Решение по дело №45292/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12867
Дата: 28 юни 2024 г.
Съдия: Гергана Велчова Кирова
Дело: 20231110145292
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12867
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110145292 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.411 от КЗ и чл.86 от ЗЗД от
З А,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от М
И и К В,против З,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от М М – Г и П Д.,с искане да бъде постановено
решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на
ищеца в размер от 3305,56 лева главница и 1026,37 лева мораторна лихва за
периода 02.06.2020 г. до 02.06.2023 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди,че на 23.12.2018 г. на автомагистрала „Т“ в
посока П км.25.5 товарен автомобил Ф Г с рег.№ ***** реализира ПТП със
спрелия автомобил О А с рег. № *****. Същевременно товарният автомобил
Ф Г с рег. № ***** е ударен от автомобил А с рег. № ***** като към датата на
настъпване на произшествието автомобилът Ф е застрахован по застраховка
каско при ищеца,а автомобил ауди е застрахован по застраховка гражданска
отговорност при ответника. В исковата молба се сочи,че вследствие на
настъпилото ПТП за автомобил Ф е настъпила тотална щета като размерът на
обезщетението възлиза на 8742,37 лева. В исковата молба се твърди,че
ищецът е отправил покана до ответника като на 21.07.2020 г. е реализирано
частично плащане в размер от 5436,79 лева,с което ответникът е признал
наличието на основание за ангажиране на отговорността му. Ищецът сочи,че е
останала неиздължена цена в размер от 3305,56 лева,която не е заплатена.
Твърди се,че ответникът се намира в забава за неиздължената част от
главницата и размерът на мораторна лихва за периода 02.06.2020 г. до
02.06.2023 г. възлиза на 1026,37 лева. Исковата претенция се основава на
1
твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство,но с оглед депозираното възражение срещу заповедта за
изпълнение е налице интерес от предявяване на установителната искова
претенция. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи
исковете.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
със становище за неоснователност на исковете – ответникът не отрича,че е
изплатил обезщетение в размер от 5436,79 лева,с което твърди,че е осигурена
обезвреда за всички вреди,които са в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Ответникът сочи,че обезщетението не може да надвишава действителната
стойност на вредите,а чрез претендиране на парична сума в по-висок размер
ищецът цели неоснователно обогатяване. Ответникът моли съда да отхвърли
исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „А“АД претендира от „Л“АД
сумите от 3305,56 лева главница и 1026,37 лева лихва за забава за периода
02.06.2020 г. до 02.06.2023 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 30875/2023 г. по описа на СРС,42 състав.
Приети са общи условия по застраховка каско на МПС на „А“АД.
Видно от застрахователна полица по застраховка каско и
злополука,издадена от „А“АД автомобил Ф Г с рег. № ***** е застрахован за
периода 26.09.2017 г. до 25.09.2022 г.
Установява се от свидетелство за регистрация на автомобил Ф Г с рег.
№ *****,че е собственост на „П“ЕООД.
С определение на съда е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване,че „А“АД е застраховател по застраховка каско на автомобил Ф Г с
рег. № ***** към 23.12.2018 г.,“Л“АД е застраховател по застраховка
гражданска отговорност за автомобил ауди с рег. № *****,“Л“АД е изплатило
на „А“АД сумата от 5436,79 лева.
В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита
на свидетеля П. се установява,че към 2018 г. е управлявал автомобил Ф Г,с
който е претърпял инцидент – пътувайки по автомагистрала „Т“ в посока към
Б някъде около 24-25 километър при движение в лява лента,движейки се зад
друг автомобил,внезапно бял бус засякъл автомобила,движещ се пред
автомобила,управляван от свидетеля,при което автомобилът пред автомобила
на свидетеля и автомобилът на свидетеля започнали да спират и тогава
автомобилът Ф бил ударен от друга кола,движеща се след него,от което
автомобилът Ф се оттласнал и ударил колата пред себе си. Според свидетеля
П. автомобилът е имал множество щети вследствие удара отзад и
впоследствие отпред. От показанията на свидетеля П. се установява,че
водачът на автомобила,движещ се зад него казал,че не е видял предните
автомобили.
2
Според приетото заключение по изслушаната съдебно-автотехническа
експертиза се установява,че автомобилът Ф е с първа регистрация на
03.10.2017 г.,според протокола за ПТП автомобил А с рег. № ***** при
движение по автомагистрала Т в посока към П на 25 км. и 500 м. поради
движение с несъобразена скорост с интензивността на движението и
конкретните условия на видимост реализира ПТП с автомобил Ф с рег. №
***** като го удря отзад. Според експерното заключение възможният
механизъм за настъпване на ПТП е когато в процес на намаляване на
скоростта на движение от страна на автомобил Ф поради маневра на водач на
друг автомобил,който се престроява от средна към лява лента на
движение,движещият се зад автомобил Ф автомобил ауди в процес на
застигане на овладява автомобила и реализира ПТП с автомобил Ф,който от
удара се измества напред и реализира удар с автомобил О А,движещ се пред
него,по средни пазарни цени стойността на щетите възлиза на 8265,41 лева,а с
включена услуга пътна помощ – 8382,41 лева. От техническа гледна точка
описаните щети се намират в зоната на удара и са в причинна връзка с
реализираното ПТП,при отчитане опасната зона за спиране на автомобила за
водача на автомобил Ф ударът е бил непредотвратим.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,с който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение или ако е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Този иск има
предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на
доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания размер.
Регламентирането на иска като положителен установителен иск означава,че е
възложено в тежест на ищеца провеждането на доказване наличието на
предпоставки за уважаване на иска. В конкретния случай по предявената от
ищеца искова претенция с правно основание чл.411 от КЗ ищецът следва да
докаже,че е застраховател по договор за застраховка каско,да установи,че е
настъпило застрахователно събитие,което е покрит застрахователен риск,да
докаже,че са настъпили вреди,да установи,че е изплатил обезщетение,с чието
изплащане възниква правото му на регресно вземане спрямо застрахователя
по застраховка гражданска отговорност. Законът регламентира фикция,че
искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,ако исковата
молба е постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за
предявяване на иск,т.е. искът се счита предявен на 06.06.2023 г.
Страните не спорят,а и от представената по делото застрахователна
полица се установява,че дружеството ищец е застраховател по договор за
застраховка каско за автомобил Ф. Договорът за застраховка каско поражда
задължение за застрахователя по време на действие на договора да осигурява
покритие,а при настъпване на застрахователно събитие – да определи и
изплати застрахователно обезщетение. С договора за застраховка каско
застрахователят осигурява обезвреда относно евентуално настъпили вреди за
застрахования автомобил. Пътнотранспортното произшествие представлява
покрит застрахователен риск,респективно настъпването на пътнотранспортно
3
произшествие представлява застрахователно събитие. В този смисъл въз
основа на подадено до застрахователя уведомление в изпълнение на
договорните си задължения дружеството ищец е образувало преписка по щета
и е определено,а впоследствие и изплатено застрахователно обезщетение.
Настъпването на застрахователното събитие трансформира задължението на
застрахователя да осигурява покритие в задължение да обезщети за
възникналите вреди. Софийският районен съд приема,че от събраните в хода
на производството доказателства може да бъде направен извод,че
възникналите за автомобила Ф щети са причинени вследствие реализираното
ПТП,в която насока съдът отчете показанията на свидетеля П.,както и взе
предвид заключението по съдебно-автотехническата експертиза,според което
щетите се намират в зоната на удара и могат да бъдат реализирани при този
механизъм на настъпване на ПТП. Съдът счита,че е доказана и друга
материалноправна предпоставка за уважаване на иска – представени са
писмени доказателства относно изплащане на обезщетението. Софийският
районен съд намира,че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря за
възстановяване на вредите,тъй като е застраховател по договор за застраховка
гражданска отговорност на виновния водач. С договора за застраховка
гражданска отговорност застрахователят по този договор се задължава да
осигурява в рамките на уговорения застрахователен лимит обезвреда за
настъпилите щети на трети лица вследствие действия или бездействия на
водача,чиято отговорност е застраховал. С оглед обстоятелството,че не е
спорно,че ответникът е застраховател по договор за застраховка гражданска
отговорност за автомобил ауди,съдът намира,че ответникът е пасивно
легитимиран да отговаря по предявената искова претенция. В тази насока
съдът намира,че следва да бъде отчетено,че извънсъдебно и преди
предявяване на настоящата искова претенция ответникът по иска е изплатил
на ищеца сумата от 5436,79 лева,обстоятелство,което е отделено като
безспорно между страните. Фактът на възстановяване на част от претенцията
от страна на ответното дружество представлява извънсъдебно признание
наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на ответника
застраховател. Отделно от това,съдът счита,че от ангажираните в хода на
производството доказателства се установява,че водачът на автомобил ауди е
нарушил правилата за движение като не е съобразил пътната
обстановка,интензивността на движение и скоростта на движение на
управлявания от него автомобил,вследствие на което при настъпване процес
на намаляване на скоростта на движение и предприемане на спиране от
страна на движещия се пред автомобила ауди автомобил се е достигнало до
настъпване на удар между двата автомобила. Съгласно чл.20,ал.2 от Закона за
движение по пътищата водачът на пътно превозно средство е длъжен да
избере скорост на движение,при която се съобразява с атмосферните
условия,състоянието на пътя и превозното средство,с характера и
интензивността на движение,както и с конкретните условия за видимост. В
настоящия случай съдът намира,че от събраните по делото доказателства се
установява,че водачът на автомобил ауди се е движил със скорост,която се
явява несъобразена с конкретните условия и е причинил настъпването на
ПТП. Софийският районен съд счита,че исковата претенция подлежи на
уважаване по размер за сумата от 2828,62 лева,представляваща разликата
между стойността на обезщетението по средни пазарни цени и възстановената
4
част от обезщетението от страна на ответника. Размерът на обезщетението
следва да бъде определен по начин,позволяващ да бъде възстановено
имущество като застрахованото,поради което и искът следва да бъде уважен
за сумата от 2828,62 лева и да бъде отхвърлен за разликата до пълния
претендиран размер от 3305,56 лева.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
провеждането на доказване,че парична сума не е заплатена на падежа или в
срока за изпълнение,поради което за периода на забава длъжникът отговаря
пред кредитора за заплащане на обезщетение в размер на лихвата за забава. В
настоящия случай се установява,че е изпратена и получена от ответника
регресна покана и в рамките на предвидения 30-дневен срок не са
възстановени щетите,претендирани по регресната покана. С оглед това,че
ищцовото дружество претендира мораторна лихва за период,последващ
изтичането на предвидения по закон срок за произнасяне по регресната
претенция на застрахователя по договор за застраховка каско,съдът счита,че
искът за мораторна лихва е доказан по основание. Софийският районен съд
намира,че по размер искът подлежи на уважаване за сумата от 878,23
лева,определена по реда на чл.162 от ГПК,а за разликата до пълния
претендиран размер от 1026,37 лева исковата претенция подлежи на
отхвърляне.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.411 от КЗ по отношение на З,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от М М – Г и П Д.,че
съществува вземане на З А,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от М И и К В,в размер от 2828,62 лева ( две хиляди
осемстотин двадесет и осем лева шестдесет и две стотинки ),представляваща
неиздължен остатък от главница за регресно вземане вследствие настъпило
ПТП на 23.12.2018 г.,за което е образувана преписка по щета № *****,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
06.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,сумата от 878,23 лева
( осемстотин седемдесет и осем лева двадесет и три стотинки ) лихва за забава
за периода 02.06.2020 г. до 02.06.2023 г.,относно което вземане е издадена
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 30875/2023 г. по описа на СРС,42
състав,като отхвърля иска в частта за разликата над 2828,62 лева до пълния
претендиран размер от 3305,56 лева главница и в частта за разликата над
878,23 лева до пълния претендиран размер от 1026,37 лева мораторна лихва.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5