М О Т И В И
към присъда № 79/02.06.2020 г. по НОХД № 1415
по описа за 2020 година на Районен съд Варна, Пети състав
Районна
прокуратура Варна е внесла с вх.№ 23375/25.03.2020 г. в Районен съд Варна по
тяхна преписка № 2774/2019 г. обвинителен акт заедно с материалите по досъдебно
производство № 48/2019 г. по описа на Пето РУ при Областна дирекция на МВР
Варна срещу И.Н.С. за извършено от него престъпление по чл.343 ал.1 б.б пр.2
вр.чл.342 ал.1 от Наказателния кодекс НК/.
В
разпоредителното заседание по делото прокурорът направи предложение съдебното
производство да протече при условията на глава 28 от НПК с освобождаване от
наказателна отговорност на подсъдимия с налагане на административна
отговорност, тъй като са налице условията за това. Защитникът на подсъдимия С.
адв.Ж.Г.и повереникът на пострадалото лице И.К.С.
адв.П.В.подкрепиха искането на прокуратурата и съдебното производство по делото
продължи при условията на глава 28 от НПК.
Повереникът
на пострадалото лице И.К.С. адв.П.В.заяви, че пострадалият е запознат с
разпоредбата на чл.343 ал.2 от НК, но не е изразил желание за прекратяване на
наказателното производство.
Представителят
на прокуратурата моли съда да наложи на подсъдимия административно наказание в
подходящ размер и да прецени възможността същият да бъде лишен от права по
административен ред.
Защитникът
на подсъдимия С. адв.Ж.Г.не оспорва отразената в обвинителния акт фактическа
обстановка. С оглед на липсата на предходните нарушения от страна на подсъдимия
по Закона за движението по пътищата и влошеното му здравословно състояние, за
което представи писмени доказателства, моли съда да му наложи глоба към
минималния размер и да не му налага наказание лишаване от право да управлява
МПС.
Съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На
22.02.2019 г. около 18:40 часа подсъдимият И.Н.С. управлявал лек автомобил Опел
Астра с рег.№ В 9732 КК в гр.Варна по бул.Осми приморски полк по посока центъра
на града при лоши метереологични условия – снеговалеж и намалена видимост. След
спирка Светкавица, в близост до дом № 280 подс.С. изпълнявал десен завой. По
същото време пешеходецът св.И.К.С. тръгнал да пресича пътно платно на бул.Осми
приморски полк от ляво на дясно спрямо движението на автомобила на подс.С. по
пешеходна пътека. Подс.С. видял С. в последният момент, предприел аварийно
спиране, но не успял да спре автомобила и ударил С., който паднал на пътното
платно.
Според
заключението на автотехническата експертиза, изготвена в хода на досъдебното
производство/ДП/ от инж.Й.Л.М.е видно, че автомобилът, управляван от подс.С.,
се е движел със скорост около 50 км/час и пътнотранспортното произшествие е
настъпило в пределите на пешеходната пътека.
От
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 329 от 22.02.2019 г. е видно,
че подс.С. е изпробван за алкохол и е отчетен резултат 0,00 на хиляда.
От
заключението по Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията
на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 174/25.02.2019 г. на
Специализираната химическа лаборатория за изследване на алкохол при МБАЛ Света
Анна-Варна АД е видно, че в кръвта на И.К.С. е доказано наличие на етилов
алкохол в количество 0,30 на хиляда.
От
заключението на съдебно-медицинска експертиза № 210-2019 г., изготвена от вещото лице д-р Д.И.Г.– лекар в
Отделение Съдебна медицина при МБАЛ Света Анна-Варна АД, е видно, че на
22.02.2019 г. в резултат на ПТП И.К.С. е получил счупване на дясна подбедрица в
средна трета, многофрагментно, с разместване на фрагментите, счупване на малкия
пищял на дясната подбедрица в горна трета с разместване на фрагментите.
Описаните травматични увреждания са резултат на директен удар с твърд предмет или
детайл на МПС, реализиран със значителна сила отдясно наляво в областта на
дясната подбедрица към средната ѝ трета. Счупването е обусловило трайно
затруднение в движенията на десния долен крайник за период не по-малък от 3-4
месеца. Към времето на произшествието концентрацията на етилов алкохол в кръвта
на С. е била в порядъка на 0,37-0,38 на хиляда и той не е бил алкохолно повлиян.
От
приложената в досъдебното производство справка за нарушител е видно, че подс.С.
е водач на МПС от 1965 година, от 2011 година до момента на произшествието няма
налагани наказания за нарушения на Закона за движението по пътищата/ЗДвП/.
С
гореописаното деяние според Районна прокуратура Варна подсъдимият И.Н.С. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343
ал.1 б.б пр.2 вр.чл.342 ал.1 от НК – за това, че на 22.02.2019 г. в гр.Варна, на
бул.Осми Приморски полк до № 280 /в посока гр.Варна/, при управление на лек
автомобил Опел Астра с рег.№ В 9732 КК нарушил правилата за движение,
установени в ЗДвП, а именно: чл. 5 ал.1 т.1 - „Всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди"; чл.5 ал.2 т.1 -„Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства"; чл. 20 ал.1 - „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват";
чл.20 ал.2 - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението", и причинил по непредпазливост
средна телесна повреда на И.К.С., изразяваща се в счупване на дясната
подбедрица в средна трета, многофрагментно, с разместване на фрагментите,
оформени триъгълни фрагменти с връх насочен наляво и основа надясно, счупване
на малкия пищял на дясната подбедрица в горна трета с разместване на
фрагментите, което е обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен
крайник за период не по-малък от 3-4 месеца.
При
формиране на своето решение съдът взе предвид и следните писмени
доказателствени средства, съдържащи се в досъдебното производство:
1. Протокол за оглед на местопроизшествие/л.8 от ДП/ – в него е посочено, че времето
е дъждовно, със снеговалеж, местопроизшествието е срещу автобусна спирка
Светкавица, лекият автомобил Опел Астра с рег.№ В 9732 КК е установен на
мястото със счупено предно панорамно стъкло.
2. Албум с фотоснимки, изготвени при огледа на местопроизшествие/л.12-26 от
ДП/ – от фотоснимките е видно, че встрани от пътното платно по посока, в която
се е движел подс.С. с автомобила, има поставен знак Д 24 „Автобусна спирка“.
Съдът
кредитира изцяло заключенията на химическата, съдебно-медицинската и
автотехническата експертизи като обективни и компетентни, изготвени след задълбочен анализ на всички
събрани по делото доказателства, аргументирани и мотивирани.
Съдът
кредитира и другите писмени доказателствени средства, цитирани по-горе, събрани
в хода на досъдебното производство и приобщените на основание чл.283 от НПК.
Съдът
кредитира и свидетелски показания на свидетелите И.К.С., Г.Г.Й.
и Г.Р. В., дадени в хода на досъдебното производство, тъй като същите са
обективни, взаимно допълващи се и подкрепени от писмените доказателствени
средства по делото.
Подсъдимият
С. не е дал обяснения в хода на досъдебното производство.
При
така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
От обективна страна нормата на престъплението по чл.343 ал.1 б.б от НК е характерно това, че по своята същност нормата е
бланкетна. Съгласно теорията бланкетната диспозиция е тази, при която за
непълноти в признаците на състава на дадено престъпление се препраща към нормативен
акт извън Наказателния
кодекс, където са
уредени определени понятия или институти. В конкретния случай нормите, уреждащи
транспортните престъпления препращат към законови и подзаконови нормативни
актове, в които се съдържат специалните правила, очертаващи дължимото поведение
при управление на транспортно средство. Изпълнителното деяние на престъплението
по чл.343 ал.1 б.б от НК се изразява в нарушаване на правилата за движение при
управление на моторно превозно средство, очертани най-вече в Закона за
движението по пътищата и Правилника за прилагане на ЗДвП. Изпълнителното деяние
на престъплението по чл.343
ал.1 от НК, според съдебната практика, може да се осъществи чрез
действие или бездействие, с което се нарушават правилата за движение по
пътищата и с това виновно се причиняват предвидените в закона противоправни
последици /престъпния резултат/.
Много важен елемент от обективна страна на престъплението по чл.343 ал.1 от НК е причинно-следствената връзка между нарушението на
конкретните правила за движение по пътищата и настъпилия вредоносен резултат.
Релевантни за наказателната отговорност са именно само тези нарушения на правилата
за движение, които се намират в причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат и без допускането на които този резултат обективно не би настъпил.
В случая релевантно за наказателната отговорност е именно нарушението на
чл.20 ал.2 от ЗДвП, което се намира в причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат и без допускането на което този резултат обективно не би настъпил.
Съгласно чл.20 ал.2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението“.
В конкретния случай съдът намира, че на 22.02.2020
г. в гр.Варна, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил Опел
Астра с рег.№ В 9732 КК подс.С. при
избиране скоростта на движение не се е съобразил с атмосферните условията/снеговалеж
и намалена видимост/ и състоянието на пътя. Подсъдимият се е движел, макар и в
рамките в разрешената за движение в населено място скорост от 50 км/час, при
снеговалеж, заснежен път, с намалена видимост, в населен район с автобусна
спирка и пешеходна пътека. Същият е следвало да отчете тези обстоятелства и да
се движи със скорост, която би му позволила да намали или спре при възникване
на опасност, но той се е движил с несъобразена с конкретните условия скорост и
това нарушение е довело до вредоносния резултат – причиняване на средна телесна
повреда на И.С., като е налице пряка и непосредствена причинна връзка между
тях.
При преценка на събраните в хода
на наказателното производство доказателства съдът намира, че в конкретния случай
свидетелят И.К.С. като участник в движението - пешеходец, чрез своето поведение на пътя не е
съпричинил настъпилия вредоносен резултат. Съгласно постоянната практика на
Върховния касационен съд на Република България, за да е налице съпричиняване е
необходимо да са налице следните предпоставки: извършените действия да
нарушават предписани от нормативен акт правила за поведение; нарушенията да са
в причина връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно
следствие; нарушенията да не зависят от волята на водача /решение № 260 от 05.05.1983 г. по н.д. № 216 от 1983 г., III наказателно
отделение/. Безспорно по делото е установено, че св.С. се е движел по пешеходната
пътека и поради наличието на завой не е възприел приближаващия лек автомобил.
Поведението на св.С. по
никакъв начин не променя изключителната вина на подсъдимия за настъпването на съставомерните
общественоопасни последици.
От субективна страна деянието е
извършено при условията на несъзнавана непредпазливост/небрежност/ по смисъла
на чл.11 ал.3 пр.1 от НК. Тази форма на вината се характеризира с два
момента-отрицателен и положителен. Подсъдимият С. не е предвиждал възможността
да настъпят общественоопасните и вредни последици. Налице е и положителният
момент при несъзнаваната непредпазливост-деецът е бил длъжен и е могъл да
предвиди настъпването на тези вредни последици. Формата на вина е извлечена от
действията и цялостното поведение на подсъдимия С. – движел се е с несъобразена
с конкретната пътна обстановка скорост. Безспорна е причинно-следствената
връзка между описаното поведение на подсъдимия С. и причинения вредоносен
резултат.
Налице
са предпоставките за прилагане на чл.78а от НК за освобождаване от наказателна
отговорност на С. с налагане на административно наказание:
-
деянието е извършено по непредпазливост и за него е предвидено наказание
лишаване от свобода до 3 години или пробация;
-
подсъдимият С. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на този раздел;
-
от деянието не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване;
-
не е налице нито една от отрицателните предпоставки по чл.78а ал.7 от НК.
Съдът счита с оглед гореизложеното, че действително
са налице предпоставките на чл.78а от НК поради което призна за виновен И.Н.С.
за виновен за извършено от него престъпление
по чл.343 ал.1 б.б пр.2 вр.чл.342 ал.1 от НК – за това, че на 22.02.2019 г. в гр.Варна, на
бул.Осми Приморски полк до № 280 /в посока гр.Варна/, при управление на лек
автомобил Опел Астра с рег.№ В 9732 КК нарушил правилата за движение,
установени в ЗДвП, а именно: чл.5 ал.1 т.1 - „Всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди"; чл.5 ал.2 т.1 -„Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства"; чл.20 ал.1 - „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват"; чл.20 ал.2 -
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението", и причинил по непредпазливост средна
телесна повреда на И.К.С., изразяваща се в счупване на дясната подбедрица в
средна трета, многофрагментно, с разместване на фрагментите, оформени триъгълни
фрагменти с връх насочен наляво и основа надясно, счупване на малкия пищял на
дясната подбедрица в горна трета с разместване на фрагментите, което е
обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период не
по-малък от 3-4 месеца и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК и чл.78а ал.1 от НК го освободи от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание глоба в размер на 1 000 лева.
При
определяне размера на наказанията съдът взе предвид следното:
Субект
на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице. Подс.С.
има средно образование, пенсионер, женен. От приложената справка за извършени
от него нарушения на ЗДвП като водач на МПС е видно, че същият е водач от 1965
година и от 2011 година до този момент няма наложени наказания за нарушения на
ЗДвП. Съдът взе предвид и представените от защитника на подсъдимия писмени
документи за крайно влошеното в момента здравословно състояние на С.. Всички
тези обстоятелства говорят за ниска степен на обществена опасност на деянието и
дееца.
При
значителен превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства съдът
счете, че справедливо наказание е глоба в минималния размер, а именно 1 000
лева.
Причините
за извършване на деянието са незачитане на правовия ред в Република България и
в частност правилата на Закона за движение по пътищата.
Мотивите
за извършване на закононарушението следва да бъдат търсени в неотчитането на
фактическата обстановка към момента на настъпването на произшествието.
Законодателят
в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН визира,
че наказанията се налагат с цел са да
предупреди и превъзпита нарушителя
към спазване на административния и правов ред в Република България.Съдът
счита, че с посоченото по-горе наказание ще бъдат постигнати целите на
наказанието, като принуди подсъдимия да преосмисли отношението си към правилата
за движение по пътищата, пренебрегнати самонадеяно в конкретния момент от него.
Съдът
присъди подсъдимият да заплати направените по делото разноски.
По
гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: