връчването на поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело с
взискател „ОТП Факторинг България“ ЕАД с приложена към нея заповед за незабавно
изпълнение, е дало възможност на длъжника да упражни правото си по чл. 414 от ГПК да депозира възражение срещу заповедта.След подаването на възражение и
дадени от съда указания по реда на чл. 415 от ГПК „ОТП Факторинг България“ ЕАД
е предявило установителни искове за установяване на вземането по заповедта,
производството по които е било прекратено с посоченото определение на съда.С
оглед на изложеното районният съд е приел, че ищецът, в качеството си на частен
правоприемник на „Банка ДСК“ ЕАД следва да отговаря за разноските, сторени от
длъжника в заповедното производство.
На следващо място районният съд е направил извод,
че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на
разноски и при прекратяване на производството, вкл. и тези за адвокатско
възнаграждение.Доколкото в случая прекратяването на производството по
предявените установителни искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК е във връзка и
продължение на заповедното производство, то ответникът има право на разноски,
сторени и в заповедното производство.С договора, сключен между страната и
адвоката е уговорено безплатно процесуално представителство на страната на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., поради което на основание чл. 38, ал. 2
от ЗАдв. разноските за адвокатско
възнаграждение се присъждат в полза на адвоката.Районният съд е приел като
краен резултат, че претендираното адвокатско възнаграждение следва да се
определи съгласно чл. 7, ал. 7 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004г. в минималния размер от 606 лв., които следва да се присъдят в
полза на адв. Е.И..
Изложените
съображения и направени изводи в обжалваното определение се споделят и от
настоящия състав на съда.Ищецът „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ********* е
частен правоприемник на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 12180616 за вземането – предмет на
издадената заповед № 9368 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 28.09.2012г.Въз основа на същата е издаден
изпълнителен лист и е образувано изпълнително производство срещу длъжника по
молба на цесионера, респ. подадено е възражение по реда на чл. 414 от ГПК от
длъжника и е образувано исково производство за установяване съществуването на
вземането по реда на чл. 422 от ГПК.С оглед на това именно цесионера като
частен правоприемник на вземането следва да отговаря за направените разноски от
длъжника в заповедното производство.
Съдът намира за неоснователно и възражението за
неприложимост на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09/07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като не е налице
гражданско дело с определен материален интерес, по което да е осъществена
процесуална защита, а единствено подадено възражение по чл. 414 от ГПК в
рамките на заповедното производство.В тази връзка следва да се посочи, че
заявяването на претенция по реда на заповедното производство налага
осъществяване на разход от длъжника за ангажиране на адвокатска защита,
доколкото подаването на възражение срещу издадената заповед за изпълнение е
обусловено от цялостна преценка на обстоятелствата по случая, като извършването
на това процесуално действие влече след себе си спорно исково производство за
установяване съществуването на вземането по реда на чл. 422 от ГПК.Следователно
с поведението си заявителят е дал повод за образуване на производството и
основание на длъжника да стори процесните разходи.Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото,
като с оглед характера на иска по чл. 422 от ГПК, на длъжника се дължи
възстановяване на сторените разноски и за заповедното производство.
Относно техния размер районният съд правилно е
приел, че следва да бъдат определени на основание чл. 7, ал. 7 във вр. с чл. 7,
ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г.В случая не намира приложение текста на
чл. 6 от Наредбата, тъй като посочените в тази разпоредба размери касаят правна
помощ, свързана със съвет, справка, изготвяне на книжа и договори, а не и
представителство пред съд, за което се прилагат раздел III, IV, +V от наредбата.Следва да се посочи, че съдът не
може да намали размера на възнаграждението под установения в наредбата минимум,
предвид правилото на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Предвид гореизложеното частната жалба се явява
неоснователна и следва да се остави без уважение, а първоинстанционното определение
е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от горното съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 6794 от 19.06.2019г., постановено по гр. д. №
7361 по описа за 2019г. на Пловдивски районен съд, III гр. с.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: