Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 24.08.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

        СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публичното заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                      СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ

при секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 13 191 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Предявен иск с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД за сумата от 30 000 лв., съединен с приет за съвместно разглеждане насрещен иск с правно основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД за сумата от 50 000 лв.

 

        В исковата молба на Р.Р.М. се твърди, че ответницата по делото С.Т.А. – Т. /А./ е основател, автор и главен редактор на списание „К.к.“, представляващо периодично издание. Твърди се, че в брой 9 /189/, издаден на 01.09.2016 г. на същото, на стр. 2 и 3 била поместена публикация със заглавие „Сън ли съм или ме има“, която била в отговор на получено писмо в редакцията на списанието, в което се искала позицията на ответницата по отношение на публикация на ищеца във вестник „Т.“, в която уж бил твърдял, че е създал кармичната нумерология. Твърди се, отговора на писмото съдържал твърдения относно личността му и били насочени изцяло към него като астролог и нумеролог.  Заявяват се твърдения, че никога не бил плагиатствал от ответницата, не бил си присвоявал чужди или нови достижения или открития на науката и никога не бил представял чужди литературни произведения или части от тях като създадени от него. Твърди се, че в публикувания отговор се съдържали клеветнически твърдения на ответника, които достигнали до неограничен брой хора – читателите на списанието, техни роднини, колеги и съседи, много от които били клиенти на ищеца. Статията оказала значителен негативен ефект и професионализмът му бил подложен на съмнение. Твърди се, че публикацията внушавала, че не разполага с необходимите знания, за да осъществява професията си. Изложени са твърдения, че ответницата уронила авторите му на гражданин и нумеролог и неоснователно го компрометирала, отдръпнали се от него бизнес партньори и клиенти. Твърди се, че ответницата му приписала престъпление, както и позорящо обстоятелство, че упражнява професията си, без да разполага със знания, осланяйки се на чужди достижения. Публичните клевети уронили доброто му име, накърнили обществения и професионалния му престиж, личната самооценка и репутацията му пред близките и клиентите му, подложила го на интензивен емоционален стрес.

С оглед тези твърдения, които ищецът определя като дискредитиращи, неверни и позорящи, е обоснован правен интерес от предявяване на иска и съдът е сезиран с искане да осъди ответницата да му заплати сумата от 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата и сторените по делото разноски.

Ответницата С.Т.А. – Т. /А./ оспорва предявения иск по съображения, заявени в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, в който са изложени доводи за неговата неоснователност.

В рамките на настоящото производство е приет за съвместно разглеждане иск на С.Т.А. – Т. /А./ срещу ищеца по първоначалния иск Р.Р.М. за заплащане на сумата от 50 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди.

В исковата молба по насрещния иск се твърди, че името „А.“ е критерий за висшето ниво в кармичната нумерология и астрология и същото е патентовано от ищцата. В исковата молба са посочени 8 случаи, за които са наведени твърдения, че съставляват взаимстване и/или плагиатство, извършено от ответника от книги и публикации на ищцата, с което й бил нанесъл вреди и накарало ищцата да се чувства ограбена и унизена. Твърди се, че ищцата е родена на 26-то число като по този повод в брой на вестник „Т.“ от 02.08.2016 г. ответникът написал, че „обикновено първият белег за родово проклятие е датата на раждане – дата 26, независимо от месеца и годината, в която е роден човек, показва кармично натоварване с родово проклятие …а когато има повече от една 6-ца, тогава е ясно на 100% освен родовото проклятие и забраната за създаване на семейство“. Твърди се, че в личния си живот ищцата, родена на 26-то число“ имала трагично обстоятелство, свързано със загубата на нейния първороден син през 1982 г. Наведени са твърдения, че това обстоятелство е публично известно и интерпретирането на този факт от ответника като прокоба било невярно, укорително и недопустимо. Твърди се, че написаното от ответника за числото 26 разтърсило ищцата за повече от седмица и я извадило от равновесие. Била убедена, че неслучайно ответникът е вменил родово проклятие на числото 26,  забрана за семейство и деца. Твърди се, че с болката от загубата на дете, родено здраво, обявено в болничното заведение за починало, без да бъде предадено тялото му за погребение ищцата живеела повече от 34 години. Изложени са твърдения, че ищцата възприела написаното от ответника като целенасочен психически тормоз. В исковата молба е заявено, че твърденията на ответника я депресирали и подтиснали. При тези фактически твърдения е обоснован правен интерес от предявяване на иска и иска от съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законна лихва и сторените по делото разноски.

Ответникът по насрещния иск Р.Р.М., оспорва същия по наведени в писмен отговор възражения, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.

Първоначалният иск се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Е.Ж., която поддържа възраженията, наведени срещу заявения насрещен иск.

Възраженията на ответницата по първоначалния иск се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Ц.М., която поддържа заявения насрещен иск.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл. 235, ал.2 и ал.3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

        Страните по делото са представили множество извлечения от печатни издания- книги, публикации в печатни периодични издания, извлечения в текстови формат от интернет сайтове.

Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпит на свидетели.

По първоначалния иск:

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 45 ал.1 от ЗЗД и присъдено търсеното обезщетение, трябва да се установят всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно: деяние; противоправност; настъпили вредни последици за ищеца и причинна връзка между деянието и настъпилите вреди. Следва да се има предвид, че деликтната отговорност предполага лични действия, извършени от соченото за деликвент лице, които да са довели до уврежданията, сочени от ищеца за обезвреда.

В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за вината, визирана в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.

При така очертаните и подлежащи на доказване факти, ищецът твърди, че в отговор на писмо от читател на списание „Кармичния кръг“ ответницата отправила към него клеветнически, позорни, обидни и неистински изявления, довели до накърняване на личното достойнство, авторитет и професионалната му репутация.

При проведено насрещно доказване ответницата е противопоставила възражение, че не е налице правопораждащ фактически състав като са заявени твърдения, че в процесната публикация не се съдържат конкретни факти, а представлява израз на личното мнение на ответницата.

При съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че в брой 9 /189/ на година ХVI, септември 2016 г. на списание „К.к.“ на стр.2-3 в отговор на читателско писмо е отпечатана публикация „Сън ли съм или ме има“ с отбелязване, че същата е написана от главния редактор С.Т. – А.. Ответницата Т. не оспорва съдържанието на публикацията и обстоятелството, че е неин автор.

За да се обоснове противоправно поведение на даден правен субект следва да е налице разгласяването на неистински конкретни обстоятелства, касаещи друг правен субект, които да са неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и същите да предизвикват еднозначна негативна оценка на обществото. В съдебната практика на ВКС /решение 12/ 06.02.2013 г., по гр.д. 449/2012 г. на Трето ГО на ВКС/ се приема, че неистинността на фактите т.е. несъществуването им в обективната действителност има правно значение за спора, само когато те са обективно позорни. На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения и те могат да ангажират отговорността на даден правен субект само ако са неверни и позорят адресата. Оценката /мнението не подлежат на проверка за вярност, предвид на обстоятелството, че същите не са конкретни факти от обективната действителност и респ. биха ангажирали отговорността на изразилия ги само ако са обидни. Настоящият съдебен състав намира, че по естеството си процесните изрази, използвани от ответницата нямат характер на фактически твърдения, а съставляват оценка и мнение за личността на ищеца и само на това основание искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Отделно от това, текстовото съдържание на процесната публикация ясно и недвусмислено сочи, че дава отговор на читателски въпрос по повод изнесено твърдение от ищеца в статия, публикувана във вестник „Т.“ за наличие на родова обремененост /“проклятие“/, тегнещо над родените на 26-то число, както и отговор на заявено твърдение, че ищецът е създател на „кармичната нумерология“. В исковата молба ищецът е поставил под съмнение да е твърдял, че е създател на „кармичната нумерология“, което не се подкрепя от ангажираните доказателства по делото. Видно от текстовото извлечение на личния интернет сайт на ищеца /стр. 73 и стр. 74/ същият се самопосочва като създател на кармичната нумерология. Преписът като съдържание не е оспорен от ищеца, поради което заявените твърдения в исковата молба, че са посочени „клеветнически твърдения“ по отношение на същия не могат да бъдат споделени от състава на съда.

Твърденията на ищеца, че е астролог и нумеролог и публикацията е уронила професионалното му име не се подкрепят от ангажираните по делото доказателства. Вън от фактическите твърдения на ищеца, че е астролог и нумеролог доказателства в тази насока не са ангажирани. Съвсем отделен въпрос е, че в Националния класификатор на професиите и длъжностите в Р България липсва посочена професия „нумеролог“.

Ищецът твърди, че публикацията създала впечатление у неограничен брой читатели, че публикациите му не са автентични, плод са на чужд труд и не са подплатени с реални знания. Както беше посочено по-горе в съдебното решение видно от съдържанието на процесната публикация, същата е отговор на въпрос по повод статия в друго периодично издание, посочено в писмото. По делото /стр. 67 и стр. 68/ е представено извлечение от вестник „Т.“, брой от 02.08.2016 г., в който е поместена статия със сочен автор Р.М. и озаглавена „Родените на 26-ти са най-натоварени“ и подзаглавие „Родовото проклятие е от най-тежките“. Ищецът отново не е заявил оспорване относно авторството и съдържанието на същата. В текста на тази статия са разкрити белезите на „родовото проклятие“ – „датата на раждане – дата 26“, „наличие на аритметичен сбор при определени числови комбинации“, водещи до забрана за създаване на семейство, посочени са ритуали за омекотяване на „кармичната натовареност“, посочена е силата на „изречена клетва“ и е даден практически съвет. По делото не са ангажирани доказателства, нито е предприето някакво активно поведение, насочено към установяване на обстоятелствата, че твърденията в тази статия са резултат от знания, основани на научни или опитни правила, математически формули, физични закони, емпирични изследвания или поне статистически данни, за да мотивират у настоящия съдебен състав извод, че същите притежават качеството „реалност“.

На следващо място не са установени и твърдените от ищеца неимуществени вреди. Разпитаната свидетелка в тази връзка Лиляна Г., в съдебно заседание, проведено на 09.10.2017 г. пресъздава и преразказва в основната си част субективните впечатления на ищеца, споделени й от него.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

Наведените възражения в писмения отговор на ответницата в останалата си част досежно недопустимостта да се „предсказват“ сеизмични явления, климатични промени, самолетни катастрофи, политически събития с оглед всяване на психоза, предвид атавистичния страх на хората от катаклизми се споделят от настоящия съдебен състав, но същият намира, че с оглед очертания предмет на спора са неотносими към предмета на доказване и не следва да бъдат обсъждани.

По насрещния иск:

С оглед идентичността на правното основание със заявения първоначален иск, настоящият съдебен състав намира, че не следва да преповтаря предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане.

В заявения насрещен иск ищцата е посочила като вредоносно деяние, че името „А.“, с което е известна в обществото в контекста на професионалната си изява е определено като „прозвище“, което било дълбоко унизително и обидно за нея, тъй като съдържало нюанс на пренебрежение и негативно отношение. Съблюдавайки българските тълковен и синонимен речници „прозвището“ съставлява допълнително название на човек, дадено му с оглед негова характерна черта и е дума, аналогична на название, прякор, наименование, означение. На думата „прозвище“, според настоящия съдебен състав, в смислово изражение не може да придаде характер на носеща унизително, обидно или пренебрежително отношение доколкото, както бе посочено по-горе по естеството си представлява „допълнително название на човек“. Субективното усещане на ищцата в тази насока не се подкрепя от ангажираните по делото доказателства.

Ищцата е заявила, че е търпяла вреди от взаимстване и/или плагиатство от страна на ответника като е посочила осем случая на такива деяния, според нея. В решение 426/07.07.2015 г. по гр.д. 122/2014 г. на ІV ГО, ВКС е посочил, че под „плагиатство“ следва да се разбира издаването или използването под свое име или под псевдоним на чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение. Тълкуването на понятието е по повод ЗВО, но настоящия съдебен състав счита, че същото е релевантно и в настоящата хипотеза. С оглед на така дадената дефиниция „плагиатството“ е посегателство по отношение на чужд интелектуален труд, който обаче е обект на защита по ЗАПСП, а не по реда чл. 45 ал.1 от ЗЗД с какъвто иск настоящия съдебен състав е сезиран, въпреки че специалните искове по ЗАПСП и този по чл. 45 от ЗЗД са основани на общата плоскост на непозволеното увреждане. Отделно от това под „плагиатство“ следва да се разбира издаването или използването на буквално идентично като съдържание чуждо произведение или значителна част от него, а в исковата молба се твърди, че е налице „припознаване на знание, облечено в свои думи, където е могъл“ т.е. само твърденията в исковата молба разколебават за извод досежно наличието на „плагиатство“. Дали е налице „взаимстване“ на чуждо знание или идеи с оглед спецификата и естеството на тези знания, настоящият съдебен състав не може да мотивира извод в тази насока предвид липсата на познания у същия в областта на кармата, неблагоприятното влияние на африканските маски, белите магии и талисманите. От друга страна нумерологията /кармична или не/ е обществено разпознаваема като добила популярност, но същата няма общоприет статут на „наука“, което да обоснове използването и на специални знания по смисъла на чл. 195 ал.1 от ГПК.

Ищцата твърди, че третото вредоносно деяние на ответника, изразяващо се в изнесените твърдения за родовото проклятие на числото 26 е проява на целенасочен психически тормоз върху нея, който обосновава с личната си и семейна трагедия от загубата на дете и собствената си рождена дата на 26-то число.

В исковата молба са наведени твърдения за непоколебима вероятност написаното в процесната публикация да предизвика основателен страх и да доведе до неблагоприятни психически травми у физически лица, родени на сочената в статията дата – 26-то число. Изложените твърдения напълно се споделят от състава на съда с оглед коментирания по-горе в съдебното решение атавистичен страх у хората, продиктуван от различен първоизточник – самовнушение, вяра в свръхестествени сили, суеверие и други причини от подобно естество. Предмет на защита в настоящото производство обаче са собствените субективни права на ищцата, с оглед неприложимостта на института на процесуалната субституция в производството, основан на възможността да се заявяват за защита чужди субективни права. От текстовото съдържание на процесната по първоначалния иск публикация „Сън ли съм или ме има“, ищцата по категоричен начин е отрекла реалността на тези твърдения, определяйки ги като „небивалици“ /абзац предпоследен от публикацията/. При тези ангажирани по делото доказателства съдът в решаващия му състав не може да обоснове извод в насока, че ищцата е претърпяла вреди от изнесените в публикацията твърдения, доколкото самата тя е обосновала тяхната несъстоятелност в публичното пространство и е посочила, че не носят друга полза „освен да запълва вестникарско пространство“. Субективната увереност на ищцата и на разпитания по делото свидетел, неин съпруг, че единствената цел на статията е да уязви ищцата, с оглед и на плоскостта на сполетялата я лична трагедия не се подкрепят от ангажираните по делото доказателства. Настоящият съдебен състав напълно споделя изложеното от ищцата, че загубата на дете представлява невъобразима по естеството си и изключително тежка като интензитет душевна болка, която не може да бъде преодоляна или заличена, но при ангажираните по делото доказателства, както вече бе посочено, съдът не може да приеме за доказано, че целта, преследвана в тази публикация е само и единствено целенасочен тормоз над ищцата.

С оглед на тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че и заявеният насрещен иск като неоснователен подлежи на отхвърляне.

При този изход на спора, пред настоящата инстанция, на страните не се следват разноски.

 

Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I -19 състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

          ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.Р.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Е.Ж. иск с правно основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД срещу С.Т.А. – Т. – А., ЕГН **********,***8 – адв. Ц.М. за сумата от 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от публикацията „Сън ли съм или ме има“, поместена в списание „К.к.“, бр. 9 /189/, издаден на 01.09.2016 г. като неоснователен.

         ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Т.А. – Т. – А., ЕГН **********,**** – адв. Ц.М. иск с правно основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД срещу Р.Р.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Е.Ж. за сумата от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от назоваването на името „А.“ като „прозвище“, от взаимстване на идеи от публикувани книги, интервюта и публикации и от публикацията във вестник „Т.“ от 02.08.2016 г. относно „родовото проклятие на дата на раждане – дата 26“ като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

СЪДИЯ: