РЕШЕНИЕ
№ 426
гр. Пловдив, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно гражданско
дело № 20215300502244 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от М. А. Б., ЕГН **********против Решение №
261928 от 09.07.2021 г. по гр.д. № 13172/2020 г. по описа на ПРС, с което са отхвърлени,
като неоснователни предявените против************ обективно съединени искове с
правно основание чл. 262 КТ за осъждането на ответника ******** да заплати на ищеца М.
А. Б. сумата от 7521,29 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за
положен извънреден в периода от 01.10.2017 г. до 29.02.2020 г. за 513,12 часа, както и лихва
за забава за периода от 10.11.2017 г. до 12.10.2020 г. върху неплатените допълнителни
възнаграждения за изв. труд в размер на 1284,50 лв., както и законна лихва върху сумата от
7521, 29 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.10.2020 г. до
окончателното й изплащане.
Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, необосновано неправилно.
Твърди, че решението не изследва представените доказателства в тяхната пълнота, не взима
отношение към посочените нормативни актове, на което е подчинено трудовото
правоотношение между страните и на практика не обсъжда, пренебрегва и не взема
становище по организацията на трудовия процес, свързан с изпълнението на трудовия
договор. Сочи, че изпълнението на трудовия договор е осъществявано на база осемчасов
1
работен ден с ежемесечни графици, в които уговореният труд следва да отговаря на
изискванията на Наредба № 4 от 20.04.2017 г. на МОН, Колективните трудови договори в
системата на МОН, действащи съответно за 2018, 2019 и 2020 г., Наредба № 15 от
22.07.2019 г. на МОН, Наредбата за структурата и организацията на работната заплата от
26.01.2007 г., длъжностна характеристика за длъжност „********“ и КТ. Твърди се, че
съдебното решение се основа само и единствено на индивидуалния трудов договор с
посочен осемчасов работен ден и абсолютно неправилно тълкуване на понятието
„минимална преподавателска норма от 30 часа седмично“. Посочва, че не са съобразени
разпоредбите на Наредба № 4 от 20.04.2017 г. на МОН за нормиране и заплащане на труда,
работното време, касаещи длъжността „старши възпитател“, както и Наредба № 15 от
22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите
педагогически специалисти, като цитира същите. Според жалбоподателя
първоинстанционният съд не е съобразил и разпоредбите на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата от 26.01.2007 г., съответно с изменения и допълнения
през годините, в които е регламентиран коефициента, който е в размер на 1,143 , за
превръщането на нощни часове при сумарно изчисляване на работното време и по които на
практика следва да се заплаща положения нощен труд. Излага подробни съображения за
необсъждане от съда на релевантни за спора обстоятелства и приложими правни норми.
Моли обжалваното решение да се отмени изцяло, като се уважат предявените искове и се
присъдят разноски.
Въззиваемата страна **********“ оспорва подадената въззивна жалба, като поддържа, че
постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, постановено в
съответствие с материалния процесуалния закон и моли същото да се потвърди. Развива
съображения, че първоинстанционното решение е съобразено с всички представени по
делото писмени доказателства, приетото заключение на неоспорената съдебно – счетоводна
експертиза и показанията на разпитания по делото свидетел. Твърди, че съгласно
сключения трудов договор с жалбоподателя, продължителността на работното време е 8
часа, при петдневна работна седмица, 40 часа седмично, на смени с дневен и нощен труд по
график, със сумирано изчисляване на работното време, като първоинстанционният съд
правилно е извършил преценка въз основа на сключения трудов договор, а не според
минималната преподавателска норма от 30 часа седмично. Оспорва изложеното от
жалбоподателя относно приложението на Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и
заплащане на труда, издадена от МОН, като посочва, че в нея са определени само
минималните норми, а не максималните такива. Цитира норми на наредбата, които счита, че
са приложими към настоящия казус. Оспорва изложеното от жалбоподателя относно
регламентацията на работното време в Колективните трудови договори, като цитира
конкретни разпоредби от действащите през периода Колективни трудови договори. Посочва
се, че едва с въвеждането на дистанционно обучение на учениците поради опасностите от
заразяване с Ковид, е предвидено и в двата КТД от 2020 г. и за всички педагогически
специалисти, а не само за конкретно посочените преди това, че част от работното време
2
може да се осъществява извън сградите на училищата, съответно общежитията. Посочва се,
че това изменение обаче е след исковия период и поради тази причина не е обсъждано от
първоинстанционния съд. Цитира Правилника за вътрешния трудов ред на гимназията, като
сочи, че с оглед спецификата на работата на възпитателя, времето, когато е нощна смяна, не
се уплътнява с активна трудова дейност, а още по – малко педагогическа работа, поради и
което не е надвишена минималната 30 часа преподавателска работа. Твърди, че нито едно
от възложените с длъжностната характеристика специфично задължение не може да се
изпълни извън сградата на гимназията. Оспорва твърденията за игнориране от
първоинстанционния съд на правилата на подзаконови нормативни актове, сочени от
жалбоподателя, като приложими към настоящия правен спор. На основание подробно
изложените доводи моли да се отхвърли, като неоснователна депозираната жалба, като
претендира разноски. Не прави нови доказателствени искания.
Пловдивският окръжен съд, след преценка твърденията и доводите на страните
и на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от оправомощена страна и срещу съдебен акт, подлежащ
на обжалване, с оглед на което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от ищеца искове с правна
квалификация член 143 КТ, вр. чл. 262 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за осъждането на ответника –
бивш работодател да му заплати сумата от 6073,20 лева, представляваща допълнително
трудово възнаграждение за положен извънреден в периода 01.10.2017г. - 29.02.2020г.; лихва
за забава върху неплатените доп. възнаграждения за изв. труд в размер на 978,60 лева за
периода 10.11.2017г. – 12.10.2020г., както и зак. лихва върху сумата от 6073,20 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Иска се присъждането на разноски.
Ищецът твърди, че е работил при ответника на основание сключен трудов договор за
процесния перидод, заемайки длъжността „********“. Изтъква се, че съгласно Наредба № 4
от 20.04.2017г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министра на образовнието и
ноуките, седмичното работно време по педагогически норматив за длъжността, заемана от
ищеца, е определена на 30 присъствени часа и 10 часа за други дейности. Според ищеца при
сумирано изчисляване на работното време и трисменния режим на работа в училището, тези
30 присъствени часа следвало да се разпределят по седмичен график, който не следвало да
надвишава 6 присъствени часа, а размерът на пълното работно време от 8 часа следвало да
се допълва с два часа за други дейности, подробно регламентирани в КТД за системата на
образованието, които се осъществяват в избрано от възпитателя време. Така ищецът твърди,
че е надвишил определения норматив от присъствени часове с 541,47 часа, които следва да
му се платят, като се съобрази и обстоятелството, че е полагал и нощен труд, които нощни
3
часове следва да се превърнат в дневни съобразно приложимата в тази случай член 9, ал.2 от
НСОРЗ.
В съдебно заседание на 28.04.2021г. размерът на исковете е увеличен, както следва: за изв.
труд от 6073,20 лева на 7521,29 лева и за мор. лихва от 978,60 лева на 1284,50 лева.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като твърди, че по силата на сключения
между страните трудов договор продължителността на работното време било 8 часа, при 5-
дневна работна седмица, 40 часа седмично, на смени с дневен и нощен труд по график, със
сумирано изчисляване на раб. време, а не както се твърди от ищеца седмичното работно
време по педагогически норматив за заеманата от ищеца длъжност да е 30 присъствени часа
и 10 часа за други дейности. Посочва, че съгласно т. 3, 12 от Приложение № 1 от посочената
от ищеца Наредба № 4, са били определени минималните норми на преподавателска работа
на педагозите, като в чл. 4, ал. 11 от същата наредба изрично било посочено, че при
нормална продължителност на раб. време по см. на член 136 КТ на педагозите се възлага
изпълнението на не по-малко от минималните норми преподавателска работа, определени в
приложение № 1, а не максимално 30 часа седмично за възпитателски длъжности. Според
изложеното в отговора изпълнението на нормите за преподавателска работа е част от
трудовите задължения на педагогическия персонал, а не представляват цялото им работно
време и след достигане на нормата за преподавателска работа /30 часа/, до нормата за
продължителност на работното време на ищеца /40 часа/ седмично не се заплаща
извънреден труд. Твърди се, че нормата преподавателска работа е само част от
законустановеното работно време на педогогическите специалисти и не следва да се
отъждествява с продължителността на работното време в КТ и трудовия договор. Освен
това в чл. 4, ал. 5 от Наредбата № 4 на МОН било посочено, че нормата преподавателска
работа на възпитателите включва дейности, подпомагащи самоподготовката на учениците,
както и доп. им обучение и консултации на учениците за повишаване на социалните умения,
конструктивно поведение, самостоятелност и самоконтрол, като никъде не било посочено,
че възпитателят има право на самоподготвка в избрана от него среда, за да се приеме, че
ищецът следва да е на работа в училището само по време на тези 30 присъствени часа и
така да му бъдат определени смените, а останалите часове до 8 часа да не бъде в гимназията.
Претендира разноски по делото.
С оглед горното на разглеждане във въззивното производство подлежат приетите по делото
доказателства и формираните от първоинстанционния съд изводи по повод на исковите
претенции, като в тази връзка следва да се обсъдят и изложените във въззивната жалба
доводи.
По повод на възраженията на жалбоподателя, че първоинстанционният съд не е изследвал
представените доказателства в тяхната пълнота, настоящият съдебен състав счита същите за
неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил релевантните по делото доказателства
във връзка едно с друго и с оглед твърденията на ищеца и възраженията на ответника.
4
Действително не са обсъдени детайлно събраните по делото свидетелски показания, както и
приетите писмени доказателства, удостоверяващи кореспонденцията с държавни
институции и частните удостоверителни документи, приложени към исковата молба, но това
обстоятелство не се отразява на обосноваността на обжалваното решение. Представените от
ищеца справки за положен извънреден труд представляват частни свидетелстващи
документи, които не се ползват с доказателствена сила и доколкото не се подкрепят от
останалите своевременно поискани и събрани по делото доказателства, оспорени са от
ответника, то правилно първоинстанционният съд не ги е взел предвид при постановяване
на крайния съдебен акт.
След депозиране на отговора на исковата молба, в който ответникът изрично оспорва така
представените от ищеца справки в срок до приключване на първото по делото съдебно
заседание не е поискано събиране на доказателства за установяване на съдържанието на така
представените от ищеца справки. Поискано е събиране на доказателства във връзка с
твърденията в исковата молба едва след първото съдебно заседание, като доказателственото
искане за допускане на експертиза и разпит на свидетел за установяване на участието на
ищеца в педагогически съвети не е подходящ способ за установяване на това обстоятелства,
за което следва да се представят съответните писмени доказателства. Относно
представените писмени документи, удостоверяващи становища на трети за спора лица, то
същите правилно не са обсъдени от първоинстанционния съд, тъй като не са предмет на
настоящото дело. Така разменената кореспонденция обосновава наличието на правен
интерес от предявяването на настоящите искове, поради спор между страните, който не е
бил разрешен в съотвествие с исканията на ищеца от сезираните институции. Действително
с писмо от РУО- Пловдив се установява, че в Правилника за вътрешния трудов ред не е
предвидено, така както за учителите, че работното им време включва участие в
педагогическите съвети, оперативни, провеждане на възпитателна работа, среща с родители
и т.н., както и възможност за самоподготовката да се осъществява в предпочитана от
педагогическия специалист среда. Това обстоятелство обаче не се отразява на крайния
извод, че ищецът при разпределената му доказателствена тежест за това и чрез заявяване на
доказателствени искания в сроковете по чл. 146, ал. 3 ГПК не е установил по категоричен и
безспорен начин, че е осъществявал тази дейност и същата представлява извънреден труд, за
който му се полага допълнително възнаграждение.
Съгласно приетите по делото трудов договор и споразумение ищецът е работил на пълно
работно време 8 часа дневно, на смени по утвърден график със сумирано изчисляване на
работното време. В приетата по делото и неоспорена от ответника длъжностна
характеристика е предвидено, че ищецът, заемал длъжността „*******“ е следвало да
осъществява дейността си по график, утвърден от директора, на три смени, като изпълнява и
нощни дежурства. Като писмени доказателства са приети утвърдените от директора графици
за исковия период. Въз основа на тези графици и приетите като писмени доказателства
заповеди за ползване на отпуск, болнични листове, заповеди относно обявени неучебни дни
поради грипни заболявания и лоши метеорологични условия е изготвено и прието
5
заключение на съдебно – счетоводната експертиза, като същото не е оспорено от страните
по делото. Това заключение е взето предвид от първоинстанционния съд при постановяване
на обжалваното решение, както установените от вещото лице часове извънреден труд, така
и заплащането на същия, включително с лихвата за забава.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователно и второто възражение на жалбоподателя
– ищец за неправилно прилагане на закона и подзаконовите нормативни актове. Съгласно
чл. 4, ал.1 от НАРЕДБА № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда в рамките
на работното време на педагогическите специалисти, установено в трудовите им договори,
се включват изпълнението на нормата за преподавателска работа и на функциите,
определени в държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на
учителите, директорите и другите педагогически специалисти. В чл. 4, ал. 11 от Наредбата е
предвидено, че при нормална продължителност на работното време по смисъла на чл. 136
от Кодекса на труда на педагогическите специалисти се възлага изпълнението на не по-
малко от минималните норми преподавателска работа, определени в приложение № 1, които
са 30 часа седмично. Съобразявайки тези разпоредби първоинстанционният съд правилно е
приел, че нормалната продължителност на заеманата от ищеца длъжност според трудовия
му договор е 8 часа на ден при петдневна работна седмица, в които се включва освен
изпълнението на нормата на преподавателската работа, така и функциите, определени от
ДОС за статута и проф. развитие на учителите. Правилни са изводите на съда, че
посочените от ищеца 30 часа са определени като минимална, а не като максимална норма,
така че в рамките на нормална продължителност на работното време, когато ищецът полага
по 8 часа на ден норма на преподавателска работа, без часове за допълнителни дейности, за
каквито дейности вещото лице не е открило данни, не може да се счете, че се полага
извънреден труд.
Съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и върху закона, доколкото не се установява ищецът да е
извършвал дейности, извън тези, за които са представени по надлежния ред писмени
доказателства по делото, то правилно първоинстанционният съд е приел, че предявените
искове са неоснователни.
В проведеното на 10.02.2021 г. открито съдебно заседание при разпита на св. Д. С., са
присъствали лично ищецът и неговият процесуален представител, като не са поискали
събиране на доказателства за оборване на свидетелските показания, нито писмени, нито
гласни такива, нито е поискана възможност за допълнително представяне на такива
доказателства. Направеното след това съдебно заседание доказателствено искане за разпит
на свидетел не само, че е преклудирано, но и касае обстоятелства, които следва да се
установят с писмен акт, правни въпроси относно приложими актове и ирелевантни по
делото факти, които са извън твърденията за положен извънреден труд по втория компонент
от работното време на старшия възпитател, изразяващ се в участие в педагогически съвети,
в работата на методически обединения, консултации на ученици и родители, родителски
6
срещи и изпълнения на други задължения по длъжностната характеристика, както и времето
за самоподготовка за самия възпитател, която се осъществява в предпочитана от
педагогическия специалист среда.
Съгласно съдебната практика няма пречка при липса на специална книга от работодателя за
отчитане на извънредния труд и заповеди в тази връзка, така твърдения за положен
извънреден труд да се установи от работника чрез други доказателства, но в случая се
представиха единствено изготвени от ищеца справки, които не само, че не се ползват с
материална доказателствена сила, но са и оспорени от ответника. Освен това от
съдържанието на същите не става ясно в какво именно се изразявала отразеното в тези
справки допълнителна дейност по 2 астрономически част дневно, извън педагогическата
норма за участие в педагогически съвети, консултации и срещи с родители, както и
самоподготовка, която се осъществява в предпочитана среда. Нито се твърди, нито се
установява по делото всеки ден да са се осъществявали така изброените допълнителни
дейности.
На основание изложените от настоящият съдебен състав мотиви, жалбата се явява
неоснователна, а първоинстанционният съдебен акт, като краен резултат правилен и
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемата страна
следва да се присъдят разноските, претендирани и направени във въззивното производство в
размер на 770 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261928 от 09.07.2021 г. по гр.д. № 13172/2020 г. по описа на
ПРС, с което са отхвърлени, като неоснователни предявените от М. А Б.
против***********обективно съединени искове с правно основание чл. 262 КТ за
осъждането на ответника ***********да заплати на ищеца М. А. Б. сумата от 7521,29 лв.,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден в периода от
01.10.2017 г. до 29.02.2020 г. за 513,12 часа, както и лихва за забава за периода от 10.11.2017
г. до 12.10.2020 г. върху неплатените допълнителни възнаграждения за изв. труд в размер на
1284,50 лв., както и законна лихва върху сумата от 7521, 29 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 12.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. А. Б., ЕГН *********** да заплати на *******, със седалище и адрес
на управление: ************ разноски за въззивна инстанция в размер на 770 лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при предпоставките на чл. 280 ГПК в
7
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8