Решение по дело №5479/2019 на Районен съд - Плевен

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ........

 

гр.Плевен, 10,10,2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА

 

при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №5479 по описа на ПлРС за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба от А.Е.А., ЕГН **********,***, за промяна на бащиното и фамилното й име, като от тях отпадне наставката -ова и –ева, тъй като не отговарят на етническия й произход. В заключение моли съда да постанови решение, с което да промени бащиното и фамилното й име от „Е.А.“ на „***В с.з. молителката моли съда да уважи искането й.

Пред съда са представени като доказателства и приети по делото свидетелство за съдимост на молителката, копие от удостоверение за раждане и копие на лична карта.

Районна прокуратура гр.Плевен ангажира становище, че молбата е основателна.

Заинтересованата страна О.П. не е ангажирала становище по молбата.   

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно по делото е, че молителката е родена на 16,05,1989 г.  

От приложеното свидетелство за съдимост се установява, че молителката не е осъждана.

удостоверение за раждане от 07,08,2018 г. се установява, че молителят фигурира с имената ***, а като негови родители са посочени ***и ***.

От представеното удостоверение за раждане е видно, че молителката е записана с имената А.Е.А..

Предявения от молителя иск е иск за промяна на бащиното и фамилното име, който намира правното си основание в чл.19, ал.1 от ЗГрР и се развива в производство по чл.530 и сл. от ГПК. Предвид обстоятелството, че физическото лице се идентифицира, обозначава, отграничава от другите правни субекти в обществото със своето име, с което се легитимира, а от това произтичат редица права и задължения за него, то и възможностите за промяна са строго определени от закона и се допускат само при определени обстоятелства. Името е призвано да обезпечи и определени обществени функции, в това число и да индивидуализира личността при участието й социалния живот. Юридически то е уредено с императивни правни норми. Законодателят определя името като съставно, състоящо се от три части - собствено, бащино и фамилно, като всяка от тези части се използва при различни условия на социално общуване. Правото на иск, като субективно право и като средство за правна защита се предоставя на правният субект, който реално и ефективно може да постигне удовлетворяване, осъществяване и задоволяване на индивидуалните права, които действително притежава и които са признати от правна норма. Няма спор, че молителят е носител на субективното право на иск за промяна на имената по съдебен ред /в този смисъл е и Решение №256/29,04,2004 г. по гр.д. №513/2003 г., ІІ г.о. на ВКС/.

Самото име е словесно наименование, чието притежаване е административно задължително за всяко физическо лице – чл.8, л.1, т.1 от ЗГрР, като начинът на образуването му се регламентира императивно в чл.12 и сл. от ЗГрР, като възможности за свободен избор и промяна съществуват предимно по отношение на собственото /личното/ име. В съдебната практика се приема, че собственото име е част от личното самоопределяне на всяко лице, поради което субективното му желание да носи определено собствено име съставлява „важно обстоятелство“ по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГрР и обуславя промяната на това име /в този смисъл е например Решение №19/08,02,2012 г. по гр.д. №486/2011 г., III г.о. на ВКС/. Разпоредбата на чл.13 от ЗГрР предвижда, че бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка „ов“ или „ев“ и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите. Фамилното име на физическо лице се формира по предвидените в чл.14 от ЗГрР начини, а именно - от фамилното или от бащиното име на бащата с наставка „ов“ или „ев“ и с окончание съобразно пола на лицето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго. Разпоредбите на чл.13 и чл.14 от ЗГрР са императивни и не може да бъдат дерогирани от субективното отношение към тях на носителя на правото на име. Т.н. „важни обстоятелства“ по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГрР /в закона няма легално определение/, следва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай, но по отношение на бащиното и фамилното име тази преценка е ограничена от посочените императивни изисквания. В този смисъл е и константната съдебна практика, обективирана например в Решение №200/14,04,2010 г. по гр.д. №25/2009 г., IV г.о. на ВКС, Решение №680/11,01,2011 г. по гр.д. №64/2009 г., IV г.о. на ВКС, Решение №346/25,11,2011 г. по гр.д. №1387/2010 г., III г.о. на ВКС/.

В процесния случай съдът приема, че поставянето на наставки –ова и –ева в бащиното и фамилното име на молителката противоречи на етническите или религиозните традиции на семейството й /които са с мюсюлмански произход/, поради което молбата се явява основателна и следва да бъде уважена.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ДОПУСКА промяна във бащиното и фамилното име на А.Е.А., ЕГН **********,***, от “Е.А.“ на “***РАЗПОРЕЖДА на длъжностното лице по гражданско състояние при О.П. да отрази промяната в съответните актове за гражданско състояние и регистъра на населението.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е обявено, пред Плевенски окръжен съд.

                                                  

                                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: