П Р О
Т О К О Л
Град София, 04.06.2020 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 12-ти
състав, в публично съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТАЛЕВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. В.Х.
2. Д.Т.
Секретар: Татяна Асенова
Прокурор: АНГЕЛИНА ВАСИЛЕВА
сложи за разглеждане докладваното от съдия Талева НОХД № 1 по описа за 2020
година
На
именното повикване в 10.30 часа се явиха:
За
СГП - редовно уведомена, се явява ПРОКУРОР АНГЕЛИНА ВАСИЛЕВА.
ПОДСЪДИМИЯТ
И.Г.С. - редовно уведомен по телефона, се явява лично.
Не
се явява упълномощеният му защитник АДВ. Л.Н. - редовно уведомен.
За
ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ м.НА ф. – редовно уведомено, се явява ЮРК. М., с
днес представено пълномощно по делото.
СЪДЪТ
ДОКЛАДВА, че по делото с дата 10.03.2020 г. е постъпила молба от М. на ф.
чрез пълномощника И.К.– юрисконсулт при ТД на НАП гр. София, с която моли
да бъде конституиран като граждански ищец М. на ф. по настоящото дело.
ЮРК. М.:
Представям граждански иск от М. на ф., с който инкриминираните деяния, предмет
на обвинението по чл.255 от НК се сочи, че са юридически факти, които пораждат,
както наказателно правни, така и гражданско-правни отношения с искане на
основание чл.45 вр. чл.86 от ЗЗД да бъде осъден И.Г.С. да заплати обезщетение за
настъпили имуществени вреди за държавата в размер на 231 534,67 лева,
ведно със законната лихва, считано от момента на настъпване на увреждането 31.10.2010 г.
до окончателното изплащане на сумата.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се даде ход на делото.
ЮРК. М.:
Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ:
Да се даде ход на делото, въпреки отсъствието на защитника ми. Днес ще се
представлявам и защитавам сам. Не държа на явяването на адвокат Н..
СЪДЪТ
снема самоличност на подсъдимия:
И.Г.С.
– роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование,
женен, неосъждан, ЕГН **********.
Самоличността
на подсъдимия снета по негови данни и проверена по представена лична карта на
подсъдимия.
СЪДЪТ
връща личната карта на подсъдимия.
СЪДЪТ
разяснява правата на подсъдимия в наказателното производство и в разпоредителното
заседание, както и правото му на отвод спрямо
съдебния състав, секретаря и прокурора.
ПОДСЪДИМИЯТ: Наясно съм с правата си.
Искам да внеса уточнение, че съм упълномощил
адвокат Н. само за ДП. Имах договорка с адвокат Н. да го упълномощя и за
съдебното производство, същият обаче беше опериран през месец февруари
2020 г., около месец отсъства от работа, после възникна извънредната
ситуация. Имам договорки с адвокат Н. по телефона, но той нито се е запознал с
делото, нито пък може днес да се яви.
Преценил съм, че днешното съдебно заседание не
трябва да се спира, а делото да тръгне, за което съм написал молба, в която съм
изложил моите аргументи, по които искам Вие да се произнесете и с оглед Вашето
произнасяне от днешното разпоредително заседание, на следващото ще ангажирам
адвокат Н. или друг защитник, или ще се откажа от правото си на защита.
Изрично заявявам, че съм в състояние да се
защитя сам и разбирам правата, които съдът ми разясни.
Прочел
съм в разпореждането от 19.02.2020 г. на съдията-докладчик какво е записано и
на база на връчения ми обвинителен акт в адвокатска стая от деловодител, не от
призовкар, съм написал молба, която съм депозирал на 12.03.2020 г. и изрично
като второ основание съм посочил, че са ми нарушени процесуалните права в
процеса на ДП и съм изложил три причини, поради които са ми нарушени, т. е. аз
не съм могъл да се запозная с материалите по делото в ДП, където да ангажирам
допълнителни доказателства и да направя допълнителни искания.
Не
желая да се отлага разпоредителното заседание. Шест дни съм чел делото, което е
27 тома, със счетоводна информация и всякаква друга информация. Това не пречи
днес да се проведе разпоредителното заседание и аз искам да се проведе, без да
се отлага. Това категорично го заявих три пъти. Дали са ми нарушени правата –
аз съм изложил кои права са ми нарушени и държа, че са ми нарушени правата.
