№ 1158
гр. Варна, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20213110204777 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от „Би Ес Ей“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление
№03-2100052 от 23.09.2021 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Варна, с което за нарушение по чл.153, ал.2 КТ, на въззивника е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер 1800.00 лв.
Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, неправилно и издадено при
съществено процесуално нарушение и моли, същото да бъде отменено. Твърди, че в АУАН
и в НП е налице непълно и неточно описание на нарушението като не са посочени датата и
мястото на извършване на нарушението и конкретното поведение на посочения нарушител.
Заявява, че нарушението не е извършено като твърди, че е допусната техническа грешка в
представения документ – график за явяване на работа за периода от 27.07.2021 г. до
04.08.2021 г., в който за И. П., заемаща длъжност „чистач, хигиенист“ са посочени като
присъствени повече от действително отработените дни. Излага и становище за маловажност
на твърдяното нарушение. Твърди също, че наложената санкция неправилно е определена в
размер над минималния предвиден.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без
уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно издадено.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 17.08.2021 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна –
свид. Н.З. и К.Д., извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в обект
хотел „Холидей Парк“, находящ се в к.к. „Златни пясъщи“, обл. Варна, стопанисван от
въззивното дружество „Би Ес Ей“ ЕООД, от което било изискано представяне на документи
относно разпределение и отчитане на работния процес, включително графици и присъствена
форма от м. юли и м. август 2021 г. При проверка на представените документи – графици и
1
отчетни форми за съответния период, отразена в Протокол №ПР2127498 от 15.09.2021 г.,
било констатирано, че работникът И. П. на длъжност „чистач, хигиенист“ е полагала труд в
периода от 27.07.2021 г. до 04.08.2021 г. включително, с което към 02.08.2021 г. не й била
осигурена седмична почивка не по-малко от 36 часа съобразно чл.153, ал.2 КТ при
установено сумарано изчисляване на работното време с правилника за вътрешния трудов
ред. При тази констатация, за съответния период на неизпълнение на изискването по чл.153,
ал.2 КТ, спрямо въззивника бил съставен АУАН №03-2100052 от 15.09.2021 г. Актът бил
надлежно връчен на М.М. – надлежно упълномощено лице от управителя на въззивното
дружество.
На 23.09.2021 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и
възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника
предвиденото в чл.414, ал.1 КТ наказание имуществена санкция в размер между
минималния и средния предвиден, в посока към минималния – 1800.00 лв.
Визираната фактическа обстановка съдът счита за установена по категоричен
начин от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени
възприятия показания на свидетелите Н. З. и К. Д., които напълно кореспондират и с
приобщените документи – НП №03-2100052 от 23.09.2021 г., АУАН №03-2100052 от
15.09.2021 г., обратна разписка за връчване на НП, протокол за извършена проверка от
15.09.2021 г., Правилник за вътрешния трудов ред с Приложение №1, график и отчетна
форма за месеците юли и август 2021 г., Трудов договор №2021-58 от 01.06.2021 г.,
декларация за осъществяване на краткосрочна заетост, пълномощно от 28.01.2020 г.,
идентификационна карта от 08.09.2021 г., призовка от 17.08.2021 г., Заповед №ЧР-612 от
24.08.2021 г. и Заповед №0280 от 03.08.2010 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа
на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от
съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и
съдържание. В АУАН и в НП са ясно посочени както мястото, така и датата на извършване
на твърдяното нарушение – на 02.08.2021 г. в х-л „Холидей Парк“ в к.к. „Златни пясъци“
като е уточнено, че на 02.08.2021 г. на И. П. е следвало да бъде осигурена седмична
почивка. Отразено е също, че въззивникът не е осигурил седмична почивка не по-малко от
36 часа при установено сумарно изчисляване на работното време съгласно Правилник за
вътрешния трудов ред. Така формулираното описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е счетено за извършено е достатъчно ясно и конкретно и предоставя на
въззивника възможност да разбере ясно вмененото му нарушение и да реализира
пълноценно правото си на защита.
Относно материално-правната законосъобразност на обжалвания акт:
Направената от наказващия орган констатация, че работникът И. П. е работила
девет последователни дни, при което на същата не е осигурена от работодателя седмична
почивка не по-малко от 36 часа, е правилна.
2
Съдът намира, че не са налице спорни обстоятелства по фактите, които да са
налагали провеждане на допълнително разследване, тъй като доказателства относно
обстоятелството, колко часа е работило лицето през сочения в НП период се съдържат в
представените пред наказващия орган документи - отчетни форми - графици. Приложените
график за работа и присъствена форма за м. 07. и м. 08. 2021 г., на които се позова
наказващият орган, представляват частен писмен документ, съставен и утвърден от
управителя, представен е от него на проверяващите служители на Дирекция “Инспекция по
труда” и удостоверява факти относно действително отработеното от работника време през
съответния период. Тъй като отчетните форми удостоверяват неизгодни факти за страната,
която ги е съставила и представила при извършената проверка, то същите се ползват с
материална доказателствена сила в административно-наказателното производство, още
повече, че тези доказателства са представени от управителя на обекта, ведно с негово
становище, че отразяват реално отработеното време от работещите в дружеството лица.
Видно от представените графици, И. П. е работила девет последователни дни
от 27.07.2021 г. до 04.08.2021 г. включително, което съставлява нарушение на изискването
по чл.153, ал.2 КТ. Нарушението е осъществено именно на 02.07.2021 г., доколкото това е
датата, от която е следвало да започне седмичната почивка на работника И. П..
При сумирано изчисляване на работното време, поради което работната
седмица не е идентична с календарната, с нормата на чл.153, ал.2 КТ е предвидено
непрекъснатата седмична почивка да е не по-малко от 36 часа. В случаите, когато
непрекъснатата седмична почивка се пада между две различни смени на работника, при
сумирано изчисляване на работното време, тя може да бъде по-малка от 36 часа, но най-
малко 24 часа, когато действителната и техническата организация на работата в
предприятието налагат това. Тази регламентация на седмичната почивка е свързана с
предвидената в чл.142, ал.4 КТ възможност, максималната продължителност на работна
смяна при сумирано изчисляване на работното време да бъде до 12 часа, но с ограничението,
че продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа.
В нормата на чл.9а, ал.1 и ал.3 от Наредба за работното време, почивките и
отпуските /Наредбата/, приета с ПМС №72 от 30.12.1986 г., е разписано изискването,
едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.
2 КТ работодателят да утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е
установено сумираното изчисляване, които поименни графици трябва да се изготвят така, че
сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е
установено сумираното изчисляване, да е равен на нормата за продължителност на
работното време, определена по чл.9б от Наредбата. Според чл.9б, ал.1 от Наредбата при
сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 КТ се определя норма за
продължителност на работното време за периода, която е в часове, като броят на работните
дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната продължителност
на работното време, установена за работното място, при подневно отчитане на работното
време.
С трудовия договор на И. П., е установено сумирано изчисление на работното
време – месечно, при пълен работен ден с продължителност 7 часа, т. е. нормата за
продължителност на работното време за месечен период (в конкретния случай при 22
работни дни на м. юли и м. август 2021 г.) е 176 часа. В рамките на всеки календарен месец,
предвид сумирано изчисляване на работното време, работодателят е длъжен при изготвяне
на графика да осигури и регламентираната в КТ междуседмична почивка.
В подкрепа на последното е и обстоятелството, че изрично в чл.9в, ал. 1 от
Наредбата е разписано, че в случаите, когато в края на периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, отработените от работника или служителя часове
по графика са по-малко от часовете, определени по реда на чл.9б, за недостигащите часове
3
се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина, с изключение на
случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа. По същия начин е
уредена и хипотезата, когато се прекратява трудовото правоотношение на работник или
служител преди изтичането на периода, за който е установено сумирано изчисляване на
работното време, и отработените от него часове по графика са по-малко от часовете,
определени по реда на чл.9б.
Независимо, че в случая работникът е имал 176 часа месечно работно време,
при въведеното сумирано месечно изчисляване на работното време, е следвало на работника
да бъде осигурена седмична почивка не по-малко от 36 часа, считано от 05.07.2021 г.
Седмичната почивка обхваща времето от края на последния работен ден на предходната
седмица до началото на първия работен ден на следващата седмица, като тази почивка не се
включва в работното време. При сумираното изчисляване на работното време е допустимо
да се работи на шестия ден от работната седмица, но така, че сумирайки часовете след края
на работното време на шестия ден + тези на седмия ден от работната седмица, да се осигури
на работника най-малко 36 часова седмична почивка. В случая според графика последната
за м. юли и м. август 2021 г., работна седмица на И. П. е започнала на 27.07.2021 г.
(вторник), като работникът, според присъствената форма е работил до 04.08.2021 г.
(четвъртък), включително, т. е. 9 последователни дни без седмична почивка.
Застъпеното от въззивника становище за квалифициране на нарушението по
чл.153, ал.2 КТ като маловажен случай, съгласно чл. 415в КТ, е неоснователно. Според
настоящия съдебен състав фактите в казуса са неотносими и към приложение на чл.415в КТ,
тъй като по преписката липсват доказателства нарушението да е било отстранено веднага
след установяването му. От нарушението безспорно са произтекли вредни последици за
работника, който е бил лишен от възможността да се ползва от междуседмичната си
почивка, възстановявайки се след положения труд.
Съдът намира, че не са налице и основания за приложение на института
„маловажен случай“ по смисъла на чл.28 ЗАНН. Конкретното нарушение и обстоятелствата
по неговото извършване сочат степен на обществена опасност на деянието, типична за
общия случай на нарушения от същия вид, отчетена от законодателя при въздигане на
деянието в нарушение. Също така, нарушението е формално, а не резултатно и липсата или
незначителността на вредоносни последици няма как да обуславя по-ниска степен на
обществена опасност спрямо обикновени нарушения от този вид.
Съгласно чл.414, ал.1 КТ за процесното нарушение на работодател -
юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 15000 лв.
Определената имуществена санкция 1800 лв надвишава с не особено висока стойност
минималния размер като съдът счита това за правилно, доколкото реално на работника не е
осигурена седмична почивка в три последователни дни след като е настъпил крайния срок
на предходната работна седмица и това определено е утежняващо отговорността
обстоятелство, което наказващият орган правилно е отчел при определяне размера на
наказанието.
При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН,
въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени разноски за възнаграждение за
юрисконсулт. Тъй като делото не е с фактическа и правна сложност и е приключило в едно
заседание, съдът намира, че възнаграждението следва да е в минималния установен размер
80.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №03-2100052 от 23.09.2021 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на „Би Ес Ей“
ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, за нарушение по чл.153, ал.2 КТ, е наложено
административно наказание “имуществена санкция“ в размер 1800.00 лв, на основание
чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН.
ОСЪЖДА „Би Ес Ей“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *********,ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.),
представляваща стойност на възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.63д, ал.4, вр.
ал.1 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5