ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………./...... 01.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 24.01.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Д.
Томова
въззивно търговско дело №
1958 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. №72793/06.11.2018г. по описа на ВРС, на „ДИЛОВ ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Варна,
подадена чрез пълномощник адвокат Н.Й., АК- Варна, срещу решение №4128/17.10.2018г.
на Варненски районен съд, 12 състав, постановено по гр.д. №4445/2018г. по
описа на ВРС, в осъдителната му част.
С обжалваното решение ответното дружество –
жалбоподател „ДИЛОВ ИНВЕСТ” ЕООД
е осъдено да заплати на ищеца Етажната
собственост в жилищна сграда, находяща се в г.В.у.З.***, представлявана от
управителя Т.Д,Д., сумата 3 313,29 лева, представляваща обезщетение за
забава изчислено върху сумата от 15075,03 лева, присъдена с влезлите в сила
решения по гр.д. № 16238/2015 г. по описа на Районен съд, град Варна и в.т.д. №
288/2017 г. по описа на Окръжен съд, град Варна, дължима за периода 28.01.2016
г. до 28.03.2018 г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, както и сумата 604,80 лева, представляваща сторени разноски в производството по
делото, съобразно уважената част на иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
І. По
допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния
двуседмичен срок, визиран в чл.259, ал.1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата
е редовна, съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана. Дължимата държавна такса за въззивното
производство в размер на 66,27 лева е внесена.
Препис от въззивната жалба е бил надлежно връчен на
насрещната страна – ищеца ЕСЖС, представлявана от управителя Тодор Димитров. В
срока по чл.263 ГПК същият, чрез пълномощника си по делото адвокат В.Б.,
АК-Варна, е подал писмен отговор.
Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че
въззивното производството е допустимо.
ІІ. По
предварителните въпроси.
Изложените във въззивната жалба съображения се
квалифицират като оплаквания за неправилност
и необоснованост на обжалваното решение.
Като поддържа възраженията си по иска, свързани с
липса на надлежно взети решения за избор на управител на етажната собственост,
съответно за търсене на отговорност за забавеното изпълнение на парично
задължение от страна на ответното дружество, жалбоподателят оспорва като
неправилен изводът на първоинстанционния съд, че
представените по делото протоколи удостоверяват надлежно взети решения в тази
насока от етажната собственост.
Оспорва като неправилен и изводът, че обезщетението
за забава се дължи от датата на получаване на препис от исковата молба по
предходно воденото между страните гр. дело №16238/2015г. по описа на
ВРС за главницата, като твърди, че към този момент не му е било
известно етажната собственост да има претенция и за лихви за забава, липсвало е
и посочен срок, в който главният дълг да бъде платен, поради
което за и начален момент на забавата следва да се счита датата, на която постановеното
по това дело решение е влязло в сила - 08.06.2017г.
Обосновано е и оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на процесуалния
закон поради това, че неправилно е оставил без разглеждане своевременно
направеното от ответника с отговора на исковата молба и уточнено съобразно
дадените му указания с разпореждане №25271/27.06.2018г. възражение за прихващане.
Жалбоподателят моли това възражение да
бъде прието във въззивното производство, съответно обжалваното
първоинстанционно решение да бъде отменено и да се
постанови ново решение по същество на спора, с което исковата претенция да бъде
отхвърлена. Претендира и присъждане на разноските, сторени за производството по
делото.
В отговора си на въззивната жалба въззиваемата страна
Етажната собственост в жилищна сграда, находяща се в г.В.у.З.***, оспорва въззивна жалба. Излага аргументирано коментара си по
оплакванията на ответника и приложимите към спора законови разпоредби и обосновава
искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Съставът на въззивния съд намира, че устният доклад
кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на осъществената
размяна на книжата, основан е на твърденията и възраженията на страните,
изложени в исковата молба и в отговора. Не се установява допуснато от първоинстанционния съд съществено
нарушение на процесуалните правила във връзка с неразгледано и непроизнесено
възражение за прихващане на ответника – настоящ въззивник.
Вярно е, че в отговора си на исковата молба
ответникът е заявил, че прави „възражение
за прихващане върху сумата в размер на претенцията”, но това не е достатъчно, за да се приеме, че това
процесуално право е надлежно упражнено. Не се твърди, че насрещното вземане на
ответника е ликвидно и изискуемо, поради което би могло да се предположи, че се
касае за искане за съдебна компенсация. Тъй като насрещното вземане, с което се
прихваща, е спорно (неликвидно), т.е. негов предмет е едно спорно право, за
което съдът се произнася със сила на пресъдено нещо (чл.298, ал.4 от ГПК), при
което ефектът на прихващането ще се прояви след влизане в сила на съдебното
решение, на общо основание същото следва да е индивидуализирано в достатъчна
степен, в т.ч. страни, основание, размер. В конкретния случай нито в самия
отговор на исковата молба, нито в допълнителната си молба, подадена в
хипотезата на чл.101 от ГПК, ответникът е пояснил ясно и недвусмислено както
вземането си по основание и размер (договорно, извъндоговорно, изпълнени работи
в рамките на гаранционната отговорност, др.), така и пасивната материалноправна
легитимация на ищцовата етажна собственост. Нередовността при предявяването на
възражението за прихващане има за последица изключване на възможността за
съвместното му разглеждане в производството по първоначално предявения иск.
С оглед горното въззивният съдебен състав приема, че
не е налице твърдяното от жалбоподателя съществено процесуално нарушение, което
да налага повтаряне на действията от провеждане на разпоредително заседание по
чл.140 от ГПК от въззивния съд. За изслушване на становищата на страните делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
Във връзка с евентуални искания на страните за
присъждане на разноски за въззивното производство, следва да се укаже
необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание по делото (чл.80 от ГПК).
По изложените съображения и на основание чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.
№72793/06.11.2018г. по описа на ВРС, на „ДИЛОВ ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Варна,
подадена чрез пълномощник адвокат Н.Й., АК- Варна, срещу
решение №4128/17.10.2018г. на Варненски
районен съд, 12 състав, постановено по гр.д. №4445/2018г. по описа на ВРС, в
осъдителната му част.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 19.02.2019г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват
страните на посочените по делото съдебни адреси чрез пълномощници.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по
делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на
разноските (чл.80 ГПК).
Препис от определението да се връчи на страните ведно със съобщението за насроченото открито
съдебно заседание, представляващо Приложение
№2 към Наредба №7 от 22.02.2008г. на Министерство на правосъдието. На
въззивника да се връчи и препис от
подадения отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.