Р Е
Ш Е Н
И Е
No85
гр. Ботевград, 27.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на десети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Християна К., като разгледа докладваното от
съдия Стоянова гражданско дело No 2324 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 127, ал. 2 от СК във вр. чл. 59, ал. 9 от СК.
Ищецът- Б.К.Ц. *** твърди, че с ответницата са живели на
семейни начала около седем години. След извършено от ответницата на 04.11.2016
г. домашно насилие над детето им ****и срещу него, в жилището им в гр.
Ботевград, ищецът завел дело по Закона за защита от домашното насилие, като му
била издадена заповед. Завел дело и за родителски права и издръжка, по което с
ответницата А.Г. постигнали споразумение да му бъдат предоставени родителските права над детето им. Съгласно
одобрения от съда режим на лични контакти на майката с детето ****, същата има
право да го вижда всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 11.00
часа до 18.00 часа в събота и от 11.00 часа до 18.00 часа в неделя, както и
един месец през лятото. Твърди, че ответницата многократно лежала в ****.
Когато след изписването й си пиела предписваните лекарства, ответницата се
държала сравнително добре, но от лятото на 2018 г. явно спряла да взема
лекарствата и започнала често да му звъни по телефона и да заплашва, че ще
вземе дъщеря им и ще се самоубие, а веднъж заплашила, че ще я вземе и ще убие и
двете. Поддържа, че от това той се уплашил за живота и здравето на детето.
Сочи, че от раздялата им ответницата само няколко пъти е ходила да вижда
детето. Моли съда да постанови решение, с което по същество да измени
определения преди това режим на лични контакти на майката с детето, като
определи режим на контакти на майката както следва: да се виждат всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 12.00 часа до 17.00 часа в събота и от 12.00
часа до 17.00 часа в неделя в негово присъствие или в присъствието на социален
работник.
Ответникът- А.Е.Г. *** в депозирания в срока по чл. 131
от ГПК писмен отговор оспорва иска като неоснователен. Оспорва твърденията на
ищеца, че на 04.11.2016 г. е извършвала домашно насилие, че е лежала
многократно в болница, че е заплашвала ищеца, че не е търсила детето си, че е
искала да се самоубили или да убие детето си. Твърди, че по второ образувано от
ищеца дело по чл. 127 от СК – гр. д. No 299 от 2017 г., тя се е съгласила да му
бъдат предоставени родителските права поради образувано срещу нея от ищеца дело
за домашно насилие и поради факта, че двамата с ищеца и детето продължавали да
живеят заедно и тя се е грижела за детето. Сочи, че на 17.07.2018 г. тя
напуснала жилището, поради упражняван върху нея тормоз от бащата на ищеца,
който живял три месеца с тях. Впоследствие многократно ходила и се опитвала да
се види с детето, но бащата й го давал само за няколко часа, никога с
преспиване, единствено в негово присъствие и в неговия дом. Същият под различни
предлози отказвал да й дава детето. Поддържа, че в периода от 21.07.2018 г. до
05.01.2019 г. всяка събота е ходила, а от 29.12.2018 г. не е виждала дъщеря си.
Поддържа, че обича детето си и никога не би му навредила, а ищецът е този,
който е обсебил детето и не позволява същото да има контакт с майката, което поведение
е вредно за детето. Моли съда да отхвърли предявения иск.
По предявен от А.Е.Г. иск с правна квалификация чл. 127,
ал. 2 от СК във вр. чл. 59, ал. 9 от СК е образувано гр. д. No 2328/2018 г. по
описа на РС- Ботевград, като същото е съединено по нейно искане за общо
разглеждане в едно производство с гр. д. No 2324/2018 г. на РС- Ботевград, под
който номер се разглеждат двете дела. В исковата си молба ищецът А.Е.Г. твърди,
че от връзката им с ответника на семейни начала на 08.08.2013 г. се родила
дъщеря им **** ****. Поддържа, че е полагала всестранни грижи за детето си,
винаги е осигурявала спокойствието й и се е грижела да е щастлива. Сочи, че
много държи на детето си и прекарва свободното си време с него. Твърди, че с
ответника са имали конфликти по отношение на детето, тъй като същият не полагал
грижи за него и за ищцата. След работа ответникът обикновено играел на
компютъра или телефона. Ответникът крещи на детето, обижда го, често го биел, защото
му пречи да си играе на телефона. Твърди, че по второ образувано от ищеца дело
по чл. 127 от СК – гр. д. No 299 от 2017 г., тя се е съгласила да му бъдат
предоставени родителските права поради образувано срещу нея от ищеца дело за
домашно насилие и поради факта, че двамата с ищеца и детето продължавали да
живеят заедно и тя се е грижела за детето. Сочи, че на 17.07.2018 г. тя
напуснала жилището, поради упражняван върху нея тормоз от бащата на ищеца,
който живял три месеца с тях. Впоследствие многократно ходила и се опитвала да
се види с детето, но бащата й го давал само за няколко часа, никога с
преспиване, единствено в негово присъствие и в неговия дом. Същият под различни
предлози отказвал да й дава детето. Поддържа, че в периода от 21.07.2018 г. до 05.01.2019
г. всяка събота е ходила, а от 01.11.2018 г. не е виждала дъщеря си. Твърди, че
е добра майка, винаги се е грижила за детето си и е много привързана към него.
Желае детето да живее при нея и да го възпитава. Има доходи и жилище, където
детето ще се чувства добре. Поддържа, че бащата не може да се грижи сам за
детето си, като до м. юли 2018 г. тя се е грижела изключително за него.
Ответникът е затруднен с грижите за детето, което е малко. Същият живее с баща
си, който не се отнася добре с детето и то й се е оплаквало. Ответникът не й
позволява да вижда детето, а социалната среда, в която детето живее- двама
мъже, без женско присъствие, не е добра за детето. Моли съда да постанови
решение, с което да измени утвърденото с решение Nо
86 по гр. д. No 299/2017 г. на РС- Ботевград споразумение, като предостави
упражняването на родителските права върху **** **** на нейната майка А.Е.Г., да
постанови местоживеенето на детето на адрес при майка му: с. Храбърско, община
Божурище, ул. Христо Ботев No 22А, да осъди ответника да заплаща месечна
издръжка в размер на 120.00 лева на детето, чрез неговата майка и законен
представител, считано от датата на подаване на исковата молба, както и бащата
да има право на лични контакти с детето както следва: всяка втора и четвърта
събота и неделя за времето от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, един
месец през лятото, за коледни и новогодишни празници, като една година е при
бащата, една при майката.
Ответникът- Б.К.Ц. в депозирания в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си изцяло оспорва иска като неоснователен.
Оспорва изцяло изложените от ищцата твърдения. Заявява, че от самото раждане на
детето грижите по него поел той, а майката не желаела да се грижи за детето.
Когато детето било на 8 месеца, майката изоставила него и детето и избягала с
някакъв човек от ромски произход. Впоследствие се върнала, а после пак
напуснала дома им. Излага, че детето в началото много страдало, че майка му не
се интересува от него. Твърди, че през 2016 г. тя се върнала мъртво пияна. А.
започнала да се държи все по-агресивно и нагло с него и детето, отсъствала от
дома по няколко дена, без да дава обяснения, изобщо не се интересувала от
детето. Не показвала и да има чувства към детето, гонела го от себе си. Искала
да изгони него и детето от жилището му. Оспорва да е заплашвал ищцата за
сключване на споразумението за родителските права на детето. Сочи, че след
делото тя му се обадила, че е в психиатрична болница ****. След изписването й
тя останала да живее при тях в гр. Ботевград, тъй като нямало къде да живее.
След по-малко от две седмици ищцата отново изчезнала. Не се обаждала и не
искала да вижда детето. Оспорва твърденията й, че не е искал да й дава детето и
е възпрепятствал виждането й с него. Излага, че на 02.03.2019 г. ищцата взела
детето и когато на следващия ден го върнала, то било видимо травмирано и
уплашено. От разказа на детето разбрали, че майка му го е водила в с. Храбърско
в дома на приятеля й ****, който пред детето казал, че ще изгонят бащата и
дядото от апартамента и ще заживеят тримата като семейство, а когато детето
възразило, същият се разкрещял и направил знак с ръка, че все едно ще й пререже
гърлото. За този случай ответникът подал молба до ДСИ и уведомил Агенция за
закрила на детето. Поддържа, че той е изградил силна връзка с детето, познава я
много добре, за разлика от майка й. Същата почти не плаща и издръжка не детето.
Заявява, че майката не притежава родителски капацитет да отглежда детето –
предвид неморалното й поведение, липсата на трудови навици, влечението й към
лесния и разгулен начин на живот, липсата на всякакъв морал, невъзможността да
поеме каквато и да било отговорност и лабилното й психическо състояние. Моли
съда да отхвърли иска й като неоснователен.
Дирекция “Социално подпомагане” гр. Ботевград е депозирала писмен доклад, в
който на практика не е изразила становище по иска, а е посочено, че съдът
следва да се произнесе с решение, което да е съобразено с интереса на детето и
да гарантира правилното му физическо, психическо, здравословно и образователно
развитие. В доклада е посочено, че жилището, в което живеят бащата с детето, е
уютно и подредено, а хигиенно-битовите условия са на добро ниво, като на детето
е подсигурена безопасна и сигурна среда, необходима за правилното му физическо,
психическо, емоционално и образователно развитие.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е безспорно между страните, че същите са
родители на детето **** ****, родено на *** г. от съвместното им съжителство
без сключен граждански брак, както и че с решение по гр. д. No 299/2017 г. по
описа на РС- Ботевград е утвърдено споразумение на страните, с което
родителските права върху детето са предоставени на бащата. Безспорно е и
обстоятелството, че детето живее при бащата.
Видно и от заверено
копие на Решение No 86 от 30.06.2017 г. по гр. д. No 299/2017 г. по описа на РС- Ботевград, със същото е утвърдено постигнатото
между страните споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК, като съгласно същото
местоживеенето на роденото от съвместното съжителство на страните дете **** ****,
с ЕГН ********** е постановено да бъде при бащата Б.К.Ц., на когото е
предоставено упражняването на родителските права на детето, като на майката А.Е.Г.
е определен режим на лични контакти с детето, включващ правото да го взема и
вижда всяка събота и неделя от месеца с преспиване за времето от 09.00 часа в
събота до 18.00 часа в неделя, един месец през лятото, а също и извън това
време при допълнително съгласие от страна на баща му. С утвърденото от съда
споразумение е определена и дължимата от майката месечна издръжка на
малолетното дете, чрез неговия баща и законен представител, в размер на 120.00
лв. Решението, като необжалваемо, е влязло в сила на 30.06.2017
г.
По делото са
представени заверени копия на Решение от 07.12.2016 г. по гр. д. No 1273/2016
г. по описа на РС- Ботевград и Заповед за защита от същата дата по това дело,
като и двете са копия на неподписани документи, поради което и не съставляват
годни доказателства за постановени от съда актове. Не са представени от ищеца и
доказателства посоченото съдебно решение да е влязло в сила и кога.
Видно от заверено
копие на Протокол от съдебно заседание от 13.02.2017 г. по гр. д. No 1511/2016
г. по описа на РС- Ботевград, с протоколно определение съдът е прекратил на
основание чл. 232 от ГПК съдебното производство по посоченото дело, поради не
поддържане на молбата за одобряване на представеното споразумение по чл. 127,
ал. 1 от СК от молителя А.Е.Г.. Видно от направеното отбелязване, определението
е влязло в сила на 21.02.2017 г.
Видно от заверено
копие на Жалба с вх. No 159/18 от 14.11.2018 г. до Районна прокуратура-
Ботевград, същата е подадена от ищеца Б.К.Ц. против ответника А.Е.Г. за
неплащане от страна на последната на дължимите от нея месечни издръжки на
детето **** ****.
От заверено копие
на Молба с вх. No 2727/18.12.2018 г. до Съдебно-изпълнителната служба при РС-
Ботевград се установява, че ответникът А.Г. е поискала образуване на
изпълнително дело срещу ищеца Б. **** въз основа на изпълнителен лист от
20.08.2018 г., издаден по гр. д. No 299/2017 г. по описа на РС- Ботевград,
приложен към молбата, за изпълнение на определеното й право на лични контакти с
детето **** ****. Видно от заверено копие на Протокол от 26.02.2019 г. на ДСИ
при РС- Ботевград, въз основа на посочения изпълнителен лист и молбата на А.Г.
е образувано изпълнително дело No 20181810400223 по описа на СИС при РС-
Ботевград, като на посочената дата е проведена среща между двамата родители на
детето – страните по делото.
Видно от заверено
копие на Епикриза на А.Е.Г. от Многопрофилна болница
за активно лечение по неврология и психиатрия “****” от 13.07.2018 г.,
ответникът А.Г. е постъпила в болничното заведение на 02.07.2018 г. и е
изписана на 13.07.2018 г. с окончателна диагноза “Биполярно афективно
разстройство – ремисия F 31.7 по МКБ 10”. В
епикризата е описано, че по анамнеза се касае за втора психиатрична
хоспитализация, както и че началото на психичните оплаквания е започнало през
лятото на 2016 г. Като обективно състояние на пациентката е посочено, че същата
е психично- психомоторно спокойна, психотонична, еутимна, еубулична, астенна, с добър апетит и сън, както и че е изписана
спокойна еутимна, еубулична,
астенна, с добър сън и апетит; без странични ефекти.
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите ****- сестра на ответницата, и ****.
От показанията на
свид. ****се установява, че познава страните от 2013 г., когато се запознали
като семейни приятели. Свидетелят **** излага, че до 2016 г. отношенията на
страните били много добри. Тогава А. имала здравословни проблеми, психически
отклонения. Страните не живеят заедно от 2018 г., като от раздялата им бащата Б.
се грижи за детето. А. се грижела за детето до 2016 г., а след това не.
От показанията на
свид. ****се установява, че познава страните от 2012 г. Същите живеели добре до
2016 г., когато се случил инцидент със скъсване на сухожилие на ищеца Б., след
което започнали проблемите им. Твърди, че знае за извършен от А. над Б. акт на
домашно насилие, при който А. му била наложила побой. Свидетелят отишъл в
апартамента на страните малко след това, като тогава детето **** плачело и било
силно разстроено. Детето, което тогава било на 3 години, казало, че “мама бие тати,
бие и мен”. След случката от 2016 г.
отношенията на страните се развалили. Ищецът му е казвал, че след този момент и
раздялата им ответницата е оставала няколко пъти да преспива и нощува в
жилището му, оставала е за по няколко дена или по седмица – до началото на
лятото на 2018 г., а от м. юли 2018 г. не живее при ответника и детето
окончателно. От 2016 г. до настоящия момент изцяло бащата се грижи за детето ****.
Сочи, че доколкото знае, А. има психически проблеми, два или три пъти е влизала
в психиатрична болница. Твърди, че детето **** разказва с притеснение за това
как се държат по време на срещите им майка й и сегашният и приятел. Детето има
проблеми, които според свидетеля са се появили след случката през 2016 г.
От показанията на
свид. ****– сестра на ответницата, се установява, че страните са живели заедно
до 2017 г. А. се грижила много добре за дъщеря си ****, правела всичко възможно
тя да е щастлива и да има всичко. Твърди, че знае за случая през месец август
2016 г., при който Б. е претърпял травма на ахилесовото сухожилие. По това
време свид. Пенева била в квартирата на страните, в която същите живеели заедно
с дъщеря им ****. Излага, че А. била заключила вратата на банята, докато се
къпела, била припаднала вътре, а Б. счупил с крак стъклото на вратата и същото
порязало крака му. Заявява, че А. е посещавала психиатрична болница в гр.
София, тъй като се сринала психически поради това, че не е заедно с детето си и
не го вижда, но не знае за колко време е била там. От 2018 г. сестра й живее в
дома на приятеля си ****. От показанията на свид. Пенева се установява, че на
04 май 2019 г. А. и **** били на гости у дома й, като в разговор насаме детето
й споделило, че баща му е казал, че майка му е “луда и лоша”, след което детето се разплакало.
От показанията на
свид. ****се установява, че познава ответницата от м. август 2018 г. Запознал
ги ****, който живее заедно с А. в с.
Храбърско, където има къща. От показанията на свид. **** се установява, че през
месец декември 2018 г., преди коледните празници, ходила с ответницата до
Ботевград, за да се види последната с детето, но Б. не позволил да се осъществи
срещата, като казал, че детето е болно. Излага, че А. постоянно говори за ****,
за това как биха прекарали времето си, споделя й колко много иска да се събужда
до нея, да я прегръща и целува, както и да участва в отглеждането и
възпитанието й. Свид. **** твърди, че А. е
изключително внимателна към децата й, грижовна е, винаги е позитивна и с идеи
за игри и забавления. Сочи, че **** не е агресивен, има две големи деца, които
са студенти, като е изключително добър баща и много обича деца. Твърди, че в
нейно присъствие ответницата е купувала играчки и дрехи за детето си. Заявява,
че не знае дали А. има психически проблеми и да е лежала в болница.
По делото е изслушано и прието заключението по
съдебно-психологична експертиза, изготвена от вещо лице Е.М., което е
неоспорено от страните и съдът го приема за компетентно, безпристрастно,
задълбочено и обективно дадено. От същото се установява, че ответницата А.Г.
страда от биполярно афективно разстройство –
понастоящем в ремисия, като не се наблюдават данни
ответницата да е опасна за себе си, за околните и за малолетната й дъщеря ****.
Понастоящем същата е в стабилно ментално състояние при липса на засегнатост в когнитивните и екзекутивните процеси, при ненарушени
копинг стратегии за справяне в ситуации на стрес. Към
момента на изследването за експертизата наблюдаваните клинични данни, както и
данните от проведените психодиагностични методики не
дават индикации за обострена фаза на разстройството.
Съгласно заключението на в.л. М., ответницата е в състояние да се грижи за
детето ежедневно и самостоятелно, като не се наблюдават данни за колебания в
решенията и нагласите й спрямо детето. От заключението се установява още, че до
момента на изследването не се наблюдават данни детето **** да страда от синдром
на родителско отчуждение. Детето проявява чувства на обич и привързаност и към
двамата си родителите. Вещото лице е посочило, че към момента на изследването
не се наблюдават предпоставки за редуциране на контактите на детето с майката,
тъй като това не би се отразило благоприятно на детската психика и правилното невробиологично и невропсихологично
развитие. В мотивнита част на заключението вещото
лице е отбелязало, че по отношение на детето се наблюдава силна връзка с
бащата, топло и на обич отношение към майката, обич и доверие към разширеното
семейство – дядото по бащина линия. Детето получава адекватни грижи от бащата и
разширеното семейство- дядото. В психо-емоционален план детето е обременено с
проблемите на възрастните. Към момента на изследването детето е без данни за
психопатология и личностови дисхармонни,
няма данни за интелектуален дефицит.
На основание чл. 59, ал. 6 от СК съдът изслуша и
родителите във връзка с въпроса за упражняването на родителските права по
отношение на роденото от брака им малолетно дете с оглед преценката на личните
им качества и възможностите им да осъществяват ролята си на родител спрямо
детето.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК във вр. ал. 1, когато
родителите не живеят заедно и не могат постигнат съгласие относно
местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните
отношения с тях и др., спорът относно тези въпроси се решава от съда.
Същевременно в чл. 59, ал. 9 от СК е предвидена възможност веднъж постановени,
тези мерки да могат да бъдат изменяни от съда и да бъдат определяни нови в случай
на изменение на обстоятелствата. За да бъде постановено такова изменение на
мерките следва да бъде установено от ищеца, че е налице изменение на
обстоятелствата, при които са постановени, т.е. че са нали нови обстоятелства,
при това такива, налагащи пререшаване на въпросите относно тези мерки. В
настоящото производство по предявения иск от бащата Б.Ц. се иска изменение на
мерките относно режима на личните отношения на ответницата, на която не е
предоставено упражняването на родителските права с малолетното дете на
страните, и които са определени с решение No 86 от 30.06.2017 г. по гр. д. No
299/2017 г. по описа на Районен съд- Ботевград, с което е утвърдено постигнато
между страните споразумение, влязло в сила на 30.06.2017 г., а с предявения иск
от майката А.Г. се иска изменение на мерките относно упражняването на
родителските права на детето, като родителските права бъдат предоставени за
упражняване на нея. Следователно по настоящото делото следва да се установят
нови обстоятелства, които да са настъпили след момента на постигане на това
споразумение между страните, утвърдено с влязло в сила съдебно решение. Относно
тези нови обстоятелства на общо основание важи изискването да са от такова
естество, че да налагат промяна на действащите към момента мерки и то в
исканата от съответната страна насока.
В случая съдът намира, че не са налице визираните в
разпоредбата на чл. 59, ал. 9 от СК предпоставки, с наличието на които
законодателят обвързва възникването на правото на заинтересованото лице да иска
изменение на мерките, а именно - не се установи в процесната хипотеза наличието
на трайно, съществено изменение на обстоятелствата, при които е разрешен по
съдебен ред въпросът за упражняването на родителските права спрямо малолетното
дете на страните.
На първо място съдът намира, че не са налице такива нови
обстоятелства, налагащи изменение на определения през м. 06.2017 г. режим на
лични отношения на майката с детето. Ищецът по този иск Б.Ц. по същество обосновава
исканото от него изменение, изразяващо се в ограничаване на продължителността на
личните контакти на майката с детето и осъществяването им в присъствие на трето
лице, единствено с влошено психическо състояние на майката. Така ищецът твърди,
че ответницата многократно е лежала в ****, а от лятото на 2018 г. явно спряла
да взема лекарствата си и започнала често да му звъни по телефона и да
заплашва, че ще вземе дъщеря им и ще се самоубие, а веднъж заплашила, че ще я
вземе и ще убие и двете им с детето.
От събраните по делото доказателства не се установи
психичното заболяване на ответницата да се е появило, респ. проявило след
утвърждаване от съда на постигнатото между страните споразумение относно
родителските права и режима на лични отношения с детето. Така от
доказателствата по делото – гласни и писмени такива, се установява, че тези
здравословни проблеми на ответницата са започнали през 2016 г. и следователно към
м. 06.2017 г., когато е одобрено споразумението на страните, същото е било
факт, като е било и известно на ищеца. Следователно само по себе си
заболяването не представлява изменение в обстоятелствата, при които е определен
режима на лични контакти на майката с детето. В настоящото производство не се
събраха доказателства и за твърдяното влошаване на психическото състояние на
ответница, както и за отправяни от нея заплахи за самоубийство и/или убийство
на детето, т.е. за нейно поведение, застрашаващо живота и/или здравето на
детето. Напротив, от заключението на вещото лице Е.М. по приетата
съдебно-психологична експертиза се установява, че понастоящем ответницата А.Г.
е в стабилно ментално състояние, като не се наблюдават данни същата да е опасна
за себе си, за околните и за малолетната й дъщеря ****. От същото заключение се
установява, че майката е в състояние да се грижи за детето ежедневно и
самостоятелно.
На следващо място следва да се отбележи, че след преценка
на всички установени по делото факти и обстоятелства, съдът счита, че исканото
от ищеца изменение на режима на лични отношения на майката с детето в насока на
тяхното ограничаване във времево отношение и с прилагане на защитната мярка по
чл. 59, ал. 8, т. 1 от СК, каквато е осъществяване на личните контакти с детето
в присъствието на трето лице, не е в интерес на детето. Най-висшият интерес на
детето, след осигуряване на физическото му съществуване, е същото да има
пълноценна връзка и с двамата си родители, да се чувства обичано и обгрижвано
от всеки от тях. Такава пълноценна връзка с майката не би била възможна при
искания от ищеца режим на лични отношения - силно рестриктиран
както с оглед времетраене на срещите с майката, така и с оглед исканата мярка
за защита - относно провеждането им и в присъствието на трето лице – бащата или
социален работник. Колкото по-възпрепятствани са срещите на майката с детето,
толкова по-трудно осъществими във времето биха били нормалните отношения между
тях, което е предпоставка за отчуждаване на детето от негова майка – в
противовес на нормалните потребности на всяко дете от наличие на двама
родители, макар и неживеещи съвместно.Така и съгласно заключението на вещото
лице М. към момента не се наблюдават предпоставки за редуциране на контактите
на детето с майката, тъй като това не би се отразило благоприятно на детската
психика и правилното му невробиологично и невропсихологично развитие.
Предвид това съдът намира, че не е налице изменение в
обстоятелствата, релевантни за определяне на режима на лични отношения между
детето **** и неговата майка, поради което искът на бащата за изменение на този
режим в исканата от него насока се явява неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
По иска на А.Г. съдът намира, че не са налице и нови
обстоятелства, налагащи изменение на определените през м. 06.2017 г. мерки
относно упражняването на родителските права на детето, като родителските права
бъдат предоставени на майката. Заявените в исковата молба на А.Г. такива – че
бащата не може да се грижи сам за детето; че социалната среда, в която живее
детето – двама мъже, без жена, не е добра за детето, както и че бащата не й
дава да се вижда с детето, не могат да се приемат за такива нови обстоятелства
съгласно изискването на чл. 59, ал. 9 от СК, и съставляващи трайно, съществено
изменение на обстоятелствата, при които е разрешен по съдебен ред въпросът за
упражняването на родителските права спрямо малолетното дете.
Относно първото твърдение на ищцата по този иск, то в
настоящото производство не се събраха никакви доказателства. Нито в гласните
доказателства, нито в изготвения по делото социален доклад на Дирекция “Социално подпомагане” – Ботевград се съдържат данни
за невъзможност на бащата да се грижи за детето. Противно на това твърдение на
ищцата, от събраните по делото гласни доказателства и конкретно съдържащите се
в показанията на свидетелите **** и Стойнов се установява, че след раздялата на
страните бащата е този, който се грижи за детето, а освен това същият
преимуществено е полагал грижи за него и по време на съвместното им съжителство
след възникване на психическото заболяване на майката през 2016 г. Следователно
може да се приеме, че в един относително дълъг период от време бащата е полагал
непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето, както и че
полаганите грижи следва да се приемат за адекватни – както с оглед липсата на
доказателства за невъзможност на бащата да се грижи за детето, респ. за негови
действия и прояви, обективиращи липса на родителски капацитет, така и с оглед
липсата на данни за наличие на някакви дефицити на детето, свързани с
физическото, психическото и емоционалното му развитие. Такива данни не се
съдържат и в приетото по делото заключение на съдебно-психологичната
експертиза.
Другото заявено от майката обстоятелство, обосноваващо
исканото от нея изменение, а именно, че детето живее с двама мъже (бащата и
дядото по бащина линия), и тази социална среда не е добра за детето, също не
може да се приеме като основание за уважаване на претенцията й. Макар съгласно
доказателствата по делото към момента на одобряване на споразумението на страните
относно родителските права детето да е живяло и с майката, то именно раздялата
на двамата родители като семейство е наложило по съдебен ред да се определи кой
от тях да упражнява родителските права на детето със съответните от това
последици. В случая по делото нито се твърди от ищцата по този иск, нито се
сочат доказателства за това към посочения релевантен момент бащата да е
съжителствал с друга жена, която да го е подпомагала при отглеждане на детето и
осигуряване на “социална среда”, включваща женско присъствие, и което съжителство след одобряване на
споразумението от съда да е преустановено, а както се посочи, при раздяла на
родителите и предоставяне на родителските права за упражняване на бащата
отсъствието на майката в дома на бащата е закономерна последица и не може да се
приеме като ново обстоятелство, налагащо изменението на родителските права.
Относно твърдяното в исковата молба на А.Г.
обстоятелство, че бащата на детето е създавал пречки за осъществяване на лични
контакти между нея и детето, следва да се посочи, че същото само по себе си не
съставлява такова обстоятелство, което да представлява основание за изменение
на определения режим. В случай на неизпълнение от страна на бащата на
определения от съда режим на лични отношения с майката, то е налице различен
ред за реализиране на нарушеното й право, посредством който да бъде изпълнено
съдебното решение.
Предвид всичко това съдът намира, че не е налице
изменение в обстоятелствата, релевантни за определяне на мерките относно
упражняване на родителските права на детето ****, при което искът на майката А.Г.
за изменението им с предоставяне на родителските права за упражняване на нея, се
явява също неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора разноските по делото следва да
останат за всяка от страните, така както са направени.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.К.Ц., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу А.Е.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 от СК вр. чл. 59, ал. 9 от СК и чл. 59, ал. 8 от СК за
изменение на постановените с решение No 86 от 30.06.2017 г. по гр. д. No
299/2017 г. по описа на Районен съд- Ботевград мерки относно режима на личните
отношения на майката А.Е.Г. с малолетното дете **** ****, с ЕГН **********,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Е.Г., с ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу Б.К.Ц., с ЕГН **********,
с адрес: ***, иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК във вр. чл.
59, ал. 9 от СК за изменение на постановените с решение No 86 от 30.06.2017 г.
по гр. д. No 299/2017 г. по описа на Районен съд- Ботевград мерки относно
упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и
издръжката на детето **** ****, с ЕГН **********, като упражняването на
родителските права бъде предоставено на майката А.Е.Г., като неоснователен.
Решението може да се
обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :