Р Е Ш Е Н И Е
№ 260724
17.05.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански състав
на двадесети април две хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Невена Ковачева
Секретар: Станка Добрева
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 5996 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „А1 България” ЕАД, ЕИК *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Илинден, ул. К№ 1, представлявано
от А.В.Д.и М.Мзаедно, с която се моли съда да приеме за установено,
че ответникът Ч.И.А., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на
ищеца сумите 231,01
лева главница, представляваща сбор от неизплатени суми за ползвани далекосъобщителни
услуги за периода от 25.01.2017 г. до 26.06.2017 г. и за предоставени продукти
на изплащане за периода 25.01.2017 г. до 26.07.2017 г. въз основа на договор №
*********/18.01.2017 г., сумата от
70,71 лева обезщетение за забава за периода 10.02.2017 г. – 27.04.2020 г.,
сумата от 183,46 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договора поради
неизпълнение задълженията на абоната, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 28.04.2020 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2760/2020 г. по описа на БРС.
Посочено е,
че задълженията произтичат от неизпълнение на договорно задължение за заплащане
на ползвани далекосъобщителни услуги по договор № *********/18.01.2017 г.
Издадени са фактури с № *********/25.01.2017 г., № *********/25.02.2017 г., №
*********/27.03.2017 г., № *********/26.04.2017 г., № *********/26.05.2017 г.,
№ *********/26.06.2017 г. Претендира се и неустойка в размер на 87,24 лева,
представляваща неустойка поради прекратяване на договора по вина на абоната в
размер на 3 месечни вноски, както и неустойка в размер на 96,22 лева, която
включва стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени
на устройствата, купени на изплащане.
Моли съда
да уважи исковете и присъди на ищеца съдебно-деловодни разноски в заповедното и
настоящото производство.
Ответната
страна чрез особен представител е посочил, че оспорва претенциите, като счита,
че част от тях са погасени с тригодишна давност – всички, които са възникнали
преди 08.06.2017 г.
Изложени са
аргументи за неоснователност на исковете за неустойка поради предсрочно
прекратяване на договорите, тъй като процесните договори не са надлежно
прекратени преди изтичане на срока им. По делото липсват доказателства
дружеството да е отправило до длъжника изявление за прекратяване на договора,
ето защо не се дължи претендираната неустойка. Освен това няма доказателства за
предоставяне на договорените услуги в периода 27.03.2017 г. до 26.05.2017 г.,
следователно няма и претърпени от ищеца вреди, поради което неустойката се
явява прекомерна и незаконосъобразна. Евентуално са изложени аргументи, че
задължението за заплащане на неустойка в размер на 87,24 лева е погасено по
давност, тъй като същата е изтекла на 30.05.2020 г. – три години след датата на
прекратяване на договора.
Неоснователен
е и искът за заплащане на лизингови вноски, тъй като не е установено договорът
за лизинг да е развален, поради което ищецът не е имал основание да търси
плащане на всички лизингови вноски. Неоснователна е и претенцията за заплащане
на неустойка в размер на 96,22 лева, тъй като такава не е предвидена в договора
за лизинг.
Моли съда
да отхвърли исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено следното:
Приложен е договор за мобилни
услуги № *********/18.01.2017 г., подписан от страните за фиксиран номер ********** и
мобилен номер ********** и **********. Срокът на договора е две години. На 20.01.2017
г. е сключен и договор за продажба на изплащане на таблет Alcot
на стойност общо 16,66 лева без
ДДС с първоначална вноска 1 лев и 23 месечни вноски по 1 лев, видни от
погасителния план към договора.
По делото са представени фактура от 25.01.2017 г. за отчетен период 23.12.2016 г. – 22.01.2017 г. на стойност 48,40 лева, включваща месечни абонаментни такси и използвани услуги и лизингови вноски, с падеж 09.02.2017 г.; фактура от 25.02.2017 г. за отчетен период 23.01.2017 г. – 22.02.2017 г. на стойност 68,76 лева, включваща месечни абонаментни такси и използвани услуги и лизингови вноски, с падеж 12.03.2017 г.; фактура от 27.03.2017 г. за отчетен период 23.02.2017 г. – 22.03.2017 г. на стойност 35,90 лева, включваща месечни абонаментни такси и използвани услуги и лизингови вноски, с падеж 11.04.2017 г.; фактура от 26.04.2017 г. за отчетен период 23.03.2017 г. – 22.04.2017 г. на стойност 35,90 лева, включваща месечни абонаментни такси и използвани услуги и лизингови вноски, с падеж 11.05.2017 г.; фактура от 26.05.2017 г. за отчетен период 23.04.2017 г. – 22.05.2017 г. на стойност 35,90 лева, включваща месечни абонаментни такси и използвани услуги и лизингови вноски, с падеж 10.06.2017 г.; фактура от 26.06.2017 г. за отчетен период 23.05.2017 г. – 22.06.2017 г. на стойност 35,90 лева, включваща месечни абонаментни такси и използвани услуги и лизингови вноски, с падеж 11.07.2017 г.; фактура от 26.07.2017 г. за отчетен период 23.06.2017 г. – 22.07.2017 г. на стойност 17 лева, включваща лизингови вноски, с падеж 10.08.2017 г.
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
При така обсъдените доказателства настоящият състав на Бургаския районен съд намира предявените искове за частично основателни.
За да бъдат уважени предявените главни иск, съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника, възникнало по силата на сключен договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги и договор за лизинг, че е изправна страна по същите и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договорите, както и размера на дължимото възнаграждение и забавата на ответника да заплати същото.
Съдът намира, че ищецът е доказал основанието на претенциите си за заплащане на месечни абонаментни такси и използвани услуги. Представените по делото договори за мобилни услуги, подписани от страните, установяват наличието на облигационни правоотношения между страните, цитирани в исковата молба, и техния предмет – доставянето на услугите, чиято стойност се претендира. В двата представени договора, подписани от страните, е посочен размерът на месечната абонаментна такса и срокът на действие. Номерата фигурират в приложенията към издадените фактури. Поради това съдът намира, че е установено наличието на валидно сключени между „А1 България“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) и ответника договори за предоставяне на телекомуникационни услуги, посочени в исковата молба като основание за заплащане на търсените суми, по които са издадени и фактурите, представени по делото. Фактурираните месечни такси съвпадат с посочените и уговорени между страните в договорите месечни абонаментни такси. Ето защо А. дължи уговорените между страните в тях месечна такса и възнаграждение за ползвани услуги, описани подробно в приложенията към фактурите. Съдът намира, че се дължи плащане от ответника за ползваните услуги в посочените в месечните справки размери, на които е настъпил падежът за плащане, в размер на общо 208,01 лева.
По отношение на сумата, претендирана като задължение по договор за лизинг в размер на общо 23 лева, съдът намира иска за основателен. С договора за лизинг от 20.01.2017 г., приложен по делото, страните са се уговорили на А. да бъде предоставен за временно и възмездно ползване таблет. Лизингополучателят се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 24 лева на 23 броя лизингови вноски по 1 лев, както и първоначална вноска в размер на 1 лев. С договора е налице признание от страна на ответника, че е получила държането на лизинговата вещ и може да я ползва в срока на договора. Няма данни по делото А. да е върнал апарата на лизингодателя. Следователно и дължи плащане на лизинговите вноски, за които няма данни да са погасени, като същите са отбелязани в приложените по делото фактури и са дължими за периода 01.2017 г. – 01.2018 г. (т. е. до прекратяване на договора в срока, уговорен в него) съобразно погасителния план. Същите са в размер на общо 23 лева, включващи и вноска за придобиване на вещта, като те са с настъпил към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение падеж. Няма доказателства по делото ответникът да е платил сумата. Ето защо и искът се явява основателен за посочената сума.
Следва да се обсъдят възраженията на процесуалния представител на ответника за погасяване на задълженията по давност.
Вземанията за периодични платежи, каквото представлява и плащането на абонаментни месечни такси към мобилен оператор, се погасяват с изтичането на 3-годишна погасителна давност съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, която започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно приложените по делото фактури крайният срок за плащането им е съответно 09.02.2017 г., 12.03.2017 г., 11.04.2017 г., 11.05.2017 г., 10.06.2017 г., 11.07.2017 г. и 10.08.2017 г. От посочените дати вземанията са станали изискуеми. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 28.04.2020 г., като са погасени по давност всички вземания с падеж преди 28.04.2017 г. Вземанията по фактурите от 26.04.2017 г., 26.05.2017 г., 26.06.2017 г. и 26.07.2017 г. са с падежи след тази дата, поради което не са погасени по давност. Същите възлизат на сумите 20 лева лизингови вноски и 104,70 лева за месечни абонаментни такси.
Ето защо и исковете следва да бъдат частично уважени за посочените суми, а в другата част – отхвърлени като погасени по давност.
По отношение на искането за осъждане на ответника
да заплати неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за услуги в
размер на общо 183,46 лева съдът намира следното:
Съгласно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В случая ищецът се позовава на неустоечна клауза в договора, съгласно която в случай на нарушаване на задълженията на абоната или по негово искане достъпът до мрежата бъде спрян или при прекратяване на договора в рамките на определения в него срок, последният дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки) до изтичане на определения срок на ползване.
Съдът намира, че искът
е неоснователен, тъй като от събраните доказателства не може да се направи
извод, че операторът валидно е упражнил правото си да прекрати договорите за
мобилни услуги. По делото липсват доказателства ответницата да е била уведомена
писмено за упражнено от страна на оператора прекратяване на договорите,
съответно не става ясно как е уведомен ответника и от кой момент се прекратява
действието на договорите. Следва да се отбележи още, че клаузата за плащане на
неустойка е нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, защото не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя и задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка.
По отношение на
предявения иск за обезщетение за забава съдът намира същия за частично
основателен. Обезщетение за забава се дължи само върху главните задължения,
които не са погасени по давност. Според изчисленията, които съдът направи,
дължимата лихва за забава върху задълженията по фактури от 26.04.2017 г., 26.05.2017 г., 26.06.2017 г. и
26.07.2017 г. възлизат на сумата от общо 35,21 лева
за периода от падежа на всяка фактура до 27.04.2020 г. (с изключване на забавата за периода 13.03.2020
г. до 08.04.2020 г. при съобразяване с разпоредбата на чл. 6 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците в редакцията на разпоредбата
ДВ бр. 28/2020 г., действала до изменението й на 09.04.2020 г. с ДВ бр. 34/2020
г., според която в периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. включително, не се
прилагат последиците от забава за плащане и лихви за забава не се дължат от
всички частноправни субекти). До този размер искът е основателен,
като за разликата до пълния претендиран размер от 70,71 лева следва да се
отхвърли.
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на ищеца се дължат сторените в настоящото и заповедното производство съразмерно
на уважената част от исковете в размер на общо 337,27 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ч.И.А., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на „А1 България” ЕАД, ЕИК *, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. К№ 1, представлявано от А.В.Д.и М.Мзаедно, сумата от 124,70 лева главница по договори за електронни
съобщителни услуги и продукти на изплащане от 18.01.2017 г. и 20.01.2017 г., по
които са издадени фактури от 26.04.2017 г. до 26.07.2017 г., 35,21 лева лихва
за забава за периода 11.05.2017 г. – 27.04.20120 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението на 28.04.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2760/2020 г. по описа на БРС, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над присъдените размери до пълните претендирани
размери от 231,01 лева за главница, 70,71
лева за обезщетение за забава, както и иска за заплащане на неустойка в размер
на 183,46 лева.
ОСЪЖДА Ч.И.А., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на „А1 България” ЕАД, ЕИК *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Илинден, ул. К№ 1, представлявано
от А.В.Д.и М.Мзаедно, сума в размер на 337,27 лева (триста тридесет и седем
лева и двадесет и седем стотинки) съдебно-деловодни разноски в настоящото и
заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н. Ковачева
Вярно с оригинала!
С. Добрева