№ 16179
гр. София, 27.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:В. Б. В.
при участието на секретаря Б. М. Т.
като разгледа докладваното от В. Б. В. Гражданско дело № 20231110144833
по описа за 2023 година
Предмет на делото е иск на *** с ЕИК ***, чрез адв.
Ю. Г., срещу *** с ЕИК ***, иск за установяване дължимостта на вземане, за което е
издадена Заповед за изпълнение по гр.д. 11855/2023г. на СРС, 70 състав. Твърди, че
ответното дружество й дължи 1685,44 лева по Договор за търговско представителство от
01.03.2022г. Претендира законната лихва върху главницата считано от подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК и разноски в настоящото и в заповедното производство.
Ответната страна чрез адв. А. Ч., оспорва иска като навежда конкретни аргументи, че не
дължи сумата. Предявява насрещен иск по чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумите 4612,10
лева реални щети и 700,00 лева пропуснати ползи. Моли исковете да бъдат отхвърлени,
алтернативно да се постанови прихващане. Претендира разноски.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
Страните не спорят по основните факти: сключен е Договор от 01.03.2022г. между ответното
дружество като възложител и ищцовото като изпълнител. По сложен начин е
регламентирано търговско представителство. Ищецът продава стоки на ответника и се
отчита месечно. Има поставени предварително „таргети“ /на български: кратката звучна
дума „цели“/ за заложен от възложителя месечен оборот. На основание чл. 9, ал. 1, т. 1 от
договора възнаграждение се начислява възнаграждение в размер на 10 % от реализираната
месечна база оборот пир изпълнени и заплатени сделки по покупко-продажба с клиенти с
участието и заслугата на изпълнителя /ищец тук/ , дължимо за срока на настоящия договор.
1
Процесното вземане е обективирано във приложена от ищеца Фактура №
**********/09.11.2022г. за сумата 1685,44 лева с ДДС и основание „комисионна м.10.2022г.“
– л. 11. Върху този конкретен документ се основава и целото вземане на ищеца. Няма други
приложени доказателства по изпълнението на договора и евентуално реализиран оборот.
Страните си разменили покана о отговор преди завеждане на делото – л. 13 – 15, видно от
които ищцовото дружество кани ответното в 5-дневен срок да заплати 1685,44 лева, а
ответното твърди, че не ги дължи и даже, че ищецът пък му дължи размера на предоставено
му във връзка д договора имущество, както и да отчете продажби срещу пари в брой. По-
нататък посочва, че сумата 1685,44 лева да се счита за прихваната от общия дължим размер
суми.
Съгласно приетата по делото ССЕ счетоводството в ищцовото дружество не е водено
надлежно. Процесната фактура също не фигурира никъде в счетоводните документи. Не е
отчетена и заведена никъде. Същата фактура не е осчетоводена и от ответника. Вещото
лице, след проверка в НАП установява, че *** не е подало Годишната си данъчна
декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2022г. Пред НАП същата фактура не е осчетоводена, не
фигурира в дневника на покупки на ответника. Ищцовото дружество не води балансови и
задбалансови сметки, както се следва по Закона за счетоводството. Констатациите на вещото
лице датират от 26.10.2023г., когато е извършена проверката. Казва по-нататък, че ищецът
няма подадени и обявени ГФО – баланси и Отчети за приходите и разходите за 2022г. и за
2023г. Не се намира и при документацията на ищеца никакъв протокол и /или друг документ
с първично за фактурата значение и изрично описание на предоставената стока / услуга,
стойност, забележки и подпис от двете страни. Така се прави извод, че процесната фактура
на ищеца не е документално обоснована.
Ответникът представя таблици с продукти в графичен вид с продукти и номера на фактури –
л. 19-29 от делото.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
При предявения иск ищецът следваше да докаже, че между страните е сключен
валиден договор за възлагане с определено съдържание, по който същият е изправна страна,
а ответникът е неизправна и му дължи посоченото възнаграждение.
Както посочи ССЕ, която съдът кредитира изцяло като компетентна и
безпристрастна, фактурата, по която е начислена комисионна няма документална обосновка.
Въобще ищецът води очевидно двойно счетоводство, защото пред фиска няма водено
редовно такова, напротив, има неподадени годишни декларации, има и необявени отчети в
търговския регистър .
Дори и да се приеме, че има валидно сключен договор, ищецът иска плащането на
сума, за която е съставил фактура и е „начислил“ ДДС, което очевидно не е така. Нито е
обявена фактурата, нито е внесен ДДС. Това важи и за ответника – той също не завежда тази
2
фактура в своето счетоводство /за което впрочем нямаше задача да се изследва дали е водено
редовно/. В същото време ответникът твърди в отговора на поканата за изпълнение, че не
той, а ищецът му дължи пари на друго основание.
И двете дружества до един момент /от м. март 2022г. до м. 10.2022г./ очевидно имат
търговски взаимоотношения на плоскостта на сивата икономика и всичко върви гладко.
Впоследствие ищецът съставя една куха фактура и решава, че ще иска присъждането на
сумата по нея, без дори да води редовно счетоводна отчетност.
Искът е неоснователен – не се дължи нищо поради ненадлежното му отчитане,
деклариране и плащане на данъци. Ако страните са физически лица съдът няма как да следи
тези реквизити. В случая обаче и двете договарящи като търговци са длъжни да оперират със
законни средства, да се отчитат и да плащат данъци, да си обявяват отчетите и да подават
годишна данъчна декларация. Когато това не се прави, не би могло да се претендира
заплащане на основание „фактура“ . Отделно не се доказа и какъв е оборотът за месец
10.2022г., как е начислен и т.н.
Що се касае до насрещния иск по чл. 45 ЗЗД съдът намира следното. Ищецът
претендира вреди, но на основание чл. 45 от ЗЗД при положение, че страните са в
облигационни правоотношения по Договор от 01.03.2022г. Едната сума твърди, че е реална
щета, а другата – пропусната полза. При фактически установеното, че двете дружества имат
търговски взаимоотношения по конкретна сделка не се въвежда твърдението за щети по
неизпълнението на договора, а наличието на деликт, от който са настъпили вреди. Нито се
конкретизира какъв е деликтът, кога се е случил, нито се доказаха щетите по размер. Няма
стойност, която се докаже като вреда. В случая би могло да се иска реализиране на
договорна отговорност наоснование чл. 79 и следв. ЗЗД, а не на общото деликтно основание
чл. 45 ЗЗД. Още повече, че ответникът основаваше претецията си на някакви таблици с
продукти и номера на фактури, които отново са неофициален документ и простото
неоспорване от отсрещната страна не означава, че те доказват релевантни факти.
Въз основа на горното насрещният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По разноските
При този изход на делото съдът намира, че и двете страни си дължат взаимно разноски по
отхвърлянето на исковете. Ищецът доказва сторени такива общо за 1516,02 лева – списък на
л. 86, а ответникът – общо 1935,00 лева по списък на л. 88 от делото.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от *** с ЕИК ***, и седалище: гр.*** I“ ***, срещу *** с ЕИК
***, със седалище: гр. ***, искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422 ГПК вр.
чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите: а 1 685,44 лева ведно със законна лихва
за период от 06.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 32,30 мораторна лихва за
период от 09.11.2022г. до 16.01.2023г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
гр.д. 11855/2023г. на СРС, 70 състав като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХЪВРЛЯ предявените от *** с ЕИК ***, срещу *** с ЕИК *** насрещни искове по чл.
45 ЗЗД за заплащане на сумите 4612,10 лева реални щети и 700,00 лева пропуснати ползи,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК *** с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕИК ***
сумата 1516,02/хиляда петстотин и шестнадесет лв. и 2 стотинки/ лева разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК *** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕИК ***
сумата 1935,00 /хиляда деветстотин и тридесет/ лева разноски.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4