МОТИВИ
към Присъда№10/21.02.2020г.-
постановена по НЧХД №171/2019г.
по
описа на Районен Съд-Димитровград
Против подсъдимия Д.Щ.Д. ***, ЕГН ********** е
предявена тъжба и повдигнато обвинение от Н.М.С. ***, за престъпление по
чл.130, ал.2 от НК - за това, че на 17.03.2019г.
в гр.Димитровград, Хасковска Област, е причинил на тъжителя Н.М.С. лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на
здравето, изразяващо се в причинено нараняване на лявото рамо, както и за
престъпление по чл.146, ал.1 от НК- за това, че на 17.03.2019г. в
гр.Димитровград, Хасковска Област, извършил и казал нещо унизително за честта и
достойнството на тъжителя Н.М.С., в нейно присъствие, а именно като я заплюл и
казал: „Като си музикант, можеш ли да ми хванеш долното ми?“.
В с.з. тъжителя – редовно
призован, не се явява.
Повереникът
на частния тъжител поддържа описаното в тъжбата, счита двете престъпления за
доказани по несъмнен и безспорен начин, пледира за признаване на подсъдимия за
виновен и за налагане на съответно наказание. Поддържа и пледира за уважаване в
пълния предявен размер на гражданския иск срещу подсъдимия за нанесените от престъплението
по чл.130, ал.2 от НК неимуществени вреди в размер на 1000 лева, и за
обезщетение на причинените от описаното престъпление по чл.146, ал.1 от НК
неимуществени вреди в размер на 2000 лева.
Подсъдимия Д.Щ.Д. заявява, че разбира
в какво е обвинен, не се признава за виновен по нито едно от двете обвинения,
счита, че е невинен и че описаното в тъжбата не отговаря на истината, моли за
оправдателна присъда. Упълномощеният
защитник на подсъдимия пледира невиновност и отхвърляне на обвиненията поради
недоказаност и поради неосъществен състав на престъпленията като цяло. Излага
съображения в пледоарията си, касаещи липса на състав на престъпление, както и
недоказване от страна на тъжителя на описаното в тъжбата. Пледира за оправдателна
присъда и отхвърляне на претенциите за обезщетение по предявения граждански иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Тъжителят Н.М.С. и нейната
първа братовчедка Р.В.Д., притежават имоти в двуетажна къща с двор, находящи се
в гр.Димитровград, ул.“О. №.... Първият етаж от къщата бил собственост на Р.Д.,
но необитаем, а вторият етаж бил собственост на тъж.Н.С., където тя живеела с
нейната майка.
През 2018г. подс.Д.Д.- съпруг
на Р.Д., започнал ремонт на първият етаж на къщата, от когато се породили и
конфликти с живеещата на втория етаж тъж.С.. Напрежението и конфликтите между
двамата били породени от имотните спорове около вход в къщата, място за
паркиране на автомобил вътре в дворното място, копаене на канал за подмяна на
водопроводни тръби и т.н. Нееднократно били алармирани органите на полицията, както
и на Община Димитровград и на ВиК- Димитровград. Напрежението и споровете обаче
не стихнали и продължили повече от една година.
Така на 17.03.2019г. преди
обяд подс.Д. започнал изкопни работи в двора на същия имот, с цел подмяна на
стара водопроводна тръба, за която дейност му помагал съсед. Тези дейности
отново довели до конфликт с тъж.С., която предявила претенции, че с тези
изкопни работи имало вероятност да се прекъсне ел.захранването и водопроводната
тръба до имота й. На ЕЕН 112 бил подаден и сигнал, при който дежурен на
РУ-МВР-Димитровград изпратил полицейските служители Р.П. и Д.Д. ***, същите
установили, че се извършват изкопни работи и след разговор с подс.Д. и тъж.С.
уведомили, че сигналът не е за органите на полицията, указали на подсъдимия да
прекъсне изкопните работи, тъй като било обяд, след което си отишли. От имота
си тръгнал и подс.Д., който отишъл до дома си да обядва. Пристигайки в дома си,
същият установил, че си е забравил мобилния телефон на ул.“Оборище“… и се
върнал да си го вземе. Около 13ч., влизайки в двора се засякъл с тъж.С. и
започнал некратък разговор на висок тон между двамата. След приключването на
разговора, подс.Д. си тръгнал към дома, а тъж.С. се прибрала в жилището си на
втория етаж на къщата и не след дълго същият ден отново подала сигнал на ЕЕН
112- за това, че била ударена от подсъдимия, и се обадила на своя позната-
св.Л.М.. Отново същите полицейски служители- св.Р.П. и св.Д.Д., отишли до адреса
на тъжителя. Там не открили подсъдимия и чрез съседа, който му помагал за
изкопните работи, бил уведомен да дойде. Идвайки на място, се повторила
ситуацията от преди няколко часа същият ден, като тъж.С. отново заявила за
изкопни работи без нейно съгласие и за удряне от страна на подс.Д., но не
посочила конкретно местоположение, където й бил нанесен удар от подсъдимия и не
посочила и не конкретизирала къде по тялото я е ударил. Подсъдимия от своя
страна отрекъл да е удрял тъж.С.. По-късно и през следващите дни тъж.С.
споделила преживяното и със св.З.Д.- преди изпълняваща адвокатска професия,
която в последствие написала тъжбата, в която описала за нанесена лека телесна
повреда и нанесена обида.
Горната фактическа обстановка съдът възприе на база представените
от страните доказателства и служебно изисканите такива- показанията на
разпитаните свидетели – св.Л. М., св.З.Д., св.А.А. И Д.Ж., св.Е.Г., св.Р.П. и
св.Д.Д., от обясненията на подсъдимия Д.Д., от приетите писмени доказателства, които
доказателства съдът възприе и кредитира в обем и по начин- описан по-долу.
На първо място, следва да се уточни, че по делото
безспорно се установиха няколко факта: - че на 17.03.2019г.
описаните по-горе полицейски служители П. и Д. са посетили адрес ***26,
където били изпратени по повод спорове между тъжителя Н.С. и подс.Д.Д.; - на
същата дата между тъж.С. и подс.Д. е имало спор на висок тон; - отношенията
между страните по настоящото производство са обтегнати по повод имотни спорове,
свързани с имота на ул.“Оборище“26 в гр.Димитровград, като тези спорове датират
още от 2018г.; -липсва медицинска документация за евентуални наранявания на
тъж.С., получени същият ден.
Спорните
моменти в случая са дали на процесната дата 17.03.2019г. на тъж.С. е била
нанесена телесна повреда от подс.Д. и дали последният е изрекъл думи и извършил
действия, които са обидни спрямо нея.
След
разпита на свидетелите по делото не можа да се достигне до ясен положителен отговор
на тези спорни въпроси. Свидетелските показания могат да се разделят на две
групи, а именно- такива, които подкрепят обвинителната теза на тъжителя, и такива-
подкрепящи защитната позиция на подсъдимия. В случая е налице и свидетел-
полицейският служител Е.Г., чиито показания дават обща представа, без конкретни
факти по отношение на самите деяния- описани в тъжбата.
При
проследяване показанията на първата група свидетели- подкрепящи обвинителната
теза, а именно показанията на св.Л. М. и св.З.Д., е видно, че според заявеното
от тях, тъжителя Н.С. им е споделила още същият ден, че е била блъсната от
подс.Д. и че същият е използвал обидни думи спрямо нея. Характерно за
показанията на тези свидетели- подкрепящи обвинителната теза е, че те не са от
лица- преки очевидци на описаното, а са възприели описаното от лице, което е
говорило с тъж.С. или в най-добрия случай възприетото е от описаното от тъж.С..
Описанията на нанесена телесна повреда, макар и без конкретни детайли, на
изреченото от подсъдимия по адрес на тъжителя- „Като си музикант, можеш ли да
ми хванеш долното ми?“, макар и наглед възможни и логични, са твърде косвени,
доколкото са възприети не лично, а от лице, което е заинтересовано и също така
не непосредствено след станалото като време. Косвените доказателства също се
ценят и възприемат от съда, но в настоящият случай, при съпоставката на тези доказателства
с всички останали, се оказват сериозни съмнения не само за детайлите в описание
на събитието, но и в самите събития, залегнали в обвинението.
Така
например, при съпоставката на казаното от свидетелите Л. М. и З.Д., че тъж.С.
им е съобщила за блъскане от страна на подсъдимия Д., както и за обидните думи-
описани по-горе, свидетелите А.А. И Д.Ж.заявяват съвсем друго- а именно, че на
процесната дата е имало разговори на висок тон между тъжителя и подсъдимия, но
не са чули обидни думи в чутата част от разговора, нито са видели блъскане или
плюене, дори доближаване или физическо съприкосновение между двамата. Разликата
тук е, че първите две свидетелки пресъздават чутото от самия тъжител, а другите
две пресъздават лично възприетото от тях. Съдът възприе и кредитира показанията
на свидетелите А. И Ж., доколкото липсват основателни съмнения за невъзможност
за възприемане визуално и като звук на ситуацията, въпреки разстоянието до
имота на тъжителя и подсъдимия, нито са налице основателни данни за приемане на
заинтересованост, поради която тези две свидетелки да преиначават видяното или
още повече- да пресъздават ситуация, на която изобщо не са били свидетели. И
двете са категорични, че разстоянието до съседния имот и вида на оградата-
неплътна, наличието на дървета, но високи и непречещи на видимостта, липсата на
интензивно движение по пътя- разделящ имотите и дори наличието на градинка
преди оградата, не са попречили да видят и чуят ставащото между тъжителя и
подсъдимия. Категорични са и по двата съществени елемента, залегнали в
настоящото производство, а именно- не са чули обидни думи, а само разговори на
висок тон, не са видели и физическо съприкосновение между двамата или наплюване,
като заявяват проследяване на действията им до разделянето, без да е имало
блъскане, плюене или всякакви други действия, изискващи близко отстояние. Още
повече, заявеното от свидетелите А. И Ж. се подкрепя от показанията на
разпитаните полицейски служители. Така в показанията си свидетелите П. и Д.
заявяват, че два пъти са ходили на този адрес същия ден- 17.03.2019г., поради
едни и същи причини, като вторият път сигнала бил допълнен с това, че тъж.С. е
била ударена от подсъдимия. На място обаче полицейските служители освен
притеснение и раздразнение и у двете спорещи страни, не са установили който и
да било от останалите елементи на престъпленията, в които е обвинен подсъдимия Д..
Двамата полицейски служители изобщо не съобщават за оплакване за обида и
наплюване от тъжителя, още по-малко за конкретни обидни думи. За причиненото
удряне или блъскане, заявяват, че им е било съобщено от тъжителя на място, но
без каквато и да било конкретика. Св.Д.Д. дори заявява, че описаното на адреса от
тъж.С. удряне като място, технически нямало как да бъде изпълнено: „След 1-2 часа пак по 112 имаше сигнал този
път, че влезнал в нейната стая, бутнал е вратата, но ние като влезнахме нямаше
врата, тя беше зазидана и викнах тази жена и казах, че е зазидано, тогава тя ни
каза, че той е искал да влезе.“- от показанията в с.з. на 21.02.2020г.
Най-малкото
логично би било при реална ситуация и позвъняване на тел.112, при посещение на
полицейски служители на адреса, заявителят да изложи своите конкретни
оплаквания и да съобщи подробности за тях. Заявлението за обиждане, плюене и
удряне като цяло остава твърде общо без съобщаване на конкретика какви по-точно
са думите или действията, които са възприети като обидни, и посочване или
най-малко описание на мястото на удряне, с какво, в коя част на тялото, сила на
удара и т.н. Прави впечатление, че такива детайли липсват като описание пред
полицейските служители- дошли първи на място, а се появяват по-късно при
споделяне със свидетелите Л.М. и З.Димитрова. Колкото и да се приема наличието
на стрес и притесненост на тъжителя в самата ситуация и веднага след нея, то
нелогично е да не се спомене дори за това, че е имало обиди, и без да се
спомене за това къде по-точно като място и в коя част на тялото е ударена тъж.С..
И двамата полицейски служители заявяват, че не им е било съобщено нищо от
изброеното по-горе при посещение на адреса. Най-малкото, това е бил и сигнала
към тел.112 и би следвало заявителят да е подготвен за въпроси за конкретни
обстоятелства. И при обидни думи и заплюване да съобщи това, както и при удряне
или блъскане, да съобщи за удар в раменете, гърдите, в главата, залитане,
падане, загуба на равновесие и контактуване в друг предмет или други подобни.
Но такива обстоятелства изобщо не са съобщени на място, а се появяват по-късно.
Не
може да се подмине и дълготрайността на обтегнатите отношения между тъжител и
подсъдим, датиращи от повече от една година и свързани единствено с имотните
спорове по конкретния имот. Видно от показанията на св.Е.Г.- полицейски
инспектор, обслужващ района и на ул.“Оборище“26 в гр.Димитровград, същият се е
занимавал с няколко жалби- свързани с имотните спорове между страните. Заявява
също, че една от жалбите е била от майката на тъж.С., че е чула от балкона на
2-я етаж как се карат дъщеря й с подс.Д.. При посещение на място обаче, св.Г.
установил жена на над 90год.възраст, трудно подвижна и слабо чуваща.
Сигналите-
подавани от 2018г. от тъж.С. против подс.Д., са изискани, приложени по делото и
приети като писмени доказателства. Същите потвърждават обтегнатите отношения
между страните, както и това, че всички са свързани с имотните спорове. Както
бе описано и от полицейските служители, в такива случаи практиката е издаване
на предупредителни протоколи и на двете страни, без детайлно обследване на вина.
Въпреки липсата на някакъв ефект от подаваните сигнали до органите на реда,
същите са продължили в продължение на почти две години. Сигналите до Община
Димитровград и ВиК- Димитровград са с достатъчно ясни отговори и прави
впечатление, че след отговорите липсват последващи жалби до тези институции.
Съдът
възприе и кредитира показанията на всеки един от разпитаните свидетели- на
полицейските служители Г., П. и Делчев- поради тяхната непротиворечивост,
взаимна подкрепеност и като дадени от служители, възприели ставащото в рамките
на своите служебни задължения, чието внимание е било насочено към конкретни
елементи от евентуално престъпно деяние. Като достоверни възприе и показанията
на свидетелките- съседки на имота- А. И Ж., доколкото същите също са взаимно
подкрепени, дадени от лица- очевидци, без да са налице основания за изразяване
на съмнения за заинтересованост или предубеденост към някоя от страните по
настоящото производство.
За
показанията на свидетелите Л.М. и З.Димитрова също не се откриват основателни
съмнения за тяхната безпристрастност, но тук следва да се отбележи, че същите
пресъздават разказаното им от тъж.С. и то след изминало време, макар и не
толкова дълго.
При
така описаната по-горе фактическа обстановка, може да се направи един-
единствен извод- а именно- неустановеност и недоказаност на описаните две
престъпления. Представените от страните доказателства не установяват по
категоричен начин извършването нито на престъпление по чл.146, ал.1 от НК, нито
на престъпление по чл.130, ал.2 от НК. Свидетелските показания на свидетелите-
подкрепящи обвинителната теза, се възприеха от съда, но доколкото същите са косвени
доказателства и са в противоречие с останалите събрани доказателства, не може
да се приеме установеност, още по-малко доказаност на обвинението. За
достоверни съдът възприе показанията на свидетелите-очевидци, подкрепящи
защитната позиция на подсъдимия, както и свидетелите- неочевидци на извършеното
деяние, но допълващи фактическата обстановка, доколкото същите са
последователни и без съществени противоречия.
Като цяло, следвайки принципа, че подсъдимия не е
длъжен да установява и доказва нищо, а напротив- тъжителя е длъжен да докаже
описаното в тъжбата престъпление, се стига до единствения законосъобразен и
почиващ на доказателствата извод- тъжителят не доказа обвинението по несъмнен и
безспорен начин- нито установи механизма на твърдените престъпления, нито пък
представи безспорни доказателства за конкретни действия, реакции, наранявания
от участниците в конфликта. При неустановеност нито на телесни повреди, нито на
конкретни обидни думи и действия, безпредметно се явява разглеждането на
обстоятелства около квалификациите на двете престъпления.
Предвид обстоятелството, че по наказателни дела от частен
характер, тежестта на обвинението пада изцяло върху частният тъжител, в случая
не се събраха категорични доказателства, които да установят по несъмнен и
безспорен начин извършено на посочената дата престъпление от подсъдимия Д.Д., а
от там и да ангажират наказателната отговорност на същия, и предвид
императивната разпоредба на чл.303, ал.1 от НПК, която гласи, че осъдителна
присъда не може да почива на предположения, съдът призна подсъдимия за невинен и
го оправда и по двете повдигнати му обвинения.
Доколкото липсва установеност и доказаност и на двете
обвинения, съдът отхвърли предявеният гражданският иск против подсъдимия Д.Д.,
за обезщетение на причинените от описаното престъпление по чл.130, ал.2 от НК
неимуществени вреди в размер на 1000 лева, и за обезщетение на причинените от
описаното престъпление по чл.146, ал.1 от НК неимуществени вреди в размер на
2000 лева, като неоснователен и недоказан. Липсва установеност на
причинно-следствена връзка между твърдените претърпени неимуществени вреди и
описаните, но недоказани престъпления, поради което и претенциите за
обезщетение се явяват неоснователни.
На основание 190, ал.1 от НПК, след като призна
подсъдимия Д.Д. за невинен, съдът постанови тъжителят Н.М.С., да заплати на Д.Щ.Д.
направените от същия разходи по делото, а именно сумата от 600 (шестстотин)
лева- произтичаща от разноски за адвокатска защита (видно от представения
договор за правна защита и съдействие).
Мотивиран от гореизложеното, съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
