№ 1093
гр. Варна , 23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20203110111434 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявени от страна на М.Д. Сарагльолски, ЕГН
**********, адрес: град Попово, ул. „Селище“ № 8 срещу Г. К. С., ЕГН **********, адрес:
град Каварна, ул. „България“ № 40, вх.Б, ет.7, ап.18 обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 57, ал.2 СК във връзка с чл. 31, ал.2 ЗС и с правно основание
чл. 86 ЗЗД с искане да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 2068,50 лева,
представляваща дължимата наемна цена за ползване на собствената на ищеца 1/2 идеална
част от жилище апартамент находящо се в град Каварна, ул. „България“ № 40, вх.Б, ет.7, за
периода от 15.12.2018 г. до 15.09.2020 г. вкл., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 16.09.2020 г., до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 175,98 лева, представляващо сбор от дължимото обезщетение
за забава върху дължимата наемна цена за ползване на собствената на ищеца 1/2 идеална
част от жилище апартамент находящо се в град Каварна, ул. „България“ № 40, вх.Б, ет.7, за
периода от 15.01.2019 г. до 15.09.2020 г. вкл.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
С решение по гр.д. № 785/2018 по описа на Районен съд – град Варна, ответницата е
осъдена да заплаща месечен наем в размер на 98,50 лева за ползването на собствената му ½
идеална част от семейното жилище, представляващо апартамент № 18, находящ се в град
Каварна, ул. „България“ № 40, бл.Б, ет.7, считано от влизане на решението в сила –
15.09.2018 г. Твърди, че не е необходимо отправянето на покана до длъжника, тъй като
наемът е определен от съда, поради което след изтичане на всеки месец, считано от
15.09.2018 г. ищцата дължи определения месечен наем като при неплащане в срок е в забава
по отношение на дължимите суми. Посочва, че е заплатила само три месечни наема, с което
1
е погасила задължението си за периода от 15.09.2018 г. до 15.12.2018 г. Дължимият наем за
периода от 15.12.2018 г. до 15.09.2020 г. възлиза на 2068,50 лева, а лихвата за забава за
периода от 15.01.2019 г. до 15.09.2020 г. – в размер на 175,98 лева. Моли за уважаване на
исковите претенции и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника, с който
оспорва предявените искови претенции. Заявява, че решението по гр.д. № 785/2018 г. не
се ползва със сила на осъдително решение. Твърди, че е необходима покана като условие за
изискуемост на главното задължение. В настоящият случай такава не е налице, поради което
главното вземане не е изискуемо. Поради това счита, че недължима е и акцесорната
претенция. Заявява, че за успешната реализация на иска по чл. 86 ЗЗД е необходима също
покана, а такава не е налице. Моли исковите претенции да се отхвърлят като неоснователни.
В срока по чл. 131 ответникът е предявил насрещна искова претенция по реда на
чл. 30, ал.3 ЗС, с която Г. К. С., ЕГН **********, адрес: град Каварна, ул. „България“ № 40,
вх.Б, ет.7, ап.18 претендира М.Д. Сарагльолски, ЕГН **********, адрес: град Попово, ул.
„Селище“ № 8 да бъде осъден да й заплати сумата от 855,08 лева, представляващи
половината от стойността на извършените необходими разноски във връзка с поддръжката
на предоставеното й за ползване семейно жилище, находящо се в град Каварна, ул.
„България“ № 40, вх.Б, ет.7, изразяващи се в смяна на дограма – октомври 2019 г.; ремонт на
мивката чрез смяна на батерия и сифон на същата – април 2018 г.; ремонт на спукана тръба в
банята и ремонт – октомври 2020 г. и на асансьор – февруари 2020 г. ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 05.02.2021 г. до
окончателното изплащане на същата.
Ищецът по насрещната искова претенция основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения:
С решение по гр.д. № 785/2018 по описа на Районен съд – град Варна, семейното
жилище, находящо се в град Каварна, ул. „България“ № 40, вх.Б, ет.7 и е предоставено за
ползване. Твърди, че е извършила необходими разноски, изразяващи се в смяна на дограма
през 2019 г. на стойност 1491,80 лева поради прогнилост на старата дървена дограма,
начупени прозорци, в резултат, на което при дъжд в стаите е имало теч и енергийна
неефективност на старата; ремонт на мивката в кухнята чрез смяна на батерия и сифон на
същата през 2018 г. на стойност 46.20 лева поради неочакван теч от батерията и сифона;
ремонт на спукана тръба в банята, довела до наводнение на съседите на долния етаж през
2020 г. на стойност 92,16 лева и ремонт на асансьор на стойност 80 лева поради
необходимостта от текущ ремонт на съоръжението. Общата стойност на извършените
ремонти възлиза на 1710,16 лева. Същите са неотложни и с цел запазване на жилището,
както и с оглед нормалното му ползване. По реда на чл. 143 ГПК уточнява, че необходимите
разноски са извършени както следва смяна на дограма – октомври 2019 г.; ремонт на
мивката чрез смяна на батерия и сифон на същата – април 2018 г.; ремонт на спукана тръба в
банята и ремонт – октомври 2020 г. и на асансьор – февруари 2020 г. Моли за уважаване на
2
иска и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника по
насрещната искова претенция, с който оспорва исковата претенция. Твърди, че
подмяната на дограмата не е извършена през 2019 г., тъй като още по време на
бракоразводното дело е имало идентична претенция като се е твърдяло, че подмяната на
дограмата е извършено през 2015 г. Липсват доказателства за извършено плащане към
издадената фактура от 2019 г. Ремонта на мивката и на тръбата в банята представляват
дребни поправки на повреди, дължащи се на обикновено потребление. Липсват и
доказателства за извършеното плащане на сумата от 92,16 лева. Стоковата разписка за
сумата от 46,20 лева е за материали, когато жилището е било в режим на съпружеска
имуществена общност. Липсват доказателства, които да установяват, че закупените
материали са вложени в жилището.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, установява следната
фактическа обстановка:
Като писмено доказателство по делото е прието решение № 2562/04.06.2018 г. по
гр.д. № 785/2018 г. по описа на Районен съд – град Варна, от което се установява, че бракът
между Г. К. С. и М. Д. С. е прекратен като семейното жилище е предоставено за ползване на
Г. К. С., ЕГН ********** и е определено, че последната дължи в полза на М. Д. С., ЕГН
********** за ползване на неговата идеална част от семейното жилище, находящо се в град
Каварна, ул. „България“ № 40, вх.Б, ет.7, ап.18 месечен наем в размер на 98.50 лева, считано
от датата на влизане в сила на решението за развод. Видно от представеното писмено
доказателство е, че горепосочения съдебен акт е влязъл в сила на 15.09.2018 г.
От квитанция от 24.02.2020 г., издадена от Георги Манолов на името на Г.С. е видно,
че за ремонт на асансьор дължимата сума е 80 лева.
Като писмено доказателство е приета спецификация и стокова разписка от 09.10.2019
г., издадена от „Щори Дакови“ ЕООД, ЕИК ********* с получател Г. К. С., ЕГН
**********. От последната е видно, че за ПВЦ дограма, комарници, первази и транспорт
дължимата сума е 1491.80 лева. По делото е приета идентична спецификация и стокова
разписка от 09.04.2015 г. отново издадена от „Щори Дакови“ ЕООД е получател Г.С.
относно ПВЦ дограма, комарници первази и транспорт за сумата от 1193.20 лева.
От стокова разписка от 01.04.2018 г., издадена от „Бурлаков“ ООД, град Каварна,
ЕИК ********* в полза на Г. К. С., град Каварна е видно, че са закупени следните стоки
сифон, мивка, уплътнение, патрон за смесителна батерия, ръкохватка за смесител, гаечен
ключ, пвц лепило, силикон и пистолет за силикон и малка тефлонова лента на обща
стойност 46.20 лева. За последната сума е представен и фискален бон.
На 30.10.2020 г. е издадена фактура от „Господинови Стройморкет“ ООД, ЕИК
*********, град Добрич в полза на Г.С., град Каварна, ул. „България“ бл.40, вх.Б, ет.7, ап.18.
От нея е видно, че са заплатени в брой 92.16 лева за спирателен кран, приход с вътрешна
месингова резба, редуктив, холендър за водомер, монтажна пяна, меки връзки, комплект за
батерия, скоба, коляно, муфа, тройник с вътрешна месингова резба, преход с вътрешна
месингова резба, хромиран холендър, пирон дюбел, тръба и лепило за плочки.
Като писмено доказателство е приет договор за наем от 01.09.2016 г., от който е
3
видно, че същият е сключен между Г. К. С. и Доротея Сарафимова. Първата като
наемодател и предоставила за временно и възмездно ползване апартамент, находящ се в град
Каварна, ул. „България“ № 40, вх.Б, ет.7, ап.18 срещу месечна наемна цена в размер на 180
лева. Посочено е, че срокът на договора е за една година.
Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Вероника
Манолова Димитрова – дъщеря на страните в настоящото производство. От тях се
установява, че в апартамента в град Каварна са правени ремонти, покривани изцяло от
майка й като баща й не е стъпвал в апартамента повече от 30 години. Твърди, че
извършваните ремонтни дейност са смяна на батерия, теч на тръба, от която се наводнили
съседите, смяна на дограма преди няколко години, боядисване и отстраняване повреда на
асансьор. Заявява, че М.Д. не е давал никакви пари за ремонтните дейности. Уточнява, че не
знае кога точно е подменяна дограмата, но посочва, че е било преди пандемията. За
извършваните в апартамента ремонтни дейности свидетелката заявява, че знае от разговори,
провеждани от майка й по телефона, на които тя присъствала и знае кога майка й е ходила
до Каварна. Вероника Димитрова посочва, че живее в град Варна, ул. „Г. Бенковски“ № 68
заедно с майка си и дъщеря си.
С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема
следното:
По отношение на предявеният иск с правна квалификация чл. 57, ал.2 СК във
връзка чл. 31, ал.2 ЗС от страна на М.С. срещу Галя Сарагльолска, съдът намира
следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.2 СК съдебното решение, с което се предоставя
ползване на семейното жилище възниква наемно правоотношение. Нормата на
горепосочената разпоредба дава възможност на всяка от страните са поиска съдът да
определи размера на наема с решението за развод или в последващ процес. Източникът на
облигационното правоотношение не е договор между страните, а акт на съдебна
администрация на семейните отношения. Затова и съпругът – ползвател не е без основание
в имота, а съсобственикът може да търси наемната цена на припадащата му се част, която се
определя на база средно – месечен наем. В този смисъл е решение № 392/01.02.2012 г. по
гр.д. № 1641/2011 г. на 3-то г.о. на ВКС. Елементите на фактическия състав се припокриват
с тези на общата разпоредба на чл. 31, ал.2 ЗС като единствено в случая не е необходимо
отправянето на покана от ищеца съсобственик до ответника. Това е така поради начина, по
който възникват правоотношенията между страните. С оглед гореизложеното неоснователно
е възражението на ответника, че е необходимо отправянето на покана.
Тълкувателната практика, обективирана в Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГК
на ВКС дефинира личното ползване по смисъла на чл. 31, ал.2 ЗС, което намира приложение
и в случая, макар разпоредбата на чл. 57, ал.2 ЗС да е специална спрямо цитираната норма.
С влязлото в сила решение по гр.д. № 785/2018 г. семейното жилище е предоставено за
ползване на съпругата като е определен месечен наем, който същата дължи на неползващия
съсобственик – бившия съпруг, а именно сумата от 98.50 лева. Фактът, че ответницата е
отдала под наем предоставения й за ползване апартамент се явява ирелевантен в настоящото
производство и не я освобождава от заплащането на дължимата наемна цена, определена с
постановеното съдебно решение, нито предполага заплащането на по-малък месечен наем,
различен от определеният от съда с влязлото в сила решение между страните, което се
ползва със сила на пресъдено нещо. Без значение е кой реално ползва имота. Освен това от
представеният договор за наем се установява, че същият е сключен за 1 година от датата на
сключване, т.е. до 16.09.2017 г. като не са представени доказателства, че същият продължава
да съществува.
4
Постановеното между страните съдебно решение по гр.д. № 785/2018 г. по описа на
Районен съд – град Варна е влязло в сила на 15.09.2018 г. и от тогава се дължи заплащането
на определения от съда месечен наем, а именно сумата от 98,50 лева месечно. По делото не
се доказва за процесния период от 15.12.2018 г. до 15.09.2020 г. вкл. да са извършвани
плащания от страна на ответницата, поради което главната искова претенция се явява
доказана по основание и размер. Следва са се уважи и искането за присъждане на законна
лихва, считано от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното заплащане
на сумата.
По отношение исковата претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД, предявена от
страна на М.С. срещу Галя Сарагльолска, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Моментът,
в който настъпва забавата, намира своята правна регламентация в нормата на чл. 84 ЗЗД.
Общото правило е, че когато деня за изпълнение на задължението е определен длъжникът
изпада в забава след изтичането му. Когато няма определен ден за изпълнение, какъвто е и
настоящият случай, доколкото със съдебното решение не е определен конкретен падеж на
задължението, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора, аргумент от
чл. 84, ал.2 ЗЗД. Поканата по чл. 84, ал.2 ЗЗД е различна, тъй като поражда само акцесорно
задължение, което има правопораждащо действие занапред. Същата следва да е за
заплащане на конкретно посочено в нея обезщетение за забава и да е изрична. В този смисъл
решение № 60/30.05.2018 г. по гр.д. № 1163/2017 г. по описа на 4-то г.о. на ВКС и решение
№ 217/08.10.2013 г. по гр.д. № 1290/2013 г. на 3-то г.о. на ВКС. В случая липсва отправена
покана за заплащане на обезщетение за забава, която да е изрична и да е достигнала до
знанието на ответницата, поради което акцесорната искова претенция подлежи на
отхвърляне.
По отношение на предявената насрещна искова претенция с правно основание чл.
30, ал.3 ЗС от страна на Г.С. срещу М.С., съдът намира следното от правна страна:
Последователно в съдебна практика се застъпва становището, че необходимите
разноски по поддържането на общата вещ не се нуждаят от съгласието на останалите
съсобственици. При извършването на такива необходими разноски дори и без полученото
съгласие на съсобствениците, последните дължат възстановяването им на съсобственика,
който ги е заплатил, съобразно притежавания от всеки дял в общата вещ.
С оглед гореизложеното претендиращия заплащането на такива разноски следва да
доказва само, че тези необходими разноски са предпазили вещта от развала или погиване. Не
е задължително разходите за необходими поправки да са увеличили стойността на
съсобствената вещ. Достатъчно е да са били действително необходими и да са употребени за
нейното запазване и нормална употреба и то с грижата на добър стопанин. От съвкупния
анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по реда на
пълно и главно доказване да са извършени процесните необходими разноски в процесния
апартамент. Представените писмени доказателства – квитанция от 24.02.2020 г. е индиция за
заплатен ремонт на асансьор, но по отношение на кой недвижим имот не става ясно. От
представените стокови разписки от 09.10.2019 г., 01.04.2018 г. и 30.10.2020 г. се установява,
че са закупени конкретни материали и суровини, но че именно те са вложени за извършване
на твърдяни ремонтни дейности, представляващи необходими разноски по делото не се
установява. Съдът не кредитира гласните доказателства на свидетелката Димитрова, не само
поради заинтересоваността й от изхода на делото, но и поради факта, че същата няма преки
впечатления относно това дали в апартамента действително са извършвани твърдяните
ремонтни дейност, представляващи необходими разноски. Освен това двете представени
5
идентични стокови разписки и спецификации с едни и същи позиции относно твърдяната
смяна на дограма, будят основателно съмнение кога са извършвани. Не се доказва по
несъмнен начин, че в процесния апартамент са извършени твърдяните необходими разноски
чрез извършените ремонтни дейност. Ангажираните доказателства от страна на Г.С.
доказателства /писмени и гласни такива/ за установяване на заявената от нея насрещна
искова претенция са недостатъчни, тъй като не се доказва по безспорен и несъмнен начин,
че действително са извършени в процесния апартамент процесните необходими разноски
чрез извършените ремонтни дейноссти, а това се доказва, чрез искане назначаване на
съдебно техническа експертиза, каквото от страна на Саргьолска не е направено. В случая
не е допуснато процесуално нарушение от страна на съда по реда на чл. 146, ал.2 ГПК. В
този смисъл решение № 287/08.02.2013 г. по гр.д. № 472/2012 г. по описа на второ г.о. на
ВКС, както и решение № 314/13.07.2012 г. по гр.д. № 899/2011 г. по описа на четвърто г.о.
на ВКС. С оглед гореизложеното, предявената насрещна искова претенция е недоказана,
поради което същата подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
Двете страни в производството са направили искане за присъждане на сторените в
производството разноски като с оглед изхода на спора, такива се следват и на двете. М.С.
претендира заплащането на сумата от 350 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и
сумата от 132.84 лева – заплатена държавна такса. Г.С. претендира заплащането на сумата от
500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение и от двете страни, поради което съдът дължи
произнасяне по същото. Съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатското
възнаграждение от 9.07.2004 г., съдът намира че заплатеното от С. възнаграждение по
предявените от него главна и акцесорна искови претенции е под минималния предвиден,
аргумент от чл. 7, ал.2 от Наредбата. С оглед гореизложеното направеното възражение за
прекомерност се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. Заплатеното от
Г.С. адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева е както за депозиране на отговора по
предявените две искови претенции, така и за предявяване на насрещна искова претенция.
Предвид факта, че не посочено какъв е заплатения размер адвокатско възнаграждение за
депозиране на отговор и какъв за предявяване на насрещна искова претенция, съдът следва
да приеме, че е равен, т.е. по 250 лева. С оглед гореизложените мотиви и като съобрази
разпоредбата на чл. 7, ал.2 от Наредбата съдът намира, че възражението за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ответницята е неоснователно и
следва да се остави без уважение. В тежест на ответницата С. следва да се възложат
разноски в размер на 444.98 лева, съобразно уважената част от исковите претенции. В
тежест на М.С. следва да се възложат разноски в размер 19.60 лева, съобразно отхвърлената
част от исковите претенции.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. К. С., ЕГН **********, адрес: град Каварна, ул. „България“ № 40, вх.Б,
ет.7, ап.18 да заплати на М.Д. Сарагльолски, ЕГН **********, адрес: град Попово, ул.
„Селище“ № 8 на основание чл. 57, ал.2 СК във връзка с чл. 31, ал.2 ЗС сумата от 2068,50
лева, представляваща дължимата наемна цена за ползване на собствената на М.Д.
Сарагльолски, ЕГН ********** 1/2 идеална част от жилище апартамент находящо се в град
Каварна, ул. „България“ № 40, вх.Б, ет.7, за периода от 15.12.2018 г. до 15.09.2020 г. вкл.,
6
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.09.2020 г.
до окончателното изплащане на вземането
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Д. Сарагльолски, ЕГН **********, адрес: град
Попово, ул. „Селище“ № 8 срещу Г. К. С., ЕГН **********, адрес: град Каварна, ул.
„България“ № 40, вх.Б, ет.7, ап.18 иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на Г. К.
С., ЕГН ********** да заплати на М.Д. Сарагльолски, ЕГН ********** сумата от 175,98
лева, представляващо сбор от дължимото обезщетение за забава върху дължимата наемна
цена за ползване на собствената на М.Д. Сарагльолски, ЕГН ********** 1/2 идеална част от
жилище апартамент находящо се в град Каварна, ул. „България“ № 40, вх.Б, ет.7, за периода
от 15.01.2019 г. до 15.09.2020 г. вкл.
ОТХВЪРЛЯ предявения от страна на Г. К. С., ЕГН **********, адрес: град Каварна,
ул. „България“ № 40, вх.Б, ет.7, ап.18 срещу М.Д. Сарагльолски, ЕГН **********, адрес:
град Попово, ул. „Селище“ № 8 иск с правно основание чл. 30, ал.3 ЗС с искане да се осъди
М.Д. Сарагльолски, ЕГН ********** да заплати на Г. К. С., ЕГН ********** сумата от
855,08 лева, представляващи половината от стойността на извършените необходими
разноски във връзка с поддръжката на предоставеното й за ползване семейно жилище,
находящо се в град Каварна, ул. „България“ № 40, вх.Б, ет.7, изразяващи се в смяна на
дограма – октомври 2019 г.; ремонт на мивката чрез смяна на батерия и сифон на същата –
април 2018 г.; ремонт на спукана тръба в банята – октомври 2020 г. и ремонт на асансьор –
февруари 2020 г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на насрещната
искова молба в съда – 05.02.2021 г. до окончателното изплащане на същата.
ОСЪЖДА Г. К. С., ЕГН **********, адрес: град Каварна, ул. „България“ № 40, вх.Б,
ет.7, ап.18 да заплати на М.Д. Сарагльолски, ЕГН **********, адрес: град Попово, ул.
„Селище“ № 8 сумата от 444.98 лева, представляваща сторени в производството разноски,
съобразно уважената част от исковите претенции, предявени от М.Д. Сарагльолски, ЕГН
********** срещу Г. К. С., ЕГН **********
ОСЪЖДА М.Д. Сарагльолски, ЕГН **********, адрес: град Попово, ул. „Селище“ №
8 да заплати на Г. К. С., ЕГН **********, адрес: град Каварна, ул. „България“ № 40, вх.Б,
ет.7, ап.18 сумата от 19,60 лева, представляваща сторени в производството разноски,
съобразно отхвърлената част от исковите претенции, предявени от М.Д. Сарагльолски, ЕГН
********** срещу Г. К. С., ЕГН **********
УКАЗВА на Г. К. С., ЕГН **********, адрес: град Каварна, ул. „България“ № 40,
вх.Б, ет.7, ап.18, че може да заплати присъдените в полза на М.Д. Сарагльолски, ЕГН
**********, адрес: град Попово, ул. „Селище“ № 8 суми по негова банкова смитка или чрез
друг начин на плащане
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ОКРЪЖЕН СЪД - град Варна
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7