Решение по дело №2003/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 348
Дата: 21 септември 2021 г. (в сила от 21 септември 2021 г.)
Съдия: Стефка Тодорова Михова
Дело: 20215300502003
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 348
гр. Пловдив, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20215300502003 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435,ал.2,т.6 от ГПК.
Образувано по жалба, подадена от Р. ИВ. М., ЕГН **********, длъжник по изп.
дело №1207/2020г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, против разпореждане на
съдебния изпълнител от 05.07.2021г. , с което е оставено без уважение искането на
длъжника за прекратяване на изпълнителното производство и за вдигане на
наложените по делото запори.
В жалбата се твърди, че оспорваното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно. Жалбоподателката поддържа, че изпълнителното дело е
образувано срещу нейния покоен съпруг Д. М., починал на 03.09.2013г. При това
положение съдебният изпълнител не е имал право да образува изпълнително дело,
поради липса на надлежна процесуална легитимация, незаконосъобразно е
конституирал жалбоподателката като длъжник по делото на 01.10.2020г., вместо да го
прекрати при констатиране на смъртта на наследодателя й към м.08.2020г. Искането до
съда е да бъде отменен отказът на съдебния изпълнител и прекратяване на
изпълнителното дело.
Взискателят „ Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД – гр. София взема
становище за неоснователност на жалбата.
В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ Константин Павлов излага
доводи за неоснователност на жалбата.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по
делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирани лица – длъжник в изпълнителното
производство, в законоустановения срок по чл.436,ал.1 от ГПК , срещу подлежащ на
1
обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Изпълнително дело №1207/2020г. по описа на ЧСИ К.Павлов, е образувано по
молба с вх. № 48584/20.08.2020г. на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД – гр.
София , въз основа на изпълнителен лист от 05.12.2012г., издаден по т. д. №
6893/2012г. по описа на СГС, срещу длъжника Д. П. М., ЕГН:**********, за
непогасено парично задължение.От постъпилото по делото удостоверение за
наследници е установено, че длъжникът е починал на 03.09.2013г., като с
разпореждане на съдебния изпълнител от 01.10.2020г., като длъжник по делото и на
основание чл.429,ал.2 от ГПК е конституирана жалбоподателката , негова преживяла
съпруга.
С подадена на 23.02.2021г. молба, Р.М. е поискала прекратяване на
изпълнителното производство и вдигане на наложените запори, поради липсата на
валидно процесуално правоотношение, с оглед смъртта на длъжника преди образуване
на изпълнителното дело.
С разпореждане от 05.07.2021 г., от ЧСИ Павлов е постановен обжалваният отказ
за прекратяване на изпълнителното производство и вдигне наложените запори на
посоченото от страната основание, който отказ съдът намира за правилен.
Активната и пасивната процесуална легитимация в изпълнителния процес се
определя от изпълнителния лист. Правилото е, че взискател може да бъде само лицето,
което изпълнителният лист сочи като кредитор по вземането, а длъжник може да е
само лицето, което изпълнителният лист сочи като длъжник. От това правило има
изключения и това са уредените в чл. 429 от ГПК хипотези на приемство в
изпълнителния лист след издаването му. При тях надлежни страни в изпълнителния
процес са субекти, които не фигурират в изпълнителния лист, но притежават надлежна
легитимация.
Според трайната съдебна практика, изпълнителният лист очертава рамките на
процесуално законосъобразното поведение на съдебния изпълнител, като го задължава
да даде защита на удостовереното в него право така, както е индивидуализирано от
съда по страни, съдържание и размер. Съдебният изпълнител няма право да установява
различно материалноправно положение досежно страните по правоотношението в
сравнение с установеното от съда, освен в случаите на правоприемство, настъпило
след приключване на устните състезания пред съда по съществото на спора.
Съгласно чл. 429, ал. 2 от ГПК, издаденият изпълнителен лист срещу
наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници,
освен ако те не установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по
опис. Характерно за правоприемството по чл. 429, ал. 1 и ал. 2 ГПК е, че то винаги
следва издаването на изпълнителния лист.
В конкретния случай от приложените писмени доказателства се установява, че
изпълнителния лист е издаден на 05.12.2012 г. срещу Д. М. , починал на 03.09.2013г. ,
т. е смъртта на последния е настъпила след приключване на съдебното производство,
по което е издаден изпълнителния титул. Следователно е налице хипотезата на чл.
429, ал. 2 от ГПК, тъй като правоприемство е настъпило преди образуване на
изпълнителното производство, поради което издаденият изпълнителен лист срещу
наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите
наследници, тъй като те не са установили, че са се отказали от наследството или че са
го приели по опис. Ето защо тезата на жалбаподателката, че не е надлежна страна в
процесуалната връзка по образуваното изпълнително дело не може да бъде споделена.
Същата е конституирана като наследник на длъжника и отговаря за задълженията на
своя наследодател до размер на полученото наследство.
Предвид гореизложеното разпореждането на съдебният изпълнител, с което е
оставил без уважение искането на жалбоподателката за прекратяване на
изпълнителното производство и вдигане на наложените запори , е правилно и
2
законосъобразно, а жалбата следва да се остави без уважение, като неоснователна.
При този изход на правния спор жалбоподателката следва да бъде осъдена да
заплати на търговското дружество , направените по настоящето дело разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер от 50 лева, определено на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК (изм. с ДВ, бр. 8/24.01.2017 г.) вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25а, ал. 3 от НЗПП
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 7281/02.08.2021г. при
регистратурата на ОС-Пловдив, подадена от Р. И. М., ЕГН **********, длъжник по
изп. дело №1207/2020г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, против разпореждане на
съдебния изпълнител от 05.07.2021г. , с което е оставено без уважение искането й за
прекратяване на изпълнителното производство и вдигане на наложените запори.
ОСЪЖДА Р. ИВ. М., ЕГН **********, да заплати на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД , ЕИК *********, сумата от 50 лева- разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3