Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на тридесети
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Теодора
Вутева, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр. д. № 202 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
С решение № 286/16.12.2019
г., постановено по гр.д. № 73 по описа за 2016 г. на РС-Ихтиман е признато за
незаконно е отменено уволнението на Б.Х.Т. с ЕГН: ********** ***, по иска с
правно основание чл.344, ал. 1, т. 1 от КТ срещу „В и К“ ЕООД София, със
седалище и адрес на управление ***, извършено със Заповед № 01 от 07.01.2016 г.
на управителя на „В и К“ ЕООД; на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, Б.Х.Т. е
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „машинист еднокофов багер“;
на осн. чл. 225, ал. 1 от КТ, „В и К“ ЕООД е осъдено да заплати на Б.Х.Т.
обезщетение за оставането му без работа за периода от 11.01.2016 г. до
11.07.2016 г. в размер на 3240 лева, ведно със законната лихва от 03.02.2016 г.
до окончателното изплащане. Ответникът е осъден да заплати на Б.Х.Т. сумата от 420,00
лева, представляващи разноски по делото, както и държавна такса по сметка на
РС-Ихтиман в размер на 179,50 лв., и 100, 00 лева за експертиза.
Подадена e в законоустановения срок въззивна жалба от ответника „В.и к.“ ЕООД срещу решението с твърдения за незаконосъобразност, неправилност
и необоснованост. Твърди, че първоинстанционният съд е обсъдил събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно, а не в тяхната корелативна
връзка и съпкупност, в следствие на което е достигнал до неправилни правни
изводи, довели до неправилност и на решението. Неправилно било постановено
присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа,
тъй като процесната заповед е законосъобразна. По същество моли за отмяна на
решението и отхвърляне на предявените обективно кумулативно съединени искове. Претендира
разноски.
Ответникът по жалбата Б.Х.Т., чрез адв. И.А. изразява становище за
неоснователност на жалбата.
За да се произнесе Софийският окръжен съд взе предвид
следното:
Производството пред РС-Ихтиман е образувано по
предявени от Б.Х.Т.
с ЕГН: ********** ***, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2,т.3 КТ във
вр. с чл.225,ал.1 КТ.
Ответникът „В.и к.“ ЕООД
е депозирал отговор, в който е оспорил предявените искове.
Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Б.Х.Т. с ЕГН: ********** *** срещу „В.и к.“
ЕООД ***, представлявано от управителя Никола Гергинов Нитов с обективно кумулативно
съединени искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ,
вр. чл. 225, ал. 1 от КТ-за признаване за незаконно на уволнението му,
извършено със заповед № 01/07.01.2016 г., издадена от управителя на „В и К“ ЕООД, и неговата отмяна,
за възстановяване на заеманата преди уволнението му длъжност „машинист
еднокофов багер“, както и за заплащане на парично обезщетение за шестте месеца,
следващи уволнението, през което не е полагал труд по трудово правоотношение, а
именно за периода от 11.01.2016 г. до 11.07.2016 г. общо в размер на сумата от 3
240,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата
молба -03.02.2016 г. да окончателното й заплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е заемал длъжността „машинист еднокофов багер“,
с място на работа гр. И., като на
07.01.2016 г. със № 01/07.01.2016 г. било прекратено
трудовото му правоотношение, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, поради
съкращаване на щата. Твърди, че не е налице съкращаване на щата, не е извършен
подбор.
Не се спори между страните, а това е видно и от представените по делото
трудов договор, че между тях е съществувало трудово правоотношение, по силата
на което ищецът е изпълнявал длъжността „машинист еднокофов багер“, при 8- часов работен ден.
Това трудово правоотношение било прекратено със Заповед № 01/07.01.2016 г. на управителя
на дружеството „В и К“ ЕООД, на осн. чл.
328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ, поради съкращаване на щата. Ката причина е
посочена Заповед № 207/25.12.2015 г. за промяна в разгънато щатно разписание на
р-н Ихтиман, и назначаване на комисия за извършване на подбор.
Със заповед № 207/25.12.2015
г. на управителя на дружеството е наредено, считано от 11.01.2016 г. да се
извърши съкращение в щата на 1 бройка „машинист еднокофов багер“, като се открива една
щатна бройка водопроводчик и е назначена комисия за извършване на подбор.
Представен е протокол за извършената
процедура по подбор от 06.01.2016 г. от назначената комисия, която е решила, че
с най-занижени знания, умения, делови и професионални качества,
комуникатовност, сработване с екипа и по-ниско ниво на изпълнение на
възложените задачи е Б.Х.Т..
С писмо изх. № 4/06.01.2016 г. Председателят
на ОСО на КНСБ е уведомил дружеството, че синдикалния съвет е изразил съгласие
трудовото правоотношение с ищеца да бъде прекратено на посоченото основание
–съкращаване на щата.
Приложена е Декларация от 04.04.2011 г., в
която ищецът е декларирал липса на основания за закрила по чл. 333, ал. 1 от КТ.
Представени са дневни актове за извършена
дейност от различни дати, подробни изброени в решението на първоинстанционния
съд /за периода м. 02. 2016 г., м.
03.2016 г./ от които се установява, че лицето П.М.С.е извършвал изкопни работи,
като багерист, с машина „Ню Холанд“ с рег. № С02200. От представеният трудов
договор № 80/2015 г. е видно, че Пламен Стоименов е назначен на длъжност
„водопроводчик външно ВиК“.Представени са и други дневни актове, от които се
установява, че е работено и с машина „Ню Холанд“ с рег. № С10150 от В.Б..
От трудовата книжка на ищеца се установява,
че не е работил за периода от 11.01.2016 г. до 11.07.2016 г.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че за времето, през което ищецът е останал без работа дължимото
обезщетение е в размер на 3976,22 лева.
Свидетелят Н.дава показания, че след
уволнението на ищеца в дружеството отново се е работило с два багера.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части и
правилно.
Предявените обективно съединени искове по чл.344,ал.1,т.1,т.2,т.3 КТ
във вр. с чл.225,ал.1 КТ са основателни и доказани.
Основният спорен въпрос, който се поставя е дали е извършено реално съкращаване
на длъжността „машинист
еднокофов багер“, поради съкращаване на щата.
За съкращаването на щата ответникът, чиято е тежестта
на доказване на извършеното уволнение, следва да установи, че към момента на
уволнението е премахната съществувала дотогава щатна бройка с трудовите
функции, изпълнявани от него, като съкращението трябва да е реално -
действително да се премахва длъжността, а не само да се сменя наименованието й
като се запазва характера й. Преценка на работодателя по целесъобразност и
неподлежаща на съдебен контрол е, с оглед ефективното осъществяване на
дейността му, от изпълнението на какви трудови функции се нуждае и какви задачи
и изисквания да постави към определена длъжност, т. е. с колко и с какви
длъжности ще осъществява дейността си, поради което и тази преценка не може да
се квалифицира като злоупотреба с право (чл. 8, ал. 1 КТ) или заобикаляне на закона с цел
прекратяване на конкретно трудово правоотношение.
От доказателствата по делото се установява, че работодателят е извършил
фиктивно съкращаване на щата, тъй кто след
премахване на длъжността, същите трудови задължения на ищеца, са възлагани на
друг служител, поради което не е налице реално съкращаване в щата. От приетите докзателства се установява, че през периода 01.01.2016г.-01.03.2016
г. едновременно е работено на два багера с багеристи В.Б. и П.С., като
последният е назначен на длъжност „водопроводчик външно ВиК“, а реално е работил като
багерист, видно от представените дневни актове за извършена дейност. На
следващо място работодателят не е изпълнил задължението си да изиска декларация
от работника за наличие или липса на основания за предварителната закрила по
чл. 333, ал. 1 от КТ, към датата на уволнението. Представената такава е от
04.04.2011 г. и не е актуална. С оглед изложеното, уволнението се явява
незаконосъобразно извършено. Основателен се явява и иска за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност „Багерист еднокофов багер“, както и
иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за
присъждане на обезщетение, което според вещото лице е в размер на 3976,22 лв,
но следва да се присъди претендираното такова в по-нисък размер от 3240,00 лева.
Ето защо въззивният съд прие, че решението на
първоинстанционния съд подлежи на потвърждаване като правилно, както се посочи,
чрез препращане към мотивите му (чл. 272 ГПК), а доводите във въззивната
жалба счете за неоснователни.
По отношение на разноските:
При този изход на спора въззивника
„В. и к.“ ЕООД няма право на разноски, а от въззиваемата страна не са
претендирани.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 286/16.12.2019
г., постановено по гр.д. № 73 по описа за 2016 г. на РС-Ихтиман.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.