СЪДЪТ
отново разяснява на подсъдимия правата му в разпоредителното заседание, както и
преклузията, предвидена
в закона във връзка с допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, както
и правото му на отвод спрямо съдебния състав, секретаря и прокурора.
ПОДСЪДИМИЯТ:
Разбирам правата си в разпоредителното заседание и въпросите, които се обсъждат
в него. Наясно съм с правата в
наказателното производство и в разпоредителното заседание, разбирам ги.
Разбирам
правото ми на отводи. На този етап нямам искания за отводи спрямо изброените
лица.
СЪДЪТ
разяснява на страните правото им на отводи спрямо съдебния състав, секретаря и
прокурора.
ПРОКУРОРЪТ:
Нямам искания за отводи на съдебния състав, секретаря и прокурора.
ЮРК. М.:
Нямам искания за отводи на съдебния състав, секретаря и прокурора.
СЪДЪТ
дава възможност на страните да изразят становище по предявения граждански иск в
днешното съдебно заседание.
ПРОКУРОРЪТ:
Гражданският иск е своевременно направени и следва да се приеме за съвместно
разглеждане в наказателното производство.
ПОДСЪДИМИЯТ:
Считам, че предявеният гражданки иск е недопустим на три основания, които за
жалост не съм формулирал в писмен вид, тъй като към настоящия момент ми е
представена писмената молба, поради което ще се постарая в близките дни да Ви
представя писмени бележки.
СЪДЪТ
разяснява на подсъдимия, че следва в настоящия момент да вземе становище
относно предявения граждански иск.
ПОДСЪДИМИЯТ:
Предявеният иск е недопустим и неоснователен. Недопустим е, тъй като вземанията,
предмет на наказателното дело, които имат гражданско-правен характер са
погасени по давност, поради което правя възражение за настъпила погасителна
давност, която трябва да я заявя.
Второ,
твърденията, които са посочени в исковата молба, с които се запознавам в момента,
че съм потвърдил неистина и съм използвал документи с невярно съдържание,
считам, че са неоснователни, необосновани.
На
трето място считам, че е недопустима исковата молба, тъй като допускането на граждански
иск за разглеждане в наказателното дело, според мен, ще утежни още повече
самата процедура, още повече, че МФ 10 години не предприема допустимите от
закона правни възможности да пристъпи към принудително изпълнение на база разписаните
в ДОПК и другите закони процедури. Имам предвид, че дружеството „Е.К.“ и свързаните
с него фирми са притежавали значителни по мащаб недвижими имоти и активи, с които
се е извършило разпореждане, включително и обявяване на несъстоятелност, където
страна по делата е МФ, което с бездействието си и непредприемане на съответните
действия е допринесло за разпиляване на активите вследствие на недобросъвестни
действия на другите съдружници и лица, които са свидетели по настоящето дело.
Считам,
че поради огромния обем на информацията, която се съдържа в делото и която е съотносима и към други дружества и сделки,
считам че разглеждането на този граждански иск в наказателното производство е
недопустим и неоснователен. Той ще затрудни процеса. Ако МФ иска да си упражни
правата, да си събере парите, трябва да се насочи към дело № 102/2016 г.,
което се води в Окръжен съд Враца вече 4-та
година, където държавата е взискател за над 4 000 000 лева
и където вследствие бездействието на МФ и на неговите представители в НАП,
синдикът по това производство не си е изпълнил задълженията да си предяви отменителни искове и по
предвидения от ТЗ ред, вследствие, на което държавата търпи вреди. Аз ще искам
присъединяване на това дело, защото то е свързано.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание за
произнасяне по направеното искане за конституиране на М. на ф. като граждански
ищец н настоящото производство.
СЪДЪТ след съвещание по депозираната
молба за конституиране на М. на ф. в качеството му на граждански ищец в
настоящето наказателно производство и предявения граждански иск, намери
следното:
Подадената молба за конституиране на М.
на ф. в качеството му на граждански ищец в настоящето наказателно производство
и предявения граждански иск, са
своевременно депозирани по делото – преди започване на разпоредителното
заседание, но въпреки това, съдебният състав намира, че не следва да бъде приет
за съвместно разглеждане така предявения граждански иск, като съображенията са
следните:
На първо място, съгласно т.1.1 от ТР
№4/12.03.2016 г. на ОСНК на ВКС, по делата за престъпления по чл.255 от НК, гражданският иск е допустим в наказателното производство, тъй като
основанието на иска е деликтът, който е присъщ на всяко резултатно
престъпление, каквото е и данъчното такова. Гражданският иск е допустим в
наказателното производство и при вече образувано изпълнително производство въз
основа на влязъл в сила ревизионен акт. Доколкото обаче, сумата, която се дължи
като данъчно задължение е същата, която се претендира от субекта, следва да е
налице яснота дали има образувано изпълнително производство, дали е приключило
вече образуваното производство по събиране на данъчните задължения от данъчно
задълженото лице, дали е събрано данъчното задължение и в какъв размер. Това се
налага с оглед принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване, тъй
като и претендираната от данъчно задълженото лице сума и сумата, която се иска
от субекта на престъплението са една и
съща и тя постъпва в бюджета на държавата. В настоящия случай няма никаква яснота
дали е образувано изпълнително производство срещу данъчно задълженото лице,
дали са събрани някакви суми, ако са събрани, то в какъв размер са. Въпреки
липсата на данни по тези въпроси, в случай, че така предявения гражданския иск
бъде приет за съвместно разглеждане, съдът ще следва да положи усилия в тази насока и да събере
необходимата информация, което значително ще затрудни и ще забави наказателното
производство. По така изложените съображения, съдът намери, че предявеният от М.
на ф. граждански иск, не следва да бъде приет за съвместно разглеждане и
молбата за конституирането на М. на ф. в качеството му на граждански ищец
следва да бъде оставена без уважение.
СЪДЪТ се счита длъжен да поясни, че
изтеклата погасителна давност не е въпрос по допустимостта на гражданския иск,
а е въпрос по неговата основателност и в тази връзка, съдът би могъл да се
произнесе единствено, ако приеме за съвместно разглеждане гражданския иск. В
настоящия случай този въпрос няма как да бъде обсъден, но доколкото
съображенията на състава на съда са в насока, че не следва да бъде приет за
съвместно разглеждане гражданският иск, тъй като ще забави и затормози
наказателното производство счита, че това е достатъчно да даде отговор на
възраженията на подсъдимото лице.
Мотивиран от всичко изложено, СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
НЕ
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в наказателното
производство гражданския иск, предявен от М. на ф. срещу подсъдимия И.Г.С..
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. на ф. за конституирането
му в качеството му на граждански ищец по НОХД №1/2020 г. по описа на
СГС, НО, 12 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
СЪДЪТ
проверява връчването на книжата на страните, а именно: препис от обвинителния
акт и препис от разпореждането на съда по чл.247 б, ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ:
В прокуратурата сме получили препис от разпореждането на съда по чл.247 б,
ал.1 от НПК преди повече от седем дни.
ЮРК. М.:
В м.на ф. сме получили препис от разпореждането на съда по чл.247 б, ал.1
от НПК преди повече от седем дни.
ПОДСЪДИМИЯТ:
Получил съм препис от обвинителния акт, както и от разпореждането на съда за
насрочване на разпоредително заседание преди повече от седем дни.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ЮРК. М.:
Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ:
Да се даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ
след като съобрази становището на всички страни по хода на делото, същевременно
взе предвид, че СГП, пострадалото юридическо лице и подсъдимият своевременно са
получили разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на делото за
разпоредително заседание и съответно обвинителния акт от подсъдимия, намери че
не са налице пречки за даване ход на разпоредително заседание в днешното съдебно
такова.
Мотивиран
от горното, СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА
РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СЪДЪТ
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изразят становище по въпросите, посочени в разпоредбата
на чл.248, ал.1 от НПК, като им разяснява повторно преклузията по чл.248, ал.3 от НПК, а именно, че ако не направят възражения за допуснати нарушения на
процесуалните правила по чл.248, ал.1, т.3 от НПК на досъдебното производство
или ако такива бъдат приети за несъществени, правото им да ги поставят на
обсъждане пред първия, въззивния и касационния съд се преклудира.
ПРОКУРОРЪТ:
Считам, че настоящото НОХД е подсъдно на СГС.
Намирам,
че не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
Намирам,
че в хода на ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия, пострадалия или
неговия наследник.
Намирам,
че липсват основания за разглеждане на делото по особените правила, както
намирам, че не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличането
на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на служебен защитник. Не
са налице основания за назначаване на вещо лице, преводач или тълковник, както
и извършване на съдебно-следствени действия по делегация.
Моля
да потвърдите взетата мярката за процесуална принуда на подсъдимия.
На
настоящия етап нямам искания за събиране на нови доказателства.
Моля
да насрочите настоящото производство за следваща дата.
