Р Е Ш Е Н И Е
№ 519 / 27.05.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , шести граждански състав
На осемнадесети май две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Петя
Цонкова,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 419 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл.
на ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на В.Е.П. против Решение № 4783/13.12.2019г., пост. по гр.д.№
1104/2019, ПРС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя против С.Г.Р. и Ц.К.Р. иск за признаване за установено, че ответниците
солидарно дължат на ищеца сумата от 4000
евро, представляваща намаляване на продажната цена на имот поради недостатъци на
същия, който имот е предмет на договор за
покупко – продажба от 13.08.2018 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №16319/ 2018 г. по описа на ПРС.
Жалбоподателят П. е останал недоволен от
така постановеното решение и моли за отмяната му, като счита, че съдът е направил
неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Счита, че всички доказателства установяват кумулативно
наличие на елементите на фактическия състав на отговорността на продавача за скрити
недостатъци по чл.193 от ЗЗД. Посочва, че ответниците не са установили съответствие
между продадената постройка и установения в последствие материал, както и че е налице явен , а не скрит недостатък. Обсъжда
събраните по делото доказателства, като счита, че те не установяват твърдението
на ответниците, че още при преддоговорните отношения е било ясно, че къщата е изградена
от кирпич. Моли съда за отмяна на решението и за постановяване на ново такова, с
което уважи предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Ц.Р. е подала отговор
на въззивната жалба, в който я оспорва. Поддържа, че от събраните доказателства
се установява непротиворечиво, че не е налице соченият скрит недостатък на вещта.
Развива съображения каква е дефиницията на паянтова сграда и описанието й в документите
за покупко-продажба. Излага и доводите си във връзка със събраните по делото доказателства.
Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.
Въззиваемата страна С.Г.Р. оспорва въззивната
жалба и поддържа, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Също излага
доводи касателно легалната дефиниция на понятието „паянтова сграда“, както и за
точното й описание в документите на покупко-продажба. Излага доводите си по събраните
по делото доказателства. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда
от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от постановеното решение, откъм
съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в
обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява
с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта
на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно
компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и
в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
Съдът е дал указания за отстраняване на
нередовности на исковата молба, като ищецът е подал молба за това от 10.03.2020г.,
като е уточнил, че исковата претенция съставлява отбив от продажната цена за
цялата сделка, поради недостатъци на вещта, че придобитият имот е в режим на
СИО със съпругата му Р. П., че претендираният отбив от цената е формиран от
разликата в стойността на вещта с оглед характеристиките й - реално направена
от кирпич и евентуалната й цена ако бе тухлена. Уточнил е и че претендира
солидарно осъждане на ответниците, поради факта, че продадената вещ е в режим
на СИО.
За да постанови обжалваното решение
първоинстанционият съд е приел, че при доказателствена тежест за ищеца не се
установява наличие на скрит недостатък на вещта, който да не е могъл да бъде
установен при огледа на вещта. Приел е
че от характеристиките на имота, с които е описан в НА за продажба се
установява коректно, че се касае за конструкция на гредоред, както и че
монолитната конструкция предполага стоманобетонни греди и колони и странични
зидове на сградата. Липсата на скрит недостатък, който да е могло да бъде
установен своевременно, като една от кумулативно изискуемите предпоставки за
уважаване на иска е дало основание да приеме, че целият иск е недоказан, в
оглед на което и го е отхвърлил.
От фактическа страна безспорно се
установява по делото от представения НА №161, т.4, д.№553/2018 на нотариус
Славко Попов с рег.№638 на НК, че на 13.08.2018г. С. и Ц. Р. продават на В. и Р.
П. следния свой собствен недвижим имот: двуетажна паянтова жилищна сграда с
площ от 60кв.м., ведно с ¼ ид.ч. от дворно място, цялото от около
2 000кв.м., находящо се в **********, съставляващо УПИ III-740, кв.64 по плана на с. Ц., при описани граници, при продажна цена от
33 000евро.
От представеното като доказателство
копие от оценка на имота, извършена с оглед банково кредитиране на сделката ,
се установява, че сградата е описана в раздел „оценяване на описания
обект“ като „двуетажна паянтова жилищна
сграда“. В раздел „характеристики на сградата“ пък описанието на конструкцията
е „масивна, гредоред“.
От приложеното копие на Покана до С.Р. се установява, че В.П. го е уведомил на
21.09.2018г., че е установил, че жилищната сграда е изпълнена от кирпич , а не
с тухли, който факт бил прикрит и че е въведен в заблуждение от продавачите.
Посочил е и че счита , че е налице скрит недостатък, поради което иска
намаляване на продажната цена с 4 000евро и кани продавачите в
едноседмичен срок за уреждане на отношенията си.
Ответниците са представили НА №137,
т.2, д.№322/2007 на нотариус Стойко Проданов с рег.№231 по регистъра на НК,
както и НА № 111, т.2, д.№302/2014 на нотариус М. П. с рег.№483 на НК, с които
са извършване предходни продажби и самите те са закупили процесния имот, от които
документи се установява, че жилищната сграда е описана като паянтова такава.
За установяване на преддоговорните
отношения по делото са събирани гласни доказателства – разпитвана е
свидетелката Ц. М., която е брокер, водил купувачите в имота. Тя твърди, че
обявата за имота била за „монолитна къща, гредоред, обзаведена“. Ходила два
пъти с купувачите в имота на оглед и видели дупка на тавана на втория етаж, от
която се установявало, че конструкцията е гредоред. Дограмата била сменена, но
около прозорците трябвало да се замаже. Не видяла от какъв материал са
изградени стените. Прочела нотариалния акт за имота , където същият бил описан
като паянтова сграда. Оглед на имота
правил и оценителя на банката, но свидетелката не е присъствала.
По делото е разпитван и свидетелят А. П.,
който твърди също да е бил кандидат-купувач на имота. Правил е оглед на имота,
като вторият етаж бил за ремонт – имало дупка на тавана, дограмата била
сменена, но трябвало да се шпаклова около нея и се виждало, че стените са от
кирпич. Той се отказал заради необходимите ремонти.
Приета е и СТЕ, изготвена от в.л. С. Ж.,
която съдът кредитира като компетентна и обективна. Експртизата установява, че
процесната жилищна сграда е изпълнена с каменни основи, , частично каменни
стени в сутерена, стени от кирпич на целия жилищен етаж, и в сутерена над каменната част, дървен
гредоред. Въз основа на тези констатации, експертизата прави извод, че сградата
е паянтова, според нормативната база в областта на строителството, а именно
„Условни знаци за кадастрални планове на населени места и незастроени терени“.,изд.
от Министерство на териториалното развитие и строителството от 1993г. Според
експертизата сградите, изпълнени с кирпич , при равни други условия са с около
10-15% по-ниска пазарна стойност от тези изпълнени със зидове от тухла и с
масивна конструкция, поради по-краткия експлоатационен срок, по-лошите
характеристики за поемане на натоварвания, овлажняване, сеизмична издържливост
и др.
При тази фактическа обстановка се
правят следните правни изводи : Съгл. чл.193 от ГПК продавачът отговаря, ако продадената
вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност
за обикновеното или за предвиденото в договора употребление. За да докаже
правото си на отбив от цената купувачът следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване твърдяните от него недостатъци, факта, че същите намаляват цената на
вещта или я правят негодна за употреба, че същите не са му били известни или
явни към момента на сделката, че е уведомил продавача веднага след откриването
им, освен ако продавачът е знаел за тях, като знанието не се презюмира. Така
първият съществен въпрос е дали процесната вещ – двуетажната паянтова жилищна
сграда/ според описанието в документите за собственост/ има скрит недостатък,
изразяващ се във факта, че е изградена със стени от кирпич. Безспорно по делото се установява от приетата
СТЕ, че сградата е с такива стени и с конструкция от дървен гредоред.
Заключението на експертизата е, че сградата следва да се квалифицира като
„паянтова“. Съгласно „Условни знаци за кадастрални планове на населени места и незастроени
терени“.,изд. от Министерство на териториалното развитие и строителството от
1993г., л.26, р.III Населени места, т.18 – „Постройките
се подразделят : …. в/ в зависимост от вида на строежа и материала на : ….-
паянтови – сгради с дървен носещ скелет на вътрешните и външните стени, с
пълнеж и кирпич на варов или глинен разтвор или с пълнеж от плет на кал, летви
и др“. С оглед на това нормативно определение на вида на сградите се установява, че описанието на продаваната
жилищна сграда в документите за собственост отразява коректно вида на строежа и
материала , от който е направена. Т.е. в нотариалният акт, с който ищецът е
закупил процесния имот е записано, че той и съпругата му купуват паянтова
сграда, т.е. сграда изградена с дървен носещ скелет и пълнеж от кирпич. Не се
установява продавачите да са описали да продават сграда с друга конструкция,
поради което купувачите да открият в последствие, че сградата е паянтова.
Твърдението в исковата молба, че при преддоговорните отношения къщата била
рекламирана като тухлена, от една страна, не се доказва, т.к. единствени данни
в тази насока дават показанията на свидетелката М., която твърди, че обявата
била за „ монолитна къща, гредоред“, което описание се явява неточно и
противоречиво, а от друга - е и без значение, т.к. се доказва, че в документите
за собственост на продавачите, предоставени преди сключване на сделката / с
оглед банковото кредитиране/ къщата е описана като паянтова. Следователно още
преди сключване на сделката ищецът и съпругата му са се запознали с официалното
удостоверяване на вида на сградата и въпреки това са решили за сключат договора
за продажба. Ето защо не е налице „скрит недостатък“ на продаваната вещ, т.к.
характеристичните й данни относно конструкция и материали на изпълнение са
обозначени коректно по нормативно определения начин в договора за продажба
между страните. На това основание
предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
За пълнота на изложението, съдът намира
че следва да допълни и че искът би се явил неоснователен по начина, по който е
предявен срещу ответниците. При субективното съединяване на исковете против тях
е посочено, че се иска солидарното им осъждане. Нормата на чл.20 от СК урежда, че
при сделка между съпрузи и трето лице, ако няма вписан режим на иуществените отношения
в регистъра по чл.19 от СК , то се прилага режима на бездяловата съпружеска имуществена
общност. СК разписва солидарна отговорност между съпрузите единствено в хипотезата
на чл.32, ал.2 - за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Не
се твърди, нито установява настоящият случай да е такъв. Съгл. чл.121 от ЗЗД солидарността
на задълженията може да произтича от изрично законово регламентиране или от изрична
договорка между страните. В случая не е налице
нито едно от двете основания за възникване на солидарна отговорност, при което
не се явява основателно искането за солидарно осъждане на ответниците.
По изложените съображения, съдът
намира, че подадената въззивна жалба е неоснователна, а постановеното решение е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските
Въззиваемите страни са претендирали
присъждане на разноски, поради което В.П. ще следва да бъде осъден да заплати
на Ц.Р. сумата от 800лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, а на С.Р.
– сумата от 800лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4783/13.12.2019г.,
пост. по гр.д.№ 1104/2019, ПРС.
ОСЪЖДА В.Е.П., ЕГН ********** да
заплати на С.Г.Р., ЕГН ********** , сумата от 800лв., разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА В.Е.П., ЕГН ********** да заплати
на Ц.К.Р., ЕГН ********** , сумата от 800лв., разноски във въззивното производство
Решението подлежи на обжалване к касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: