Р А З
П О Р Е Ж Д А Н Е
№
260137
гр.
Шумен, 11
.11.2020 година
София Радославова – Председател на Окръжен съд - Шумен, в
закрито заседание на единадесети ноември
през две хиляди и двадесета година,
като разгледа докладваното гр.д.№ 364/2020 г. по описа на ШОС , намира следното
Производството е по реда на чл.306, ал.2 във вр. с чл.304 от АПК.
Образувано
е по молба /наименувана сигнал/ от С.С.А.
с искане за налагане на глоба на Прокуратурата на Република България на
основание чл.304, ал.1 от АПК за неизпълнение на съдебно решение по
гр.д.№198/2015 г. по описа на Окръжен съд- Шумен.
Подателят
на сигнала твърди, че през м.ноември 2019 г. е отправил покана за доброволно
изпълнение по изпълнение на горепосоченото съдебно решение от Главна
прокуратура на Р.България, като към момента на сезиране на съда не е изпълнено
съдебното решение в частта, касаещо съдебните разноски по делото. Излагат се
твърдения, че част от дължимите парични средства на Е.Ш.А. прокуратурата е превела по изпълнително дело
№ 20168780401504 на ЧСИ в гр.Я. още през 2019 г. Сочи се, че видно от писмо с
изх.№8-3902 от 13.12.2019 г. на Главна прокуратура на Р.България, поканата до
органа по изпълнение на вземането е надлежно отправена.
Горепосочения
сигнал е изпратен до Административен съд София град, където е образувано
адм.дело № 6197/20 г. С определение №5664/28.07.2020 г. производството е
прекратено и материалите са изпратени по компетентност на Окръжен съд-Шумен. С разпореждане от 07.08.2020 г. е
указано на С.С.А. в едноседмичен срок да представи доказателства относно
активната си легитимация по делото, като представи договор за цесия, пълномощно
или други доказателства, обосноваващи евентуални негови права по съдебното
решение, неизпълнение на съдебното решение за което твърди, съответно да
представи доказателства за съобщаване на станалата цесия на длъжника –
Прокуратурата на Република България.
С
молба с вх.№260416/25.09.2020 г. С.С.А. е представил копия на следните
документи: Договор за цесия от 27.07.2017 г., известие по „Телепоща“ от
28.05.2019 г. до Главния прокурор на Република България, Разпореждане
№203314/27.08.2019 г. по ч.гр.д.№47092/2019 г. по описа на СРС, Определение
№26458/12.11.2019 г. по ч.гр.д.№ 13454/2019 г. по описа на СГС.
В
срока по чл.306, ал.3 от АПК са депозирани писмени обяснения от Прокуратурата
на Република България, чрез упълномощения процесуален представител Ц.М.. В
същите се твърди, че въз основа на влязло в сила съдебно решение е издаден
изпълнителен лист №168/13.07.2017 г. по гр.д.№198/2015 г. по описа на ОС-Шумен
в полза на Е.Ш.А.. Със същия ПРБ е осъдена да заплати на Е.А.: сумата от
2000,00 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.02.2015 г. до окончателното изплащане, сумата от 2742,93 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди и сумата от 224,03 лв., представляваща
разноски съобразно уважената част от исковете. Представят се писмени
доказателства - запорно съобщение
вх.№2120/2017 г. от 25.06.2018 г. на частен съдебен изпълнител с рег.№878 /с
район на действие ОС-Я./ по образувано ИД №20168780401504 по описа на ОС- Я. за
наложен запор върху всички вземания на длъжника Е.А.. Приложено е копие от
платежно нареждане от 20.12.2019 г., с което ПРБ е превела по сметка на ЧСИ Х.
сумата от 3342,95 лв. съобразно наложения запор от 2016 г. по изпълнителен
лист. ПРБ не оспорва получаване на покана на 22.11.2019 г. за доброволно
изпълнение от С.А., на когото Е.А. с договор за цесия от 27.07.2017 г. е
прехвърлили вземането си по изпълнителния лист. Излага се довод, че към момента
на депозиране на настоящите обяснения по образуваното производство ПРП не е получила необходимите документи по
чл.99, ал.3 от ЗЗД за съобщаване на
извършена цесия и документ за банкова сметка ***, независимо от направените
уведомления за това до Е.А. и С.А.. Прави се искане да се отхвърли направеното
искане като неоснователно и да се присъди юрисконсултско възнаграждение,
съгласно чл.78 от ГПК. Към обясненията са приложени и съответните писмени
доказателства: заверен препис от запорно съобщение по ИД№20168780401504 по
описа на ОС-Я., ЧСИ И. Х.; Заверен препис от Изпълнителен лист №168 от
13.07.2017 г., издаден от ОС-Шумен по гр.д.№198/2015 г. по описа на ОС-Ш.;
Заверен препис на писмо изх.№ 8-3902/2019 г. от 23.12.2019 г. на АГП до Е.А. и
копие до С.А.; Заверено копие на пощенски плик до С.А. с обозначение – лицето
не е познато на адреса, ведно с обратна разписка; Обратна разписка на писмо до Е.А.
– с данни за получаване на писмото; заверен препис на писмо с изх.№ 8-3902/2019
г. от 09.03.2020 г. на АГП до Е.А. и копие до С.А.; Заверен препис на писмо
изх. ГП № 8-3902/2019 г. от 31.03.2020 г. на АГП до С.А.;заверено копие на
пощенски плик до А., ведно с обратна разписка и разписка за доставка – лицето
не е познато на адреса; заверен препис на писмо изх.№ 8-3902/2019 г. от
19.06.2020 г. на АГП до А.; заверено копие на пощенски плик до А. – за доставка
до адреса на А. – с отбелязване – лицето не е познато на адреса; Заверено копие
на бюджетно платежно нареждане – 20.12.2019 г.
Искането,
по което е образувано настоящото производство е процесуално допустимо, като
подадено от надлежна страна до компетентен орган, предвид представените писмени
доказателства – договор за цесия от 27.07.2017 г. между Е.Ш.А. и С.С.А.. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения:
С Решение №75/
31.03.2016 г. по гр.д.№198/2015 г. по описа на Окръжен съд – Ш. е осъдена
Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор да
заплати на Е.Ш.А. с ЕГН **********
сумата от 4000,00 лв. /, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2015 г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата от 4000,00 лв. до
32100,00 лв. като неоснователен и недоказан; да заплати сумата от 2742,93 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди.
С посоченото
решение е осъдена Областна дирекция на МВР гр.Я. да заплати на Е.Ш.А. с ЕГН ********** сумата от 4000,00
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 12.02.2015 г. до окончателното й изплащане,
като е отхвърлен иска за разликата от 4000,00 лв. до 24000,00 лв. като
неоснователен и недоказан
С решението
Прокуратурата на РБ е осъдена да запрати по сметка на бюджета на съдебната
власт деловодни разноски в размер на 222,76 лв., да заплати на ищеца Е.Ш.А.
сумата от 219,48 лв., представляващи деловодни разноски по делото.
ОД на МВР гр.Я.
е осъдена да заплати на Е.Ш.А. сумата от 293,37 лв., представляващи деловодни
разноски по делото.
С решение №
157 от 20.10.2016 г. по в.гр.д.№ 305/2016 г. по описа на Апелативен съд- Варна е отменено Решение
№75/31.03.2016 г. по гр.д.№№198/2015 г. по описа на ОС-Ш., в частта, в която
ПРБ е осъдена да заплати на Е.Ш.А. обезщетение за неимуществени вреди за
горницата над 2000,00 лв. до 4000,00 лв., както и съдебно-деловодни разноски за
горницата над 119,03 лв. до 219,48 лв., като и в частта, в която ОД на МВР гр.Я.
е осъдена да заплати обезщетение на неимуществени вреди за горницата над
2000,00 лв. до 4000,00 лв., както и съдебно-деловодни разноски за горницата над
72,93 лв. до 293,37 лв. Потвърдено е Решение
№75/31.03.2016 г. по гр.д.№№198/2015 г. по описа на ОС-Ш., в частта, в която Прокуратурата на Република България, е осъдена
да заплати на Е.Ш.А. сумата от 2000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2015 г. до
окончателното й изплащане, както и да заплати
сумата от 2742,93 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
както и в частта, в която Областна
дирекция на МВР гр.Я. е осъдена да заплати на
Е.Ш.А. сумата от 2000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2015 г. до окончателното
й изплащане. ПРБ е осъдена да заплати на Е.Ш.А. сумата от 105 лв.,
представляваща част от платения от него адвокатски хонорар за въззивното
производство, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
По
гр.д.№198/2015 г. по описа на ШОС в
полза на Е.Ш.А. с ЕГН ********** е издаден изпълнителен лист №168/13.07.2017
г. срещу Прокуратурата на Република
България – гр.С.я, представлявана от Главния прокурор за сумата от 2000,00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 12.02.2015 г. до окончателното й изплащане, за
сумата от 2742,93 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, както и
за сумата от 224,03 лв., представляващи деловодни разноски по делото.
С Договор за
цесия от 27.07.2017 г. Е.Ш.А. –
цедент е прехвърлил на С.С.А. –
цедионер, вземането си към Прокуратурата на Република Блъгария , придобито на
основание изпълнителен лист № 168/13.07.2017 г. , издаден от Окръжен съд- Шумен
по влязло в сила решение № 157/20.10.2016 г. по гр.д.№305/2016 г. на АС-В..
Спорд договора за цесия общия размер на прехвърленото вземане възлиза на
2000,00 /две хиляди/ лева, съгласно изпълнителен лист №168/13.07.2017 г.
издаден от Окръжен съд- Ш.. Съгласно чл.4, ал.1 от договора цедентът се задължава
да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането
в срок от 12 /дванадесет/ месеца от подписването на договора.
Със съобщение
от 28.05.2019 г. по „Телепоща“ от цесионера С.С.А. е изпратено
уведомление до Главния прокурор на РБ относно
цесията.
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че със запорно
съобщение вх.№2120/2017 г. от 25.06.2018 г. на частен съдебен изпълнител с
рег.№878 /с район на действие ОС-Я./ по образувано ИД №20168780401504 по описа
на ОС- Я. е наложен запор върху всички вземания на длъжника Е.Ш.А. на основание
влязло в сила решение по въззивно гр.д.№305/2016 г. по описа на АС-В. и по
гр.д.№198/2015 г. по описа на ОС-Шумен. В запорното съобщение, изпратено до
Прокуратурата на РБ е посочено, че задължението по изпълнителното дело е в
размер на 3167,72 лв., като следва да се заплатят и дължимите лихви. Видно от копие от платежно нареждане от
20.12.2019 г. ПРБ е превела по сметка на
ЧСИ Х. сумата от 3342,95 лв., като е
посочено, че плащането е по гр.д.№198/2015 г.
Прокуратурата
на Република България с писмо с изх.№83902/2019 г. от 23.12.2019 г. е уведомила
Е.Ш.А., че съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД като предишен кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането, както и че такова съобщение
от него не е изпратено до ПРБ. В писмото е посочено, че остатъкът от дължимата
сума, след извършеното плащане към ЧСИ Х., ще се преведе по сметка на кредитора
или на цесионера, след надлежно съобщаване по чл.99, ал.3 от ЗЗД. Видно от
приложеното известие за доставка Е.Ш.А. е получил лично горепосоченото писмо. Копие от
същото писмо е изпратено и до С.С.А., като същото е върнато обратно, с отметка, че лицето е непознато на
адреса.
С писмо с
изх.№ 8-3902/2019 г. от 09.03.2020 г. ПРБ е изпратила уведомление до С.С.А., че
не е уведомена за извършената цесия от цедента Е.А., нито от цесионера С.А.,
като е посочено, че при уведомяване от страна на цедента /лично или чрез
неговия пълномощник- С.А./ ПРБ ще изплати дължимата сума. В писмото е посочено,
че за получаване на суми от трето лице /различно от цесионера, купувач на
вземането/ следва да се представи нотариално заверено пълномощно. От
приложената разписка на куриерска фирма „Еконт“ липсва отметка за получаване на
писмото от С.А.. Копие от посоченото писмо е изпратено до Е.Ш.А., което е
получено от Ш.А. на 12.03.2020 г.
С писмо с изх.№ ГП 8-3902/2019 г. от 31.03.2020 г. ПРБ е
изпратила уведомление до С.С.А., че във връзка със съобщение с
изх.№49/28.05.2019 г., изпратено чрез Български пощи /Телепоща/, не приема за
надлежно уведомяване от цедента Е.А., лично или чрез пълномощника С.А.. В
писмото е посочено, че цедента /предишния кредитор/ Е.А. следва да уведоми ПРБ
за извършената цесия – прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо
длъжника от деня, когато бъде съобщено от предишния кредитор. В същото е
посочено, че ПРБ ще изплати претендираните суми по изпълнителния лист, след
надлежно уведомяване от страна на цедента или негов пълномощник, извършено по
смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Видно от приложеното известие за доставка
писмото е върнато с отметка, че лицето е непознато на адреса.
С писмо с изх.№ ГП 8-3902/2019 г. от 19.06.2020 г. ПРБ
е изпратила уведомление до С.С.А., с което го информира, че ще преведе
дължимите суми, но след получаване на надлежно уведомяване на извършената
цесия. Писмото е върнато като невръчено с отметка „непознат“ адрес.
От събраните
по делото писмени доказателства не се установява Прокуратурата на Република
България като длъжник по изпълнителния лист № 168/13.07.2017 г. , издаден в
полза на Е.Ш.А.е да е уведомена по надлежния ред за извършената цесия.
Разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД предвижда, че за да произведе действие по
отношение на длъжника цесията следва да му бъде съобщена от стария кредитор. По
делото са налични писмени доказателства, че цесионера – С.С.А. е уведомил писмено ПРБ за прехвърляне на
вземането. Направеното съобщаване от приемателя /цесионера/ до длъжника не може
да породи действие, тъй като разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД изрично
посочва, че съобщението следва да бъде направено от предишния кредитор.
Уведомяването следва да се извърши от стария кредитор – първоначален титуляр на
вземането, тъй като за длъжника, той е насрещната страна по правоотношението и
до заместването му, длъжникът е задължен да престира точно на него, за да се
освободи от дълга. Чрез уведомяването от стария кредитор, длъжникът вече има
знанието за новия кредитор и отпада опасността той да престира на
нелигитимирано лице. Сключения между
цедента и цесионера договор за цесия от 27.07.2017 г. поражда действие между страните, но по
отношение на длъжника и трети лица същия ще има действие от момента на
съобщаване на цесията от цедента /Е.Ш.А./ на длъжника /Прокуратурата на
Република България/. В този смисъл е и съдебната практика – Тълкувателно
решение №142-7 от 11.11.1954 г., ОСГК, Решение №50/26.06.2020 г. на ВКС по
т.д.№489/2019 г., І т.о. ТК.
Видно от
представените писмени доказателства Прокуратурата на Република България е
направила многократни опити да уведоми цесионера С.С.А. за необходимостта от
надлежно уведомяване по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, за да е налице основание за
изплащане на останалите суми по
изпълнителния лист, след превода на сумата от 3342,95 лв. по наложения запор от
ЧСИ И.а Х.. Прокуратурата на Република България писмено е уведомила и цедента
по договора за цесия Е.Ш.А. за необходимостта да изготви съобщение по реда на
чл.99, ал.3 от ЗЗД. Писмени доказателства за изпълнението на това задължение от
страна на цедента не са налични по делото, поради което не може да се приеме,
че е налице неизпълнение на задължение
от страна на ПРБ, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. Извършеното плащане от ПРБ във връзка с
наложения запор от ЧСИ И. Х. не следва да се приема като неизпълнение на
съдебен акт, тъй като към датата на
превода – 23.12.2019 г. ПРБ, като длъжник по изпълнителния лист, издаден в
полза на Е.Ш.А. не е била уведомена от него за цесията.
В настоящия
казус не са налице условията за ангажиране на административно- наказателна
отговорност на длъжностно лице от Прокуратурата на Република България по реда
на чл.304, ал.1 от АПК, поради което депозирана молба /наименувана сигнал/
следва да се остави без уважение, като неоснователна.
В писмените
обяснения, депозирани от ПРБ е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за процесуалното представителство в настоящото производство. Видно
от приложеното пълномощно Ц.М. е главен- експерт – юрисконсулт в отдел
„Правен“, дирекция „Административно-правна“ в Администрацията на Главния
прокурор и е упълномощена да представлява Главния прокурор и Прокуратурата на
Република България пред органите на съдебната власт и да извършва всички
съдопроизводствени действия, съгласно чл.34, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на делото –оставяне без
уважение на депозираната молба, като неоснователна, са налице основанията за
уважаване на искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Редът за негово
определяне е чл.78, ал.8 от ГПК, препраща към нормата на чл.37 от Закона за
правната помощ, а тя на свой ред към Наредбата за заплащането на правната
помощ. Приложимият нормативен акт в този случай е Наредбата за заплащането на
правната помощ, а не Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Видно от молбата, инициирала настоящото производство,
касае се за материален интерес в размер на 4966,96 лв. Съгласно разпоредбата на
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ - за защита по дела
/граждански/ с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300
лв. Предвид обстоятелството, че делото се е развило в закрито съдебно
заседание, следва на ПРБ да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния
определен размер – 100 лв., което да се заплати от подателя на молбата С.С.А..
Водим
от горното, Председателят на Окръжен съд
- Шумен
Р
А З П О Р Е Д И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба /наименувана сигнал/ от С.С.А. за
налагане на санкция на длъжностно лице от Прокуратурата на Република България
за неизпълнение на съдебен акт – решение, постановено по гр.д.№ 198/2015 г. по
описа на Окръжен съд- Шумен.
Осъжда
С.С.А., с ЕГН ********** да заплати
на ПРБ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
На основание чл. 306, ал.5 от АПК разпореждането подлежи
на обжалване пред тричленен състав на ШОС в 7 - дневен срок от връчването му на
страните.
Председател на Окръжен съд- Шумен: