Решение по дело №905/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 66
Дата: 4 февруари 2022 г.
Съдия: Миглена Йовкова
Дело: 20211200500905
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Благоевград, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова

Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500905 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба на К. П. П.,
чрез адв. Л.Г. против решение № 8196/05.08.2021г. по гр.д.
№203/2021г. по описа на РС Петрич. Възразява в нея, че неправилно
са определени квотите на съсобственост на съделителите, като те
следва да бъдат 5/6 ид.ч. за Г. и Т. П.и и 1/6 ид.ч. за К.П.. В тази връзка
излага доводи за правилното приложение на СК, влязъл в сила на
22.05.1968г. и за материлната доказателствена стойност на
констативния нотариален акт, предвид позоваването от ищците и от
съда на нот. акт №74 от 18.12.2003г. на нотариус с район на действие
РС Петрич.
Изтъква се в жалбата, че решението е неправилно и следва да
бъде отменено, като вместо него се постанови ново, с което да се
допусне делбата при сочените квоти в нея.
Отговор на въззивната жалба е постъпил от пълмощника на Г. и
Т. П.и, според който първоинстанционното решение е правилно и
1
следва да бъде потвърдено по съображенията, изложени в мотивите на
същото.
Във въззивната инстанция не са приети нови доказателства по
реда на чл. 266 от ГПК.
Въз основа на анализ, по отделно и в съвкупност, на събраните
от районния съд доказателства, решаващият състав прие за установени
следните факти :
Видно е от акт за женитба № 33, че наследодателите на ищеца П.
и на ответника П. - П.С. П. и К. /Т./ Щ. П. са сключили граждански
брак на 28.08.1957г.
Майката Т. Щ. П. е починала на 15.09.2002г., което се установява
от удостоверение за наследници изх. № 65/09.03.2021г. и е оставила
като законни наследници съпруга си П.С. П. и двамата си синове.
П.С. П. е починал на 19.06.2006г. и е оставил като наследници по
закон синовете си К. П. П. и Г. П. П.. Този факт се доказава с
удостоверение за наследници изх. № 64/09.03.2021г.
Приживе бащата се е снабдил с констативен нотариален акт №
77/1966г., със който е признат за собственик на 1/2 ид.ч. от парцел
Първи в кв. 9 /девети/ по плана на с. Коларово, целият парцел от 790
кв.м., ведно със стара паянтова жилищна сграда в източната част на
същия парцел, и обора, придобит по наследство и делба.
Съставен е бил и нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по наследство и давност № 74/2003г., с който лицата
П.С. П., К. П. П. и Г. П. П., са били признати за собственици по
наследство и давност на УПИ II - 549, кв.44, по устройствения план на
с. Коларово, община Петрич, целия имот е площ от 450 кв.м., ведно с
двуетажна масивна жилищна сграда, построени в него при квоти на
собственост: 10/12 ид.ч. от имота и 4/6 ид.ч. от двуетажната жилищна
сграда за П.С. П.; и по 1/12 ид.ч. от имота, както и по 1/6 ид.ч. от
двуетажната жилищна сграда, построена в него за всеки един от
2
молителите К. П. П. и Г. П. П..
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
52/2005г. се установява, че преди смъртта си П.С. П. е продал на сина
си Г. П. П. собствените си недвижими имоти, придобити по
наследство и давност, както следва: 10/12 ид.ч. от УПИ II - 549, кв.44
по плана на с.Коларово община Петрич, ведно с 4/6 ид.ч. от
двуетажната масивна жилищна сграда, построена в имота.
Техническата служба при община Петрич е удостоверила, че
парцел 1-45, кв.9 по отменения план на с. Коларово, описан в нот.акт
№ 77/1966г. с площ от 790 кв.м.е образуван от част от имот с пл.№ 45
по тогава действащия кадастрален план, одобрен 1930г. /отм./, както и
че УПИ II - 549, кв.44 по сега действащия ПУП на с.Коларово,
одобрен 1985г. е с площ от 450 кв.м.
Видно е от писмо с изх. №11-03-205-001/13.04.2021г. на кмета на
община Петрич, че в архива на общината не са открити налични
строителни книжа за процесната двуетажна масивна жилищна сграда в
УПИ II - 549, кв.44, по устройствения план на с. Коларово, община
Петрич.
В показанията на разпитаните в първоинстанционното
производство свидетели не са изложени факти и обстоятелства, които
да са относими към подлежащите на установяване такива в спора.
Поради това настоящият състав счита, че е безпредметно да ги
обсъжда. Единствено следва да се посочи, че те установяват
съществуването на паянтова постройка в УПИ, както и че към къщата
няма пристройка.
Въз основа на горните факти, Благоевградският окръжен съд
излага следните правни изводи :
Съдебното производство за делба е уредено от закона като
особено исково производство, в което могат бъдат повдигани и
разрешавани от делбения съд спорове между съделителите относно
провоотношения, обуславящи възникването и съществуването на
3
съсобственост, участниците в нея и техните права. Такива са
споровете за собственост, за произход и осиновяване, за приемане и
отказ от наследство, за действителност на завещания, за
възстановяване на запазена част. В съдебната практика и в правната
доктрина няма колебание, че споровете между сънаследниците във
връзка с имуществената общност могат да бъдат заявени за съвместно
разглеждане в рамките на делбеното производство. Разпоредбата на
чл. 342 от ГКП, според която в първото заседание всеки от
наследниците може да възрази против правото на някой от тях да
участва в делбата, против размера на неговия дял и против
включването на някои имоти в делбената маса, указва срока, в който
могат да бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните спорове
между съделителите.
В случая е предявен иск за делба на недвижими имоти с правно
основание чл. 34 от Закон за собствеността (ЗС) - във фазата по
допускане на делбата и определяне квотите на съделителите в
делбената маса, в която се разглежда преюдициално възражение,
досежно правото на собственост, удостоверено в констативен
нотариален акт, съставен по реда на чл. 587, ал. 3 във вр. с ал.2 от
ГПК, въведено в предмета на делото с отговора на ИМ от съделителя
К.П..
Не е спорно между страните, а и от писмените доказателства е
видно, че страните са съсобственици на УПИ II - 549, кв.44, по
устройствения план на с. Коларово, община Петрич, заедно двуетажна
масивна жилищна сграда в него. Спорни са квотите им, в каквато
връзка следва да се обсъди възражението на ответника, че нот. акт
№74, т. VI, рег. №7334, дело №991 от 2003г. няма обвързваща
доказателствена сила за него, досежно установените по реда на
обстоятелствена проверка квоти на съсобственост между П.С. П., К.
П. П. и Г. П. П.. Въззивният състав намира това възражение за
неоснователно, защото задължителната тълкувателна практика на
4
ВКС, намерила израз в ТР №11/2012 от 21.03.2013г. по тълк.д. №11 по
описа за 2012г. на ОСГК приема, че издаденият по реда на чл. 587 от
ГПК нотариален акт има обвързваща доказателствена сила докато
бъде оспорен. Същият може да бъде оспорен от страна, която не
разполага с документ са собственост и в тази хипотеза, тя носи
доказателствената тежест да докаже несъществуването на признатото
от нотариуса право. Заедно с това, в ТР №11/2012 от 21.03.2013г. е
изяснено, че когато и двете страни в правния спор легитимират с
нотариални актове правото си на собственост върху имота, то
разпределението на доказателствената тежест ще се извърши по
правилото на чл. 154, ал.1 от ГПК, т.е. всяка от тях следва да докаже
своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от
нотариуса придобивно основание. Според настоящия състав,
изложените мотивите в тълкувателното решение обосновават извод,
че оспорване на удостоверените права в констативния нот.акт може да
прави трето на това нотариално производство лице, т.е. такова, което
не е участвало в него.
В настоящия казус ответника оспорва констативен нотариален
акт, с който са признати права както на него така и на баща му и на
брат му. Т.е. той оспорва удостоверяване на право на собственост,
което е извършено от нотариуса и по отношение на него и в
производство по обстоятелствена проверка, в което е страна. Това
означава, че към момента на съставяне на този констативен
нотариален акт съсобствениците, които не са имали документ за
правата си, са установили пред нотариуса с надлежни писмени и/или
гласни доказателства своите права. Ето защо, участвало в
нотариалното производство лице не може да оспорва удостоверените
му права. Ответникът твърди, че не е участвал в това производство, но
не е ангажирал доказателства в подкрепа на това си твърдение.
За пълнота на изложението обаче, настоящият състав ще обсъди
това оспорване на правата, удостоверено с участието и на двамата
5
съделители. С оглед посочените в констативния нот.акт придобивни
основания, в настоящото делбено производство ответника следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че към 2003г. са
придобили, съответно: 4/6 ид.ч. за П. П. и по 1/6 ид.ч. за К.П. и Г.П.,
заедно с посочените две основания за придобиване – наследство и
давност.
Видно е от съдържанието на нот. акт, че П. П. е придобил по
силата на наследство и делба от наследодателя си С. П. парцел 1-45,
кв.9 по отменения план на с. Коларово, описан в нот.акт № 77/1966г. с
площ от 790 кв.м., образуван от част от имот с пл.№ 45 по тогава
действащия кадастрален план, одобрен 1930г. /отм./, съответстващ на
УПИ II - 549, кв.44 по сега действащия ПУП на с.Коларово, одобрен
1985г. с площ от 450 кв.м. Посочено е в акта, че делбата е извършена
въз основа на спогодителен протокол по гр.д. №268/1965г. на
Петричкия народен съд. В нотариалния акт не е посочено дали по този
спогодителен протокол П. П. е заплатил суми за уравняване на дялове,
както и че на съпругата му П. са признати права на основание
делбата, тъй като е очевидно, че не е наследник на бащата на съпруга
си. Поради това не може да се направи извод на основание чл. 103 във
вр. с чл. 14 от СК(отм.), който е обнародван в ДВ, бр. 23 от
22.03.1968г., в сила от 22.05.1968г., че гореописания имот е станал
семейна имуществена общност с равни дялове за съпрузите П. П. и Т.
П..
Ответникът не е ангажирал доказателства, че за времето от
съставянето на констативния нот.акт от 1966г. до съставянето на този
от 2003г. са настъпили промени на правото на собственост, респ. че
той, брат му или баща му са придобили идеални части от това право
на самостоятелно основание, каквото се сочи в нотариалния акт от
2003г., а именно давностно владение. Поради това съдът приема, че
при съставянето на констативен нот. акт №74, т. VI, рег. №7334, дело
№991 от 2003г. П. Попкоче е бил носител на удостовереното му
6
право на собственост върху 10/12 ид.ч. от УПИ II - 549, кв.44 по плана
на с.Коларово община Петрич, ведно с 4/6 ид.ч. от двуетажната
масивна жилищна сграда, построена в имота. Ето защо, с нот. акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 52/2005г. е прехвърлил на
сина си Г.П. право на собственост върху процесните недвижими
имоти, което е било в неговия патримониум. Следствие от това е, че
разпоредителната сделка е породила правните си последици, т.е.
транслирала е това право към ищеца Г.П. и съпругата му Т.П., с която
са били в брак към този момент.
Поради това доказаните квоти на съсобственост между съделите
в настоящото производство са посочените в ИМ.
Изложеното прави иска изцяло доказан и основателен.
Налице е съвпадение на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, относно основателността на иска. Ето защо
първоинстанционното решение за допускане на делбата следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода от въззивната проверка, жалбоподателя следва да
бъде осъден да заплати на насрещната страна разноски за настоящата
инстанция в размер на 300лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8196/05.08.2021г. по гр.д.
№203/2021г. по описа на РС Петрич.
ОСЪЖДА К. П. П., с ЕГН **********, от с. Коларово, община
Петрич, област Благоевградска, ул. „адрес“ № 4 да заплати на Г. П. П.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес - гр.Благоевград, ж.к."адрес" 45,
вх.В, ет.3, ап.6 и на Т. АТ. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес -
гр.Благоевград, ж.к." адрес" 45, вх.В, ет.3, ап.8 разноски за настоящата
инстанция в размер на 300лв.
7
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, в 1 –
месечен срок от връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8