№ 10515
гр. С, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИТ
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражда. дело №
20211110127413 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК от ЗК ЛИ АД,
ЕИК *** и с адрес гр.С, бул.С. Ш, №67А срещу СО, ЕИК ***, с адрес гр.С, ул.М, № 33,
установителни .ве с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземане за сумата от 203,61 лв., представляваща регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение въз основа на договор за застраховка "К.
на МПС" по застрахователна полица 93001910071207 за настъпила вреда на лек автомобил
М С250 ДКН СВ0069АВ при преминаване на 14.03.2020 г. през несигнализирана и
необезопасена неравност /дупка/ на пътното платно в гр. С на ул. Д. П в посока от бул. И Ш
на около 100 м. преди бул. ЦЛ ведно със законна лихва от 4.11.2020 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 3,85 лв. за периода от 5.9.2020 г. до 11.11.2020 г., за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 54360/2020 г. на СРС, 118 състав.
В .вата молба се твърди, че на 14.03.2020г. при движение на л.а. М Ц250 ДКН
СВ0069АВ в гр. С на ул. Д. П в посока от бул. И Ш на около 100 м. преди бул. ЦЛ, било
реализирано пътно-транспортно произшествие – преминаване през несигнализирана и
необезопасена неравност (дупка) на пътното платно. В резултат на случилото се настъпили
материални щети по МПС. Към датата на ПТП за процесния лек автомобил било налице
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „К.”, обективиран в
полица № 93001910071207. След като застрахователят бил уведомен за настъпване на
щетата била образувана преписка по щета № 5000-1261-20-250760. Щетите били оценени на
сума в размер на 203,61 лв., която била изплатена по банков път с преводно нареждане.
Счита, че отговорност за вредите носи ответникът, тъй като същият е собственик и стопанин
на общинския път, на който е настъпило ПТП-то. Твърди, че е поканил ответника да
възстанови изплатеното обезщетение, но плащане не последвало. Поддържа, че поради това
ответникът е изпаднал в забава и следва да заплати и стойността на обезщетението за забава
в размер на законната лихва за периода от 05.09.2020 г. до 11.11.2020 г. Моли за уважаване
1
на .вете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на .вата молба от ответника, с който
предявените .ве се оспорват като неоснователни и недоказани. Счита, че не са настъпили
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. Оспорва механизма на ПТП.
Поддържа, че изготвената от ищеца оценка на щетите е необоснована, тъй като не е посочен
видът на автомобилните гуми и степента им на износване. Твърди, че изплатеното от
застрахователя обезщетение е по непокрит от застрахователния договор риск. Навежда
възражение за съпричиняване. Моли за отхвърляне на .вете. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвока.то възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като прецени твърденията и възраженията на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45
ЗЗД и иск по чл. 86 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на
застрахователно обезщетение застрахователят по имуществена застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу възложителя на работа, при или по повод на която са
причинени вредите. Следователно основателността на предявения иск изисква
кумултивното установяване на следните елементи, формиращи правопораждащия
фактически състав на регресното право на ищеца: 1/ наличие на валиден договор за
имуществено застраховане между ищеца в качеството на застраховател и трето за
производството лице - застрахован; 2/ настъпване на застрахователно събитие – увреждане
на застраховано при ищеца МПС; 3/ плащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя-ищец в полза на застрахования в изпълнение на сключения между тях
договор; 4/виновно противоправно деяние, реализирано от лице - изпълнител при или по
повод извършването на работа, възложена от ответника, в причинна връзка с което са
настъпили вреди в претендирания размер.
Безспорно в производството е и от застрахователна полица № 93001910071207 се
установява, че към 14.03.2020 г. е съществувало валидно правоотношение по застраховка
„К. на МПС“ между ищеца и И. С. Г.. Като безспорно с доклада по делото е отделено и че
на 14.03.2020 г. застрахованият автомобилът е претърпял ПТП, че ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 203,61 лв. за щетите от процесното ПТП и че тази
сума е постъпила по сметката на застрахования.
Ищецът изрично оспорва механизма на настъпване на щетите и че същите са в пряка
причинна връзка с попадане в дупка на пътното платно, както и да е налице покрит
застрахователен рис по договора между ищеца и обезщетения собственик.
За установяване на спорните обстоятелства относно механизма на причиняване на
уврежданията на застрахованото имущество са събрани писмени доказателства и е прието
заключение на съдебна автотехническа експертиза.
Установява се в производството, че при застрахователя е образувана ликвидационна
преписка по щета № 5000-1201-20-250760, въз основа на Уведомление за настъпило
застрахователно събитие от И. С. Г. от 14.03.2020 г., в което е посочено, че на 14.03.2020 г.
около 11 часа при движение по бул. Димитър П по посока ж.к. Дружба застрахованият
автомобил е претърпял ПТП, установено с протокол, при което са настъпили увреждания по
предна дясна джанта и гума.
Видно от представения Протокол за ПТП № 1765382 от 14.03.2020 г.,
местопроизшествието е посетено от служител на СДВР около 12 часа на 14.03.2020 г., който
е констатирал, че процесното МПС е със спукана предна дясна гума. В протокола е
посочено, че МПС при движение по бул. „Д. П“ по посока от бул. „И Ш“ към бул. „ЦЛ“, на
около 100 м преди кръстовището попада в дупка с размери 40 х 40 х 30. От заключението на
САТЕ се установява, че от техническа гледна точка попадането на предното дясно колело
2
на процесното МПС в дупка с посочените в протокола за ПТП размери е в пряка причинна
връзка с уврежданията по автомобила.
По образуваната при ищеца ликвидационна преписка по щета е съставено опис-
заключение от 14.03.2020 г. с констатирана щета по предна дясна гума, изискваща смяна на
гумата и щета по предна дяна джанта, изискваща ремонт и боядисване. Изготвена е
експертиза по щетата от 02.04.2020 г. и доклад по щетата от 15.04.2020 г., като е определено
застрахователно обезщетение в размер на 203,61 лева за претърпените от ПТП вреди, която
сума не е спорно, че е изплатена от застрахователя с приложеното преводно нареждане от
21.05.2020 г.
Неоснователни са възраженията на ответника срещу кредитиране съдържанието на
представения протокол за ПТП и за недоказаност наличието на „дупка“ на пътното платно.
Приложеният по делото протокол за ПТП, е съставен на база извършено посещение от
органите на полицията на мястото на произшествието непосредствено след настъпването
му, което е видно от нарочното отбелязване в този смисъл в самия протокол / под схемата
на ПТП в графа „посетено на място” като ненужен е зачертан отговор „не“, а часът на
съставяне на протокола е около 12 ч. на 14.03.2020 г./. Доколкото протоколът за ПТП е
изготвен от органите на полицията, след оглед на местопроизшествието, същият в
качеството си на официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179 ГПК се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП (в
този смисъл трайната практика на ВКС, част от която са Решение № 24/10.03.2011 г. по т. д.
№ 444/2010 г. I ТО, Решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО, Решение
№ 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I ТО и др.). В конкретния случай,
удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него са за датата и мястото
на инцидента, разположението на автомобила, наличието, вида, размерите и
местонахождението на неравност на пътното платно и на уврежданията по автомобила,
както и за липсата на сигнализация за неравността на пътното платно или нейното
обезопасяване. Описаният в протокола механизъм на ПТП съответства на заявеният от
прекия очевидец на събитието /водача/ в уведомлението до ищеца и се потвърждава от
заключението на автотехническата експертиза. В случая не единичната, а съвкупната
преценка на доказателствата формира крайните изводи на съда за установеност на
механизма на настъпване на ПТП, както и на обстоятелството, че увреждането на посочени
части на МПС е пряка и непосредствена последица от ПТП, настъпило поради наличието на
неравност на пътното платно.
Пътнотранспортното произшествие е реализирано на улица в границите на гр.С, която
е общински път, за чиято поддръжка отговорна е ответната община. Съгласно чл. 167, ал. 1
и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират
в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и
пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги
отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на СО е
вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в град С, което включва и
недопускането, съответно отстраняването на неизправности и неравности по тях. Общината
изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила
изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно - обезпечителна
отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на
възложената работа по поддръжката на улиците на територията на съответното населено
място. В случая ответната община е и собственик на улицата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2
ЗОС вр. пар. 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, като с нормата на чл.31 ЗП й е възложено задължението
за изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища. Предвид посоченото
наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причината за реализираното ПТП, е
резултат именно от бездействието на лицата, на които СО е възложила изпълнението на
3
вменените й задължения по поддръжка изправността на пътя. Доколкото е установено в
производството, че в причинна връзка с посоченото противоправно поведение за
собственика на увредения автомобил са настъпили вреди, то за същите спрямо него отговаря
ответникът на деликтно основание – по чл. 49 ЗЗД, в качеството му на възложител. В тази
връзка неоснователни са възраженията на СО, че не носи отговоорност тъй като е възложила
поддръжката на пътя на третото лице помагач „Х“ АД.
Ответникът дължи обезщетение на собственика на увредения автомобил до размера на
действителните вреди, които са настъпили в пряка причинна връзка с ПТП, причинено от
неизправността на пътя, която от своя страна е причинена от бездействията на лицата, на
които ответникът е възложил поддържането на пътния участък. В случая вредите от ПТП се
изразяват в необходимите разходи за отстраняване на причинените щети. Според
заключението на вещото лице, което съдът кредитира напълно като обосновано,
действителната стойност на щетите върху процесния автомобил е 206 лева.
Собственикът на имуществото е обезщетен за настъпилото увреждане от ищеца, като
с плащането на обезщетението застрахователят се е суброгирал в правата му спрямо
задълженото лице. Неоснователно е възражението на ответника, че не е налице покрит риск
по застрахователната полица и ищецът не е следвало да заплаща обезщетение по
предявената претенция. Процесната застрахователна полица е за застраховка „К.“ на МПС с
покритие съгласно „Кауза 1“. В случая по време на движение на МПС същото попада в
необезопасена и неозначена неравност на пътното платно, в резултат на което настъпват
повреди на предна дясна гума и джанта. Не се установява това събитие да е извън покритите
р.ве по процесната застраховка „К.“. Не следва да се възприеме като кореспондираща на
съдържанието на полицата тезата на ответника, че за да е покрит риск увреждането на
гумата следвало да е налице отбелязване „гуми“ в графите на допълнително покритите р.ве.
В тази връзка и самото удовлетворяването на претенцията на застрахования от
застрахователя е ясна индикация, че настъпилото увреждане е именно в рамките на
покритите р.ве по договорното правоотношение помежду им.
Регресното вземане на ищеца в качеството на застраховател на увредения автомобил се
ограничава до размера на заплатеното от него застрахователно обезщетение ведно с
ликвидационните разноски съгласно чл. 410, ал .1 КЗ. Доколкото се установява, че
застрахователят – ищец е заплатил като обезщетение за отстраняване на вредите сума в
размер на 203,61 лева т.е. по-малка от установените действителни вреди в размер на 206
лева, то възникването на регресното вземане се явява доказано в пълния му претендиран
размер.
Съдът намира за недоказано възражението на ответника за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача - участник в ПТП, тъй като
липсват доказателства той да е допринесъл със свое противоправно поведение за
настъпването на вредите. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на
действия или бездействия, с които увреденият е допринесъл за вредоносния резултат и които
да са в причинна връзка с него, не е ангажирал каквито и да било доказателства, че водачът
на увредения лек автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата,
като се е движел с несъобразена.рост или не е съобразил поведението си с конкретната пътна
обстановка и наличието на дупка на пътя, каквото задължение същият би имал единствено,
ако препятствието на пътя е било надлежно обозначено. Предвид посоченото не е налице
основание за намаляване на размера на обезщетението, което дължи ответника.
Неоснователни са и възраженията за недоказаност на състоянието на гумите на
процесния автомобил преди ПТП, тъй като на увреденото лице се дължи обезщетение за
причинените вреди, което да отстрани последиците от настъпилото събитие. Действителната
стойност на вредите е обосновано и аргументирано изчислена от експертното заключение,
4
поради което и съдът не споделя аргументите на ответника за необходимост от установяване
на износването на увредените елементи. Размерът на дължимото обезщетение не следва да
се намалява с коефициент за овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало до
несъответствие на размера на обезщетението и размера на вредата, която е причинена.
Не се твърди и не се установява ответникът да е извършил плащане в погашение на
задължението си, поради което и изпълнението му е останало дължимо.
По изложените мотиви настоящият състав на съда намира за доказани всички елементи
от фактическия състав, пораждащ регресното вземане на ищеца спрямо ответника, поради
което и предявеният иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД като
основателен следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
Като последица от уважаване на иска в полза на ищеца следва да се присъди и законна
лихва върху главницата считано от датата на подаване на .вата молба до окончателното
плащане.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
За изпадане в забава на длъжника по регресното право е необходимо същият да бъде
поканен от кредитора – застраховател по арг. от чл. 84 , ал. 2 ЗЗД, доколкото липсват
законоустановени срокове за упражняване на регресното застрахователно право на
застрахователя и корспондиращото на него задължение.
В случая се установява, че с регресна покана, получена от адресата на 05.08.2020 г.,
ищецът е поканил ответника да заплати сумата от 203,61 лева, представляваща изплатено
обезщетение за вредите, причинени на застрахования при него лек автомобил. Не се
установява след поканата да е изпълнено задължението, поради което ответникът е изпаднал
в забава и на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД дължи заплащане на ищеца на обезщетение за
забава в размер на законната лихва, което съдът с помощта на калкулатор на законната
лихва определя на сумата 3,85 лева за претендирания период от 5.9.2020 г. до 11.11.2020 г.
Вземането на ищеца за лихва в посочения размер не се установява да е погасено чрез
плащане или по друг начин, поради което и предявеният иск с правна квалификация чл. 86,
ал. 2 ЗЗД следва да се уважи в пълния му предявен размер.
По разноските
При този изход на спора, ищецът има право на основание чл.78, ал.1 ГПК, да получи
сторените и доказани в производството разноски, а именно – 375 лева за .вото
производство /75 лева - държавна такса, 200 лева за възнаграждение на вещо лице и 100 лева
– юр.нсул. възнаграждение/ и в размер на 75 лева за заповедното производство / от които 25
лева – държавна такса и 50 лева – юр.нсул. възнаграждение/.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че СО, ЕИК ***, с адрес
гр. С, ул. М, № 33, дължи на ЗК ЛИ АД, ЕИК ***, с адрес гр.С, бул.С. Ш, №67А, на
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата
203,61 лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение въз
основа на договор за застраховка "К. на МПС" по застрахователна полица 93001910071207
за настъпила вреда на лек автомобил М С250 ДКН СВ0069АВ при преминаване на
14.03.2020 г. през несигнализирана и необезопасена неравност /дупка/ на пътното платно в
гр. С на ул. „Д. П“ в посока от бул. „И Ш“ на около 100 м. преди бул. „ЦЛ“ ведно със
законна лихва от 4.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 3,85
лв. за периода от 05.09.2020 г. до 11.11.2020 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 54360/2020 г. на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА СО, ЕИК ***, с адрес гр. С, ул. М, № 33, да заплати на ЗК ЛИ АД, ЕИК
*** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 325 лв. –разноски за .вото производство и 75
5
лева – разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№ 54360/2020г. на СРС, 118 състав.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6