Определение по дело №66/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 45 от 05.06.2009 г., постановено по гр.д.№ 683/2008 г., Кърджалийският районен съд е осъдил "Г.-К." Г. да заплати на Х. Ж. Т. от С., О., сумата в размер на 3234.26 лева за периода от 01.01.2006 г. до 02.10.2008 г., като обезщетение за причинени имуществени вреди, представляваща разлика между трудовото възнаграждение, което би получавал като миньор и пенсията за професионално заболяване, която получава, както и мораторна лихва в размер на 509.60 лева за периода от 01.01.2006 г. до 02.10.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.10.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, а иска за имуществени вреди за разликата от уважения размер до пълния размер от 10 375.89 лева – главница и 3 228.70 лева – мораторна лихва, е отхвърлил като неоснователен. С решението съдът е осъдил "Г.-К." Г. да заплати на Х. Ж. Т. деловодни разноски в размер на 80 лева, а на Районен съд – Кърджали – да заплати сумата в размер на 40 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице, както и сумата в размер на 80 лева – държавна такса.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът “Г.-К.” Г., който чрез своя законен представител го обжалва в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на и¨еца сумата в размер на 3 234.26, като обезщетение за причинени имуществени вреди, представляваща разлика между трудовото възнаграждение, което би получавал като миньор и пенсията за професионално заболяване, която получава, за периода от 01.01.2006 г. до 02.10.2008 г., ведно с мораторна лихва в размер на 509.60 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.10.2008 г. Счита решението за незаконосъобразно в обжалваните му части, като излага съображения за това. правоотношение с дружеството като миньор. Моли съда да отмени атакуваното решение в обжалваната му част и да отхвърли предявените искове.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства, в това число и тези пред настоящата инстанция, и доводите на страните, прие за установено следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

По делото е бил предявен иск от Х. Ж. Т. /въззиваем пред тази инстанция/ срещу "Г.-К." Г. /въззивник/, с правно основание чл.200 от КТ, за имуществени вреди, причинени от професионална болест, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение, което би получавал като миньор и пенсията за професионално заболяване, която получава по инвалидност, за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2008 г., в размер на 10 375.89 лева, както и за мораторни лихви върху тази сума в размер на 3 228.70 лева, за периода от 01.012006 г. до 02.10.2008 г.

От акт за трудова злополука № 74/26.11.1993 г. се установява, че ищецът е получил следните заболявания: „силикоза – първи стадий” и „вибрационна болест – ІІ и ІІІ стадий”, при изпълнение на длъжността „миньор” в рудник "С." с.С. при „Г.” ТК – К. В акта за трудова злополука е отразено, че ищецът Х. Т. е работил като миньор общо 13 години, от които 9 месеца в рудник "С.". Видно от цитирания акт, същият е съставен въз основа на протокол № 32/ 24.11.1993 г. на диагностична комисия за потвърждаване на професионалните заболявания при Обединена районна болница Г., заверено копие от който е представено по делото, съгласно който Х. Ж. Т. е с диагноза „Морбус вибрационис гр.ІІ – ІІІ” и „силикоза първи стадий”, което заболяване е професионално, като ищецът е насочен към ТЕЛК за пенсиониране.

Видно от заверено копие на протокол № 10/24.02.1999 г. на диагностичната комисия за потвърждаване на професионалните заболявания при ОБС – Пловдив, ищецът е с диагноза „силикоза първи стадий”, което заболяване е професионално, като в протокола е отразено, че ищецът е имал професионално заболяване в миналото – „вибрационна болест гр.ІІ”. Представено е по делото и заверено копие от протокол № 11/24.02.1999 г. на комисия при ОБС – Пловдив, съгласно който ищецът е с диагноза „силикоза първи стадий” и „вибрационна болест ІІ – ІІІ ст.”.

От представеното по делото заверено копие на експертно решение № 1376 от 13.09.2004 г. на ТЕЛК за специфични и неспецифични белодробни заболявания при „СБПФЗАЛ – Д.П.К.” ЕООД гр.П. се установява, че ищецът е с професионално заболяване: „Вибрационна болест на горни крайници ІІІ – ІІ ст. от локално вибровъздействие с водещ съдово – дистоничен синдром” и „Силикоза І ст”, като му е определена 55% НР със срок на инвалидността до 01.09.2007 г. Видно от експертно решение № 2608 от 20.11.2007 г. на Специализирана ТЕЛК по „Професионални заболявания” при МБЛАЛ Пловдив, ищецът е с професионално заболяване: „Вибрационна болест от локално вибровъздействие втори трети ст. Силикозис І ст. смесена форма, късна, компенсирана”, като му е определена 51% НР със срок на инвалидността до 01.11.2010 г. Съгласно цитираните две експертни решения, специализираните ТЕЛС приемат причинна връзка за професионалните заболявания.

Видно от представеното по делото разпореждане № * от 19.12.2007 г. на Районно управление „Социално осигуряване” гр.П., Х. Ж. Т. е получавал лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест по чл.78 от КСО за намалена работоспособност от 50% до 70.99 %, отпусната от 01.01.1994 г. до 01.09.2007 г., като с разпореждането е определено лицето да получава от 02.09.2007 г. пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест в размер на 208.32 лева, а от 01.10.2007 г. – в размер на 229.15 лева. В тази връзка, от представеното пред въззивната инстанция разпореждане № * от 01.07.2008 г. на ТП на НОИ – П. се установява, че на въззиваемия Т., считано от 01.07.2008 г., е определен нов размер на личната пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест по чл.78 от КС, а именно – 252.87 лева.

Представено е като доказателство и заверено копие от удостоверение обр. УП-3 с изх.№ 1361/31.08.2006 г., издадено от ответника „Г.–К.” гр. К., с което е удостоверено, че ищецът е работил в рудник "С." на длъжността „подземен миньор” за времето от 30.03.1993 г. до 01.01.1994 г. или общо девет месеца и един ден.

Видно от писмо изх.№ 66-21-236/22.12.2008 г. на НАП – ТД – П., за лицето Х. Ж. Т. няма подадени уведомления по чл.62, ал.4 от Кодекса на труда за регистрация на трудови договори за период от 1994 г. до момента.

Видно от представеното като доказателство пред тази инстанция разпореждане № */19.12.2003 г. на Районно управление „Социално осигуряване” гр.П., на Х. Ж. Т. е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

От назначената пред въззивната инстанция съдебно – икономическа експертиза се установява, че за исковия период от 01.01.2006 г. до 31.12.2008 г. въззиваемият Х. Т. не е имал право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като същият е придобил право на личния пенсия за осигурителен стаж и възраст към 25.08.2009 г.

При тези доказателства съдът намира предявения иск, с правно основание чл.200 от КТ, за обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът би получавал като миньор, и получаваната от него лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест, по начало за основателен. Съгласно чл.200, ал.1 от КТ, за вреди от професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено. Разпоредбата на ал.3 на чл.200 от КТ предвижда също, че работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. В тази връзка установи се по делото, че с Акт за трудова злополука № 74 от 26.11.1993 г. е признато, че Х. Ж. Т. е получил следните професионални заболявания: „силикоза – първи стадий” и „вибрационна болест – ІІ и ІІІ стадий”, при изпълнение на длъжността „миньор” в рудник "С." с.С. при „Г.” ТК – К.. В тази насока са и обсъдените по – горе експертни решения на специализираните ТЕЛК от 13.09.2004 г. и 20.11.2007 г., с които на Х. Ж. Т. му е определена съответно 55% намалена работоспособност до 01.09.2007 г., и 51 % намалена работоспособност до 01.11.2010 г., за професионално заболяване: „Вибрационна болест от локално вибровъздействие втори трети ст. Силикозис І ст. смесена форма, късна, компенсирана”.

От друга страна, от удостоверение обр. УП-3 с изх.№ 1361/31.08.2006 г., издадено от ответника „Г. – К.” гр. К., с което е удостоверено, че ищецът е работил в рудник "С." на длъжността „подземен миньор” за времето от 30.03.1993 г. до 01.01.1994 г. или общо девет месеца и един ден, се установява, че „Г. – К.” Г. е правоприемник на предприятието, в чиято структура е влизал към онзи момент рудник "С.", поради което се явява работодател по смисъла на чл.200 от КТ. Така от удостоверението е видно, че същото е издадено на основание изплащателните документи, които се намират в „Г. – К.”. Впрочем, самият въззивник в своята жалба признава, че рудник "С." е обект на „Г. – К.”Г..

Установи се също така, че от 01.01.1994 г. до 31.12.2008 г., ищецът е получавал лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест по чл.78 от КСО, поради което същият има право на разликата между трудовото възнаграждение, което би получавал като миньор и получаваната от него лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест. В тази връзка, настоящата инстанция намира за неоснователен довода за изтекла давност, доколкото се претендира обезщетение за период от 01.01.2006 г., при което към датата на завеждане на иска не са изтекли изискуемите 5 години.

По отношение на размера на дължимото обезщетение, пред първа‗а инстанция е назначена съдебно – икономическа експертиза, която определя този размер въз основа на осигурителните прагове за подземен миньор, доколкото установява, че от м.март 2006 г. в дружеството не се добиват оловно – цинкови руди. В тази част, доколкото не се оспорва от ищеца експертизата се възприема от съда. Що се касае до размера на получаваната от ищеца лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест, то от представеното пред настоящата инстанция удостоверение се установява, че считано от 01.07.2008 г. Т. е получавал такава пенсия месечно в размер на 252.87 лева, а не в размер на 229.15 лева, така както приема вещото лице в своето заключение. Ето защо следва размера на дължимото обезщетение да се определи въз основа на приетия от експертизата размер на осигурителните прагове за подземен миньор и получаваната от ищеца лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест, установена в заключението, като за месеците юли, август, септември и октомври 2008 г. се вземе действителния размер на пенсията – 252.87 лева, а не посочения от вещото лице.

При това положение искът по чл.200 от КТ се явява основателен за сумата от 3 163.26 лева. Ето защо решението на районния съд в частта, с която е присъдено обезщетение по чл.200 от КТ, за периода от 01.01.2006 г. до 02.10.2008 г., за разликата от 3 163.26 лева до присъдения размер от 3 234.26 лева, е неправилно и като такова следва да се отмени, като искът в тази му част следва да се отхвърли. В останалата част, до размера на 3 163.26 лева решението е правилно и като такова следва да се потвърди в тази му част.

Що се касае до иска за мораторни лихви, то същия е неоснователен. Съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Разпоредбата на чл.84 от ЗЗД определя, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая се касае до обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване, дължимо от поискването, и доколкото същото е поискано от ищеца с исковата молба, то не е налице забава от страна на ответното дружество, поради което и искът за присъждане на законна лихва за минал период е неоснователен. Ето защо като е присъдил ответника да заплати на ищеца мораторна лихва в размер на 509.60 лева, за периода от 01.01.2006 г. до 02.10.2008 г., първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази му част, като искът за присъждане на мораторни лихви следва да се отхвърли.

При този изход на делото на ищеца се следват разноски съобразно уважената част на иска в размер на 46.50 лева, поради което следва да се отмени решението на районния съд и в частта, с която е осъдено ответното дружество да заплати на ищеца разноски по делото, за разликата от 46.50 лева до 80 лева. Следва също така да се осъди „Г. – К.” Г. да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса за уважения размер на иска допълнително в размер на 46.53 лева.

Водим от изложеното и на основание чл271, ал.1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 45 от 05.06.2009 г., постановено по гр.д.№ 683/2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА, с която: 1. е осъдено "Г.-К." гр. К. да заплати на Х. Ж. Т. от С., обл. П., обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи разлика между трудовото възнаграждение, което би получавал като миньор и пенсията за професионално заболяване, която получава, за периода от 01.01.2006 г. до 02.10.2008 г., ЗА РАЗЛИКАТА от 3 163.26 лева до 3 234.26 лева; 2. е осъдено "Г.-К." гр. К. да заплати на Х. Ж. Т. от с. Д., обл. П., сумата в размер на 509.60 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.01.2006 г. до 02.10.2008 г. и 3.е осъдено„Г. – К.”гр. К. да заплати на Х. Ж. Т. от С., обл. П. разноски по делото, ЗА РАЗЛИКАТА от 46.50 лева до 80 лева, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Ж. Т. от С., обл. П., с ЕГН * против "Г.-К." със седалище и адрес на управление гр. К., ул. ”Р.” №*, Булстат *, иск, с правно основание чл.200 от КТ, за обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи разлика между трудовото възнаграждение, което би получавал като миньор и получаваната от него лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест, за периода от 01.01.2006 г. до 02.10.2008 г., ЗА РАЗЛИКАТА от 3 163.26 лева до 3 234.26 лева, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Ж. Т. от С., обл. П., с ЕГН * против "Г.-К." със седалище и адрес на управление гр. К., ул. ”Р.” № *, Булстат *, иск за мораторни лихви за периода от 01.01.2006 г. до 02.10.2008 г. в размер на 509.60 лева, като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА "Г.-К." със седалище и адрес на управление гр. К., ул.”Р.” № *, Булстат *, да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд сумата в размер на 46.53 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на иска.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.