№ 2654
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100503380 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20222409 от 14.12.2021 г. по гр.д. № 16416/2021 г. по описа на
СРС, 50 с-в, по реда на чл.422 ГПК, е признато за установено по отношение на В. К. Н.,
с ЕГН:**********, че за Етажните собственици в етажна собственост на сграда в гр.
София, ж.к „*******“, бул. *******“ № ******, представлявани от „В.М.“ ЕООД, с
ЕИК:*******, на основание чл. 38, във вр. чл. 51, ал.1 от ЗУЕС, съществува правото на
парично вземане за сумата 2697,13 лева за главница, представляваща сбор от сумата
124,59 лв. за неплатени вноски за поддръжка на общи части на сградата за периода
13.06.2019-30.09.2020 г. за паркомясто №220; сумата 124,59 лв. за неплатени вноски за
поддръжка на общи части на сградата за периода 13.06.2019-30.09.2020 г. за
паркомясто №219; сумата 124,59 лв. за неплатени вноски за поддръжка на общи
части на сградата за периода 13.06.2019- 30.09.2020 г. за паркомясто №218; сумата
124,59 лв. за неплатени вноски за поддръжка на общи части на сградата за периода
13.06.2019-30.09.2020 г. за паркомясто №217; сумата 124,59 лв. за неплатени вноски за
поддръжка на общи части на сградата за периода 13.06.2019-30.09.2020 г. за
паркомясто №67; сумата 124,59 лв. за неплатени вноски за поддръжка на общи
части на сградата за периода 13.06.2019-30.09.2020 г. за паркомясто №57; сумата
124,59 лв. за неплатени вноски за поддръжка на общи части на сградата за периода
13.06.2019-30.09.2020 г. за паркомясто №56; сумата 175,00 лв. за неплатени вноски за
1
управление на общи части на сградата за периода 11.11.2017-30.09.2020 г., дължими за
апартамент № А47, и сумата 1150,00 лв. за неплатени вноски за поддръжка на общи
части на сградата за периода 11.11.2017-30.09.2020 г., дължими за апартамент № А47,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 11.11.2020 г. до изплащане на
вземането, удостоверено в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, ведно с разпореждане от 23.07.2021 г. по чл. 247 от ГПК, по ч.гр.дело №
55638/2020 г . по описа на СРС.
С постановеното решение са отхвърлени, като неоснователни предявените от
Етажните собственици в етажна собственост на сграда в гр. София, ж.к „*******“, бул.
*******“ № ******, представлявани от В.М. ЕООД, с ЕИК:*******, срещу В. К. Н., с
ЕГН:**********, искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 38,
във вр. чл. 51, ал.1 от ЗУЕС, за признаване за установено по отношение на В. К. Н., с
ЕГН:**********, че за Етажните собственици в етажна собственост на сграда в гр.
София, ж.к *******, бул. *******“ № ******, представлявани от В.М. ЕООД, с
ЕИК:*******, съществува правото на парично вземане за сумата над уважения размер
от 124,59 лв. до пълния предявен размер от 310,00 лв. за неплатени вноски за под
дръжка на общи части на сградата и за периода 01.12.2017-12.06.2019г. за паркомясто
№220; за сумата над уважения размер от 124,59 лв. до пълния предявен размер от
310,00 лв. за неплатени вноски за поддръжка на общи части на сградата и за периода
01.12.2017-12.06.2019г. за паркомясто №219; за сумата над уважения размер от 124,59
лв. до пълния предявен размер от 310,00 лв. за неплатени вноски за поддръжка на общи
части на сградата и за периода 01.12.2017-12.06.2019г. за паркомясто №218; за сумата
над уважения размер от 124,59 лв. до пълния предявен размер от 310,00 лв. за
неплатени вноски за поддръжка на общи части на сградата и за периода 01.12.2017-
12.06.2019г. за паркомясто №217; за сумата над уважения размер от 124,59 лв. до
пълния предявен размер от 310,00 лв. за неплатени вноски за поддръжка на общи части
на сградата и за периода 01.12.2017-12.06.2019г. за паркомясто №67; за сумата над
уважения размер от 124,59 лв. до пълния предявен размер от 310,00 лв. за неплатени
вноски за поддръжка на общи части на сградата и за периода 01.12.2017-12.06.2019г. за
паркомясто №57; за сумата над уважения размер от 124,59 лв. до пълния предявен
размер от 310,00 лв. за неплатени вноски за поддръжка на общи части на сградата и за
периода 01.12.2017-12.06.2019г. за паркомясто №56; за сумата над уважения размер от
175,00 лв. до пълния предявен размер от 205,00 лв. за неплатени вноски за управление
на общи части на сградата и за периода 01.05.2017-10.11.2017г., дължими за
апартамент № А47, за сумата над уважения размер от 1150,00 лв. до пълния предявен
размер от 2270,00 лв. за неплатени вноски за поддръжка на общи части на сградата и за
периода 01.01.2017-10.11.2017г. дължими за апартамент № А47; и за сумата 51,80 лв. за
неплатени вноски за ремонтни дейности и подобрения в общи части на сграда за
периода 01.09.2018-30.09.2020 г. - монтаж и демонтаж на ел.двигател на асансьор;
2
ведно със законна лихва от 11.11.2020 г. до изплащане на вземането, удостоверено в
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, ведно с
разпореждане от 23.07.2021 г. по чл. 247 от ГПК, по ч.гр.дело № 55638/2020 г . по
описа на СРС.
В срок е подадена въззивна жалба от ответника В. К. Н. срещу решението в частта
на уважаване на предявените установителни искове с излагане на доводи за
неправилност, поради необоснованост, неправилни фактически констатации във
връзка с установените по делото факти чрез събраните доказателства, въз основа на
които е приложен неправилно материалния закон.
Поддържа, че при постановяване на решението СРС не е обсъдил направените
от него възражения срещу основанието и размера на предявените по реда на чл.422
ГПК искове. Поддържа, че ищецът не притежава активна легитимация да води
исковете, тъй като не представя доказателства за надлежно упълномощаване или взето
законосъобразно решение от ОС на ЕС, с което да е овластен да води исковете срещу
ответника. С оглед това заявява, че в производството не е установено, че ищецът има
представителна власт.
Освен това, според жалбоподателя, изборът на дружеството за управление е за
периода 01.03.2016 г.-28.02.2017 г. и след това ищецът не притежава мандат за
управление и представителство на ЕС. Сключеният между ЕС и дружеството договор е
със срок до 28.02.2017 г., а в частта на възлагане извършването на управление на ЕС е
недействителен. Последното, поради това че не е сключен от законосъобразно избран
представител на ЕС.
Изразява възражение срещу поддържаните от ищеца твърдения, че за
задълженията е била връчена покана за доброволно изпълнение с предоставен 14
дневен срок за доброволно изпълнение. Заявява, че не е отказал да заплати доброволно
задълженията си.
Оспорва законосъобразността на взетите решения от ЕС. Оспорва редовното
свикване и провеждане на съобранието на ЕС проведено на 23.02.2016 г. Заявява, че в
производството не са събрани доказателства за компонентите, които влизат в
претендираната като незаплатена такса за управление. Поддържа, че в таксата 55 лв.
освен ясно определената 5 лв. влизат разходи, които не следва да бъдат включени там,
като напр. разходи за охрана, които не представляват разходи за поддръжка на ЕС.
Освен това таксите за поддръжка на паркомясто са незаконосъобразно определени, тъй
като тези обекти не са самостоятелни обекти на правото на собственост и
представляват идеални части от правото на строеж, които се притежават в режим на
съсобственост и разходите за поддържаката им следва да бъдат разпределени между
всички етажни собственици.
Моли за отмяна на постановеното решение в посочената част, като неправилно и
3
отхвърляне на предявените искове в цялост. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Етажните собственици в етажна собственост на сграда в гр.
София, ж.к „*******“, бул. *******“ № ******, представлявани от „В.М.“ ЕООД не е
подала в срок писмен отговор на въззивната жалба и не изразява становище по нея.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно,
като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от
СРС. Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното
решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд.
В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.
269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че изводите на двете инстанции
съвпадат. Настоящият състав възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение. В настоящото производство не са представени нови
доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на
препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има доводи.
С оглед доводите за неправилност на постановеното решение в обжалваната част
изложени в подадената въззивна жалба, съдът намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на Етажните собственици в
етажна собственост на сграда, находяща се в гр. София, ж.к „*******“, бул. *******“
№ ******, представлявани от В.М. ЕООД, с която срещу В. К. Н. са предявени
установителни искове с правно основание чл. 38, във вр. чл. 51, ал.1 от ЗУЕС, за
признаване за установено в отношенията между страните, че В. К. Н. дължи на ЕС
сумата 4696,80 лв., представляваща сбор от 310 лв. за неплатени вноски за поддръжка
на общи части на сградата за периода 01.12.2017-30.09.2020 г. за паркомясто №220; 310
лв.- неплатени вноски за поддръжка на общи части на сградата за периода 01.12.2017-
30.09.2020 г. за паркомясто №219; 310 лв. -неплатени вноски за поддръжка на общи
4
части на сградата за периода 01.12.2017-30.09.2020 г. за паркомясто №218; 310 лв. -
неплатени вноски за поддръжка на общи части на сградата за периода 01.12.2017-
30.09.2020 г. за паркомясто №217; 310 лв.- неплатени вноски за поддръжка на общи
части на сградата за периода 01.12.2017-30.09.2020 г. за паркомясто №67; 310 лв. -
неплатени вноски за поддръжка на общи части на сградата за периода 01.12.2017-
30.09.2020 г. за паркомясто №57; 310 лв. - неплатени вноски за поддръжка на общи
части на сградата за периода 01.12.2017-30.09.2020 г. за паркомясто №56; за ап. №А47 -
205 лв. за неплатени вноски за управление на общи части на сградата за периода
01.05.2017-30.09.2020 г., 2270 лв. за неплатени вноски за поддръжка на общи части на
сградата за периода 01.01.2017-30.09.2020 г., 51,80лв. за неплатени вноски за ремонтни
дейности и подобрения в общи части на сграда за периода 01.09.2018-30.09.2020 г. -
монтаж и демонтаж на ел.двигател на асансьор; ведно със законна лихва от 11.11.2020
г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, ведно с разпореждане от 23.07.2021 г. по чл.
247 от ГПК, по ч.гр.дело № 55638/2020 г . по описа на СРС.
По делото не е спорно и се установява от представената справка от Агенция по
вписванията, Служба по вписванията гр.София за периода 01.01.1998 г.-22.03.2021 г.,
че ответникът притежава правото на собственост върху недвижими имоти,
представляващи паркомясто №220; паркомясто №219; паркомясто №218; паркомясто
№217; паркомясто №67; гаражна клетка - паркомясто №57; гаражна клетка -
паркомясто №56; ап. №А47, за които са претендирани като дължими сочените такси за
управление и поддръжка на общи части в ЕС, както и за извършени ремонтни дейности
и поддобрения в същите. Следователно същият има качеството етажен собственик, тъй
като в производството не е спорно, че сградата се управлява в режим на ЕС.
По силата на взето на общо събрание на етажните собственици етажната
собственост, находяща се на посочения адрес, проведено на 23.02.2016 г., решение по
т. 4 от дневния ред, ОС на ЕС е възложило на "В.М." ЕООД да извършва услугата
професионален домоуправител за поддържане на общите части на сградата, за което е
сключен и договор № 668/01.03.2016 г. Взетото от ОС на ЕС решение не сочи период
на управление, като сключеният договор с дружеството е безсрочен макар в т.4 от
дневния ред да е посочен такъв - 01.03.2016 г.-28.02.2017 г. Както правилно е посочил
СРС в своето решение и който извод се възприема от настоящия състав, към датата на
приемането и сключването на договора за услуга е действаща редакция на чл. 19, ал. 8
от ЗУЕС- ДВ, бр. 57 от 2011 г., която не ограничава ех lege със срок действието на
договора, поради което приложима е разпоредбата на чл.14, ал.1 от договора, според
който изпълнението на услугата е възложено без срок. Доводите на въззивникът в
обратен смисъл съдът намира за неоснователни. Ищецът притежава активна
процесуална и материална легитимация по спора. Още повече, че и с последващо
решение на ОС на ЕС взето на проведено общо събрание на 13.06.2019 г. услугата
5
професионален домоуправител за поддържане на общите части на сградата е
възложена от ЕС отново на посоченото дружество. От съдържанието на договора е
видно че изпълнителят приема и се задължава да предоставя срещу заплащане услуги,
изразяващи се в изпълнение на задълженията на управител на етажната собственост,
предвидени в ЗУЕС, както и такива, възложени му с решения на общото събрание на
ЕС.
С оглед това доводите на въззивника за липса на представителна власт на
дружеството – ищец са неоснователни. Съгласно чл. 11, т. 11 от Закона за управление
на етажната собственост /ЗУЕС/, в правомощията на общото събрание на етажната
собственост е да приема решения за възлагане на дейности по поддръжката на общите
части на сградата на юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, като
определя и конкретни правомощия на управителя, които могат да бъдат възложени за
изпълнение на тези лица. В случая, управителят на ЕС именно въз основа на
упълномощаване от общото събрание на собствениците в етажна собственост и в
изпълнение на неговите решения е сключил от името на собствениците в етажната
собственост договора с ответното дружество за поддържане на общите части срещу
заплащане на определени такси от всеки собственик, като съгласно изричната
разпоредба на чл. 11, ал. 4 ЗУЕС, приетите решения от общото събрание обвързват и
новите собственици на самостоятелни обекти в етажната собственост. Според чл. 23,
ал. 1, т. 5 и, ал. 3 от ЗУЕС, управителят представлява етажната собственост в
отношенията й с други правни субекти, като представлява собствениците при
извършване на всички действия, които са във връзка с обикновеното управление на
етажната собственост, каквито са и дейностите по поддръжка на общите части.
По делото са представени доказателства, установяващи наличето на
представителна власт на дружеството – ищец да представлява етажните собственици, в
това число и да подаде от името и за сметка на същите искова молба, с която да
предяви иск за сумите, дължими към етажните собственици, съгласно взети на
проведени общи събрания решения на проведеното общо събрание на ЕС на 13.06.2019
г. /по т.3 от дневния ред/.
Решенията на ОС на ЕС от 23.02.2016 г. и от 13.06.2019 г. като необжалвани в
срок в производство по чл. 40 ЗУЕС, следва да се считат за влезли в сила и правилно
СРС е приел, че подлежат на изпълнение от всички собственици. Доводите на
въззивникът за допуснати нарушения на процедурата при вземане на тези решения, не
подлежат на разглеждане в производство по чл. 422 ГПК като преклудирани след
срока за обжалване на същите по специално предвидения за това ред и срок по ЗУЕС.
Възраженията за нищожност и незаконосъобразност на взетите решения на
общите събрания на ЕС не могат да се разглеждат в настоящото производство по реда
на инцидентния съдебен контрол. Същите следва да се релевират по реда на чл. 40, ал.
6
1 ЗУЕС - с иск за отмяна на решението на общото събрание. Производството по отмяна
на решението на общото събрание има конститутивен характер, като за да не се
приложи едно решение, е нужно същото да бъде отменено в хода на нарочно
производство и е недопустимо неговата законосъобразност да се проверява косвено в
други производства. До отмяната на решението на общото събрание то следва да се
прилага и същото обвързва етажните собственици. За разлика от нищожността на
сделките, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е
съдебен и ограничен с преклузивен срок за предявяване на иска, който срок тече от
узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието - чл. 40,
ал. 2 ЗУЕС. Определянето на срок за предявяване на иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразен и
с обстоятелството, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения,
включително и трети лица, което изисква сигурност и бързина при изпълнение на
решенията. Затова извън регламентирания в закона срок не може да се иска отмяна
нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. С оглед изложеното, съдът
приема, че само в срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС и то по този ред /чрез предявяване на
конститутивен иск/ може да се иска отмяна на решенията на общо събрание на етажна
собственост независимо от това дали се твърди нищожност, или незаконосъобразност,
а в тази насока е налице константна съдебна практика. След влизане в сила на
решенията на общото събрание същите са задължителни за всички собственици,
независимо как и дали са гласували и присъствали на събранието /в този смисъл
решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС, I ГО, Определение № 108
от 27.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2842/2017 г., II г. о., ГК и др. /.
При установяване, че на проведеното ОС на ЕС на 13.06.2019 г. е взето решение
да се събира такса за поддържане на паркомясто в размер на сумата 8 лв./м., в която е
включено почистване три пъти в годината, както и решение за плащане на
възнаграждение по договора за услуга за професионален домоуправител от 6 лв.,
правилни и законосъобразни са изводите на СРС, че за периода 13.06.2019- 30.09.2020
г. е дължима сумата 124,59 лв. за едно паркомясто. Доводът на въззивникът, че в
сумата е включен и разход за охрана, съдът намира за недоказан и неоснователен.
При съобразяване като основателно в една част възражението за погасяване по
давност на вземанията за неплатени вноски за управление на общи части от страна на
ответника, като собственик на aп. А47, претенциите се явяват основателни за периода
11.11.2017-30.09.2020 г. в размер на 175 лв. и в размер на 1150,00 лв. за неплатени
вноски за поддръжка на общи части на сградата за същия период. Изводът се основава
на приетото от ОС на ЕС решение по протокол от на 23.02.2016 г. /по т.4 от дневния
ред/, с което е предвидено заплащане на такса за поддръжка от всеки апартамент в
размер на 55 лв., в която е включена такса 5 лв. за дължимото възнаграждение към
професионалния домоуправител. От съдържанието на взетото решение не се
установява дали в посочената сума е включена и такса за охрана, тъй като е
7
предвидено, че разходите за охрана ще се разделят поравно на всички апартаменти, а
разходите за ток и вода – само на обитателите.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции постановеното решение следва
да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемата страна не се следват разноски за
въззивната инстанция доколкото такова искане не е отправено и разноски от ищеца не
са сторени.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20222409 от 14.12.2021 г. по гр.д. № 16416/2021 г.
по описа на СРС, 50 с-в, в частта, с която е признато за установено по отношение на В.
К. Н., с ЕГН:**********, че за Етажните собственици в етажна собственост на сграда в
гр. София, ж.к „*******“, бул. *******“ № ******, представлявани от „В.М.“ ЕООД, с
ЕИК:*******, на основание чл.422 ГПК вр. чл. 38, във вр. чл. 51, ал.1 от ЗУЕС,
съществува правото на парично вземане за сумата 2697,13 лева за главница,
представляваща сбор от сумата 124,59 лв. за неплатени вноски за поддръжка на общи
части на сградата за периода 13.06.2019-30.09.2020 г. за паркомясто №220; сумата
124,59 лв. за неплатени вноски за поддръжка на общи части на сградата за периода
13.06.2019-30.09.2020 г. за паркомясто №219; сумата 124,59 лв. за неплатени вноски
за поддръжка на общи части на сградата за периода 13.06.2019- 30.09.2020 г. за
паркомясто №218; сумата 124,59 лв. за неплатени вноски за поддръжка на общи части
на сградата за периода 13.06.2019-30.09.2020 г. за паркомясто №217; сумата 124,59 лв.
за неплатени вноски за поддръжка на общи части на сградата за периода 13.06.2019-
30.09.2020 г. за паркомясто №67; сумата 124,59 лв. за неплатени вноски за
поддръжка на общи части на сградата за периода 13.06.2019-30.09.2020 г. за
паркомясто №57; сумата 124,59 лв. за неплатени вноски за поддръжка на общи части
на сградата за периода 13.06.2019-30.09.2020 г. за паркомясто №56; сумата 175,00 лв. за
неплатени вноски за управление на общи части на сградата за периода 11.11.2017-
30.09.2020 г., дължими за апартамент № А47, и сумата 1150,00 лв. за неплатени вноски
за поддръжка на общи части на сградата за периода 11.11.2017-30.09.2020 г., дължими
за апартамент № А47, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
11.11.2020 г. до изплащане на вземането, удостоверено в заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, ведно с разпореждане от 23.07.2021 г. по чл.
247 от ГПК, по ч.гр.дело № 55638/2020 г . по описа на СРС.
Решението е окончателно.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9