ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 313
гр. Варна, 14…05...2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско отделение, втори
състав, в закрито съдебно заседание на горепосочената дата, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян
ЧЛЕНОВЕ:М.Недева
Р.
Славов
като
разгледа докладваното от съдия М. Недева в.ч.т.д. № 211 по описа за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е частна жалба от К.Д.К. и Н.С.К.,***,
срещу определение №2/02.01.2019 год., постановено по т.д.№ 29/2018г. по описа
на Окръжен съд Шумен, с което е оставено без уважение искането им, в качеството
им на ответници по търг. дело № 29/2018 г. по описа на Шуменския окръжен съд, за
спиране изпълнителното производство по изп.д.№20179300401037 по описа на ЧСИ
Ана Рашева, с рег. № 930 на КЧСИ, с р-н на действие ОС-Шумен, обективирано в
молба вх. № 6209 от 13.12.2018 г.
Частните жалбоподатели излагат
съображения за неправилност на първоинстанционното определение. Намират, че
спирането ще защити интересите им на длъжници, респ. реализирането на
насрочената публична продан на ипотекирания имот ще нанесе непоправими вреди. По
изложените съображения молят съда да отмени обжалваното определение, като уважи
искането им за спиране изпълнителните действия по горепосоченото дело.
Частната жалба е подадена в срок от
надлежна страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява
неоснователна, по следните съображения:
Въз основа на документ по чл. 417 ГПК УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК АД гр. София се е снабдила със заповед за изпълнение № 1937/01.11.2017г.
издадена по ч.гр.д.№3323/2017г. по описа на ШРС срещу К.Д.К. и Н.С.К., настоящи
жалбоподатели, за сумата от 29 170
евро, представляваща неиздължена главница по Договор за банков кредит №
3047/27.12.2007г., Анекс № 1/08.01.2014г. и Анекс № 2/24.03.2015г., сумата от 831,86 евро – договорна лихва, ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението – 31.10.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумите от 1 173,57 лв. – платена държавна такса и 1 692,22 лв. –
адвокатско възнаграждение. За вземането банката се е снабдила с изпълнителен
лист от 01.11.2017г., въз основа на който е образувано процесното изпълнително
дело по описа на ЧСИ А. Рашева. В законоустановения срок от уведомяването от
ЧСИ за образуване на изпълнителното дело, респ. за издадената запове за
изпълнение, жалбоподателите са депозирали възражение срещу същата. В
законоустановения едномесечен срок банката-кредитор е представила доказателства
за предявен иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземането си предмет
на заповедното производство по ч.гр.д. № 3323/2017г. на ШРС. По така
предявеният иск по чл. 422 ГПК е образувано т.д. № 29/2018г. по описа на ШОС,
който с решение № 95/31.10.2018г. е частично уважен за сумата от 1 606,80
евро, представляваща неиздължена главница по Договора за банков кредит за
периода от 30.09.2017г. до 30.10.2017г., за сумата от 308,97 евро – договорна
лихва върху главницата за погасителни периоди до 30.09.2017г. и 30.10.2017г.,
за сумата от 16,88 евро – неустойка за забавено плащане на вноски по главница
по Договора за кредит. В останала част исковата претенция на
банката-кредитодател е била отхвърлена. Първоинстанционното решение е обект на
въззивно обжалвне в отхвърлителната му част.
С определение № 38/2018г. постановено по
гр.д. № 3323/2017г. по описа на ШРС съдът е оставил без уважение искането за
спиране изпълнението по горепосоченото изпълнително дело, което след обжалването
му пред ШОС е отменено с определение № 82/23.02.2018г. по в.ч.т.д. № 12/2018г.
на ШОС, като съдът възприемайки искането за спиране за частично основателно е
уважил същото до размера на сумата от 435 лв., равняваща се на 120,76 евро
главница и общо лихва в размер на 101,18 евро на осн. чл. 420, ал. 2 ГПК.
На 13.12.2018г. жалбоподателите са
депозирали молба с вх. № 6209 по вх.рег. на ШОС, с която се иска спиране на
изп.д. № 20179300401037 на ЧСИ А. Рашева, с посочените по-горе данни. За да остави
без уважение молбата за спиране на изпълнителното производство, ШОС е приел, че
спиране изпълнението като форма на защита срещу принудително изпълнение на
вземане – предмет на заповедно производство, е възможно чрез спиране на
изпълнението в рамките на заповедното производство по реда на чл. 420 ГПК,
както и в рамките на изпълнителното производство по реда на чл. 438 ГПК. Такова
искане обаче е невъзможно да се отправи по време на вече образувано исково
производство по чл. 422 ГПК или след неговото приключване, ако в срока за
възражение такова искане не е направено или ако искането е било отхвърлено от
заповедния съд.
Горният правен извод на
първоинстанционния съд следва да бъде споделен. В рамките на образуваното
заповедно производство, част от което е и производството по предявения
установителен иск по чл.422 ГПК, искане за спиране на принудителното изпълнение
може да бъде направено в сроковете и по реда на чл.420 ГПК. Такова искане може
да бъде направено и по реда на чл.438 ГПК по повод обжалване действията на съдебния
изпълнител. Нормативната уредба на заповедното производство не предвижда
възможност за спиране на принудителното изпълнение в рамките на образуваното
производство по предявения установителен иск.
Предвид на това съдът намира искането за
спиране за неоснователно.
Като е стигнал до същите правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил правилно определението, което следва да бъде
потвърдено.
Воден от изложеното и на основание
чл.278 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение
№2/02.01.2019 год. постановено по т.д.№29/2018г. по описа на Окръжен съд Шумен,
с което е оставено без уважение искането на К.Д.К. и Н.С.К. – ответници по
търг. дело № 29/2018 г. по описа на Шуменския окръжен съд, за спиране
изпълнителното производство по изп.д.№20179300401037 по описа на ЧСИ Ана
Рашева, с рег. № 930 на КЧСИ, с р-н на действие ОС-Шумен, обективирано в молба
вх. № 6209 от 13.12.2018 г.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: