Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети
февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от
съдия Иванка Иванова гр. дело № 16648 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение 480798 от 03.09.2018 г., постановено по гр.
д. № 74362/2015 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 56 състав, е отхвърлена предявената
от М.К.Й. претенция за възлагане по реда на чл.349, ал.2 ГПК на следния
недвижим имот: апартамент № 1 на партера на сградата, находяща се в гр. София, бул.
*****, район „Лозенец“, с площ от 96, 30 кв. м., състоящ се от две стаи, хол,
кухня, баня, тоалетна, килер, два коридора и два балкона, при съседи на
жилището: север, изток и юг – двор, и юг и запад – Д.С.Л.и К.К.Л., заедно с
избено помещение № 2, с площ от 22, 00 кв. м., при съседи на избеното
помещение: Г.Ф.Р.и Ц.М.Ф., двор и Д.С.Л.и К.К.Л., заедно с таванско помещение №
3, с площ от 18, 00 кв. м., при съседи
на таванското помещение: Е.Н.И.и Н.Д.И., коридор и Г.П.Б., заедно с 10, 61 %
ид. ч. от общите части на сградата и от държавното дворно място, с площ от 1041
кв. м., при съседи по нотариален акт: изток – И.Н.С., Х.Н.О., Й.Ю.Г., юг – Т.и М.С., Жилфонд, запад – етажна
собственост „Искра“ и север – В.Г.. Поставен е в дял, на основание чл.349, ал.2 ГПК на Я.К.М., следния недвижим имот: апартамент № 1 на партера на сградата,
находяща се в гр. София, бул. *****, описан по – горе. Изнесен е на публична
продан, на основание чл.348 ГПК следния недвижим имот: новообразуван имот № 1,
кадастрален район 534, по плана на новообразуваните имоти на местност
Златичора, в землището на с. Ямна, община
Етрополе, код по ЕКАТТЕ 87391, одобрен със заповед № OA – 17/26.01.2004 г. на областния
управител на област София, целият с площ от 599, 92 кв. м., с начин на трайно
ползване: естествена ливада, при съседи на имота съгласно доказателствен
нотариален акт: улица и от три страни -
временно стопанисвано от общината, заедно с построените в имота сгради, които
са търпими строежи по см. на пар. 16, ал.1 ПР на ЗУТ, както следва: двуетажна
вилна сграда № , с площ от 35 кв. м., едноетажна стопанска сграда № *********,
с площ от 21, 7 кв. м., едноетажна стопанска сграда № *********, с площ от 21, 9
кв. м., и гараж № *********, с площ от 10, 9 кв. м. Пазарната стойност на имота
е 18 010 лв. Постановено е сумата, получена от проданта, следва да се
разпредели между страните според техните права в съсобствеността – 1/2 - за М.К.Й.
и 1/2 - за Я.К.М.. Последният е осъден да заплати на М.К.Й.
сумата от 6 382лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на 1/2
ид. ч. от горепосочения апартамент № 1, находящ се в гр. София, бул. „****“ (*****,
както и сумата от 3 670 лв., представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на 1/2 ид. ч. от същия апартамент за периода от 22.05.2017 г. до
26.03.2018 г., като претенциите са отхвърлени за разликата до 10 469, 40 лв.
Отхвърлен е предявеният от Я. К.М. срещу М.К.Й., с правно основание чл.30, ал.3
от ЗС - за заплащане на сумата от 1 133, 50 лв., представляваща 1/2 от
стойността на направените разходи (2 267 лв.), за ремонт на общи части на
сградата – етажна собственост, находяща се в
гр. София, бул. *****, район „Лозенец“, в която на партера й се намира
апартамент № 1, в това число - за ремонт на покрив – 2003 г. (435 лв.) и 2016
г. (1 360 лв.), за смяна на входната врата на сградата – 2011 г. (232 лв.), за
поставяне на домофонна уредба – 2011 г.
(70 лв.), и за ремонт на стълбището – 2012 г. (170 лв.). Отхвърлен е предявеният
от Я.К.М. срещу М.К.Й. иск с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС - за заплащане
на сумата от 500 лв., представляваща 1/2 от стойността на необходимите разноски
в размер на 1 000 лв. за цялостна подмяна през 2002 г. на електрическата
инсталация и на електрическото табло в апартамент № 1 на партера на сградата,
находяща се в гр. София, бул. *****, район „Лозенец“, като погасен по давност. М.К.Й.
е осъдена да заплати на Я.К.М., по иск с правно основание чл.59 във вр. с чл.61,
ал. 3 ЗЗД, сумата от 745, 22 лв., представляваща припадащата се част от
разходите за подобрения, извършени в апартамент № 1 на партера на сградата,
находяща се в София, бул. *****, район „Лозенец“ и изразяващи се в ремонт на
антрета през есента на 2012 г. и ремонт на детска стая през 2015 г., като искът
е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 14 545, 98 лв. М.К.Й. е
осъдена, да заплати по сметка на СРС на основание чл.355 ГПК сумата от 5 099, 93
лв., представляваща държавна такса по делото. Я.К.М. е осъден да заплати по
сметка на СРС на основание чл.355 ГПК сумата от 5 968, 25 лв., представляваща
държавна такса по делото. Я.К. М.е осъден да заплати на М.К.Й., на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 386, 96 лв., представляваща разноски по делото. М.К.Й.
е осъдена да заплати на Я.К.М., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 52, 50
лв., представляваща разноски по делото.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която
е изнесен на публична продан имотът в с Ямна, в частта, с която са отхвърлени
предявените искове за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване искането
по чл.344, ал.2 ГПК, е депозирана въззивна жалба от съделителя М.К.Й.. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно,
постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Твърди, че имотът в с. Ямна е завещан в полза на трето за
процеса лице, поради което следва да се изключи от делбата. Моли съда да отмени
решението в обжалваните части, като изключи имота в с. Ямна от съдебната делба,
както и да уважи изцяло предявения иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и
искането по чл.344, 2 ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от съдебителя Я.К.М., с който я оспорва. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно, с
изключение на произнасянето на съда по реда на чл.344, ал.2 ГПК, с каквото
искане съдът не е бил надлежно сезиран.
Постъпила е въззивна жалба от съделителя Я.К.М. срещу
горепосоченото съдебно решение в частта, с която е уважен предявения иск с
правно основание чл.31, ал.2 ГПК за сумата от 6 382 лв. за периода
30.11.2015 г. – 22.05.2017 г. и в размер на 3 670 лв. за периода
22.05.2017 г. – 26.03.2018 г. Неправилно решаващият съд е приел, че искането на
ищцата, направено в последното съдебно заседание, за продължаване на срока на
претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване, съставлява
искане по чл.344, ал.2 ГПК. Като е разгледал това искане, съдът се е произнесъл
по непредявен иск. Съдът е сезиран с иск
с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, но не и с искане по чл.344, ал.2 ГПК.
Твърди, че след получаване на поканата за заплащане на обезщетение за лишаване
от ползване е предложил на насрещната страна съвместно да ползват делбения
апартамент. С оглед на това счита, че не дължи заплащане на обезщетение за
лишаване от ползване. Поддържа, че не следва да се ценят показанията на
свидетелката Петрова, тъй като се отнасят за период, различен от разглеждания.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението в частта, с която е
уважил предявения спрямо него иска за сумата от 3 670 лв., представляваща
обезщетение за ползване за периода 22.05.2017 г. – 26.03.2018 г. или да отмени
обжалваното решение в частта, с която е уважен предявения иск за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване на процесния апартамент за периода
30.11.2015 г. – 22.05.2017 г. в размер на 6 382 лв., както и за периода
22.05.2017 г. до 26.03.2018 г. в размер на 3 670 лв.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от съделителката М.К.Й., с който я оспорва. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че правилно с обжалваното решение
съдът е разгледал претенцията й по чл.344, ал.2 ГПК. Отправила е писмена покана
до ответника за съвместно ползване на делбения апартамент, но той е отказал.
Твърди, че не е получила достъп до имота, не й е предоставен ключ за него моли
съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото
разноски.
С молба от 25.07.2019 г. съделителката М.К.Й. – ищца в
първоинстанционното производство, е заявила отказ от иска за делба на имота с
в. Ямна. С депозирани уточнителни молби страна е заявила оттегляне на посочения
иск.
Със становище от 07.08.2019 г. съделителят Я.К.М. –
ответник в първоинстанционното производство, е изразил съгласие със заявения от
насрещната страна отказ от иска за делба на имота в с. Ямна.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
В предмета на делото е включен иск за делба, предявен от М.К.Й. срещу Я.К.М., на апартамент № 1 на партера на сградата, находяща се в гр. София, бул. *****, район „Лозенец“, с площ от 96, 30 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, тоалетна, килер, два коридора и два балкона, при съседи на жилището: север, изток и юг – двор, и юг и запад – Д.С.Л.и К.К.Л., заедно с избено помещение № 2, с площ от 22, 00 кв. м., при съседи на избеното помещение: Г.Ф.Р.и Ц.М.Ф., двор и Д.С.Л.и К.К.Л., заедно с таванско помещение № 3, с площ от 18, 00 кв. м., при съседи на таванското помещение: Е.Н.И.и Н.Д.И., коридор и Г.П.Б., заедно с 10, 61 % ид. ч. от общите части на сградата и от държавното дворно място, с площ от 1041 кв. м., при съседи по нотариален акт: изток – И.Н.С., Х.Н.О., Й.Ю.Г., юг – Т.и М.С., Жилфонд, запад – етажна собственост „Искра“ и север – В.Г.. С исковата молба е отправена покана до ответника да заплаща обезщетение за лишаване от ползване на делбения апартамент в размер на 300 лв. от завеждане на делото до предаване на недвижимия имот.С отговора на исковата молба Я.К.М. е отправил искане за делба на новообразуван имот № 1, кадастрален район 534, по плана на новообразуваните имоти на местност Златичора, в землището на с. Ямна, община Етрополе, код по ЕКАТТЕ 87391, одобрен със заповед № OA – 17/26.01.2004 г. на областния управител на област София, целият с площ от 599, 92 кв. м., с начин на трайно ползване: естествена ливада, при съседи на имота съгласно доказателствен нотариален акт: улица и от три страни - временно стопанисвано от общината, заедно с построените в имота сгради, които са търпими строежи по см. на пар. 16, ал.1 ПР на ЗУТ, както следва: двуетажна вилна сграда № , с площ от 35 кв. м., едноетажна стопанска сграда № *********, с площ от 21, 7 кв. м., едноетажна стопанска сграда № *********, с площ от 21, 9 кв. м., и гараж № *********, с площ от 10, 9 кв. м. Отправено е предложение за съвместно ползване на делбения апартамент.
С решение № 18969/21.11.2016 г., постановено по гр. д.
№ 74362/2015 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 56 състав, е допусната съдебна делба на
горепосочените недвижими имоти при равни квоти между съделителите.
В първото редовно открито съдебно заседание във
втората фаза на съдебната дела Я.К.М. е депозирал молба за възлагане на
допуснатия до делба апартамент. Твърди, че живее в същия и не притежава друго
жилище. Заявени са претенции за заплащане на суми за извършени ремонтни
дейности в апартамента.
В първото редовно открито съдебно заседание във
втората фаза на съдебната делба е депозирана молба и от М.К.Й., с която е
заявила претенция за възлагане на допуснатия до делба апартамент, тъй като не
притежава друг жилищен имот в гр. София. Предявена е претенция за сметки за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползване от 30.11.2015 г. до 22.07.2017
г. по 450 лв. месечно или общо 8 000 лв.
От заключението на вещото лице инж. А.Ц.по изслушаната
пред СРС съдебно – техническа експертиза се установява, че допуснатият до делба
апартамент е реално неподеляем, като средната му пазарна стойност е
215 000 лв. Имотът в с. Ямна също е неполедяем, като средната му пазарна
стойност в размер на 26 114 лв.
Експертното заключение относно средната пазарна цена
на делбените имоти е оспорено от ищцата, поради което съдът е допуснал
изслушването на тричленна съдебно – техническа експертиза.
От заключението на вещите лица инж. П.Я., инж. Д.М.и
инж. Ю.П.се установява, че средната пазарна цена на делбения апартамент е
235 000 лв., а на имота в с. Ямна – 18 010 лв.
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка О.П.П.се
установява, че познавала страните по делото, като ищцата е нейна колежка.
Знаела за притежаваните от тях имоти – апартамент на ул. „*****, както и в с.
Ямна. Знаела от М., че се е разбрала с брат си да продадат апартамента. След
като починал баща им, М. споделила, че Я. се отказал да продават апартамента. М.
в присъствието на свидетелката се обадила на Я. и му казала, че щом няма да
продават апартамента, трябва да й предостави ключ от него, да я допуска до имота
и да плаща наем. Не са преустановили константите си, но М. не била допускана до
жилището. М. никога не е разполагала с ключ от апартамента. Я. сложил нова
врата, но и преди това М. нямала ключ от апартамента. Свидетелката е посещавала
апартамента. М. й изпращала пари, които носела на баща им. Свидетелката не е присъствала на случай, при
който Я. да предлага ключ на М., нито тя й е споделяла такава информация.
От заключението на вещото лице инж. П.Я. по
изслушаната пред СРС съдебно – техническа експертиза се установява, че средният
пазарен наем за периода 30.11.2015 г. 22.05.2017 г. възлиза на 10 870 лв.,
половината е 5 435 лв.
При измушването на вещото лице същото е пояснило, че определеният
наем е за необзаведено жилище. В случай, че същото е обзаведено, средният
пазарен наем за периода 30.11.2015 г. – 22.05.2017 г. възлиза на 6 382
лв., а от 22.05.2017 г. до 26.03.2018 г. е в размер на 3 670 лв. за 1/2
ид. ч. от имота.
В проведеното на 26.03.2018 г. открито съдебно
заседание съдът е допуснал изменение на претенцията за сметки, предявена от М.К.Й.,
чрез увеличаване на нейния размер от 8 000 лв. на 10 052 лв. за
периода 30.11.2015 г. – 26.03.2018 г. и 417, 40 лв. среден месечен наем, или
общо 10 469, 40 лв.
Ангажираните доказателства относно извършените
ремонтни дейности в делбения апартамент не следва да се обсъждат, предвид
предмета на въззивното производство и доколкото решението в тази му част е
влязло в сила, като необжалвано.
От заключението на вещото лице инж. П.Я. поизслушаната
във въззивното производство съдебно – техническа експертиза се установява, че актуалният
пазарен наем възлиза на 691 лв.
Експертното заключение е оспорено от ответника по
жалбата.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, изхождат от легитимирани страни, като същите са процесуално допустими.
Разгледани по същество, жалбата на ищцата е неоснователна, а на ответника е
частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивнят установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Във въззивното производство е отправено волеизявление
от съделителката М.К.Й. за оттегляне на иска за делба спрямо имота в с. Ямна.
Насрещната страна Я.К.М. е изразил съгласие с напрвеното оттегляне. Макар, че
посоченият недвижим имот е включен в делбеното производство по реда на чл.341,
ал.2 ГПК по инициатива на Я.К.М., следва да се съобрази обстоятелството, че
всеки съделител в делбеното производство има качеството едновременно на ищец и
ответника по предявения иск за съдебна делба. Ето защо въззивният съд счита, че
за съделителката М.К.Й. е налице процесуална възможност да отправи
волеизявление за оттегляне на иска за делба спрямо горепосочения недвижим имот.
Съгласно нормата на чл.232 ГПК и доколкото оттеглянето е заявено във въззивното
производство, насрещната страна Я.К.М. е изразил съгласие с направеното
оттегляне. Същевременно съдебното решение в частта за извършване на съдебната
делба спрямо имота в с. Ямна е обжалвано с депозираната от М.К.Й. и съответно
решението в тази му част не е влязло в сила.
По изложените съображения, въззивният съд счита, че са
налице предпоставките на чл.232 ГПК, поради което обжалваното решение в частта,
с която недвижимият имот в с. Ямна е изнесен на публична продан, следва да се
обезсили, като производството по извършване на съдебна делба спрямо този имот
следва да се прекрати.
Съделителката М.К.Й. е предявила искане за сметки за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на делбения апартамент за
периода 30.11.2015 г., когато е депозирана исковата молба, до 22.04.2017 г. –
първото редовно открито съдебно заседание във втората фаза на съдебната делба.
Искането на жалбоподател за сметки е
своевременно направено, в рамките на установения в чл.346 ГПК срок – в първото
заседание след допускане на делбата.
Вътрешните отношения между съсобствениците, които
възникват по повод използването на общата вещ, са регламентирани в нормата на
чл.31 ЗС. Същата установява правото на всеки съсобственик да си служи с общата
вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. В случай, че общата вещ се
ползва само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за
ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. С оглед на това
основателността на предявеното искане за сметки се предпоставя от наличието на
следните елементи от правопораждащия фактически състав, които следва да
участват в условията на кумулативност: наличието на съсобственост; използване
на съсобствената вещ само от останалите съделители; изпращане на писмено искане
да си служи с вещта.
Наличието на съсобственост между страните е установено
с влязлото в сила съдебно решение, постановено в първата фаза на съдебната
делба, по допускането й. Също така жалбоподателката М.К.Й. е отправила покана
до ответника, инкорпорирана в исковата молба, да й заплащат месечно обезщетение
в размер на 300 лв., за притежаваната от нея идеална част от процесния имот.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 7/02.11.2012
г. по тълк. д. № 7/2012 г. по описа на ВКС, ОСГК, личното ползване по смисъла
на чл.31, ал.2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или
ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно права им,
без да се събират добиви и граждански плодове. За личното ползване е
ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез
непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото
семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездно той я е предоставил. От
значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите
съсобственици, като им пречи да ги реализират.
Жалбоподателят Я.К.М. поддържа, че е
предложил на ищцата съвместно ползване на процесния апартамент, поради което не
дължи заплащане на обезщетение за лишаване от ползване.
За да се освободи от отговорност, ползващите
вещта съсобственици следва да предложат на другия съсобственик да ползва вещта
лично според правата му в съсобствеността, както и да му осигурят възможност
реално да упражнява това свое право (решение № 269/18.10.2013 г. по гр. д. №
1282/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК,
горепосоченото тълкувателно решение и др.).
От събраните по делото доказателства не би могло да се
направи обоснован извод, че жалбоподателят Я.К.М. е предоставил на М.К.Й. ключ
от имота и тя е имал възможност реално да го ползва съобразно участието й в
съсобствеността. Не се установи, че тя е допусната в имота – че е имал свободен
и безпрепятствен достъп до него, оставила е свои вещи там и е могла реално да
ползва имота по предназначението му и съобразно обема на правата му. Свидетелката
О.П.е дала показания, че ищцата никога не е разполагала с ключ от процесния
апартамент. Неоснователни са доводите на жалбоподателя Я.К.М., че не следва да
се кредитират показанията на свидетелката, тъй като не се отнасят за
разглеждания период. Макар свидетелката О.П.да е дала показания и за времето
преди откриване на наследството. Правно релевантно е обстоятелството, че същата
е дала показания, че М.К.Й. не е притежавала никога ключ от делбения
апартамент, което се отнася и за исковия период. Съделителят Я.К.М. не е ангажирал
доказателства, че е предоставил на другия съделител ключ от процесния
апартамент и съответно е предоставил възможност реално да го ползва съобразно
участието си в съсобствеността, за което носи доказателствена тежест, на
основание чл.154, ал.1 ГПК. Не е ангажирал също така и доказателства, които да
разколебаят доказателствената стойност на показанията на свидетелката О.П.. Ето
защо въззивният съд възприема показанията на същата, ценени по реда на чл.172 ГПК.
По изложените съображения съдът счита, че ищцата
М.К.Й. е доказала всички елементи от правопораждащия фактически състав на
претендираното от нея вземане за обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствения имот според правата й.
Спори се между страните в производството
относно размера на присъденото от решаващия съд обезщетение за лишаване от
ползване за периода 30.11.2015 г. – 22.05.2017 г.
Размерът на обезщетението се определя в
съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който
ползващия имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в
съсобствеността. Съгласно заключението на вещото лице инж. П.Я. по изслушаната
пред СРС съдебно – техническа експертиза наемът за процесния апартамент,
съобразно участието на ищцата в съсобствеността, за периода 30.11.2015 г. –
22.05.2017 г., възлиза на 6 382 лв., доколкото апартаментът е обзаведен. Страните не са заявили оплаквания относно
периода на присъденото обезщетение, поради което и на основание чл.269 ГПК този
въпрос стои извън пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъжда по
същество. Ето защо претенцията за сметки, предявена от М.К. Й., с правно
основание чл.31, ал.2 ЗС, е основателна в посочения размер от 6 382 лв., в
каквато насока са изводите на решаващия съд. Ето защо решението в частта, с
която предявения иск е уважен в посочения размер и е отхвърлен за разликата до
пълня предявен размер, следва да се потвърди.
Във въззивната жалба на Я.К.М. са изложени
оплаквания за нарушение на процесуалния закон при произнасянето на съда по реда
на чл.344, ал.2 ГПК, без да е сезиран с такова искане. искането за привременна
мярка:
Ответницата по жалбата поддържа, че
жалбата в тази й част е просрочена, тъй като съдебното решение в частта на
привременните мерки има характера на определение, което подлежи на обжалване в
едноседмичен срок.
С обжалваното съдебно решение съдът е
постановил, че същото може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните. Действително съдебното решение в частта, с която
съдът се е произнесъл по привременните мерки, има характера на определение.
Съдът обаче е определил по – дълъг от законоустановения срок за обжалване. На
основание чл.62, ал.3 ГПК, когато
съдът определи по-дълъг от установения в закон срок, извършеното действие след
законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за
просрочено. Ето защо и доколкото въззивната жалба е депозирана в указания от
съда двуседмичен срок, същата не следва да се смята за просрочена в частта
относно привременната мярка.
На основание чл.6, ал.2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата
защита и съдействие се определят от страните. Ето защо, за да определи
привременна мярка по реда на чл.344, ал.2 ГПК, съдът следва да бъде сезиран от
страната с такова искане. В разглеждания случай още с исковата молба ищцата М.К.Й.
е отправила искане за присъждане на обезщетение за лишаване от ползването на
процесния апартамент в размер на 300 лв. до предаване на недвижимата вещ.
Искането е поддържано и в последното проведено открито съдебно заседание в
първата съдебна инстанция, когато процесуалният представител на страната е заявил
претенция за заплащане на месечно обезщетение от 417, 40 лв. Ето защо, като е
разгледал претенцията на М.К.Й., предявена по реда на чл.344, ал.2 ГПК, съдът
не е постановил недопустим съдебен акт и не е допуснал нарушение на установения
принцип на диспозитивното начало в гражданския процес.
По реда на чл.344, ал.2 ГПК съдът може да
постанови кой от съделителите от кои от делбените имоти ще се ползва до
окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани
между съделителите срещу ползването. По този начин се извършва привременно
разпределение на ползването на имота, предмет на делбата, до приключване на
делбеното производство. Жалбоподателят е отправил искане за определяне на
привременна мярка в последното съдебно заседание пред СРС.
По делото се установи, че делбения апартамент
се ползва единствено от Я.К.М.. Това от своя страна е основание същият да заплаща на
ищцата суми срещу ползването. При определяне на техния размер следва да се
съобрази заключението на вещото лице инж. П.Я. по изслушаната във въззивното
производство съдебно – техническа експертиза, тъй като то отразява актуалните
цени на средния месечен наем за делбения имот. Същият възлиза на 691 лв. за
целия имот. Доколкото ищцата притежава 1/2 ид. ч. от имота, тя има право на
обезщетение в размер на 345, 50 лв. То се дължи от другия съделител. Тази привременна
мярка няма характера на обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот за
предходен период от време, за разлика от разгледаната по – горе претенция за
сметки с правно основание чл.31, ал.2 ЗС. Ето защо началният момент на
плащането на така определените суми е моментът от влизане в сила на
определението до приключване на делбеното производство с влязъл в сила съдебен
акт. Съгласно трайната съдебна практика определянето на привременна мярка
подлежи на двуинстанционен контрол, тъй като с него не се прегражда по –
нататъшното развитие на делото, както и не се разрешава по същество
материалноправен въпрос, свързан с предмета на делото. Даденото разрешение с
определената привременна мярка има временен характер, като в рамките на
делбеното производство може да бъде пререшен от съда (определение №
503/25.10.2011 г. по ч. гр. д. № 427/2011 г. на ВКС, ГК, І ГО; определение №
313/28.04.2014 г. по ч. гр. д. № 2225/2014 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др.).
Доколкото с обжалваното съдебно решение съдът е присъдил заплащането на сумите
по привременната мярка от предходен момент – 22.05.2017 г., когато не е налице
стабилен съдебен акт, постановен по реда на чл.344, ал.2 ГПК, решението в
частта, с която е уважена привременната мярка за сумата от 3 670 лв. за
периода 22.05.2017 г. – 26.03.2018 г. следва да се отмени. Доколкото ищцата
поддържа и във въззивното производство искането за привременна мярка, такава
следва да се определи от въззивния съд. Нейният размер възлиза на 345, 50 лв. месечно,
считано от влизане в сила на решението в частта на привременната мярка до
окончателното извършване на делбата.
По разноските по производството:
При този изход на делото в
полза на Я.К.М. следва да се присъди сумата от 73, 40 лв., представляваща
сторени разноски във въззивното производство по съразмерност.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 480798 от 03.09.2018 г., постановено по гр.
д. № 74362/2015 г. по описа на СРС,
ГО, 56 състав, В ЧАСТТА, с която е изнесен
на публична продан, на основание чл.348 ГПК следния недвижим имот: НОВООБРАЗУВАН ИМОТ № 1, кадастрален
район 534, по плана на новообразуваните имоти на местност Златичора, в
землището на С. ЯМНА, община Етрополе, код по ЕКАТТЕ 87391, одобрен
със заповед № OA – 17/26.01.2004 г. на областния управител на област София,
целият с площ от 599, 92 кв. м., с начин на трайно ползване: естествена ливада,
при съседи на имота съгласно доказателствен нотариален акт: улица и от три
страни - временно стопанисвано от
общината, заедно с построените в имота сгради, които са търпими строежи по см.
на пар. 16, ал.1 ПР на ЗУТ, както следва: двуетажна вилна сграда № , с площ от
35 кв. м., едноетажна стопанска сграда № *********, с площ от 21, 7 кв. м.,
едноетажна стопанска сграда № *********, с площ от 21, 9 кв. м., и гараж №
*********, с площ от 10, 9 кв. м.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото във втората фаза по
извършване на съдебната делба по отношение на същия имот: НОВООБРАЗУВАН ИМОТ № 1, кадастрален район 534, по плана на
новообразуваните имоти на местност Златичора, в землището на С. ЯМНА, община Етрополе, код по ЕКАТТЕ 87391, одобрен
със заповед № OA – 17/26.01.2004 г. на областния управител на област София,
целият с площ от 599, 92 кв. м., с начин на трайно ползване: естествена ливада,
при съседи на имота съгласно доказателствен нотариален акт: улица и от три
страни - временно стопанисвано от
общината, заедно с построените в имота сгради, които са търпими строежи по см.
на пар. 16, ал.1 ПР на ЗУТ, както следва: двуетажна вилна сграда № , с площ от
35 кв. м., едноетажна стопанска сграда № *********, с площ от 21, 7 кв. м.,
едноетажна стопанска сграда № *********, с площ от 21, 9 кв. м., и гараж №
*********, с площ от 10, 9 кв. м., на основание чл.232 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 480798 от 03.09.2018 г., постановено по гр.
д. № 74362/2015 г. по описа на СРС,
ГО, 56 състав, В ЧАСТТА, с която Я.К.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, е осъден да заплати на М.К.Й., ЕГН **********, с
адрес ***, ж. к. „*****, сумата от 6 382
(шест хиляди триста осемдесет и два) лв., представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на 1/2 ид. ч. от горепосочения апартамент № 1, находящ
се в гр. София, бул. „****“ (*****, като искът е отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер.
ОТМЕНЯ решение № 480798 от 03.09.2018 г., постановено по гр.
д. № 74362/2015 г. по описа на СРС,
ГО, 56 състав, В ЧАСТТА, както Я.К.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, е осъден да заплати на М.К.Й., ЕГН **********, с
адрес ***, ж. к. „*****, сумата от 3 670
(три хиляди шестстотин и седемдесет) лв., представляваща обезщетение за лишаване
от ползването на 1/2 ид. ч. от апартамент № 1, находящ се в гр. София, бул. „****“
(*****, за периода от 22.05.2017 г. до 26.03.2018 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Я.К.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на М.К.Й.,
ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „*****, сумата от 345, 50 (триста четиридесет и пет лева и
петдесет стотинки) лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
1/2 ид. ч. от апартамент № 1, находящ се в гр. София, бул. „****“ (*****, месечно, на основание чл.344, ал.2 ГПК, считано от влизане в сила на решението
в частта на привременната мярка до окончателното извършване на делбата.
ОСЪЖДА М.К.Й., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „*****, да
заплати на Я.К.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 73, 40 (седемдесет и три лева и четиридесет стотинки) лв.,
представляваща сторени разноски във въззивното производство по съразмерност.
Решението в останалата част е влязло в сила, като
необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК, на
основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК, като в частта на привременната мярка е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.