ЮРК. М.:
Считам, че делото е подсъдно на СГС.
Считам,
че няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Считам,
че на ДП не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване
процесуалните права на обвиняемия, пострадалия или неговия наследник.
Считам,
че не са налице основания за разглеждане на делото по особените правила, както
и че не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличането
на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на служебен защитник, за
назначаване на вещо лице, преводач или тълковник, както и извършване на
съдебно-следствени действия по делегация.
Моля
да потвърдите взетата мярката за процесуална принуда на подсъдимия.
На
настоящия етап нямам искания за събиране на нови доказателства.
Моля
да насрочите делото за гледане в открито съдебно заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ:
Моля да се прекрати делото и да се върне на ДП за допълнително разследване, тъй
като считам, че са ми нарушени правата, които подробно съм изброил във втори
абзац на молбата. Не ми е дадена възможност да представя допълнителни
доказателства, които са свързани с доказателства по делото. В процеса на ДП не ми
е дадена възможност да се запозная с делото, за да мога да ангажирам доказателства
в ДП. От 2016 г. се води досъдебното следствие, прехвърля се от
прокуратура на прокуратура, от прокурор на прокурор. Мен ме викат за три дни,
предявяват ми 27 тома и ми казват „Ето ти обвинението.“ Аз как да прочета 27
тома? В ДП не ми е дадена възможност да се запозная с пълното съдържание на
предявеното ми обвинение на основание чл.219, ал.4 от НПК, въпреки изричното ми
настояване.
Постановление
за привличане като обвиняем ми е връчено при следовател. То е 15 страници,
прочетох го, подписах го, но не разбрах за какво става въпрос и съм написал
изрично, че искам да се запозная с делото. Не ми е дадена достатъчна възможност
да се запозная с доказателствата по делото.
На
основание чл.228, ал.1 от НПК не ми беше осигурена възможност за проучване на материалите
по делото в зависимост от фактическата и правна сложност на делото, тъй като
делото е 27 тома. Не съм се запознал със счетоводната документация, която
изисква първо да се върна 10-11 години назад, след това да си намеря всички
документи, които имам при мен, а тези, които нямам да ги поискам да ги намери
следователят или полицията, или да ги изиска от други лица и да ги представи по
делото. Такава възможност не ми беше дадена, въпреки моите искания. Въз основа
на това не можах да направя аргументирани искания, а съм импровизирал на база
на това, което съм видял само за шест или осем часа. Това ми е второто
основание, на което искам да прекратите делото и да го върнете за
доразследване, тъй като се опасявам, че в етапа на съдебното дирене, ако трябва
да ги събираме тези доказателства, трябва прокуратурата и МФ да се разходят до
Швейцария.
Трето
ми основание, на което искам да върнете делото на ДП е, че обвинителния акт се
позовава изрично само на данните от ревизионния акт и доклада, което е
недопустимо на основание чл.127, ал.2 от НПК. Изрично в ревизионния акт е
записано, че „Ревизиращият екип в хода на ревизията не е имал никакъв контакт с
представител на дружеството и не е ползвал никакви документи, освен подадените
в НАП. Искам само да отворя една скоба и да Ви кажа „И.С., ти, като прокурист и
собственик на това дружество защо не се заинтересова?“ Веднага казвам, че аз
2012 г., когато се опитва НАП да връчи този акт, започнах да се разболявам
тежко и месец октомври 2012 г. отивам на живото спасяваща операция в Германия.
Нито съм имал възможност да обжалвам този акт, нито съм знаел какво става. От 2013 г. вече не съм част
от тези дружества по ред причини, които нямат никакво отношение на настоящия
етап към делото, които обаче ще изясня на следващ етап, част от които е този
картон, който показвам за пореден път на съда и с който съм се опитал след 10
години и аз да си възстановя информацията, колкото и смешно да Ви звучи с този
картон. /Подсъдимият показва картон с изписани имена на различни дружества/.
Считам,
че трябва да върнете обвинителния акт на прокуратурата на основание чл.248,
б.“а“ от НПК, тъй като има явни фактически грешки в обвинителния акт, че аз движейки
се по София, съм решил да направя сделка за 1 000 000 евро,
плюс еди какво си. Аз тази сделка въобще не съм я подписал. Другото, което е,
пишат, че съм управител на дадено дружество, в което аз никога не съм бил, т.е.
има такива фрапиращи несъответствия, които 10 години не знам какво точно са
правили. Първият ми разпит, който е проведен 1996 г. в СГУ ме питаха за фирми,
които са ми дали фактура за ксерокс услуги, а не да ме накарат да дам документите.
Последното
ми искане, което съм направил, че с оглед на следващата част, където съм
поискал множеството експертизи да се извършат, да се извикат и да се разпитат
допълнителни хора, да се направи строително инженерингова експертиза, до такава
степен, според мен ще утежнят процеса, че според мен е редно да се върне делото
на следствието. Това съм го записал „Моля на основание посочените по-долу
искания за извършване на нови експертизи, събиране на нови писмени и гласни
доказателства и реалната възможност от затрудняване на съдебното следствие да
прекратите делото и да го върнете за продължаване на следствените действия до
досъдебното производство.“
Всичко,
свързано с картона, пак казвам, че е свързано с доказателства, които са по
делото и други, които не са събрани, а дейността на всички тези фирми
представляват три камиона документи. Тези фирми не дължат
300 000 лева данъци, те дължат 5-6 000 000 лева
данъци, те са имали дейност за 100-150 000 000 евро. Тук има
ангажирани фирми, сделки с Община София, самото отчуждаване до Южния парк на
булеварда, който е предмет на делото, е свършено с отчуждаването, за да се
направи булеварда на София. Следователите им казвам кои хора да се разпитат, а
следователят ми казва „Аз, Б.Б.ли да извикам, който тогава е бил кмет?“ Аз
откъде да знам, че Б.Б.тогава е бил кмет? Затова казвам, че има много
документи, които са в делото, но не са анализирани правилно от следователите и
прокуратурата.
Делото
е мъртво, то не се движи никога. Аз не съм викан за нищо. Явява се една
следователка М.Г., ако не я бъркам, която явно е най-съвестния човек в НСлС,
която хваща и го възражда делото, защото ще му изтече давността по НПК и явно
по някаква причина, конюнктурна ли, каква ли, с оглед общата информация около
мен и около тези дружества, защото тя е публична тайна, се внася един
обвинителен акт, в който един прокурист, юрист по образование, който не е
работил поне 15 години, като юрист, излиза, че е осчетоводил всичките документи
на тези дружества, подал е неистински документи в НАП и е откраднал
300 000 лева ДДС. При положение, че съм получавал всеки месец по
сметките си по 20 000 лева лични приходи, за което ми е направена данъчна
ревизия и аз трябвало да си платя парите по ДДС. Това е твърдението на
прокуратурата и то не аз да го направя, ами посредством някакъв си човек, а
всичките други, които са свидетели по делото са счетоводители.
Аз
казвам, че съм невинен, но това трябва да се докаже.
10 години
това дело седи някъде. Това има отношение към делото, защото после ще обсъждаме
кой подписа този договор и аз като съм ходил как съм сключил сделката през 2009
г.
Аз
много се радвам, колкото и грубо да прозвучи, че в момента сме в криза, има „Корона“
вирус. „Корона“ вирусът е икономическа криза, причинена от това, защото
2008-2009-2010 г. аз съм пострадал лично от тази криза.
Аз съм имал 3 600 000 евро личен
кредит и благодарение на банки, отношението на НАП, което сега е различно към
държавата и бизнеса, съм стигнал до това да ме съдите и аз да не мога да си
платя задълженията. Тази криза ще покаже в какво състояние съм бил аз
2008-2009 г. и дали съм искал да злоупотребявам с 4-5 000 лева
на месец ДДС.
Апелирам
да се върне делото на ДП, за да се изясни истината, да се види кои лица са
ангажирани с този случай, за да дойде при Вас едно дело, което да е ясно поне
от фактическа, от доказателствена и обстоятелствена страна.
Аз
изтъкнах четири аргумента, които считам, че са абсолютно основателни.
СЪДЪТ
се оттегли на съвещание за произнасяне по въпросите на чл.248, ал.1 от НПК.
СЪДЪТ след като
изслуша становищата на страните, запозна се с обвинителния акт и сам извърши
служебна преценка на въпросите, визирани в чл.248, ал.1 от НПК, намери
следното:
На първо място по
т.1, СЪДЪТ намира, че делото е подсъдно на СГС, доколкото се твърди в
обвинителния акт, деянията да са извършени на територията на гр.София и в
съответствие с дадената от прокуратурата правна квалификация на деянието, а именно,
такова по чл.255, ал.3 във връзка с ал.1, т.2, т.6 и т.7 във връзка с чл.26,
ал.1 от НК, остава непроменена позицията, изразена от съдията-докладчик в
разпореждането за насрочване на разпоредително заседание, че делото се явява
родово и местно подсъдно на СГС.
Според съдебния
състав, а и такова становище бе изразено от страните днес, няма основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство. На противно мнение е
единствено подсъдимият, който в молбата, депозирана по делото посочва, че са
налице основания за прекратяване на наказателното производство, поради липса на
извършено престъпление, но на този етап съдът не може да вземе отношение по
този въпрос, доколкото не са събрани от съдебния състав приложените по делото
доказателства и по този въпрос, съдът може да се произнесе едва с крайния си
съдебен акт, след като бъде проведено надлежно съдебно следствие и бъдат
събрани всички възможни, достъпни и относими към предмета на разглеждане по
делото доказателства и доказателствени средства. Не са налице и основания за
спиране на наказателното производство.
По отношение на
т.3, дали е допуснато на ДП отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила, съдебният състав в отлика с изразеното от СГП становище, намери че на
ДП е допуснато съществено и отстранимо процесуално нарушение, което е
ограничило правото на защита на предаденото на съд лице и същото според съда се
изразява в следното:
В
обстоятелствената част на обвинителния акт липсва описание на деянията,
посредством които се твърди подсъдимият да е приспаднал неследващ се данъчен
кредит, т. е. да е упражнил право на данъчен кредит, който не му се следва,
като по този начин е избягнал установяване и плащане на данъчни задължения,
представляващи дължим данък добавена стойност /ДДС/. В описателната част
подробно е описана развиваната от процесното дружество „Е.К.“ ООД търговска
дейност, подробно са описани подаваните от дружеството СД за времето от
01.01.2009 г. до 31.10.2010г.,
които се твърди да съдържат невярна информация, подробно са посочени и
номерата на фактурите, които според прокуратурата отразяват сделки, които не са
реално извършени, посочени са отделните суми по фактурите и съответно дължимия
по тях ДДС, но не са описани надлежно конкретните деяния от продължаваната
престъпна деятелност, която се сочи да е осъществена от подсъдимия и чрез които
отделни деяния се твърди да е избягнато установяването и плащането на ДДС в
особено големи размери. Такова конкретно описание на отделните деяния, чрез
които е избягнато установяването и плащането на ДДС в процесния период от
време, се съдържа едва в диспозитива на обвинителния акт. Съгласно чл.246, ал.2 НПК, в обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да се посочи
престъплението, извършено от обвиняемия, времето, мястото и начинът на
извършването. С така внесения в съда обвинителен акт не е изпълнено
предписанието на посочената процесуална норма – в обстоятелствената част не са
надлежно описани деянията, с които се твърди подсъдимият да е избягнал
установяването и плащането на ДДС, за разлика от деянието, с което се твърди С.
да е избягнал установяването и плащането на корпоративен данък. Това деяние е
подробно описано както в описателната, така и в заключителната част на
обвинителния акт и то по начин, разбираем както за подсъдимия, така и за
четящия обвинителния акт.
Отделните
деяния, с които се твърди да е укрит ДДС са описани едва в диспозитива на
обвинителния акт, което не е достатъчно, за да бъде разбрана в пълнота
обвинителната теза.
На
следващо място, в диспозитива на обвинителния акт, по т.2, в която е описано
деянието, с което се твърди подсъдимият да е укрил и избегнал плащането на ДДС
за м. 02.2009г., се сочи, че е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения по чл.125 от ЗДДС за м. февруари 2009 г. в големи размери – 5
000 лева, като потвърдил неистина в подадената СД пред ТД на НАП, в която
отразил в клетка 41 „ДДС на доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 5 000 лв.“, в клетка 60 „ДДС за възстановяване в размер на 892.76
лева“, в клетка „ДДС за внасяне 0.00 лева“, вместо действителния размер на ДДС – 4 107.24 лева, като е
използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупки за месец февруари,
в който отразил доставка от „Е.-2000“ ЕООД, която не е реално извършена и фактура
№563/28.02.2009г. с издател „Е.-2000“ ЕООД с данъчна основа – 25 000 лева и ДДС
– 5 000 лева и приспаднал неследващ се данъчен кредит за м. февруари 2009г. в
размер на 5 000 лева. При това описание на конкретното деяние и посочването на
сумата от 5 000 лева като дължим, укрит и невнесен ДДС по посочената фактура,
за която се твърди да не отразява реална доставка и посочването, че в отделните
клетки на СД подсъдимият чрез посредственото извършителство на счетоводителя на
дружеството, е отразил право на пълен данъчен кредит в размер на 5 000 лева,
ДДС за възстановяване 892.76 лева, ДДС за внасяне в размер на 0.00 лева, вместо действителния размер – 4 107.24 лева,
се създава неяснота относно размера на действително дължимия ДДС за м. февруари
2009г. – дали същият е в размер на 4
107.24 лева или се дължи ДДС в размер на 5 000 лева, респ. какъв в крайна сметка е реалния размер на укрития
и неплатен ДДС. Този недостатък се съдържа още в т.3, т.5, т.6, т.7, т.8, т.10,
т.11, т.12, т.15, т.18 и т.21 от заключителната част на обвинителния акт,
където дължимия ДДС е описан по аналогичен противоречив и неясен начин, и не дава възможност да бъде
разбрана обвинителната теза, няма яснота коя от двете посочени суми е
действително дължимия ДДС за съответния период. За пълнота на изложението е
необходимо да се посочи още, че в диспозитива на обвинителния акт, за всяко
деяние, за което се сочи, че подсъдимият е укрил и така е избегнал заплащане на
ДДС в размер на 3 000 лева, се твърди да е укрил данъци в големи размери. В
т.14 на чл.93 от НК, изрично е посочено, че данъци в големи размери са тези,
които надхвърлят 3 000 лева, съответно данъци в размер на 3 000 лева не са
данъци в големи размери. Последният недостатък обаче не е такъв, че да налага
връщане на делото на прокурора, но с оглед посочените по-горе пропуски в
обвинителния акт, които водят до накърняване правото на защита на предаденото
на съд лице, при повторното внасяне на делото в съда, в новия обвинителен акт и
тези пороци ще трябва да бъдат отстранени.
В
обвинителния акт са налице и очевидни фактически грешки, които също трябва да
бъдат отстранени с новия обвинителен акт. На стр.5 в обвинителния акт,
предпоследния абзац, е написано, че счетоводното
дружество и на трите дружества се осъществявало от свидетеля Ц.. Очевидно
прокурорът е допуснал ОФГ, като е изписал счетоводното дружество, вместо
счетоводството. На стр. 6 от обвинителния акт, при посочване на инкриминирания
период, в който се твърди да е осъществявано продължаваното престъпление, е
посочено за периода 01.01.2019г. – 31.10.2010г., което също е ОФГ, имайки
предвид, че навсякъде другаде в обвинителния акт този период е посочен да е от
01.01.2009г. – до 31.10.2010г. Като ОФГ
следва да се приеме още на стр.7 от обвинителния акт, посочването на данъчната
основа на фактура с №644/29.01.2010г., касаеща доставка от „В.“ ООД, която се
твърди да е с данъчна основа 97 419.74 лева, без да е посочен дължимият ДДС,
който обаче е посочен в диспозитива на обвинителния акт във връзка с тази
фактура, поради което следва да се приеме, че непосочването му в описателната
част на обвинителния акт също е ОФГ, а не съществено процесуално нарушение.
В
заключение е необходимо да се каже, че така съставения диспозитив на
обвинителния акт, вероятно е плод на механично пренасяне на части от
заключението на ССчЕ и подобен
подход при съставяне на обвинителния акт е недопустим, доколкото експертизите
са способи за доказване в наказателния процес и на база техните заключения
държавното обвинение би следвало да прецени, дали да възприеме изводимата от
тях информация, след което да я изложи по подходящ начин в обвинителния акт. В
конкретния случай това не е сторено и е довело до наличието на противоречия и
несъответствия в отделните части на диспозитива на обвинителния акт, което от
своя страна препятства подсъдимия да разбере каква е волята на държавното
обвинение, кои суми приема, че са действително дължимият ДДС, които твърди да
са укрити и незаплатени към фиска. Посочените противоречия не дават възможност
ясно да се очертае и рамката на доказване по делото, поради което настоящият
обвинителен акт трябва да бъде върнат на прокуратурата за отстраняване на
посочените вече недостатъци. Тези недостатъци обаче се съдържат и в
постановлението за привличане на обвиняем и доколкото обвиняемият има право да
се защитава и в досъдебната фаза на производството, необходимо е да бъде
направено ново привличане, при което на И.С. да бъде предявено ясно и
разбираемо обвинение.
Съдебният
състав намери още, че посочените от страна на подсъдимия като допуснати
съществени и отстраними процесуални нарушения, не представляват такива, които
подлежат на обсъждане по т.3 на чл.248, ал.1 НПК, доколкото всички направени
възражения от страна на подсъдимия касаят събраните до момента доказателства в
досъдебната фаза на производството – начинът им на събиране, начинът на
предявяване на разследването, респективно недостатъчното време, както самият
подсъдим посочи, за запознаване с целият обем на материалите по делото,
доколкото същите се съдържат в 27 тома. Дори да е било допуснато такова
съществено процесуално нарушение в досъдебната фаза на производството при
предявяване на материалите по делото, това процесуално нарушение е вече
отстранено, санирано е от съда като съдията-докладчик още с разпореждането за
насрочване на разпоредително заседание е дал възможност и е указал на
подсъдимия, че всички материали по делото се съдържат в деловодството на СГС,
където подсъдимият има възможност да се запознае с материалите по делото. Видно
от картона, приложен по делото, подсъдимият няколкократно е идвал в съда,
изисквал е материалите по делото и се е запознавал със същите, като до
започване на делото по същество, респективно до даване на ход на съдебното
следствие, подсъдимият има възможност да продължиш да се запознава с
материалите по делото, съответно да поиска определени материали да му бъдат
ксерокопирани, поради което и съдебният състав намери, че правото му да се
запознае с материалите по делото дори да е било накърнено в досъдебната фаза на
производството, в съдебната такава същото вече е било санирано, а що се отнася
до останалите възражения, касаещи доказателствата и способите за доказване,
респективно отказа на разследващият орган да събере допълнителни доказателства,
поискани от страна на подсъдимия, съдът намира, че същите не са предмет на
обсъждане в разпоредителното заседание, поради което и не дължи произнасяне в
тази насока.
С
оглед възможността въззивната инстанция да не сподели становището на съдебния
състав, досежно допуснати и съществуващи съществени отстраними процесуални
нарушения с така внесения обвинителен акт в съда, с оглед процесуална икономия
и за да не се налага повторно провеждане на разпоредително заседание, съдебният
състав, счита, че следва да вземе отношение и да се произнесе и по останалите въпроси на
чл.248, ал.1 от НПК.
По т.4, не са
налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила,
доколкото подсъдимият не направи подобно изявление в днешното разпоредително
заседание. Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник, както и извършването на съдебно
следствени действия по делегация.
По отношение на
взетата мярка за неотклонение, която към момента е „Подписка“, доколкото с
настоящото си произнасяне днес СЪДЪТ прекратява единствено и само съдебното
производство, а наказателното такова продължава да съществува, съдебният състав
счита, че взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение, която е „Подписка“
следва да бъде потвърдена, като с тази мярка ще бъде осигурено
безпрепятственото протичане на наказателното производство и същата е напълно
достатъчна, за да реализира целите на мерките за неотклонение, предвидени в
чл.57 от НПК.
По отношение на
направените искания за събиране на нови доказателства в съответствие с
изразеното становище на съдебния състав, че се налага прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото в неговата предходна процесуална фаза, съдът
намира, че на този етап не следва да се произнася по направените
доказателствени искания, като отношение ще вземе, когато бъде даден ход на
съдебното следствие и започне събирането на доказателства.
Не следва да бъде и
насрочвано съдебното заседание, доколкото СЪДЪТ намери, че са допуснати с така
внесения обвинителен акт съществени и отстраними процесуални нарушения. В
случай, че настоящото определение бъде отменено от въззивната инстанция, съдът
ще се произнесе по въпроса за насрочване на делото, в състав от закрито заседание.
Мотивиран от всичко
гореизложено, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по
НОХД№ 1/2020 г. по описа на СГС, НО, 12 състав.
ВРЪЩА ДЕЛОТО НА СГП за отстраняване на
допуснатите съществени и отстраними процесуални нарушения, съгласно мотивната
част на настоящото определение.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за
неотклонение „Подписка“, взета спрямо подсъдимия И. С. – ЕГН ********** по
настоящото производство.
На основание
чл.249, ал.3 от НПК ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда в частта, с която е потвърдена
мярката за неотклонение и е взето
отношение по въпросите по чл.248, ал.1, т.3 от НПК, подлежи на обжалване и
протест в седмодневен срок от днес пред САС, по реда на Глава ХХII от НПК, с частна жалба и частен протест.
Препис от протокола
след изготвянето му да се предостави на подсъдимия и на СГП.
Протоколът е изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 12.00 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: