НОХД № 1386/
2019 Г.
М О Т И
В И
Варненска окръжна
прокуратура обвинила Е.А.Д. в това, че на 14 01 2018 г. в гр.Варна при
опасен рецидив направил опит да отнеме чужди движими вещи – мобилен телефон „
Леново А 536, вено със СИМ и карта памет
от 8 гигабайта, на обща стойност 217, 80 лв. от владението на Х.Х.Х., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, а деянието
е останало недовършено поради независещи от дееца причини
Престъпление по
чл.199 ал.1 т.4, вр. чл. 198 ал.1 и чл. 18ал. 1 от НК
Производството се
провежда по реда на чл. 268 ал. 3 т. 1 от НПК след обоснована с доказателства констатация,
че подсъдимият не е намерен на посочения от него адрес, а го е променил без да
уведоми съответните органи.
Обвинението се
поддържа в съдебно заседание, като прокурорът предлага, на подсъдимия да бъде
определено за изтърпяване наказание между минималния и средния предвиден за
престъплението размер.
Конституираният
частен обвинител Х. се солидаризира със становището на прокурора.
Защитникът на
подсъдимия пледира за оправдаването му поради недоказаност на обвинението. Алтернативно
посочва,че ако съдът намери да е осъществено престъпно деяние, да го приеме за
опит към кражба и квалифицира като
такава, след което да наложи минималното предвидено за това престъпление
наказание.
Съдът, в изпълнение
на процесуалните са задължения, след като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18
от НПК, намира за установено следното:
Подсъдимият Е.Д. е
български гражданин с начално образование, осъждан, безработен.
На посочената в
обвинителния акт дата се намирал на улица „ Поп Харитон“ във гр.Варна.
Забелязал излизащия от къща на тази улица пострадал Х.Х.. Св. Х., който към
тази дата бил непълнолетен, бил изпратен от майка си до намиращия се в близост
хранителен магазин. Подсъдимият се опитал да го заговори, но свидетелят не му
обърнал внимание и влязъл в магазина. Подс. Д. го причакал и след като
свидетелят излязъл, тръгнал след него.Започнал да му говори за времето и го
следвал, докато св. Х. стигнал до дома си. Когато понечил да затвори след себе
си входната врата, установил че подс. я е препречил с крак. Веднага след това
последният влязъл във външния коридор преди жилището на свидетеля. Поискал му
телефон, за да проведе телефонен разговор. Предложил да направи фелацио. Св.Х. отговорил, че не желае, няма телефон и
желае подсъдимият да напусне. В отговор той рязко бръкнал с дясната си в ръка в
предния джоб на панталона на пострадалия и се опитал, дърпайки го, да извади
очертаващия се там телефон. Св. Х. предупредил че ще извика полиция и успял да
избута съпротивляващия се подсъдим навън.
Пострадалия се
прибрал и разказал на родителите за случилото се. В последствие била уведомена
и полицията.
Личността на
извършителя бели установена чрез видео-техническа и лицево- идентификационни
експертизи. Извършено било и разпознаване на лицето.
Назначени били и
ценова експертиза , която установила, че стойността на вещите възлизала на 217, 80 лв. и комплексна съдебно
психиатрично- психологична експертиза, според която подс. Д. е наказателно
отговорно лице.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така изложената
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена с оглед показанията на
разпитаните свидетели и съпоставката им с прочетените на основание чл. 279 ал.2
във вр. с ал. 1 т. 2 от НПК обяснения на подсъдимия, с който, без да отрича
описаната по горе фактология, не признава осъществяване на престъпно деяние,
заключенията на вещите по назначените експертизи лица и основаното на чл. 283 НПК приобщаване на писмени доказателства и писмени доказателствени средства,
имащи значение за разкриване на обективната истина по делото: протоколи за разпит на свидетели, протокол за
доброволно предаване,протоколи за оглед и доброволно предаване,фотоалбуми, свидетелство
за съдимост.
От приетите
доказателствени материали, по убедителен и еднопосочен начин се установяват
релевантните факти и обстоятелства, свързани с извършеното от подс.Д. престъпление
срещу собствеността.
Времето, мястото и
начинът, по който деянието е осъществено се установяват безпротиворечиво от
свидетелските показания. Съдът ги приема за обективни и кореспондиращи помежду
си, относно процесните обстоятелства.
Досежно останалите
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства съдът намира, че следва да бъдат кредитирани изцяло като единни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Съдебното минало на
подсъдимия се изяснява от справката за съдимостта му.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При извършения
съвкупен анализ на събраните по делото доказателствени материали, съдебният
състав достигна до правния извод, че подсъдимият Е.А.Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състав на престъпление, предвиден и наказуем по
чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал.1 и чл. 18 ал. 1 от НК.
От обективна страна
изпълнителното деяние, физическата страна на което се изразява в система от
целенасочени активни телодвижения, реално е било насочено към насилственото
отнемане на вещи от чуждо владение с цел присвояване.
Употребената от
подсъдимия сила се явява средство, начин и условие за осъществяване на
отнемането, но интензитета на физическото въздействие се е оказал недостатъчен,
за да преодолее реалната съпротива на пострадалия. Ето защо е налице
изискуемата за съставомерността на деянието като грабеж причинна връзка, между поставената цел за
отнемане на вещите и средството за постигането й.
От субективна страна
подсъдимият е осъществил деянието при форма на вината пряк умисъл.
Интелектуалният момент на умисъла му е включвал съзнаването на всички
обстоятелства от обективната страна на деянието, както и общественоопасния му
характер, а именно, че желае да отнеме движима вещ от чуждо владение с намерение
за присвояване, като използва сила за установяване на свое държане върху тях.
Деецът в
действителност сам се е отказал от довършването на грабежа, но защото се е
натъкнал на съпротива, станала обективна пречка за установяването на трайна и необезпокоявана
фактическа власт върху инкриминираната вещ . Това води до отсъствие на собствена подбуда по смисъла на
чл. 18, ал. 3, б"А" от НК,
служещата като аргумент за ненаказуемостта му.
За подсъдимия Д.
грабежът представлява опасен рецидив,/ по смисъла на чл. 29 ал. 1 б „ б “ от НК/, .тъй като, видно от справката за съдимостта му, го е извършил, след като е
бил осъждан два пъти за умишлени престъпления от общ характер, като изпълнението на второто не е условно
отложено, а от изтърпяването им не са изтекли пет години.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по. чл.199,
ал.1, т.4, от НК, законодателят е предвидил санкция: “лишаване от свобода” за
срок от пет до петнадесет години, както и възможност за цялостна конфискация на
имуществото на виновния .
При определяне на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, настоящият съдебен
състав съобрази обществената опасност на конкретното деяние, интензитета на
принудата, стойността на предмета на престъплението и обстоятелството, че деянието
е останало недовършено.
Не намери тези
обстоятелства за „многобройни“ по смисъла на закона, нито някое от тях
„изключително“ смекчаващо по характера си , но при спазване правилата за
индивидуализация на наказанието по чл. 54 от НК и за неговата целесъобразност, съобразявайки
и чл. 58 б „ а“ от НК, отмери санкция от три години и шест месеца години лишаване от свобода.
На основание чл. 57
ал. 1 т. 2 от ЗИНЗС определи строг режим за изтърпяване на отмереното наказание.
Съдът намира, че това
наказание би изиграло своите превенционни цели, а именно да въздейства
поправително върху подсъдимия и възпитателно и предупредително както по
отношение на него, така и по отношение на останалите членове на гражданското
общество и същевременно ще изиграе ролята си на своеобразен контрамотив за
въздържането им от извършването на общественоопасни деяния за в бъдеще и за
неутрализиране на нихилистична им нагласа.
С оглед личността на
дееца, наказанието би му отнело възможността да върши други престъпления, поне
за периода, в който го изтърпява. Упражнената държавна принуда в този обем е
съобразена с принципите за законоустановеност и справедливост, не надхвърля
необходимото за поправянето на дееца и не би породила у останалите членове на
обществото чувство на безнаказаност
Съдът не наложи
наказания конфискация на имуществото на подсъдимия, поради липса на
доказателства за наличие на такова.
Така мотивиран, въз
основа на посочените фактически и правни доводи, настоящия състав на
Варненски окръжен съд постанови своята
присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :