Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.
Т., 08. 09.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г. Т., в
публично заседание проведено на втори септември две хиляди и петнадесета година
в състав:
Районен съдия:Петър
Петров
при секретаря Р.И.…………………………………………
и в присъствието
………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 00367 по описа за 2014г.
И за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е
искова молба от Д.Б.Д. чрез адв. М. И. срещу И.Д.М. и Н.К.М., в която се твърди
следното :
Ищецът е един от
съсобствениците на първи етаж от двуфамилна двуетажна жилищна сграда, построена
на основание отстъпено право на строеж върху общинско дворно място- парцел V-
1951, квартал 114 по ПУП на гр. Г. Т., състоящ се от три стаи и кухня- източен
вход, както и на 1/ 2 идеална част от таванско помещение- южно изложение, 1 / 2
идеална част от мазе- източно изложение и 1/ 2 идеална част от правото на
строеж върху общинското дворното място с източно изложение, при съседи : север-
И.М., юг- И. З., запад- П. В., изток- ул. „ Д. „.
Двамата
ответници са съпрузи и са фактически ползватели на втория етаж от същата двуетажна
двуфамилна жилищна сграда с вход от запад, както и на половината от описаните
мазе и таванско помещение.
До таванското
помещение се достига единствено през западния вход на жилищната сграда.
Във връзка с
належаща нужда от ремонт на покривната конструкция на таванското помещение,
ищецът поискал да мине през западния вход на сградата и да отиде в таванското
помещение, при което бил възпрян от двамата ответници, които му отказали
достъпа поради това, че не бил собственик.
Предвид горното
се твърди, че двамата ответници нарушават правата на ищеца като собственик,
които има право да упражнява в пълния им обем по отношение на таванското
помещение.
На основание чл.
109 ЗС се иска съдът да го признае за собственик на идеална част от таванското помещение-
южно изложение и да осъди двамата ответници да не му пречат да преминава през
западния вход на жилищната сграда за да достига свободно до частта си от
таванското помещение.
Исковете са по
чл. 109 ЗС.
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците са
постъпили отговори на исковата молба, с които ответниците правят възражение, че
не са собственици на процесната част от имота, а ползватели, и че не са
възпрепятствали достъпа на ищеца до таванското помещение.
От събраните
по делото писмени и гласни доказателства се установява следното:
По силата на Договор за доброволна делба
на съсобствен недвижим имот от 29. 12. 1993 год., вписан под № 32, том 1, , вх.
рег. № 486 от 29. 12. 1993 год. в РС Г. Т. Б. Д. В. и съпругата му В. Г. В.
получават в дял и стават собственици на Първия етаж от двуфамилна двуетажна
жилищна сграда, построена в парцел V- 1951, кв. 114 по ПУП на гр. Г. Т.,
състоящ се от три стаи и кухня- източен вход, 1 / 2 от таванско помещение- южно
изложение, 1/ 2 от мазе – източно изложение, 1 / 2 от парцел V-1951, кв. 114 с
южно изложение от 175 кв.м., а в дял на съпрузите И.Д.М. и Н.К.М. е възложен
Втори етаж от същата жилищна сграда, състоящ се от три стаи, кухня- западен
вход., 1/ 2 част от таванското помещение- северно изложение, 1 /2 от мазе-
западно изложение и 1 / 2 от парцела със северно изложение.
Видно от Удостоверение за наследници № 322/
22. 08. 2013 год., от Община Г. Т. съсобственикът Б. Д. В. е починал на 25. 10.
2000 год. и е оставил законни наследници- съпругата си В. Г. В. и децата си Д.Б.Д.-
настоящия ищец, и С. Б. В. По силата на договора за делба, цитиран по- горе и
на правилата на наследяването- чл. 5 и чл. 9 ЗН ищецът Д.Б.Д., наред с майка си
и сестра си е легитимиран като собственик на 1 / 6 идеална част от жилището и
на 1 / 12 идеална част от таванското помещение в процесната жилищна сграда.
Видно от нотариален акт № 114, том I, дело
№ 209/ 1994 год. по описа на ГТРС И.Д.М. и Н.К.М. са прехвърлили своята част от
жилищната сграда, наред с полагащите им се части от таванското помещение и
избеното помещение, както и от парцела на И.Д. И. срещу задължението на
приобретателя да поеме издръжката и гледането им докато са живи. По делото не
се спори, че двамата ответници, които са прехвърлили своята част от имота на
трето на спора лице, продължават да живеят в бившата своя част от двуетажната
двуфамилна жилищна сграда и са фактически ползватели на тази част от имота.
Съгласно задължителната съдебна практика на
ВКС- постановени по реда на чл. 290 ГПК: Решение № 109/ 21. 01. 2010 год. по
гр. д. № 235/ 2008 год. на Първо ГО на ВКС и Решение № 87/ 23. 03. 2012 год. по
гр. д. № 610/ 2011 год. на Първо ГО на ВКС, негаторният иск е
средство за правна защита на собственик на имот срещу действие,
което му пречи да упражнява своето право на собственост. Такъв иск може да се
води успешно само, ако действията на ответника са
противоправни и е налице конкретно нарушаване на правата на ищеца. Нарушенията
се състоят в различни неоснователни действия. Ищецът трябва да докаже,
че към момента на предявяване на иска е извършено конкретно неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право на
собственост. Ограничаването на правата на собственика във възможността да
ползва своя имот следва да произтича пряко или косвено от действията на
ответника, като във всички случаи с оглед на конкретните факти по делото следва
да се прецени наличието на такова въздействие. Нарушението следва да
съществува към момента на предявяването на иска. Ако е имало вредно действие и
то е преустановено, собственикът не може
да се защити чрез иска по чл. 109 ЗС.
В условията на главно и пълно доказване ищецът по настоящото дело не е
доказал към момента на завеждане на исковата молба в съда- 14. 11. 2014 година
да е съществувало нарушение на правата му като съсобственик на процесното
таванско помещение чрез ограничаване достъпа му до това помещение чрез
преминаване през западния вход на жилищната сграда. В исковата молба изрично се
заявява от ищеца, че преди 3- 4 години майка му му казала, че е поискала да се
качи до таванското помещение, за което не се спори по делото, че е с вход от
входа за жилището, ползвано от двамата ответници и представляващо втория етаж
от двуетажната двуфамилна жилищна сграда, при което първият от двамата
ответници й бил заявил, че няма да допусне нея или когото и да било друг да
отиде от неговия вход до таванското помещение. Ищецът веднага отишъл при първия
ответник, който отново му бил отказал да го допусне до таванското помещение. В
исковата молба не се твърди и от гласните доказателства- свидетелските показания
не беше установено достъпът на ищеца до таванското помещение да е бил отказван
непосредствено преди датата на завеждане на исковата молба, от което следва, че
нарушението не съществува към момента и макар и определено да е съществувало в
минал момент- „ преди 3- 4 години „ то е
било преустановено. От свидетелските показания се установява, че на майката на
ищеца, която самата не е страна по делото, през настоящата 2015 година й е бил
осигурен достъп до съсобственото таванско помещение за почистване на комините
на жилището на първия етаж.
Предвид горното, съдът намира, че ищецът не е провел успешно доказване
на твърдението си, че е бил възпрепятстван от двамата ответници непосредствено
преди завеждане на исковата молба да е бил възпрепятстван да ползва
съсобственото таванско помещение и това нарушение да е продължило и по време на
производството по делото. От това заключение съдът прави извода, че ищецът е
доказал правото си на съсобственост върху процесното таванско помещение, но не
е доказал основанието на своите искове за преустановяване на неоснователното
действие- неосигуряване на достъп до таванското помещение от страна на двамата
ответници. Двата иска по чл. 109 ЗС са неоснователни и като такива следва да
бъдат отхвърлени.
С оглед изхода от делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва
да заплати солидарно на двамата ответници сторените от тях съдебни разноски-
общо сумата от 600 лева за платено адвокатско възнаграждение и сумата от 10
лева за платен депозит за свидетел, или общо сумата от 610 лева.
Воден от
изложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от
Д.Б.Д. ЕГН ********** *** срещу И.Д.М. ЕГН ********** и Н.К.М. ЕГН **********-
двамата от гр. Г. Т., ул. „ Д. „ № ** * за осъждане на двамата ответници да
преустановят пречките от тяхна страна на правото на ищеца да преминава през
западния вход на двуфамилната двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Г. Т.,
построена в парцел V 1951, кв. 114 по ПУП на града, и да достига свободно до
частта си от таванското помещение в същата жилищна сграда.
ОСЪЖДА Д.Б.Д. да заплати солидарно на И.Д.М.
и Н.К.М. сторените от тях съдебни разноски в общ размер на 610 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Д. окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението му
до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: