№ 6286
гр. София, 11.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110158540 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени претенции, с правна
квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ съотв. чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания по отношение на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД спрямо
срещу К. К. Г. установителни за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца
следните суми: сумата 1429.98 лв. – главница, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер 256825 за периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК /17.11.2020 г./ до изплащане на вземането; сумата 223.06 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018 г. до 10.11.2020 г.; сумата 24.70 лв., представляваща цена на услугата
за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /17.11.2020 г./ до изплащане на
вземането, както и сумата 5.21 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.12.2017 г. до 10.11.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 56959/2020 г. по описа на СРС, 88 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответницата топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по
системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ
срок. Счита, че ответницата е в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху
изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените разноски. 1 Този файл е копие на електронно подписан документ.
Ответницата К. К. Г. е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
с който предявените искове се оспорват по основание и по размер. Счита, че претенцията на
1
ищеца за присъждане на разноски, сторени в заповедното производство, е недопустима.
Твърди, че от представените с исковата молба доказателства не се установява обемът на
отопляемите помещения в процесния имот без припадащите се идеални части към същия от
общите части на сградата, както и количеството отдадена топлинна енергия, необходима за
отопляването им. Ищецът не бил представил доказателства за разпределение и кубатура на
самостоятелните обекти в СЕС, за общия отопляем обем, включително и на общите части.
Липсвали представени по делото изравнителни сметки, от които да се установява кой е
титуляр на партидата с процесния абонатен номер, изпратени от ищеца до абоната
съобщения за начислените суми по прогнозни данни, обобщени изравнителни сметки за
процесния период с разпределение на доставена топлинна енергия към всички
самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост. Оспорва наличието на
валидно възникнало правоотношение между ищеца и дружеството за дялово разпределение,
като твърди, че не е представен договор между същите, относим към процесния период.
Оспорва представения протокол от ОС на собствениците в СЕС, както и извлеченията от
сметки и представените съобщения към фактури. Счита, че не се доказва размерът на
претендираните суми, тъй като не се установява, че за процесния топлоснабден имот
действително е потребена топлинна енергия за БВГ, отопление на имота и сградна
инсталация, която да съответства на претенциите. Релевира възражение за давност. Позовава
се на нищожност на чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от ОУ на ищеца, с твърдения, че същите са
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП. Твърди, че не е била поставяна в забава.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД,
конституирано по делото с определение от 11.02.2022 г., твърди, че отчитането и
разпределянето на ТЕ за имота е извършено в съответствие с действащата нормативна
уредба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 56959/2020 г. на СРС, 88 състав, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба и уточнителните молби на
ищеца съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е
подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и
предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело. Съдът намира така
предявените вземания за достатъчно индивидуализирани, поради което предявените искове
са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Относно възражението, че не е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК, съдът намира
следното:
На гърба на разпореждането от 30.03.2021 г. по ч. гр. д. № 56959/2020 г. по описа на
СРС /л. 20гръб/ е отразено, че на 30.03.2021 г. е изпратено съобщение с препис от
разпореждане на заявителя. Няма данни съобщението да е връчено. В хода на исковата
производство е изискана информация от Служба „ВПСК“ при СРС. От постъпилото писмо
на л. 111 по делото се установява, че съобщение до Топлофикация София ЕАД от
30.03.2021 г. не е получавано за връчване в Служба „ВПСК“. Не се установява по
електронната поща на заявителя да е изпращано съобщение преди дата 14.09.2021 г. /л. 21
от ч. гр. д./. Напротив, изготвена е по делото служебна справка от АСУД, която е
приложено на л. 116 от настоящото производство. От същата е видно, че в деловодната
система е генерирано съобщение от дата 30.03.2021 г., в което е отразено, че се изпраща
препис от разпореждане и препис от подаденото по делото възражение. Причините, поради
което това съобщение не е изпратено или не е достигнало до заявителя не се отразяват на
допустимостта на производството. Именно, доколкото съдебният служител е изпратил
първоначално съобщение /генерирано в система АСУД/, а не е изпратил електронно
2
съобщение, то на гърба на разпореждането е отразено изпращането на 30.03.2021 г. на
съобщение, която дата именно е генерирана и върху приложеното на л. 116 по делото
съобщение. Доколкото в производството няма данни и не се установява препис от
разпореждането от 30.03.2021 г. да е връчен на заявителя на по-ранна дата от 14.09.2021 г.,
на която датата е отразено, че е прочетено електронното съобщение от 14.09.2021 г. – виж л.
21 от ч. гр. д., то съдът намира, че преклузивният срок по чл. 415, ал. 4 ГПК е спазен.
Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по
чл. 415, ал. 4 ГПК и подлежат на разглеждане по същество.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
В настоящото съдебно производство е доказано възникването и съществуването на
облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по
отношение на процесния имот. Представено е по делото решение от 08.12.1998 г. на СРС по
чл. 99, ал. 3 СК, с което е прекратен брака между К. К. Г. и Георги Николов Голосманов,
разпределено е ползването на жилището, находящо се в гр. София, ж. к. Младост 1А, бл.
501, вх. А, ет. 2, ап. 4 и е посочено, че недвижимият имот остава в обикновена
съсобственост между страните. Ответникът с отговора на исковата молба не е оспорил
изрично, че притежава ½ ид. ч . от правото на собственост върху процесния имот. Относно
необходимостта от своевременно в срока по чл. 133 ГПК оспорване на качеството на клиент
на топлинна енергия/собственик на процесния имот – виж решение № 4731 от 27.06.2014 г.
на СГС по в. гр. д. № 11945/2013 г., решение № 4952 от 6.07.2017 г. на СГС по в. гр. д. №
4245/2017 г., решение № 5852 от 5.08.2015 г. на СГС по в. гр. д. № 11367/2013 г., решение №
2970 от 13.05.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 6515/2019 г. и др. Възражението в отговора на
исковата молба на л. 44 от делото, касае разпределението на ползване с решението за
прекратяване на брака и това, че не е уговорено за всеки от ползвателите дял в % ид. ч. от
отопляемия имот.
Съдът намира, че за изхода на спора е без значение разпределянето на ползването на
процесното жилище, поради което и липсва необходимост от установяване на уговорения
дял в % ид. ч. от отопляемия имот, поради следното:
Съдът определя мерките относно ползването на семейното жилище в производство по
спорна съдебна администрация, като постановеното решение обвързва единствено
3
съпрузите, но не със сила на присъдено нещо. В това производство съдът не се произнася по
иск за съществуването или несъществуването на материални субективни права, а
администрира гражданските правоотношения – виж определение № 260 от 11.06.2018 г.
по ч. гр. д. 1644/2018 г. на IV г. о. на ВКС. Мерките относно ползването на семейното
жилище, като акт на спорна съдебна администрация показват сходство с разпределението на
ползването на съсобствен имот – те не са акт на правораздаване, тъй като не признават нито
отричат материални субективни права със сила на пресъдено нещо, но определят реда и
начина на упражняване на материалните субективни права. Решението по чл. 56 СК поражда
само облигационно право на ползване на жилището, което не е противопоставимо на
трети за процеса лица, вкл. действителният собственик/съсобственик на жилището – виж
решение № 60165 от 04.04.2022 г. по гр. д. № 2046/2021 г., I г. о. на ВКС, решение № 61 от
24.02.2012 г. по гр. д. № 671/2011 г., ІІІ г. о. на ВКС . Следователно с разпределянето на
ползването по реда на чл. 56 СК се създава едно облигационно право на ползване, близко до
предоставянето за ползване на една вещ при договора за наем. В случая липсва учредено
вещно право на ползване върху имота. Съгласно т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС - собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Доколкото в
случая не се твърди и не се доказва наличието на договорно правоотношение на ищеца с
някой от ползвателите на имота след дата 08.12.1998 г., то съпрузите като съсобственици
на процесния имот дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди.
Още повече, между страните е поставено и решение за предходен период /2015 г. –
2017 г./ по гр. д. № 14601/2020 г. по описа на СРС, което е влязло в сила и, с което е
признато за установено със сила на присъдено нещо, че потребители на топлинна енергия по
смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, а също и длъжници за цената на доставяната в собствения
им апартамент за периода 2015 г. – 2017 г., находящ се в гр. София, ж. к."Младост 1А", бл.
501, вх. А, ет. 2, са К. К. Г. и Георги Николов Голосманов. Като не се твърди да е настъпила
промяна в правото на собственост върху процесния недвижим имот. Не се твърди по делото
и не се представят доказателства ответникът да се е разпоредил с правото на собственост
върху процесния топлоснабден имот преди изтичането на процесния период.
Ето защо, при съвкупната преценка на всички доказателства по делото, за исковия
период клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице да заплаща ½ от стойността
на потребената в имота топлинна енергия е именно ответникът по делото в качеството му на
съсобственик на процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
4
упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД и К. К. Г. в процесния период, като в отношенията между
страните за процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от „Техем
Сървисис“ ЕООД, в който смисъл са изводите на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
Съдът намира за неоснователно наведеното с отговорите на исковата молба
възражение относно договора между етажната собственост и фирмата за дялово
разпределение. Това е така, тъй като по делото се установява, че за процесния период
дяловото разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно
от третото лице – помагач, в който смисъл са изводите на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза. За пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл. 139б ЗЕ,
потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни са изберат лице, регистрирано по
реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение, за резултатите, от
който избор да уведомят писмено топлопреносното предприятие или доставчика на
топлинна енергия. Ищецът е доставял топлинна енергия на адреса, а потребителите не могат
да черпят права от неизпълнението на собственото си задължение. Дори и при липса на
договор с лице по чл. 139б ЗЕ, то това обстоятелство няма отношение към съществуването
на задължението за заплащане на топлинна енергия /в този смисъл са решение от 27.03.2018
г. по гр. д. № 6705/2017 г. на СГС; решение № 4296 от 11.06.2013 г. на СГС по в. гр. д. №
15564/2012 г.; решение № 4069 от 31.05.2013 г. на СГС по в. гр. д. № 14087/2012 г. и др./.
Съдът намира, че претендираните от ищеца суми действително се основават на
съставени от него частни документи – извлечения от сметки и съобщения към фактури,
които не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй
като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не са
от естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния
период за процесния имот. В същото време, обаче, за установяване на факта на предоставяне
на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието
5
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се
установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки
за дялово разпределение за имота през процесния период. Установява се, че от отчетеното
количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. В имота
през процесния период имало 4 броя отоплителни тела с монтиран ИРРО. Показанията на
уредите са с дистанционен отчет и не се нанасят на хартиен носител. ТЕ отдадена от сградна
инсталация била изчислена на база пълна отопляема кубатура, съгласно акт за
разпределение на кубатурата на сградата. В процесния имот имало монтирани два броя
водомери за топла вода, които са отчитани с подпис на потребител в процесния период,
представени на вещото лице. СТЕ сочи, че изчисленията на ФДР са в съответствие с
Наредба от 01.06.2004 г. Вещото лице е посочило, че са му представени свидетелства от
метрологични проверки на топломера и протоколите за демонтаж и монтаж. Топломерът с
фабр. № 4015105 е преминал метрологични проверки през 2 годишен период и при
проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.
Съдът кредитира изцяло СТЕ. Вещото лице е посочило, че при изготвянето на
заключението се е запознало с всички необходими документи, вкл. и такива от ТР София-
Изток и с изравнителни сметки и отчетни формуляри от ФДР. Експертизата не противоречи
на останалите доказателства по делото. В съдебно заседание на 05.04.2022 г. вещото лице е
разяснило и формулата за начисляване на ТЕ за сградна инсталация. Съгласно нормата на
чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителите в сграда в режим на етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация. Сградната инсталация е обща част по своето
предназначение съгласно изричната норма на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, изградена по
предварителен проект, от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти. Пълен отказ от ползване на топлинна енергия
в такава сграда може да се извърши само в хипотезата на чл. 153, ал. 2 ЗЕ, която в случая не
е налице. Спазен е принципът, залегнал в т. 2 на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО за
изготвяне на сметките въз основа на реално енергийно потребление. Този извод се
обосновава с факта, че от абонатната станция на сградата до индивидуалните имоти на
потребителите преминават топлопроводи, от които се отдава топлинна енергия, за която
също се дължи заплащане.
Това разрешение е дадено и в Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС,
ОСГК, по т. д. № 2/2016 г., съобразно което: „... В действащата си редакция ЗЕ запазва
принципа за присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни собствености само по
искане на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, (чл. 133,
ал. 2 ЗЕ), като изисква същото мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на
сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). И при тази уредба противоречие между този закон и Закон за
защита на потребителите няма, защото и двата нормативни акта изискват искане (съгласие)
от потребителя на топлинна енергия такава да му бъде доставяна, за да възникне за него
задължение за плащането й. Различен е само субектът, който прави искането при доставката
на централно отопление в сгради под режим на етажна собственост, като това е обективно
обусловено от естеството на отношенията, които възникват между титулярите на право на
собственост или вещно право на ползване върху отделни обекти в такива сгради. В решение
на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. е посочено, че
топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва
чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната
инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата-етажна собственост. Общите части не
6
могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои
собственици и титуляри на вещни права. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти не може да откаже
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите
части енергия при доставката на централно отопление в сградата.“
В допълнение, с Решение от 5 декември 2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17
Съдът на Европейския съюз (СЕС) прие, че в българската правна уредба, която задължава
собствениците на апартамент в сграда-етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на ЕС и в
частност на правата на потребителите и регулацията за нелоялните търговски практики.
Напротив, следва сметките за използваната топлоенергия в тези общи части да се изготвят
индивидуално за всеки собственик на обект в сградата, като се изчисляват пропорционално
на отопляемия обем на неговия апартамент.
Оттук и съдът намира за неоснователни възраженията на ответника относно
неправилното изчисляване на стойността на топлинната енергия. Само за пълнота следва да
се посочи и, че третото лице-помагач е представило по делото документи за главен отчет – л.
73-74 от делото, които са подписани от потребител. При наличието на съсобственост за
дружеството, осъществяващо дялово разпределение, липсва задължение да връчва главен
отчет на всеки един от съсобствениците на имота. Няма данни въпреки уведомяването
начислените количества ТЕ да са оспорени, което е косвено доказателство, че е
предоставяне топлинна енергия в обема за процесния апартамент, съответстваща на
претендираната, съобразно приетото заключение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза.
Според СТЕ размерът на дължимата сума за топлинна енергия за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2019 г. е 2859.93 лв. Тази сума е без предишни неплатени и просрочени суми и
без начислените лихви и при отчитане на изравнителните сметки.
От ССчЕ, а и от представените по делото молби от ищеца, се установява, че е
постъпило плащане на 19.02.2021 г. в размер на 1 430 лв. От представения по делото
платежен документ на л. 109 се установява, че плащането е направено от другия
съсобственик Георги Голосманов, който не е страна в процеса. Доколкото спрямо
ответника Г. се претендират 1/2 от задълженията за процесния период, а Георги Голосманов
е погасявал суми относно собствените си задължения за останалата ½, то съдът не следва да
съобразява направените плащания. В тази насока и молба на ищеца с вх. № от 15.04.2022 г.
– л. 108 от делото, с която е посочено, че извършеното плащане на Георги Голосманов
не се отразява на претендираните от ищеца суми спрямо К.Г. , спрямо която ищецът
поддържа претенциите в размерите, посочени в исковата молба.
Ответникът Г. не твърди и не доказва плащане на претендираните спрямо нея суми за
½ от задълженията за процесния период.
Съдът намира, че размерът на дължимата сума за топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. е този посочен от вещото лице по СТЕ – 2859.93 лв. От тази
сума ответникът отговаря за ½ или за 1429.96 лв.
Следва да се разгледа и наведеното от ответника в отговора на исковата молба
възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
7
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 17.11.2020 г., от която дата
установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация
София“ ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г.
на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016 г. и
следователно са влезли в сила м. 08. 2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след
публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.
3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая следва да
се отчете и, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г./. Вземането за м. 09.2017 г. е станало изискуемо, считано от
15.11.2017 г. При отчитането обаче на спирането на срока по ЗМДВИП, то същото не е
погасено по давност. Погасени по давност са всички вземания, които са станали изискуеми
преди 10.09.2017 г. /съобразно ЗМДВИП/. Следователно погасени са всички вземания за
периода м.05.2017 г. – м.06.2017 г. Вземането за м. 06.2017 г. е станало изискуемо на
15.08.2017 г., но при отчитането, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок
е спрял да тече, то давността за това вземане е изтекла на 23.10.2017 г. Съответно давност за
вземането за м. 07.2017 г. е следвало да изтече на 23.11.2017 г., но е прекъсната с подаването
на заявлението на 17.11.2017 г. Съобразно кредитираната СТЕ и съобщението към фактура
№ ********** от 31.07.2018 г. за м.05-06.2017 г. общодължимата сума е в размер на 15.03
лв. От тази обща сума за целия топлоснабден имот относима към претенцията спрямо
ответника е ½ или 7.52 лв.
Ето защо претенцията за топлинна енергия е основателна за сумата от 1422.44 лв.
/1429.96 лв.-7.52 лв./ - дължима сума за доставена топлинна енергия за периода 01.07.2017 г.
– 30.04.2019 г., а за разликата до пълния предявен размер от 1429.98 лв., както и за периода
01.05.2017 г. - 30.06.2017 г. искът ще се отхвърли. Върху главницата се дължи и законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.11.2020 г.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
8
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
Установява се, че за процесния период дяловото разпределение в процесната сграда –
етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач, в който смисъл са
изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Размерът на дължимата такса
дялово разпределение се установява от представените по ищеца документи, както и от
ССчЕ, а именно – 49.41 лв. за периода 01.10.2017 г. – 30.04.2019 г. Давността за тези
задължения започва да тече от датата на възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. Ето защо
давността за вземането за м.10.2017 г. е започнала да тече от 01.11.2017 г., поради което не е
изтекла преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.11.2020 г., доколкото
срокът на погасителната давност е бил спрян за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. ,
съгласно ЗМДВИП/. Ето защо претенцията за дялово разпределение срещу ответника е
основателна в цялост за сумата от 24.70 лв. /1/2 от 49.41 лв./, представляваща услуга дялово
разпределение за периода 01.10.2017 г. – 30.04.2019 г. Върху главницата се дължи и законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.11.2020 г. до окончателното
изплащане.
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“ начислява
обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Задължението за
заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно.
Следователно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника,
нито от публикуване на общите фактури на интернетстраницата на ищцовото дружество –
решение от 03.05.2022 г. по в. гр. д. № 6245/2021 г. по описа на СГС, решение от 16.07.2021
г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа на СГС и др.
За вземанията по общата фактура от 31.07.2018 г. се дължи обезщетение за забава само
върху уважената главница за периода м.07.2017 г. – 30.04.2018 г., като предвид чл. 6 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение /действаща за периода
13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./, мораторна лихва в случая не се дължи за посочения
период на извънредното положение. Оттук и съдът определи по реда на чл. 162 ГПК
размера на дължимото обезщетение за забава върху уважената главница спрямо ответника
по обща фактура от 31.07.2018 г. в размер на 135.20 лв. за периода от 15.09.2018 г. до
9
12.03.2020 г. и периода от 09.04.2020 г. – 10.11.2020 г.
За вземанията по общата фактура от 31.07.2019 г. се дължи обезщетение за забава
върху уважената главница, като предвид чл. 6 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение /действаща за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./,
мораторна лихва в случая не се дължи за посочения период на извънредното положение.
Оттук и съдът определи по реда на чл. 162 ГПК размера на дължимото обезщетение за
забава върху уважената главнициа /1/2 от сумата по обща фактура от 31.07.2019 г./ в размер
на 83.26 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и периода от 09.04.2020 г. –
10.11.2020 г.
От това следва, че общият размер на дължимото обезщетение за забава от ответника
върху уважената главница /1/2 от общодължимата главница за топлоснабдения имот/ в
размер на законната лихва за периода от 15.09.2018 г. до 10.11.2020 г. е в размер на 218.46
лв. Ето защо искът за обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия спрямо
ответницата е основателен в размер от 218.46 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 12.03.2020 г.
и периода от 09.04.2020 г. – 10.11.2020 г., а за разликата до пълния предявен размер от
223.06 лв. и за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. - ще се отхвърли.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 5.21 лв. за
периода 01.12.2017 г. – 10.11.2020 г. се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с уважената
част от исковете в размер на 627.13 лв. за държавна такса, депозит за СТЕ и ССчЕ и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство /по съразмерност от
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в общ размер на 100 лв./. По
заповедното производство се доказват разноски на ищеца в общ размер на 117.32 лв. – от
тях относими към претенцията спрямо ответника Г. са ½ или 58.66 лв. От тази сума за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство по
съразмерност на ищеца ще се присъди сумата в размер на 58.06 лв.
Ответникът не доказва направата на разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б,
срещу К. К. Г., ЕГН **********, с адрес ГР. СОФИЯ, ЖК МЛАДОСТ 1А, БЛ. 501, ВХ. А,
АП. 4, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД искове, че К. К. Г. дължи на „Топлофикация София” ЕАД следните суми: сумата
1422.44 лв. – представлява главница за дължима сума за доставена топлинна енергия за
периода 01.07.2017 г. – 30.04.2019 г. за имот, находящ се в ГР.СОФИЯ, ЖК МЛАДОСТ 1А,
БЛ. 501, ВХ. А, АП. 4, аб. № 256825, сумата 24.70 лв. – главница за извършена услуга
дялово разпределение за периода 01.10.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва
върху двете главници за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
17.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 218.46 лв. – обезщетение за
10
забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 12.03.2020 г. и
периода от 09.04.2020 г. – 10.11.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 56959/2020 г. по описа на СРС, 88 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от
1422.44 лв. до пълния предявен размер от 1429.98 лв., както и за периода 01.05.2017 г. -
30.06.2017 г., иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 218.46 лв. до пълния предявен размер от 223.06 лв. и за
периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата в размер
на 5.21 лв. за периода 01.12.2017 г. – 10.11.2020 г. – обезщетение за забава върху таксата за
дялово разпределение.
ОСЪЖДА К. К. Г., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК МЛАДОСТ 1А, БЛ. 501,
ВХ. А, АП. 4, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК, разноски за исковото производство в размер на 627.13 лв. по съразмерност,
както и разноски за заповедното производство в размер на 58.06 лв. по съразмерност.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис” ЕООД, ЕИК
********* като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11