Видинският окръжен съд, наказателно колегия, в публичното заседание на десети и четвърти август, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: И.
И.
Членове: Р.
Д.
Д.В.
при секретаря ................................... и в присъствието на прокурора .................................
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д. частно наказателно дело №145 по описа за 2020 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Делото е образувано по частен протест от Районна прокуратура - Видин, срещу определение от 14.07.2020 година по НОХД №365/2020 година по описа на Районен съд - Видин, с което съдът е оставил без уважение искането на РП да бъде отнето на основание чл.53, ал.1, б."б" от НК моторно превозно средство - лек автомобил марка „Форд", модел „Фиеста", с рег.№*, лична собственост на обвиняемия Г.Н.И..
В протеста се твърди, че атакуваното определение е неправилно и немотивирано, поради това, че подсъдимият Иванов е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343б, ал.1 НК и независимо от наказателната отговорност се отнемат в пола на държавата вещите, които принадлежат на виновния или са били предназначени или послужили за извършване на умишлено престъпление. В конкретния случай, подсъдимият е извършил деяние при пряк умисъл и за извършването му си е послужил с вещ лична собственост.Твърди се също, че отнемането на вещи по смисъла на чл.53, ал.1, б."а" от НК не е обвързано с размера на предвиденото наказание за съответното престъпление, както не е обвързано и с обществената опасност на дееца.
Иска се отмяна на атакуваното определение и постановяване на друго, с което бъде уважено искането на РП-Видин и бъде отнет в полза на държавата лек автомобил марка „Форд", модел „Фиеста", с рег.№ *, лична собственост на обвиняемия Г. Н. И., на основание чл.53, ал.1, б."а" от НК.
По делото е постъпило възражение от защитата на подсъдимия И. - адвокат Г. П. - АК - Видин, с което се твърди,че частния протест е незаконосъобразен и като такъв - неоснователен, поради това, че от 1995 година е инкриминирано управлението на моторно превозно средство с концентрация на лакохол в кръта над 1,2 промила и никога до настоящият момент съдебната практика не е прилагала разпоредбата на чл.53 от НК по отношение на съответното моторно превозно следств, с което е извършено престъплението.
Видинският окръжен съд, в настоящия състав, след като се запозна със протеста, обжалваното определение и събраните по Досъдебно производство №ЗМ 496/2018г по описа на РУ"П" - Видин, прокурорска преписка вх.№2130/2018г. по описа на РП - Видин, доказателства, прие за установено следното:
НОХД №365/2020 година по описа на Районен съд - Видин е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура - Видин срещу Г.Н. И., ЕГН **********, с обвинение по чл.343б, ал.1 НК, по което дело производството е протекло по реда на глава 29 от НК, като е постигнато споразумение между Районна прокуратура и защитата на подсъдимия и самият подсъдим. След одобряването на споразумението, прокурорът е направил искане за отнемане на моторното превозно средство, собственост на обвиняемият, по което съдът се е произнесъл и е оставил същото без уважение.
Настоящият съдебен състав след задълбочено съвещание, включващо както събраните по делото доказателства, така и разнопосочната практика по приложението на чл.53, ал.1, б."а" НК, прие, че така постановеното и обжалвано определение е основателно и законосъобразно и правилно, поради следните съображения: от правна страна трудно защитима би била тезата, че автомобилът е средство, а не предмет на престъпление против транспорта. Такова възприемане е необходимо, тъй като според чл53, ал.1, б."а" НК на отнемане в полза на държавата подлежат „вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление", т. е. средството на престъплението, докато според буква „б" на същия текст предметът на престъплението се отнема, само когато това е изрично посочено в норма на Особената част на НК, а такава изрична норма при транспортните престъпления не съществува. Според общоприетото в правната теория основен разграничителен белег между правните понятия „предмет" и „средство" на престъпление е, че при първото се касае или за елемент на общественото отношение, което се защитава от наказателния закон, или за материална предпоставка за съществуването на това обществено отношение, но винаги е част от самото отношение, а при второто - за нещо външно на последното, с което деецът избира да си послужи, за да го увреди. Например едно огнестрелно оръжие е предмет, а не средство, на престъплението незаконно държане на огнестрелно оръжие, но пък е средство, а не предмет на престъплението убийство, ако деецът си е послужил с него, за да убие. Според общоприетото в правната теория, превозното средство няма как да бъде нещо външно за защитените обществени отношения по регулиране на транспорта, с което деецът си е послужил, за да ги увреди, напротив - превозното средство е важен елемент на самите обществени отношения по транспорта, защото цитираните престъпни състави визират нарушения на правилата за безопасна експлоатация именно на превозни средства, които биха били напълно безсмислени без последните.
Съдът намира,че първостепенният съд правилно се е обосновал като е посочил, че поисканото от прокуратурата отнемане на МПС се явява прекомерно за извършеното деяние, още повече, че както бе посочено по- горе такава изрична норма при транспортните престъпления за отнемане на моторното превозно средство, не съществува
Водим от горното и на основание чл.243 ал.8 от НПК, Видински окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение, постановено на 14.07.2020 година по НОХД №365 по описа за 2020 година на Районен съд - Видин, с което е оставено без уважение искането на РП-Видин за отнемане в полза на държавата на основание чл.53, ал.1, б."а" от НК на лек автомобил марка „Форд", модел „Фиеста", с рег.№ *, лична собственост на обвиняемия Г.Н. И..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.