№ 14399
гр. София, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110120379 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба на д срещу з, с която е
предявен частичен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата в размер на
312,88 лева - частична претенция от сумата в общ размер на 752,93 лева (след допуснато
изменение на иска на осн. чл. 214 ГПК), представляваща неплатена част от регресно вземане
за платено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ и
ликвидационни разноски за вреди на МПС „БМВ 430 Д Х Драйв“ с рег. № ,, причинени при
ПТП, настъпило на 23.04.2021 г. в гр. София, по вина на водача на МПС „Хонда“ с рег. № ,,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от
19.04.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 23.04.2021 г. в гр. София, водачът
на МПС „Хонда“ с рег. № , предизвикал пътнотранспортно произшествие, в резултат на
което било увредено имущество на трето лице – лек автомобил марка МПС „БМВ 430 Д Х
Драйв“ с рег. № ,, със собственика на което ищецът имал сключена имуществена застраховка
„Каско на МПС“, въз основа на която заплатил обезщетение в размер на 1012,79 лева.
Поддържа, че въпреки получената от ответника покана за сумата в размер на платеното
обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ответникът възстановил само
част от дължимата сума – в размер на 274,86 лева. По така изложените съображения
предявява разглеждания иск за дължимия остатък. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск. Оспорва твърдения от ищеца механизъм за настъпване на ПТП,
като счита, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на застрахованото при ищеца по
имуществената застраховка МПС „БМВ 430 Д Х Драйв“ с рег. № ,. В условията на
евентуалност твърди, че ПТП е настъпило по вина и на двамата участници, като приносът на
водача на застрахования при него автомобил е по-малък от 50 %. Оспорва вида и размера на
причинените вреди, стойността на същите, причинно-следствената връзка между тях и
настъпилото ПТП. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е
1
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си, а при установяване на
посочените обстоятелства, че е заплатил процесната сума.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл. 153
ГПК с доклада по делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 23.04.2021 г. в гр. София в района на кръстовището на ул.
„Острец“ и ул. „Иларион Драгстинов“ между водача на МПС „БМВ 430 Д Х Драйв“ с рег. №
,, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ и водача на МПС „Хонда“ с рег. № ,,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, е реализирано ПТП,
както и че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1012,79 лева, а
ответникът му е възстановил сумата в размер на 274,86 лева. Ето защо и на основание чл.
153 ГПК съдът приема посочените обстоятелства за установени.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - представения
двустранен констативен протокол за ПТП от 23.04.2021 г., представените и неоспорени
искане за оценка на вреди, опис-заключение за вреди на МПС, описа на претенция,
ликвидационен акт по щета, неоспореното от страните и прието заключение на
автотехническата експертиза, се установява, че на 23.04.2021 г. в гр. София, водачът на МПС
„Хонда Акорд“ с рег. № ,, при движение по ул. „Иларион Драгостинов“ предприема маневра
за движение на заден ход в района на кръстовището с ул. „Острец“, за да пропусне насрещно
движещ се автомобил, вследствие на което реализира ПТП с паркирания на ул. „Иларион
Драгостинов“ лек автомобил „БМВ 430Д Х“ с рег. № ,. Така описаният механизъм се
установява освен от посочените писмени доказателства, но и от събраните гласни такива
чрез показанията на свидетелите И. Н. В. и И. Петров Х., като последният подробно описва
настъпването на събитието. Така свидетелят И. В. изрично посочва, че автомобилът му е
бил паркиран на ул. „Иларион Драгостинов“ пред блока, в който живее, успоредно на
тротоара, като ударът е бил в задната част на автомобила. Съгласно показанията на
свидетеля И. Х. същият се е движел по ул. „Иларион Драгостинов“ и след като наближил ул.
„Острец“ забелязал, че срещу него идва друг автомобил. Свидетелят посочва, че поради
невъзможност да се размине с него е предприел маневра на заден ход с посока от
кръстовището с ул. „Острец“ по ул. „Иларион Драгостинов“, при което е настъпил удар с
паркирания от лявата му страна лек автомобил „БМВ 430Д Х“ с рег. № ,. Съдът намира
показанията на свидетелите за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи
на другите събрани по делото доказателства, поради което същите следва да бъдат ценени. В
същия смисъл относно механизма на ПТП е и посоченото от вещото лице в неоспореното
заключение на автотехническата експертиза, което съдът намира за компетентно, пълно и
обективно изготвено. Следва да бъде взето предвид и извършеното от ответника плащане,
което по същество съставлява признание за наличието на дълг на посоченото основание.
Съгласно заключението на вещото лице щетите по лек автомобил „БМВ 430Д Х“ с рег. № ,
са причинени в резултат на настъпилото на 23.04.2021 г. произшествие.
Следователно въз основа на посочените писмени и гласни доказателства, неоспореното
заключение на автотехническата експертиза, както и предвид направеното от ответника
частично плащане, се налага извод, че по делото е установено, че процесното ПТП, при
което на застрахованото при ищеца имущество е причинена имуществена вреда, е настъпило
в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на МПС „Хонда Акорд“ с рег.
№ ,, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, който в
нарушение на чл. 40, ал. 1 от Закона за движение по пътищата е предприел маневра за
движение назад, като не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен.
Не се установява от събраните по делото доказателства твърдението на ответника
водачът на уведеното МПС да е извършил нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, като е
паркирал МПС „БМВ 430Д Х“ с рег. № , на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях, с
2
което поведение именно той да е станал причина за ПТП, а в условията на евентуалност да е
допринесъл за настъпване на процесното ПТП. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за
намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл
за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на
делинквента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на
самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено
наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди. Ето защо съобразно установената практика по доказателствената
тежест на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице (Решение № 27 от 15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО;
Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. № 2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.) съдът намира, че
ответникът не доказва при дължимото от него главно и пълно доказване наличие на
съпричиняване. В случая не са представени доказателства, установяващи безспорно, водачът
на увреденото МПС да е паркирал в нарушение на чл. 98 ЗДвП, респ. че именно тези
обстоятелства са били причина за настъпването на ПТП.
По отношение на размера на застрахователното обезщетение при съдебно предявена
претенция съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е
пазарната стойност, на която може да бъде закупено същото имущество към момента на
настъпване на вредата, или пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата
вреда. Съгласно заключението на автотехническата експертиза стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил „БМВ 430Д Х“ с рег. № ,, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на сумата в размер на 528,10 лева. Доколкото
регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните
вреди и на извършеното плащане - в случая на действителните вреди, се налага извод, че
регресното вземане на ищцовото дружество към ответното такова на основание чл. 411 КЗ е
в размер на сумата от 572,74 лева. Към тази сума следва да бъде добавено и дължимото на
основание чл. 411 КЗ обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата,
като съдът намира, че претендираната сума от 15 лева е в обичайния размер за такива. Ето
защо общият дължим от ответника размер възлиза на сумата от 587,74 лева. От същата
следва да бъде приспадната платената преди предявяване на иска сума от 274,86 лева,
поради което дължимият от ответника остатък възлиза на сумата в размер на 312,88 лева.
Именно в този размер е и претенцията на ищеца, поради което предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди и законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане върху
първоначално предявения размер от 100 лева, а върху разликата от 212,88 лева – от датата на
поисканото увеличение на предявения частичен иск по реда на чл. 214 ГПК – 07.02.2024 г.,
до окончателното плащане (в този смисъл Решение № 60141 от 25.11.2021 г. по т.д. №
2022/2020 г., по описа на ВКС, I ТО).
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски по делото. Същите са в общ
размер на 470 лева, от които 50 лева за платена държавна такса, 250 лева за платен депозит
за вещо лице, 70 лева за платен депозит за свидетел и 100 лева за платено юрисконсултско
възнаграждение.
Разноски в полза на ответника при този изход на спора не се дължат.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА з, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Христофор Колумб“ № 43, да заплати на д, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, на основание чл. 411 КЗ сумата в размер на
312,88 лева - частична претенция от сумата в общ размер на 752,93 лева, представляваща
неплатена част от регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско“ и ликвидационни разноски за вреди на МПС „БМВ 430 Д
Х Драйв“ с рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на 23.04.2021 г. в гр. София, по вина на
водача на МПС „Хонда“ с рег. № ,, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, ведно със законната лихва върху сумата от 100 лева, считано от 19.04.2023 г. до
окончателното плащане и ведно със законната лихва върху сумата от 212,88 лева, считано от
07.02.2024 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 470 лева - разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4