и за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 228/12.11.2012 г., постановено по гр. д. № 170/2012 г., Ардинският районен съд е допуснал обезпечение на предявените от Йълмаз Мюмюн Якъб против „Бели брези- 1” ООД гр. София, Ерол Емин Йозгюр, Еджехан Ерол Йозгюр и Ерен Ерол Йозгюр, субективно съединени искове, като е наложил „възбрана” върху апартамент№ 7със застроена площ 54.30 кв.м., състоящ се от две стаи, антре, сервизен възел и балкон, който апартамент се намира жилищен обект „ЕЛА- 3” в гр. Ардино ул. „Пирин” № 18. Недоволен от така постановеното определение е останал жалбодателят „Бели брези- 1” ООД, който чрез управителя си го обжалва като неправилно с молба да бъде отменено. Твърди в жалбата, че приложените към молбата за обезпечаване на иска доказателства не били убедителни по отношение на дружеството, и същото не следвало да търпи тежестите, които обуславяла наложената върху имота възбрана. Развива подробни съображения. Депозиран е отговор на частната жалба от пълномощника на Йълмаз Мюмюн Якъб. Въззивният съд като провери събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от страна, имаща интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество, е основателна. Съображенията на съда са следните: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от Йълмаз Мюмюн Якъб против „Бели брези- 1” ООД гр. София, Ерол Емин Йозгюр, Еджехан Ерол Йозгюр и Ерен Ерол Йозгюр. С исковата молба е направено искане за обезпечение на исковете чрез налагане на възбрана върху процесния недвижим имот. В искането се твърди, че ищецът разполага с убедителни писмени доказателства в подкрепа на предявените субективно съединени искове, и за него е налице и нужда от обезпечението им, тъй като съществувала реална опасност да бъде извършено разпореждане с имота с цел да се осуети удовлетворяването на претенцията му, поради което и осъществяването на правата му по решението щяло да бъде невъзможно или щяло да се затрудни. Към исковата молба са представени писмени доказателства. Първоинстанционният съд е допуснал исканото обезпечение. Въззивният съд като прецени направеното искане и приложените към делото доказателства, намира молбата за обезпечение на предявените искове чрез налагане на възбрана върху процесния недвижим имот за неоснователна. Съображенията на съда са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 389 от ГПК във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. В разпоредбата на чл. 391 от ГПК са посочени предпоставките за допускане на обезпечението, а именно- когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и, ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Или, при произнасяне по искането за допускане на обезпечение, съдът задължително следва да прецени налице ли е допустимост и вероятна основателност на иска; налице ли е обезпечителна нужда- без исканото обезпечение за ищеца да е невъзможно или да се затрудни осъществяване правата по бъдещото решение, което евентуално ще бъде в негова полза; адекватност на исканата обезпечителната мярка, в т. ч. съответна ли е на вида на търсената с иска защита на правата на ищеца, както и необходимостта от представяне на гаранция, респ. размерът й. Тази преценка винаги е конкретна- на база твърденията в молбата и представените към нея доказателства. Липсата на която и да е от посочените предпоставки, обуславя неоснователност на молбатаза обезпечаване на иска. В случая, молбата за допускане на обезпечение на предявените субективно съединени искове отговаря на изискванията на чл. 395 от ГПК- изхожда от легитимирано лице, посочени са цената на исковете и обезпечителната мярка, която се иска да бъде наложена. Целта на обезпечителното производство е да се обезпечи упражняването на правата на молителя по едно благоприятно за него решение по предявения /или бъдещия/ иск. Тази инстанция приема, че на този етап от производство, предявените искове не са подкрепени с убедителни писмени доказателства, на базата на които да се извърши преценка налице ли е вероятна основателност на иска. В случая не е налице и обезпечителна нужда, тъй като не се доказва без исканото обезпечение за ищеца да е невъзможно или да се затрудни осъществяване правата по бъдещото решение. Както бе казано по- горе, липсата на която и да е от изискуемите се по закон предпоставки, обуславя неоснователност на молбата за обезпечаване на иска, поради което и съображенията на първоинстанционния съд, изложени в атакуваното определение за основателност на искането за налагане на обезпечение, са несъстоятелни и не се споделят от настоящата инстанция. Като е направил различни изводи, първоинстанционният съд е постановил определение, което следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се остави без уважение исканото от молителя обезпечение- налагането на възбрана върху апартамент№ 7 със застроена площ 54.30 кв.м, състоящ се от две стаи, антре, сервизен възел и балкон, който апартамент се намира жилищен обект „ЕЛА- 3” секция 3, завършена до степен "груб строеж", построена с отстъпено право на строеж в УПИ II, кв.17 на плана на гр. Ардино, ул. „Пирин" 18. Водим от изложеното, и на основание чл. 389 и сл. от въззивният съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение № 228/12.11.2012 г., постановено по гр. д. № 170/2012 г., с което Ардинският районен съд е допуснал обезпечение на предявените от Йълмаз Мюмюн Якъб против „Бели брези- 1” ООД гр. София, Ерол Емин Йозгюр, Еджехан Ерол Йозгюр и Ерен Ерол Йозгюр, субективно съединени искове, и е наложена „възбрана” върху апартамент№ 7със застроена площ 54.30 кв.м, състоящ се от две стаи, антре, сервизен възел и балкон, който апартамент се намира жилищен обект „ЕЛА- 3” в гр. Ардино ул. „Пирин” № 18, секция 3, завършена до степен "груб строеж", построена с отстъпено право на строеж в УПИ II, кв.17 на плана на гр. Ардино, ул. „Пирин" 18, вместо което постановява: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Йълмаз Мюмюн Якъб за допускане на обезпечение на предявените от него срещу „Бели брези- 1” ООД гр. София, Ерол Емин Йозгюр, Еджехан Ерол Йозгюр и Ерен Ерол Йозгюр, субективно съединени искове, чрез налагане на възбрана върху апартамент № 7със застроена площ 54.30 кв.м, състоящ се от две стаи, антре, сервизен възел и балкон, който апартамент се намира жилищен обект „ЕЛА- 3” в гр. Ардино ул. „Пирин” № 18, секция 3, завършена до степен "груб строеж", построена с отстъпено право на строеж в УПИ II, кв.17 на плана на гр. Ардино, ул. „Пирин" 18. Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му при наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК.
Председател: Членове: 1/ 2/
|