№ 421
гр. Монтана, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20241630101497 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.
415, във вр. с чл. 422 от ГПК, във вр.с чл. 92 от ЗЗД, във вр.с чл.79 ЗЗД.
Направени са следните възражения:
За неравноправни клаузи в договора; за нищожност на договорите в
клаузите за неустойка, като противоречащи на добрите нрави – чл.26 ал.1 т.3
ЗЗД и за погасяване на вземането по давност.
Ищецът, ..., ЕИК ...,със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез
процесуалния си представител адвокат З. Ц., вписан в САК, е предявил иск
срещу С. И. П., ЕГН **********, с адрес: с. Белимел, общ. Чипровци, обл.
Монтана, ул. „Седемнадесета“ № 1, с правно основание: чл. 124, ал. 1, връзка с
чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и цена на иска: 4 696.70 лв.
В исковата си молба твърди, че предявяват установителния си иск
спрямо С. И. П. в размер на 4 696.70 лв. (четири хиляди шестстотин
деветдесет и шест лева и седемдесет стотинки) в определения от закона срок.
Искът се основава на следните обстоятелства:
Между С. И. П. и ... (с предишни наименования ,,Космо България
Мобайл“ ЕАД и ,,Теленор България“ ЕАД) са сключени следните договори:
Договор за мобилни услуги № ********* от 05.03.2020г., Договор за мобилни
услуги /интернет за дома/ № ********* от 29.04.2020г., Договор за мобилни
услуги № ********* от 23.07.2021г., Допълнително споразумение №
********* от 23.07.2021г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг
от 23.07.2021г., Договор за лизинг за базови аксесоари № ********* от
1
23.07.2021г., Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от
23.08.2021г., Договор за лизинг за базови аксесоари № ********* от
23.08.2021г., Договор за лизинг за базови аксесоари № ********* от
23.08.2021г., Договор за мобилни услуги № *********, Заявление за смяна на
собственост, Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Теленор и
Договор за лизинг от 23.08.2021г., Договор за мобилни услуги № ********* и
Договор за лизинг от 24.08.2021г., Договор за допълнителен лизинг №
********* от 24.08.2021г., Договор за мобилни услуги № ********* и
Договор за лизинг от 06.09.2021г., Договор за лизинг за базови аксесоари №
********* от 06.09.2021г. и Договор за лизинг за базови аксесоари №
********* от 06.09.2021г.
Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 8
бр. фактури, издадени в периода м. септември 2021г. - м. януари 2022г.
Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор,
произтичащи от горепосочените договори, сключени между него и клиента.
Съгласно посочените клаузи, в случай на предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за
абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на
първоначално предвидения срок на действието му, като така определената
неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът дължи и:
1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни
такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че
такива отстъпки са уговорени от страните): 2) част от стойността на
отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на
оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива
устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
Посочени са конкретни размери на претендираните неустойки по всеки от
договорите.
Съгласно клаузите, в случай на предсрочно прекратяване на договора
за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният
дължи (а) неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаменти. Месечният абонамент, приложим за нуждите на начисляване на
неустойка, е най-високият според условията на плана. В допълнение на
неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване
на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между
най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана, в
случай че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни
абонаменти; и (б) в случаите, в които потребителят не върне WiFi рутера или
рутерът е счупен или повреден, то потребителят дължи неустойка в размер на
96,00 лв. с вкл. ДДС.
Настъпването на предсрочната изискуемост на неначислените
2
лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на договорите за
лизинг, респ. в чл. 12 от Общите условия на договорите за лизинг за
предоставяне на базови аксесоари, като предпоставка за упражняването на
това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя,
в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Следва да се отбележи, че
настъпването на предсрочната изискуемост на остатъка от цената на
лизинговата вещ не е обвързано с разваляне на договорите за лизинг и не е
довело до никакви допълнителни задължения за лизингополучателя по
договорите за лизинг, тъй като в който и момент след възникването им да е
било реализирано това право на лизингодателя, начислената сума е щяла да
представлява механичен сбор от лизинговите вноски, дължими до изтичането
на договорите. Доколкото устройствата не са били върнати, цената им не е
била напълно изплатена и не са предприемани действия по разваляне на
договорите за лизинг (на основание) чл. 10 от Общите условия), вкл. и от
лизингополучателя, следва да се отбележи, че договорите са запазили
първоначално уговорения си срок на действие.
Изискуемостта на вземанията на ... по всяка от фактурите е
настъпвала петнадесет дни след издаването й.
Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение
на паричните му задължения, от страна на ... било депозирано заявление по чл.
410 от ГПК до Районен съд - Монтана, въз основа на което e образувано
частно гражданско дело № 123/2024г. и беше издадена заповед за изпълнение
на парично задължение.
Предвид разпореждането на съда по заповедното производство, с
което са уведомени, че издадената по делото заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника - ответник по
настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в законоустановения
срок предявяват и настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено
наличието на вземането ни по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по частно гражданско дело № 123/2024г. по описа на Районен съд
- Монтана, против длъжника - ответник С. И. П. с ЕГН **********, както
следва:
1. 4696,70 лв. (четири хиляди шестстотин деветдесет и шест лева и седемдесет
стотинки), представляващи сбор от неплатена цена на ползвани мобилни
услуги, лизингови вноски за предоставени устройства, дължими суми за
неустойки вследствие на предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги по вина на потребителя по посочените договори.
2. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
изплащане на вземането.
Претендират разноските в заповедното и исково производство.
Ответникът, С. И. П., ЕГН 770122З223, с адрес: с. Белимел, общ.
Чипровци, обл. Монтана. ул. ,,Седемнадесета“ № 1, чрез назначения му особен
представител адвокат С. С., вписан в АК Монтана, в срока, предвиден за
3
отговор взема становище по иска.
Оспорва предявените против доверителя му, чийто особен представител
е, искови претенции.
І. По допустимостта на иска:
Счита, че исковата молба е допустима.
ІІ. По основателността на иска:
Счита исковите претенции, отразени в исковата молба за изцяло
неоснователни и не доказани и моли съда да ги отхвърли изцяло, по следните
съображения:
1. На първо място, ответника има качеството потребител по смисъла на §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП, доколкото същата при сключването на процесния
договор е действала извън рамките на своята професионална или търговска
дейност. Следователно, приложимият нормативен акт е Закона за защита на
потребителите.
2. На второ място, претендираните неустойки от „Йеттел България"ЕАД
са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД (,,противоречие с
добрите нрав“'),
на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП (,,задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка“), на основание чл. 143. ал. 2. т. 15 (.,налага на
потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или
доставчикът не изпълни своите“ ) и на основание чл. 143. ал. 2. т. 10 от ЗЗП
(,,налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора“) поради
качеството на потребител на лицето.
Претендират се неустойки на шест различни мобилни номера, а
именно: **********, **********, **********, **********, ********** и
**********, както и няколко различни правни основания, и мораторна лихва
върху всички суми, както следва:
Неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги на по горе описание телефони номера, към които са сключвани
допълнителни споразумения, от дати изтекли пълно или частично по давност,
както на Договорите, така и на допълнителните споразумения,
Всички претендирани суми са на базата на договори, с описание:
Договори за електронни съобщителни услуги и устройства на
изплащане идентифицират уникален номер, сключени за периода от
05.03.2020г. до 06.09.2021г., към който са предоставяни услуги и устройства.
3. На трето място, вземанията неплатени суми за предоставени
електронни съобщителни услуги и незаплатени суми за закупени устройства
на изплащане са погасени по давност, като релевират възражение за погасени
по давност вземания.
Отделно от това счита, че е налице нищожност на неустойките, както
следва:
4
Предоставеното от „Йеттел България“ЕАД на Абоната Оборудване
остава собственост на „Йетгел България“ЕАД и подлежи на връщане след
прекратяване на Договора за услуги, освен ако не е уговорено друго в
договора. Абонатьт и ,,Йеттел България“ЕАД подписват констативен
протокол, удостоверяващ състоянието на предоставеното Оборудване към
момента на подписването му. “ т.е. отново се говори за собственост на ....
Получава се така, че потребителят следва да заплати неустойка за невърнато
оборудване, неустойка за предсрочно прекратяване. Да заплати остатъка от
вноските за същото оборудване и потенциално да се наложи да върне
оборудването/устройството, защото то не е негова собственост, предвид
прекратяването.
Кумулират се в противоречие с добрите нрави неустойка за невърнато
оборудване и оставащи вноски за незаплатена част от оборудване/респ.
устройство и/или устройства. На практика се постига ефект, че се претендира
компенсаторна неустойка заедно с потенциално възможната претенция за
самото оборудване, което е станало собственост на „Йеттел България“ЕАД,
след развалянето на договора с обратно действие. Изрично следва да се
посочи, че договорите, при които и двете престации имат периодично и/или
продължително изпълнение, се развалят с действие занапред, доколкото обаче
при продажбата на изплащане има една еднократна престация – тази на
продавача да продаде вещ, то договорът се разваля с обратно действие. Ако в
договора има и услуги - за тях важи развалянето с действие занапред, но не и
за самия договор за продажба на изплащане.
Отделно от горното, кумулира се и неустойката за предсрочно
прекратяване заедно с неустойката за невърнато оборудване, което
кумулиране противоречи на добрите нрави.
Счита, че не се касае за неустойка в размер на три стандартни месечни
вноски, а за по-голяма неустойка, предвид направена калкулация.
В случая се касае за това, че по отношение на оператора
претендираната неустойка би заместила дължимото от клиента изпълнение на
задължението да заплаща цена за договорените мобилни услуги, независимо
дали договорът ще е действащ и дали ще се предоставят такива услуги. И след
като при действащ договор заплащането на месечни такси е срещу престирано
от оператора изпълнение на задължението му за предоставяне на мобилни
услуги, то така уговорената неустойка при прекратяване би довела до
недопустимо неоснователно обогатяване на оператора. На практика при тази
неустойка операторът не предоставя услуга (договорът е прекратен), но
изисква заплащането на сурогата на дължимата престация от другата страна
под формата на неустойка. При това положение се получава огромен
дисбаланс в отношенията между двете страни - потребител и търговец -
търговецът не е длъжен (няма договор, защото той е прекратен) да предоставя
услуга, а потребителят трябва да заплаща под формата на неустойка вноските
за дадена услуга, макар същата да не се предоставя и да не може да бъде
предоставена от търговеца. Подобна неустойка противоречи на основния
принцип в потребителското право относно равноправието в положението на
двете страни и реципрочността на клаузите за двете страни. Подобна клауза не
5
е уговорена в полза на потребителя. Не се касае въобще за неустойка в размер
на три стандартни месечни вноски, а за услуга. поради което е налице клауза,
която противоречи на чл. 143, ал. 2, т. 15 от ЗЗП.
Липсват доказателства относно приемането на оборудване и на
устройства и тяхната стойност. Дружеството не е представило приемо-
предавателен протокол за процесните устройства и оборудване, за
неизпълнението на чието задължение за връщане при прекратяване се
претендира неустойка. Не е ясна и тяхната стойност, доколкото същата не се
установява и от ангажираните от страна на ищеца доказателства по делото.
Както сам посочва ищецът в исковата молба: „Междувременно на
23.08.2021 г. ответникът е депозирал Заявление за пренос на национално
значим номер по отношение на мобилна услуга с номер ********** в мрежата
на този мобилен оператор. Номерът е пренесен на 23.08.2021г. като с оглед
направения пренос, договорът за въпросната услуга е предоставено заверено
копие, към което е прикачено и споразумение за лизинг и е начислени
неустойка, с оглед на факта, че не предоставен оригинал, счита, че „Йеттел
България“ЕАД, съзнателно е променила дати и клаузи и ШРИФТ в
настоящият с цел, едно неоснователното обогатяване и начисляване на
неустойки. Понеже телефонната услуга с номер ********** е част от
договора, то на практика се начислява два пъти неустойка за предсрочно
прекратяване.
По отношение на неустойката за дадена отстъпка от цената на услуги и
на устройство.
Всъщност това не е неустойка, а сума за разликата между цената на
устройството без абонамент/ услугата и преференциалната цена на същото
устройство/услугата. Цената на устройството/ услугата обаче е определена
още при сключването на договора и не може да бъде променяна, в т. ч. и при
неизпълнение. Дори и да се приеме, че уговореното при предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги или споразуменията към тях
по вина на длъжника, че същият дължи суми за разликата в цената на
предоставеното устройство без абонамент/ услуга и заплатената от него цена
на същото устройство /услуга, има характер на неустойка за вредите от
развалянето, то тази неустойка излиза извън специфичните и функции.
Мобилният оператор по вече развален договор било то за лизинг или покупко-
продажба на изплащане би получил имуществена облага от насрещната страна
за времето, през което договорът е бил изпълняван, а при развалянето на
договора за предоставяне на устройство, при който едната престация е
еднократна, се дължи връщането на вещта заради обратното действие на
развалянето, т. е. няма да се дължат никакви вноски занапред. Това води до
неоснователното обогатяване на Дружеството нарушава принципа за
справедливост.
Ако все пак се счете, че тази претенция е неустойка, то неустойката,
която е уговорена за дадена отстъпка от цената на услугата (абонамента) и за
дадена отстъпка от цената на услуги и устройство, в случаите, когато на
абоната е предоставено устройство за ползване на услуги, уговорени в
6
приложенията към договора, тези клаузи имат характер на неустойки. Според
тези клаузи, при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги
по вина на длъжника същият дължи освен уговорените неустойки за
предсрочното им прекратяване още и възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментите планове и от пазарните цени на крайните
устройства, съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния
абонамент. Тези суми за неустойки не следва да се дължат при разваляне на
договора за мобилни услуги, защото то има действие само занапред и
уговорката за плащането й в посочените клаузи, имаща характер на неустойка
за вредите от развалянето им излиза извън посочените функции на
неустойката. Доколкото се отнася за развалянето на договора за предоставяне
на услуга, той има обратно действие и неустойките отново не следва да се
дължат, защото се дължи и самото устройство и не може да с кумулира
компенсаторна неустойка с потенциална претенция за връщане на
устройството, което самата компенсаторна неустойка компенсира като вреда.
Счита, че е налице неравноправност на тези клаузи за неустойки по
смисъла на чл. 143. т. и т.19 ЗЗП. Предвиждайки в договора за едно и също
неизпълнение две различни и едновременно дължими санкции (едновременно
дължими неустойка за предсрочно прекратяване и неустойка, свързана с
отстъпките от услугите и устройства), се надхвърля безспорно
обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката и същата се явява
необосновано висока по смисъла на чл. 143. т. 5 ЗЗП, безспорно приложима
хипотеза в случая.
Ако се счете, че тази неустойка не с компенсаторна, а е неустойка за
забава, то тогава не може да се кумулира неустойка за забавено изпълнение на
парично задължение с мораторната лихва за забавено изпълнение на парично
задължение, тъй като по този начин длъжникът би понесъл две гражданско -
правни санкции за едно и също неизпълнение, а кредиторът би получил две
обезщетения за един и същи вреди, резултат от забавата.
В константната практика на ВКС се приема, че кумулиране на
неустойка и мораторна лихва, респ. едновременното им присъждане от съда, е
недопустимо, тъй като се касае за две различни гражданскоправни санкции -
законова и договорна, за едно и също неизпълнение. Кредиторът има право,
ако вследствие на неизпълнението е претърпял вреди в по-голям размер от
обезщетението по чл. 86. ал. 1 от ЗЗД, респ. от неустойката, да претендира и
получи разликата над законната лихва, респ. над неустойката. до пълния
размер на вредите, но в този случай той следва да докаже настъпването на
действителните вреди, размера им и причинно-следствената връзка с
неизпълнението.
По отношение на всички претендирани неустойки.
Неясен и неразбираем език.
Сумите, които се претендират под формата на неустойки не са написани
на ясен и разбираем език - не е ясно какво е точно тяхното основание, а се
претендират като отделни общи суми от множество основания, което обърква
потребителя. Заедно с това не са предоставени и документи на потребителя в
7
началото на сключване на договора за възможността да се претендират тези
неустойки и техните размери, защото размерите на неустойките не са част от
приложенията, които се предоставят на потребителя. Всички представени по
делото документи, които визират сумите за неустойки са таблици, които не са
били предоставени на потребителя по време на сключване на договора и
същият не е запознат с тях. Предвид горе изложеното всички неустойки са
нищожни на основание чл. 143, ал. 2, т. 10 от ЗЗП (,.налага на потребителя
приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора"). Отделно от това в представените документи и
приложения по делото не се съдържа ясна информация относно дължимия
размер на общата стандартна месечна абонаментна такса, без начислени
отстъпки, които потребителят би дължал към момента на прекратяване на
договора, от която такса следва да се формира размера на неустойката. Неясно
остава и кои конкретни услуги включва тази такса и как е формирана. както и
каква част от общо претендираната сума представлява стойността на
отстъпките и какви са пазарните цени на предоставените мобилни устройства.
Същото се отнася и за обезщетението за невърнато устройство/оборудване,
тьй като не е посочено в договора, при уговаряне на задължението, как е
определена стойността на оборудването, като действително липсва каквато и
да е конкретизация относно стойността и вида на оборудването, съгласно
действащия ценоразпис на оператора и към кой момент.
4. На четвърто място, договорите противоречат на императивни
разпоредби на ЗПК и ЗЗП поради което следва да се приложат разпоредбите
на чл. 21, ал. 2 и чл. 23 от ЗПК и чл. 146 от ЗЗП. В тях има уговорки за
заплащане /и ищецът претендира такива по настоящото дело/ на най-различни
видове такси, лихви и обезщетения, макар съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК - при
забава на потребителя, кредитора да има право само на лихва върху
неплатената сума. Договорите /както и приложенията към него/ са разпечатан
на шрифт по-малък от 12, поради което противоречи на разпоредбата на чл.
10, ал. 1 от ЗПК. Договорите не е написани на разбираем език в нарушение на
чл. 11. ал. І от ЗПТ. От тях не става ясно: От къде идват, неустойките? От къде
идват, добавената част от стойността на ползваните отстъпки? От къде идват
стандартни и нестандартни цени на устройства? И т.н.
5. На пето място, договорите имат неравноправни клаузи, които са
наложени на доверителя му посредством общи условия, на които не е имал
възможност да влияе, като например тези за най-различни такси, лихви и т.н.
Въпросните са нищожни на основание чл. 146. ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП. Кредиторът
не е обявил за предсрочно изискуем кредита и такова волеизявление не е
достигало до доверителя му. Съгласно константната практика на ВКС- трябва
това волеизявление да е достигнало до него още преди завеждане на делото.
Разходите за поддръжка и амортизация на система за таксуване, мрежови
разходи и разходи по обработка на просрочени задължения са присъщи
разходи на дейността на доставчика, без значение дали има забава на
плащанията по задълженията на потребителите. Не е установено по делото
тези разходи да се увеличават при наличието на забавени плащания. Клаузата
следва да обяви за нищожна, защото противоречи на добрите нрави.
8
По отношение претендираната мораторна лихва.
Предвид акцесорния характер на законната мораторна лихва и предвид,
че същата е поискана да бъде присъдена върху целия размер на вземането,
вкл. Върху всички претендирани неустойки, то тя следва да се редуцира в
размера на основателните претенции.
Счита, че исковите претенции са погасени по давност.
Претендираната сума по всичките 18 /осемнадесет/ договора - неплатени
суми за предоставени електронни съобщителни услуги - са изцяло или
частично погасени по давност, защото договорите датират от 05.03.2020г. до
06.09.2021г. и съобщителните услуги са изцяло или частично, погасени по
давност.
Вноските за претендираните периоди са погасени по давност.
Претенциите за неплатени услуги за закупените устройства също са
погасени за претендираните периоди.
Прави възражение за недължимост на незаплатените суми за закупени
устройства.
Претендираната сума от Дружеството за незаплатени суми за закупени
устройства се явява изцяло неоснователна, защото Договорите, с които са
закупени устройствата, се разваля с обратно действие и собствеността на
устройствата е в Дружеството. Не би следвало Дружеството да може да иска
потенциално в бъдеще чрез ревандикационен иск самите устройства, като в
това производство да може да иска заплащане на тяхната пълна стойност
съгласно погасителния план за тях, защото на практика би се получило така,
че Дружеството ще получи пълната им продажна цена и заедно с това ще има
претенция за тяхното връщане, защото те са негова собственост, което на
практика ще означава, че може да ги получи ,,два пъти“ - един път чрез
стойността им - всички вноски по погасителния план за тях и втори път чрез
потенциалната им ревандикация. На следващо място, предвид обратното
действие на развалянето на договора, то Дружеството не може да претендира
неплатени вноски по погасителен план, защото погасителният план е част от
договора, а договор вече не съществува след развалянето.
Счита, че договорите и допълнителните споразумения, макар и
абстрактни сделки, не са БЕЗУСЛОВНО абстрактни сделки, прави
възражения за липса и на каквото и да е било вторично правоотношение,
респективно друго реално основание, по сделка между доверителят ми и
„Йеттел България“'ЕАД, за което да е образувано процесното заповедно
производство. Предоставянето на услуги и отдаването на лизинг не са Заемно
правоотношение между доверителят му и ,,Йеттел България“ЕАД по договори
и споразумения, не е възниквало, както се твърди в исковата молба, за да е
издаден по такова правоотношение, образувано процесното заповедно
производство с цел обезпечаването му.
Счита, че е на лице прекомерност във връзка с претендираното
адвокатско възнаграждение конкретни доводи.
Моли съда да отхвърли изцяло исковите претенции, предявени от
9
ищцовото дружество „Йеттел България“ЕАД, с ЕИК..., като неоснователни и
недоказани.
В условията на алтернативност, в случай, че се приеме че исковите
претенции са частично основателни, то да се произнесе по реално
установените задължения на доверителят му.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено частно гражданско дело № 123 по описа за
2024 година на Районен съд Монтана.
Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена
от вещото лице И. А., приета от съда и не оспорена от страните.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по
делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните
обстоятелства:
Искът е подаден в законоустановения срок, от надлежно легитимирано
лице, при наличие на правен интерес и се явява процесуално допустим, а
разгледан по същество е частично основателен и доказан, поради следните
съображения:
Видно от приобщения по заповедното производство, като писмени
доказателства са посочените договори за мобилни услуги и лизинг, сключени
между ищеца, тогава "Теленор България" ЕАД и ответника, което обуславя
извода за възникнало облигационно отношение.
Производството е по предявен положителен установителен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане въз основа на твърдения, че между
С. И. П. и ... (с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД) са
сключени и подписани договори за предоставяне на услуги – 18 на брой.
Ищецът твърди, че длъжникът не е изпълнил свои парични задължения
в общ размер на 4 696.70 лв., поради което договорите за мобилни услуги са
предсрочно прекратени, а по договорите за лизинг е обявена предсрочна
изискуемост на оставащите до края на всеки договор лизингови вноски,
начислени са неустойки за предсрочното прекратяване на
договорите.
Спорен е въпросът, основателен ли е иска, предявен с правно основание
чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с 422 ГПК?
При предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК предмет на установяване и
признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за
изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от
съдебното решение.
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл.410 ГПК е
предявил при направено в срок възражение от длъжника, по реда на чл.415
ал.1 т.2 ГПК е с установителен характер. Установителният характер произтича
от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за
изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена
сума в полза на заявителя по ч.гр.д. № 123 по описа на Районен съд Монтана
за 2024 година и е определен ясно и недвусмислено в закона – чл.415 ал.1 т.2
10
ГПК.
Целта на предявяването на иск в цитираната хипотеза, е да се установи
наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е
издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като
е налице направено в срок възражение от длъжника относно издадената
заповед за изпълнение на парично задължение, което представлява пречка за
влизането и в сила. При уважаването на иска за съществуване на вземането,
съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и
въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист. В заповедното
производство, при хипотезата на чл.410 ГПК тази цел е постигната чрез
издаването на заповед за изпълнение и когато е направено в срок възражение –
чрез уважаването на предявения установителен иск.
Искът е основателен от части.
При предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК предмет на установяване и
признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за
изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от
съдебното решение. С влизане в сила на съдебното решение ще влезе в сила и
заповедта за изпълнение, въз основа на която заявителят, следва да се снабди с
изпълнителен лист и ще продължи процесуалните действия по образуване на
изпълнително дело и това е съществения процесуален въпрос, свързан с
характера на иска по чл.422 ГПК, т.е. не е необходимо предявяване на
осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение.
Не е достатъчно само наличието на хипотезата на направено в срок
възражение, във връзка с чл.415 ал.1 т.2 ГПК, по силата на което е започнала
предвидената процедура по установяване на вземането по исков ред – в тежест
на ответника бе да установи по безспорен и категоричен начин, че не дължи
изпълнение по издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
Производството по разглеждане на иск по чл. 422 от ГПК е свързано с
производството по чл. 410 и сл. от ГПК. Заведеният установителен иск по чл.
422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и е
допустим единствено при условията, визирани в чл.415 ал.1 т.2 ГПК и в срока
по чл. 415, ал. 4 от ГПК против издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат
извлечени също от останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на
чл. 415 ал.4 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва
на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок и второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса.
Преценката на обстоятелствената част и петитума на исковата молба
обосновават категоричен извод, че ищецът е сезирал съда с предявен по реда и
при предпоставките на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителен иск, за да установи
със сила на пресъдено нещо спрямо насрещната страна съществуването на
вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Исковата молба, която определя пределите на търсената съдебна защита, не
може да съдържа петитум на осъдителен иск, какъвто би бил недопустим при
наличие на издадена в полза на ищеца - кредитор заповед за изпълнение.
11
В случая, в тежест на ищеца бе да установи по безспорен и
категоричен начин, при пълно и главно доказване, че е налице валидно
облигационно правоотношение между него и ищеца и че налице виновно
неизпълнение на задълженията на потребителя – ответник.
Стой на разглеждане и въпросът претендираната неустойка явява ли се
в противоречие с „добрите нрави” по смисъла на чл. 9 и чл.26 ал.1 от ЗЗД,
което от своя страна да обоснове основателността или отхвърлянето на
претенцията, основаваща се на чл.92 ЗЗД, във връзка ненавременно
изпълнение на парично задължение при ползвани мобилни услуги.
Основателността на претенцията по чл.92 ал.1 ЗЗД е обусловена от
установяването на три правнорелевантни факта: наличие на валидно
договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена неустойка.
За да възникне задължение за плащане на неустойка по договорно
неизпълнение, следва да се установят кумулативно следните елементи на
сложен фактически състав: наличие на облигационна връзка - двустранна
правна сделка, валидно договорно задължение, от което да възникне
задължение за изпълнение. Освен облигационната връзка, е необходимо и
виновно неизпълнение - пълно или частично, на договорно задължение и не
на последно място, да е уговорена по размер неустойката за неизпълнение.
Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката, поради накърняване на добрите нрави, следва да се прави за
всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да
бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии -
естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, които
се обезпечават с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни
способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.
Освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други
наведени в производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа,
съобразно установеното в хода на процеса като настъпили юридически факти,
като едва тогава да извърши преценка за основателност на възражението.
Уговорено е по горните договори между страните, че при предсрочно
прекратяване на същите по вина или инициатива на абоната последният
дължи на мобилния оператор неустойка, формирана по начина, посочен в
исковата молба /неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения срок при максимален размер ненадвишаващ трикратния размер на
12
стандартните месечни абонаменти, като се добавя към размера на неустойката
и такава част от разликата между стандартната цена на предоставеното
устройство и заплатената за него цена при предоставянето му по договора,
съответстваща на оставащия срок на договора/.
Дори и да са се осъществили фактите, пораждащи правото на оператора
да прекрати едностранно договорите за мобилни услуги, за да възникнат
последиците от това право-вземането за неустойка, то следва да бъде
надлежно упражнено. Прекратяването на договора е способ за погасяване на
цялото договорно правоотношение. Според разпоредбата на чл. 20а ал. 2 от
ЗЗД договорите могат да бъдат прекратявани само по взаимно съгласие на
страните или на основания, предвидени в закона. Договорите могат да се
прекратяват и с едностранно волеизявление на една от страните по тях, стига
това да е предвидено в закон или да е налице изрично споразумяване между
страните при сключване на договора- чл. 9 от ЗЗД. При прекратяването
договорът преустановява за в бъдеще своето правно действие-прекратяват се
правата и задълженията на страните, без обаче да се заличават тези права и
задължения, които вече са били породени. Във всички случаи прекратяването
на договорите има действие от деня на писменото уведомяване. В случая нито
се твърди, нито са ангажирани доказателства за достигнало до ответника П.
писмено изявление от страна на оператора-ищец за предсрочно прекратяване
на двата договора. На клаузите от Общите условия, регламентиращи
едностранното прекратяване на индивидуален договор, на които се позовава
ищецът, не е придадено автоматично действие. Вярно е и, че клаузите на
Общите условия не предвиждат форма, в която изявлението на мобилния
оператор за предсрочно прекратяване на договорните отношения да бъде
отправено към длъжника /нормите на чл. 19а, чл. 31а, чл. 36, чл. 51 от ОУ
уреждат различни форми на уведомяване в хипотези, различни от хипотезата
на едностранно прекратяване от оператора на срочен договор поради
неизпълнение на задължения от страна на потребителя/. Липсата на
предвиждания в договорите и Общите условия по отношение формата на
уведомяване на потребителя не означава, че същият въобще не следва да бъде
уведомяван. В случая приложимо се явява общото правило-писменият
договор подлежи на прекратяване с изявление в същата форма, доколкото не е
уговорено друго в договора или предвидено в Общите условия. Нито в
рамките на заповедното производство, нито в рамките на исковото
производство е осъществено надлежно връчване на ответника на препис от
документ, изходящ от ищцовото дружество /в частност исковата молба, която
би могло да се възприеме като изявление за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги/, преди датата 11.12.2023 г. – датата на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК пред Районен съд – Ямбол/, за да се
приеме, че такова предсрочно прекратяване на правоотношението
едностранно от оператора е осъществено. Исковата молба е подадена след
изтичане уговорените срокове на договорите, а заявлението по чл. 410 от ГПК
13
не се връчва на длъжника. Заповедта за изпълнение е съдебен акт, а не
изявление на кредитора за предсрочно прекратяване, поради което дори и при
надлежното й връчване преди края на уговорения срок на действие на
договора не може да се приеме, че до длъжника е достигнало писмено
волеизявление на кредитора за предсрочно прекратяване на договорите. След
като ищецът по делото не е доказал надлежно да е упражнил правото си
предсрочно да прекрати договорите, не е доказал и възникването и
съществуването на вземането си за неустойка като последица от предсрочното
прекратяване на договорите по вина на потребителя. Горната констатация е
достатъчна да обоснове неоснователност на исковете за неустойки. Още
повече, че при анализа на договорите за мобилни услуги, а и от констатациите
на вещото лице, които съда възприема изцяло, като дадени компетентно,
обективно и без да е заинтересовано от изхода на делото, са установени
няколко вида неустойки при прекратяването на договорите, които са
насложени, т.е. претендират се неустойки, начислени на различни основания.
В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП законодателят е предвидил
няколко критерия, чрез които може да се установи неравноправният характер
на клауза в договор, сключен с потребител:
1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, т. е. клауза, чрез която се
злепоставят интересите на потребителя;
2/ клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи
на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на
съконтрагентите;
3/ клауза, която води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП включените в
потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Следователно, за да бъдат нищожни процесните
клаузи - предмет на иска, е необходимо наличието на две предпоставки:
договорните клаузи да бъдат неравноправни; същите да не са уговорени
индивидуално. Клаузите в потребителските договори не са индивидуално
уговорени, когато са предварително изготвени от търговеца типизирано, а
търговецът ги предлага на неограничен брой потребители, а потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им. В така представените
договори, докладчикът приема и квалифицира неустойката като
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП. В случая не е налице
индивидуално уговорена клауза за неустойка.
14
В конкретния случай не са налице всички елементи за възникване
задължение за плащане на неустойка. Налице е сключен между страните
валиден договор, както и уговорена неустойка и краен срок за плащане,
методиката на изчисление на тази неустойка, но това не е индивидуално
уговорена неустойка.
Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до
частична недействителност на сключените договори в тази им части. Като
непораждаща правно действие, вторичните въпроси относно дължимостта на
неустойката и възможността или невъзможността за намаляване на размера и
при определени законови хипотези, автоматично се изключват от обсъждане,
т.е. налице е частична недействителност на договорите досежно клаузата за
неустойка, в тази част договорите са нищожни и не пораждат правно
действие.
По отношение претенцията за остатъка от лизинговите вноски и
неустойка за това.
„Йеттел България“ЕАД твърди, че е предоставил на абоната
оборудване. Приложеният на л.24 от делото, на гърба Приемо – предавателен
протокол не носи подписите нито на предалия го, нито на приели я го. Освен
това се твърди, че оборудването остава собственост на „Йеттел България“ЕАД
и подлежи на връщане след прекратяване на Договора за услуги, освен ако не
е уговорено друго в договора. Абонатьт и ,,Йеттел България“ЕАД подписват
констативен протокол, удостоверяващ състоянието на предоставеното
Оборудване към момента на подписването му. “ т.е. отново се говори за
собственост на ..., а в случая липсват годни доказателства, удостоверяващи
действителното предаване на оборудването.
Освен това се кумулират се в противоречие с добрите нрави неустойка
за невърнато оборудване и оставащи вноски за незаплатена част от
оборудване/респ. устройство и/или устройства. На практика се постига ефект,
че се претендира компенсаторна неустойка заедно с потенциално възможната
претенция за самото оборудване, което е станало собственост на „Йеттел
България“ЕАД, след развалянето на договора с обратно действие.
В тази връзка, съдът приема, че е дължима единствено претенцията за
неплатени и фактурирани, осчетоводени мобилни услуги, което е установено,
чиито размер вещото лице е посочило в приложение № 1 към заключението си
и това възлиза на сумата от 509.02 лв. В останалата част, относно претенцията
за неустойки, заплащане на лизингови вноски за оборудване, искът се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Съдът намира, че следва да обсъди и възражението на особения
представител на ответника за погасено по давност вземане.
Понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД са
всички онези плащания, нямащи еднократен характер и неизчерпващи се с
едно единствено предаване на пари или заместими вещи, а задължението е за
трайни изпълнения, при което длъжникът престира повече от един път в
15
продължение на определен срок и това му задължение е за повтарящо се
изпълнение. Тези множество престации имат единен правопораждащ факт и
падежът им настъпва периодично, като не е необходимо периодите да са
равни, а плащанията - еднакви, доколкото еднаквостта или различието в
размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката
му на периодично, а единствено е необходимо той да е предварително
определен или определяем. Затова и изискуемостта, забавата и давността за
всяка престация, явяваща се самостоятелно задължение от единен
правопораждащ факт, настъпва поотделно. Вземанията на
топлофикационните, електроснабдителните и водоснабдителните дружества
са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци
на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
В случая такава давност не е настъпила.
Заповедното производство е инициирано на 11.12.2023 г., като
заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е депозирано
пред Районен съд – Ямбол, който след преценка за местната подсъдност, с
оглед регистрирания настоящ адрес на длъжника/ съгласно действащата към
оня момент разпоредба/, е прекратил производството пред него и е изпратил
делото по подсъдност на Районен съд Монтана. Тук е образувано частно
гражданско дело № 123 по описа за 2024 година на МРС на 17.01.2024 г. и е
налице произнасяне на заповедния съд.
Съгласно доказателствата по делото, се установява, че последно
настъпилия падеж на неплатено задължение от страна на длъжника е на
09.02.2022 г., т.е. в периода от тази дата до подаване заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 11.12.2023 година не е изтекъл предвидения в
закона тригодишен давностен срок.
Предвид задължителните разяснения, дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. по
т. д. № 4/2013 г., с оглед изхода на спора, съдът следва да се произнесе по
дължимостта на разноските в заповедното производство и исковото
производство, като същите, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се
присъдят съразмерно уважената част от иска и ответникът бъде осъден да
заплати на ищеца по заповедното производство съдебни и деловодни разноски
в общ размер на 175.00 лв. – 25.00 лв. за държавна такса и 150.00 лв.
адвокатско възнаграждение; а по исковото производство – 25.00 лв. доплатена
държавна такса; 770.00 лв. за назначения особен представител, 450.00 лв. за
възнаграждението на вещото лице и 300.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
16
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за неравноправни клаузите за неустойка, претенирани от ...,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к.
„Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, спрямо С. И. П., ЕГН **********,
от с.БЕЛИМЕЛ, обл. Монтана, ул. Седемнадесета № 1 по сключените
Договори за мобилни услуги, Договори за лизинг и Допълнителни
споразумения в периода 05.03.2020 г. до 06.09.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ..." ЕАД, с ЕИК: ...,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ЖК Младост 4, Бизнес парк
София, сграда 6, че ответникът С. И. П., ЕГН **********, от с.БЕЛИМЕЛ,
обл. Монтана, ул. Седемнадесета № 1, към 11.12.2023 година ДЪЛЖИ на
ищеца ..." ЕАД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ЖК Младост 4, Бизнес парк София, сграда, СУМАТА в размер на 509.02 лв.,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги в периода месец септември 2021 г. до месец
януари 2022 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК – 11.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. /за което е
издадена Заповед № 77 от 19.01.2024 година за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 123/2024 г. по описа на Районен
съд – Монтана.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, срещу С. И. П., ЕГН **********, от с.БЕЛИМЕЛ, обл. Монтана, ул.
Седемнадесета № 1, за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.
И. П., ЕГН **********, от с.БЕЛИМЕЛ, обл. Монтана, ул. Седемнадесета №
1, че към 11.12.2023 година СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, за 4 187.68 лв. представляваща общ сбор на
претендираните суми за неустойки, и оборудване, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 11.12.2023 година, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С. И. П., ЕГН **********, от с.БЕЛИМЕЛ, обл. Монтана, ул.
Седемнадесета № 1, ДА ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, следните суми: 25.00 лв. за държавна такса и 150.00 лв. адвокатско
възнаграждение в заповедното производство; а по исковото производство –
25.00 лв. доплатена държавна такса; 770.00 лв. за назначения особен
представител, 450.00 лв. за възнаграждението на вещото лице и 300.00 лв.
адвокатско възнаграждение.
17
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
18