Решение по дело №4394/2019 на Районен съд - Русе

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

 

гр.Русе, 22.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Русе, V-ти граждански състав, в публично заседание на 21 октомври 2019 г., в състав:

                                                                             Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА

                                                                    

при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4394 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са искове с правно основание чл.221, ал.1 от КТ и чл.86 ЗЗД.

Ищецът И.В.Г. твърди, че с ответника „ВЕЛА М" ООД сключили трудов договор и между тях възникнало трудово правоотношение. Бил назначен на длъжността „общ работник в промишлеността,, за 5 дни в месеца. С последващо споразумение работното му време било променено на пълно такова - 8 часа, с платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни. Съгласно договора, периодичността на изплащане на трудовото му възнаграждение била 30-то число на месеца за предходния месец. На 01.07.2019 г. със Заявление вх.№ 58/01.07.2019 г., подадено до работодателя, ищецът го уведомил, че считано от датата на получаване на заявлението прекратява едностранно сключения между тях трудов договор, на основание чл.327, ал. 1, т.2 от Кодекса на труда. От справката, направена в Национална агенция по приходите, за периода 01.06.2018 г. - 31.05.2019 г. било видно, че размерът на трудовото му възнаграждение за месеците март, април и май 2019 г. бил  съответно 288.40 лв. за първия месец и по 580.16 лв. за месеците април и май, което, съгласно клаузите на трудовия договор, следвало да бъде изплатено до 30-то число на месеца за предходния месец. Тъй като това не било сторено, към момента на подаване на Заявлението до работодателя бил осъществен фактическият състав на чл.327, ал.1, т.2 от КТ, в която хипотеза не се иска съгласието на работодателя. На основание чл.221, ал.1 от КТ последният  дължал на ищеца обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието, който, съгласно трудовия договор, бил един месец. Предвид изложеното и поради факта, че ответникът не взема становище по претенциите и не се явява в съдебно заседание, ищецът претендира съдът да постанови неприсъствено решение, с което да ответникът да бъде осъден да му заплати сумите: 580.16 лв. обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, ведно със законната лихва от 16.07.2019 г. до окончателното й изплащане, 2.42 лв. лихва за забава за периода 01-15.07.2019 г. и направените по делото разноски.

Ответникът “Вела М”ООД, не взема становище по предявените искове и не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото, предвид направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл.238, ал.1 от ГПК намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника по следните съображения:

В едномесечния преклузивен срок “Вела М”ООД не представя отговор на исковата молба, не изпраща представители в първото съдебно заседание по делото, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие.

От друга страна са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: с актовете на съда по чл.131 и чл.140 ГПК на страните са указани последствията от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените по делото писмени доказателства /трудов договор № 117/22.10.2012 г., заявление до работодателя с вх.№ 58/01.07.2019 г., удостоверение от НАП за декларирани данни, заповед № 36/01.07.2019 г. за прекратяване на трудово правоотношение, съдържащо разпореждане за изплащане на обезщетение по чл.221, ал.1 КТ/, предявените обективно съединени искове се явяват вероятно основателни.

В тежест на ответника следва да се присъди дължимото се на основание чл.38, ал.2 от ЗА адв.възнаграждение на адв.П. в размер на 300 лв., както и държавната такса по делото в размер на 100 лв.

Мотивиран така, съдът

 

                                                     Р   Е   Ш   И :  

         

ОСЪЖДА “ВЕЛА М”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Панагюрище, обл.Пазарджик, ул.“Двадесети април“5,  представлявано от управителя Павел Петков Велков, да заплати на И.В.Г., ЕГН **********, от гр.Русе, сумите: 580.16 лв. обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от 16.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и 2.42 лв. обезщетение за забава за периода 01 – 15.07.2019 г.  

ОСЪЖДА “ВЕЛА М”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Панагюрище, обл.Пазарджик, ул.“Двадесети април“5,  представлявано от управителя Павел Петков Велков, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, да заплати на адв.З.Д.П. ***, 300 лв. адвокатско възнаграждение.

          ОСЪЖДА “ВЕЛА М”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Панагюрище, обл.Пазарджик, ул.“Двадесети април“5,  представлявано от управителя Павел Петков Велков, да заплати по сметка на Районен съд-Русе 100 лв. държавна такса по делото.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

Препис от същото да бъде връчено на страните по делото за сведение.

 

         

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: